Определение по дело №792/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 403
Дата: 15 март 2022 г. (в сила от 15 март 2022 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20213100900792
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 403
гр. Варна, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на петнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20213100900792 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Марк 1“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ 51
Б, ет.4, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс -
Г.
При служебна проверка относно допустимостта на производството
съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което
производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и
втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
По делото е осъществена пълна двойна размяна на съдебни книжа.
В депозирания от ответника отговор е направено искане за привличане
в качеството на подпомагаща го страна на „Национална Електрическа
Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Триадица“, № 8, представлявано от Петър Асенов Илиев.
Депозирана е и отделна молба по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК. Искането се
преценява от настоящият състав като допустимо и основателно, поради което
следва да бъде уважено.
Обективираното в допълнителната искова молба искане на ищеца за
спиране на производството по делото следва да бъде оставено без уважение,
поради липсата на връзка на преюдициалност с производствата, образувани
по жалби срещу Решения №СП1/15.10.2020г. и №СП-2/15.10.2020г. на КЕВР,
предвид предвиденото в чл.13, ал.9 от ЗЕ действие по време на решенията на
административния орган.
С оглед надлежно извършената двустранна размяна на книжа съдът
намира, че на основание чл. 267 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото. Съдът следва да
се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата,
които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за
1
внасянето на разноски за събиране на доказателства.
С оглед изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в допълнителната искова
молба искане на ищеца за спиране на производството по делото.

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявените
искове за допустими.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и
втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

КОНСТИТУИРА „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Триадица“, № 8, представлявано от Иван Йончев, като подпомагаща
ответника страна, на която да се изпратят преписи от разменените по делото
книжа и молбата за привличане, ведно с препис от настоящото определение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на подпомагащата страна да изрази становище
по иска в с.з.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
20.05.2022г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните като
им се връчи копие от настоящото определение.

ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото:
Производството е образувано по предявени от „Марк 1“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ 51
Б, ет.4, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс –
Г, обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на
ответника да заплати:
- сумата 36544.46 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Храброво 2“, през м. септември 2018 г.,
обективирана във Дебитно известие №296/31.11.2018г. към фактура
№293/11.10.2018г., дължима по силата на Договор изкупуване №
176/30.08.2011 г. и сумата 10831.43 лв., обезщетение забава за периода
16.12.2018г. – 16.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 17.11.2021г. до окончателното изплащане;
- сумата 162449.90 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Храброво 2“, през м. октомври 2018г.,
обективирана в Дебитно известие №297/30.11.2018г. към фактура
2
№295/12.11.2017г., дължима по силата на Договор изкупуване №
176/30.08.2011 г. и сумата 48148.27 лв., обезщетение забава за периода
16.12.2018г. – 16.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска - 17.11.2021г. до окончателното изплащане;
Ищецът твърди, че е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към
мрежата, по силата на Договор от 27.07.2009г. и за изкупуване на
произведената енергия е сключен с ответника Договор № 176/30.08.2011 г., по
силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база
издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.
Сочи, че през м. септември 2018 г. ищецът произвел и доставил на ответника
енергия в размер на 763,429 МВтЧ, за която са издадени фактура №
264/30.09.2018 г., на стойност 135776,24 лв., с ДДС, за количеството 592.392
МВтЧ, изчислена по преференциална цена и фактура №293/11.10.2018г. на
стойност 2657.22 лева, за 171.037 МВтЧ, изчислена по цена за излишък на
балансиращия пазар, и двете заплатени от ответника. През целия период
ВяЕЦ е работила под 2250 часа и без да надхвърля прага от 2139 kWh НСПЕ,
поради което цялото произведеното количество ел.енергия е подлежало на
изкупуване по преференциални цени. Ето защо, когато в края на м.10.2018г.
ВяЕЦ е достигнала 2139 kWh, ищецът е издал Дебитно известие №296/
31.11.2018г. към фактура №293 на стойност 36544.46 лв., с което е коригирал
продажната цена до размера на преференциалната цена, която стойност се
претендира като неплатена. През м.10.2018г. са произведени 969.304 МВтЧ,
произведени след достигане на границата от 1907 kWh НСПЕ, но преди
достигане на 2250 ефективни годишни часове работа, за което е издадена
фактура №295/12.11.2017г. на обща стойност 14144.60 лева, определена по
цена за излишък, но тази цена е коригирана с Дебитно известие
№297/30.11.2018г. на стойност 162449.90 лева, която стойност се претендира,
начислена за количеството от 756.963 МВтЧ, което е подлежало на
изкупуване по преференциални цени, тъй като през м.10.2018г. ВяЕЦ е
работела при прехвърлянето на прага от 1907 kWh НСПЕ, но без да
достигнала 2250 ефективни годишни часове работа и без да е достигнала
прага от 2139 kWh НСПЕ. Излага анализ на нормативната и подзаконова
уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение. Твърди,
че т.2.7. и 2.8. от Решение №СП-1/31.07.2015г. са отменени по жалба на
ищеца, поради което с обратна сила отпада установеният в тях праг на НСПЕ
и цялото количество произведена електроенергия трябва да се изкупува по
преференциални цени. Заместващите ги идентични Решения №СП1/
15.10.2020г. и №СП-2/15.10.2020г. не са влезли в сила поради обжалването
им и са нищожни поради постановяването им при изчерпана компетентност,
поради което се прави искане по реда на косвения съдебен контрол да се
приеме, че същите не пораждат правни последици и не следва да се прилагат
в отношенията между страните. При липса на определено от КЕВР нетно
специфично производство, цялото количество ел.енергия до достигане на
2250 ефективни часа подлежи на изкупуване по преференциална цена за
цялото производство до 2250 часа, а не само до достигане на прага от 1907
kWh, като основание за това е сключеният между страните договор.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че между страните за
процесния период е приложима преференциалната цена, определена с
Решение № Ц-10/30.03.2011 г., която счита, че се дължи за количествата
3
енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което
са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това
производство – по цена на излишък на балансиращия пазар. Твърди, че
именно така е изкупено и заплатено на ищеца процесното количество, което
от своя страна е продадено на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението
вменено с разпоредбата на чл. 94 ЗЕ. От своя страна излага анализ на
развитието на нормативната уредба, касаеща процесните отношения и сочи,
че с последното изменение и допълнение на ЗЕВИ, общественият доставчик,
съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват произведената ел.
енергия по преференциална цена до достигане размера на нетното
специфично производство, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата
надхвърлящи това производство – по цени за излишък. Излага, че ищецът сам
е определил принадлежността на централата си към категорията ВяЕЦ,
работещи до 2250 часа и по този начин е получил за производството си от
началото на календарната 2018г. преференциалната цена, съответстваща на
тази категория. Дали централата изработва до 2250 ефективни часа годишно
или изработва над този праг, е от значение само за определяне на това коя от
двете преференциални цени се прилага – тази по т. 8 или по т. 9 от Решение
Ц-10. Прагът, след който не се дължи преференциална цена за произведената
енергия, е съответстващото за категорията нетно специфични производство
(НСП), а не ефективните часове за ценовата категория. Оспорва начина на
изчисляване на стойността на произведеното количество енергия и сочи, че
процесното количество енергия е било заплатено на ищеца по цена на
излишък на балансиращия пазар. Заплащането по цена за излишък на
произведената енергия след достигане на съответното НСП произтича от
приложението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и съответното решение, с което е
определена преференциалната цена – в случая Решение Ц-10. Излага, че не са
налице предпоставките на чл.17, ал.2 от ГПК за провеждане на косвен
съдебен контрол, тъй като Решение №СП-1/15.10.2020г. е влязло в сила с
потвърждаването му с Решение 12972/17.12.2021г. по адм.д. 7587/2021г. на
ВАС, поради което настъпило в хода на процеса обстоятелство следва да бъде
зачетено по реда на чл.235, ал.3 от ГПК.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът в допълнителна искова молба
поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Излага
подробни съображения за нищожност на Решение №СП-1/15.10.2020г., с
твърдения, че е постановено при липса на темпорална компетентност, тъй
като при отмяната на предходното решение административната преписка не е
върната за ново разглеждане, а актът е постановен след предвидения в пар.17
от ПЗР на ЗИД на ЗЕ срок - до 31.07.2015г., в който това правомощие е
можело да бъде упражнено. На следващо място се поддържа, че това
правомощие е делегирано еднократно и е изчерпано и погасено с
постановяването на Решение №СП-1/2015г., поради което последващи
решения са нищожни. На самостоятелно основание като нищожно се оспорва
обратното действие на Решение №СП-1/15.10.2020г., поради липса на
изрично нормативно овластяване за това. Сочат се и редица нарушения на
административно-производствените правила и материалния закон, водещи до
незаконосъобразност на административния акт – неспазване на процедурата
по чл.14 ЗЕ, чл.26 от АПК, чл.34, ал.1 и 3 от АПК, липса на мотиви, пар.1,
т.29 от ДР на ЗЕВИ, заобикаляне на закона. Счита, че приложимостта на
двете преференциални цени по т. 1.7. и т. 1.8. от Решение №СП-1 произтича
4
от клаузата на чл.16, ал.4 от сключения между страните договор за продажба,
в която е постигнато съгласие енергията да се изкупува и по двете
преференциални цени. В този смисъл е била и търговската практика между
страните до 2015г., когато НЕК неоснователно и незаконосъобразно е отказал
да закупува произведената енергия по съображения за неприложимост на
двете преференциални цени за една и съща ВяЕЦ. Незаконосъобразното
поведение на НЕК не може да дерогира законовите задължения на ответника
по договора. Оспорва като голословно твърдението за наличие на две отделни
групи ВяЕЦ с оглед на това колко ефективни часове работа на година има,
т.к. подобно разграничение в закона и актовете на КЕВР не е проведено и
противоречи на практиката на ВАС по адм.д. №14112/2018г.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор,
поддържа становището си, изложено в отговора. Сочи актуална съдебна
практика, според която не следва да се прилагат двете категории
преференциални цени по отношение на един и същи производител на ел.
енергия и която отрича възможността за преминаване на производител в
рамките на календарната година от една ценова категория в друга. Излага, че
отношенията по изкупуване на ел.енергия се регулират от специални
императивни норми, които ограничават свободата на договарянето в името на
обществения интерес в частност по отношение на цената, в какъвто смисъл е
и обективираното в договора съгласие на страните да заместват изрично
уговорените параметри със съдържание, наложено с бъдещи нормативни
промени (чл.2, ал.2, чл.18, ал.2, чл.38). Действително в договорните
отношения между страните са прилагани последователно двете
преференциални цени, но тази практика не е противоречала на приложимия
закон, който към този момент не ограничава продажбата по преференциална
цена до определен нормативно праг. Така са се развили и отношенията между
страните до 24.07.2015г., когато законодателно е наложена принципна
промяна в правоотношението, въведена с чл.31, ал.5 от ЗЕВИ. С въвеждането
на ограничение на количествата електрическа енергия, което подлежи на
изкупуване по преференциални цени чрез изменението на ЗЕВИ, същото
поради императивния характер на нормите, произвежда действие и върху
процесния договор и изменя съдържанието му досежно продажната цена. На
свой ред излага доводи за законосъобразност на Решение №СП-1/15.10.2020г.
с твърдения, че липсата на изрично постановен диспозитив в отменителното
съдебно решение не може да лиши от компетентност КЕВР да изпълни
нормативно съществуващо задължение за установяване на ценообразуващ
елемент, на който законът придава съществено значение. Компетентността на
КЕВР не може да бъде дерогирана от липсващото произнасяне на съда по
конкретен административен спор. Отмененото решение има само пояснителен
характер към вече действащ законов лимит. В тази си част актът действа по
право от момента на въвеждане на лимита. Поддържа, че ответникът е
своеобразен косвен представител на „НЕК”ЕАД, поради което становището
на последното относно приложимата цена е от съществено значението за
представителя в отношението му с производителите.

