МОТИВИ към присъда № 128/22.05.2013 г. по НОХД № 4357/2012 г. по
описа на Районен съд гр. Бургас, ХІІІ наказателен състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на Е.Д.Г., ЕГН – **********, за това, че за времето от началото на месец април
2012 г. до около 22.00 часа на 23.04.2012 г. в гр. Б., при условията на
повторност, отнел чужди движими вещи, а именно: 1 брой мъжка златна гривна с
тегло 11,72 грама, изработена от 14-каратово злато на стойност 740 лева и 1
брой златна брачна халка с тегло от 5 грама, изработена от 14-каратово злато на
стойност 315 лева, собственост на И.М.С., ЕГН – **********, и 1 брой синджир с
тегло от 13,09 грама, изработен от 14-каратово злато на стойност 825 лева и 1
брой обица с тегло 1,50 грама, изработена от 14-каратово злато на стойност 95
лева, собственост на М.И.С., ЕГН – **********, всички вещи на обща стойност
1975 лева от владението на М.И.С., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои и случаят не е маловажен – престъпление по чл.195,
ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
В пледоарията си представителят
на прокуратурата посочва, че по категоричен начин се доказва, че подсъдимият Г.
е отнел инкриминираните вещи, с изключение на една дамска златна обица, поради
което следва да бъде признат за виновен за кражбата на останалите вещи и да
бъде признат за невиновен за кражбата на обицата. Намира, че са налице
множеството отегчаващите отговорността обстоятелства като нарушаването на
мярката за неотклонение, предприетите активни действия за укриване с цел
избягване на наказателно преследване. Единственото смекчаващо отговорността
обстоятелство според обвинението е фактът, че подсъдимият е спомогнал част от
вещите да бъдат върнати. Моли съда да му наложи наказание не по-малко от две
години „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален „строг” режим в затвор.
Служебно
назначеният защитник на подсъдимия моли съда да наложи на подсъдимия наказание
под минималния размер.
Съдебното
производство протече без участието на подсъдимия на основание чл.269, ал.3, т.1
и т.2 от НПК.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Е.Д.Г. е роден на *** ***, с последен
известен адрес гр. Б., българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН – **********.
С
определение за одобряване на споразумение от 04.05.2010 г. По НОХД № 1804/2010
г. по описа на БРС, в сила от същата дата, се признава за виновен за извършено
на 19.03.2009 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3, вр. чл. 28, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание
«пробация». С определение от 21.05.2010 г. по НЧД № 1857/2010 г. по описа на
БРС на Г. е наложено общо най-тежко наказание, измежду наказанията по НОХД №
2812/2009 г., НОХД № 3908/2009 г., НОХД № 878/2010 г. и НОХД № 1804/2010 г.,
всички по описа на БРС, а именно шест месеца «лишаване от свобода», което да се
изтърпи ефективно. Наказанието е изтърпяно на 06.07.2010 г.
Свидетелите
И.М.С., М.И.С. и Г.С.С. живеят в къща, находяща се в гр. Б. Свидетелят С.М.К. е
приятелка на М. и живее в съседна къща на същата улица. Към месец април 2012 г.
подсъдимият Г. и свидетелят К. са интимни приятели. През същата 2012 г. на М.С.
й предстои да бъде абитуриентка, поради което нейната баба й купува златен
синджир с тегло от
13,09 грама, изработен от 14-каратово злато, на стойност 825 лева. Момичето
поставя синджира в кутийка, а последната прибира в шкаф до компютъра в нейната
стая. В същата стая в кутийка за бижута, стояща на секция, М. държи 1 брой
мъжка златна гривна с тегло 11,72 грама, изработена от 14-каратово злато на
стойност 740 лева и 1 брой златна брачна халка с тегло от 5 грама, изработена
от 14-каратово злато на стойност 315 лева, и двете вещи собственост на баща й,
свидетелят И.С. В шкаф в банята М. оставя една своя обица с тегло 1,50 грама,
изработена от 14-каратово злато на стойност 95 лева.
През месец април
2012 г. на няколко пъти подсъдимият посещава дома на М. – понякога сам,
понякога с приятелката си С., като в тези случаи родителите на М. не са вкъщи.
На първото посещение той поисква да „разгледа” холовата стая в къщата. М. му я
показва и той след като я оглежда добре, казва, че е много хубава. На няколко
пъти подсъдимият остава сам в стаята на М., когато е в къщата, като помолва другият
човек в стаята (М. или С.) да му донесат вода, защото е жаден. Последното
посещение на подсъдимия в дома на М. е на 22.04.2012 г. около 19.00 часа.
Тогава той отива сам, като поводът е, че иска да ползва компютъра, за да поръча
по интернет анцуг на приятелката си С. Той стои около 20 минути в стаята на М.,
която за кратко време не е с него в стаята. Родителите на М. не са в къщата в
този момент. След 20 минути подсъдимият си тръгва.
На 23.04.2012 г.
около 22.00 часа М. установява, че, кутийката, в която се намират златният й
синджир и документът за закупуването му, липсва от шкафчето до компютъра,
където го държи. Тя веднага съобщава за това на родителите си. Баща й,
свидетелят И.С., проверява другата кутия, където се намират златната му гривна
и златната му брачна халка, и установява, че тя е там, но накитите липсват. От
банята установяват липсата на обицата на М. Последната казва на родителите си,
че се съмнява в подсъдимия, който вчера е бил в къщата.
Свидетелят И.С. се
обажда на подсъдимия по телефона и му заявява, че липсват златни бижута. Е.Г.
обещава на следващия ден да се срещнат. На 24.04.2012 г. около 10.00 часа
сутринта подсъдимият и свидетелят С. се срещат в кафене в к-с М. р., до блок ...,
където работи и майката на М. Там подсъдимият признава пред свидетеля, че е
взел златните бижута с изключение на обицата. Г. заявява, че е заложил златните
вещи при негов приятел за сумата от 400 лева, но не можел да ги върне по-рано
от три дни. Той казва на свидетеля, че веднага може да върне само халката и
след половин час се връща в кафеното и предава на свидетеля С. брачната му
халка. Г. казва, че в себе си няма сумата от 400 лева и му трябва време, за да
я събере. След това свидетелят и подсъдимият се чуват всеки ден по телефона,
като Г. обещава до 27.04.2012 г. да върне вещите. На тази дата те отново се
срещат в кафенето, където работи свидетелят С. Г. заявява, че не може да върне
вещите, защото те са заложени от неговия приятел на името на подсъдимия в
заложна къща „Ш.” в к-с М. р. за сумата от 580 лева. Той споменава на
свидетеля, че в момента подготвя изтеглянето на кредит от 1000 лева.
На 02.05.2012 г.
свидетелят и подсъдимият отново се срещат в кафенето, където С. му заявява, че
не му вярва и иска да отидат до заложната къща. Там по настояване на С.
подсъдимият казва своят ЕГН и служителят изважда златните накити и свидетелят
разпознава златната си гривна и златния синджир на дъщеря си. Той пита каква е
сумата, срещу която трябва да се откупят вещите. Тя е 1106 лева и трябва да се
внесе до 22.05.2012 г.
На 03.05.2012 г.
свидетелят С. подава жалба в полицията, след като за пореден път същия ден е
излъган от подсъдимия, че ще върне вещите.
С протокол за
доброволно предаване от 03.05.2012 г. служител в заложната къща „Ш.”,
свидетелят Д.П., предава на полицейските служители златната гривна и златния
синджир, които впоследствие са върнати на собствениците им.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена от следните събрани по делото
доказателствени материали: показанията на свидетеля П.Г.П., дадени в хода на
съдебното и досъдебното производство – последните приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4, вр.
ал.1, т.1 и т.2 от НПК, показанията на свидетеля И.М.С., дадени в хода на
съдебното и досъдебното производство – последните приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4, вр.
ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетеля М.И.С., дадени в хода на съдебното и
досъдебното производство – последните приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК,
показанията на свидетеля Г.С.С., дадени в хода на съдебното следствие,
показанията на свидетеля С.К., дадени в хода на съдебното следствие,
показанията на свидетеля Д.М.П., дадени в хода на съдебното следствие, протокол
за доброволно предаване от 03.05.2012 г., заложен билет № 102666/02.04.2012 г.
в заложна къща „Ш.”, заложен билет № 103519/09.04.2012 г. в заложна къща „Ш.”,
заложен билет № 103926/13.04.2012 г. в заложна къща „Ш.”, заложен билет №
104970/22.04.2012 г. в заложна къща „Ш.”, разписка от 29.05.2012 г. за върнати
вещи, справка за съдимост на подсъдимия, заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-оценъчна експертиза, както и от веществените доказателства по делото: 1
брой найлонова торбичка, тип клипс с етикет на нея с надпис „103926 Е.Д.Г.,
11.72 х Злато, 490 лева 14к/585” и 1 брой найлонова торбичка, тип клипс с
етикет на нея с надпис „104970 Е.Д.Г., 13.09 х Злато, 550 лева 14к/585”.
Доказателственият
материал е непротиворечив и пресъздава фактите от предмета на доказване
последователно и в необходимата конкретика. Разминаванията в показанията на
свидетелите са несъществени и не се отнасят до факти, които да внесат съмнение
в авторството на деянието или в предмета на престъплението. Невъзможността
свидетелите да си спомнят дадени факти и несигурността им относно точния развой
на събития се дължат на отдалечеността на събитията спрямо момента на техния
разпит пред съда (повече от година) и бяха преодолени чрез прочитане на
показанията им, дадени в хода на досъдебното производство.
В този смисъл съдът
кредитира цитираните доказателствени източници.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Категорично се
доказа, че подсъдимият е отнел чужди движими вещи от владението на свидетеля М.С.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Сред тях обаче не
е златна обица с тегло 1,50 грама, изработена от 14-каратово злато на стойност
95 лева. Тази вещ не е установена у подсъдимия, нито в заложната къща „Ш.”,
нито Г. е признал пред свидетеля С. да я отнел. Може само да се предполага, но
не и с категоричност да се твърди, че той е отнел и тази вещ. Осъдителната
присъда обаче не може да почива на предположения.
Установи се на
следващо място, че деянието е извършено на неустановена дата в периода от
началото на месец април до 22.04.2012 г., когато подсъдимият за последно е бил
в дома на Стаматови, а не до 22.00 часа на 23.04.2012 г., както твърди
прокуратурата. В последните цитирани дата и час С. само установяват липсата на
златните бижута.
Деянието е извършено
при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, защото подсъдимият
е осъждан за престъпление „кражба”, което не представлява маловажен случай, а
именно по НОХД № 1804/2010 г. по описа на БРС. Нещо повече, Г. на няколко пъти
е осъждан за престъпления „кражба”, които не представляват „маловажен случай”,
като за едно от тези деяния (това по НОХД № 3908/2009 г. по описа на БРС),
наложеното наказание е „лишаване от свобода” ефективно. Това наказание
впоследствие е наложено и като общо най-тежко, измежду наказанията по
последните четири осъждания на Г., и същото е изтърпяно на 06.07.2010 г.
Очевидно е, че срокът, предвиден в 30 от НК, не е изтекъл към месец април 2012
г, поради което настоящата престъпна деятелност на Г. следва да се квалифицира
като извършена при условията на повторност.