На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата: - ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена в
експлоатация и присъединена към енергопреносната мрежа; - ответникът е
5
краен снабдител с електрическа енергия; - между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, по силата на Договор № 176/30.08.2011 г.; -
процесното количество енергия е доставено и продадено на ответника; -
ответникът е продал на обществения доставчик „НЕК“ЕАД процесните
количества ел.енергия на цената, на която ги е купил от ищеца; - част от
произведеното през м. септември 2018 г. количество електрическа енергия в
размер на 763,429 MWh е платено от ответното дружество по преференциална
цена от 191flB/MWh по фактура № 264/30.09.2018г. и не е предмет на
исковата претенция; - остатъкът от произведеното през м. септември 2018 г.
количество електрическа енергия в размер на 171,037 MWh е произведено
след достигане на НСП от 1907 kWh и платено от ответното дружество по
цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО"ЕАД. Ищецът е
получил изцяло плащане по издадената от него фактура № 293/11.10.2018г. от
ответника в размер на 2 657,22 лв. с ДДС; - Произведеното през м. октомври
2018 г. количество електрическа енергия в размер на 969,304 MWh е платено
от ответното дружество по съответната цена за излишък на балансиращия
пазар, определена от„ЕСО"ЕАД. Ищецът е получил плащане от ответника в
размер на 14 144,60 лв. с ДДС по издадената от него фактура №
295/12.11.2018г; - до достигане на нетното специфично производство ищецът
е продавал на ответника електрическа енергия по преференциална цена 191
лв./МВтч -преференциална цена, утвърдена с т. 7 от Решение № Ц-
18/20.06.2011г. на КЕВР; - нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което е определена преференциалната цена по т.7 от
Решение № Ц-18/2011г. е 1907 kWh и е установено с Решение № СП-1 от
15.10.2020г. на КЕВР, след отмяната на т.2.7 от Решение № СП-1/31.07.2015г.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на доказване подлежат следните
обстоятелства: Ищецът следва да докаже наличието на възникнало договорно
правоотношение, изпълнение на задължението си по договора, механизма за
определяне на приложимата цена, изпадането на ответника в забава,
обосноваване на вземанията по основание, период и размер, както и
възраженията си за нищожност и незаконосъобразност на Решения №СП-
1/15.10.2020г. и №СП-2/15.10.2020г. на КЕВР. В тежест на ответника е да
установи точно и в срок изпълнение на задълженията си по договора, както и
останалите правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на
които основава своите възражения.

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание, останалите представени
от страните писмени доказателства.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********;
6
служител за контакти - Нора Великова.Определението не подлежи на
обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца ведно с
препис от допълнителния отговор.
На подпомагащата страна да се връчат преписи от всички книжа
по делото.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7