Ето защо съдът
призна подсъдимия Е.Д.Г. за виновен в това, че на неустановена дата от началото
на месец април 2012 г. до 22.04.2012 г. в гр. Б., к-с „М. р.” при условията на
повторност, отнел чужди движими вещи, а именно: 1 брой мъжка златна гривна с
тегло 11,72 грама, изработена от 14-каратово злато на стойност 740 лева и 1
брой златна брачна халка с тегло от 5 грама, изработена от 14-каратово злато на
стойност 315 лева, собственост на И.М.С., ЕГН – **********, и 1 брой синджир с
тегло от 13,09 грама, изработен от 14-каратово злато на стойност 825 лева,
собственост на М.И.С., ЕГН – **********, всички вещи на обща стойност 1880 лева
от владението на М.И.С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои и случаят не е маловажен – престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК го призна
за невиновен и го оправда по първоначалното обвинение да е извършил деянието за
времето от началото на месец април 2012 г. до 22.00 часа на 23.04.2012 г.,
както и да е извършил кражба на 1 брой обица с тегло 1,50 грама, изработена от
14-каратово злато на стойност 95 лева.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по
чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК законът предвижда
наказание „лишаване от свобода” от една до десет години. При индивидуализацията
на наказанието съдът съобрази следните факти:
Подсъдимият е
осъждан многократно за престъпления против собствеността, включително и на
наказание „лишаване от свобода” ефективно. Деянието по настоящото дело е
извършено, след като Г. е изтърпял наказание „лишаване от свобода”. Очевидно
това не е оказало възпиращо въздействие спрямо него. Начинът, по който извършва
престъплението (предприема отнемането на вещите, въпреки че не е сам в къщата,
и всеки един момент действията му могат да бъдат възприети от домакина М.С.),
показва, от една страна, хладнокръвие, т.е. опитност в извършване на
престъпления, а, от друга страна, изключителна дързост. Г. се възползва от
гостоприемството и доверчивостта на момичето М., което е явен признак на
безскрупулността, с която той се стреми към набелязаното. Впечатление прави и
неистинското му отношение към бащата на М., като единствената му цел е да
„спечели време” и да не бъде наказателно преследван. Последното е и причината,
поради която съдебното производството протече без участието на подсъдимия – Г.
не желае отново да „влиза в затвора”, тъй като съзнава, че дори и наказанието
му да бъде индивидуализирано при приложение на чл.55 от НК, то ще бъде
„лишаване от свобода” ефективно предвид съдебното му минало.
В този смисъл
личността на подсъдимия е с висока степен на обществена опасност и
наказателната репресия спрямо него следва да бъде засилена. Единственото
смекчаващо отговорността обстоятелство е фактът, че отнетите от подсъдимия
вещи, за които той бе признат за виновен, са върнати на собствениците им. Това
обаче не се случва по негово желание, а в резултат от нескончаемите усилия на
пострадалия С. да разбере местонахождението на бижутата и да си ги върне. Дори
и връщането на брачната халка е в резултат на „натиска”, оказан от С.
Предвид изложеното
неоснователно е искането на защитата наказанието да бъде определено под
минималния размер, предвиден в чл.195, ал.1 от НК, т.е. при приложение на
чл.55, ал.1 от НК. Не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Ето защо съдът
намери за справедливо наказание „лишаване от свобода” за срок от две години,
поради което и на основание чл.54 от НК го наложи, като постанови то да се
изтърпи при първоначален „строг” режим на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затвор.
По този начин у подсъдимия ще се затвърди разбирането, че чуждата собственост е
неприкосновена и че всяко следващо посегателство спрямо нея ще бъде строго
санкционирано.
ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК,
подсъдимият Г. бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка на БРС
сумата от 20 лева разноски по делото.
Съдът
постанови веществените доказателства по делото: 1 брой найлонова торбичка, тип клипс с етикет на
нея с надпис „103926 Е.Д.Г., 11.72 х Злато, 490 лева 14к/585” и 1 брой
найлонова торбичка, тип клипс с етикет на нея с надпис „104970 Е.Д.Г., 13.09 х
Злато, 550 лева 14к/585”, да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила
като вещи без стойност.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(съдия
Стоян Мутафчиев)
Вярно с оригинала:
Райна Жекова