Определение по дело №1137/2020 на Окръжен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                        №           /                    2020г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД- ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ,

В закрито съдебно заседание в  състав :

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :        ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                        ЧЛЕНОВЕ :                 КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                           МАЯ НЕДКОВА

разгледа в.гр.д.№ 1137/ 2020г.

докладвано от председателя на състава

 

            Производството е по въззивна  жалба от М.М., представлявана от адвокат Н.С., срещу решение № 1352/ 13.03.2020г. постановено по гр.д.№ 19877/ 2019г. на Районен съд-Варна, с което е отхвърлен иска на М.М.М. срещу „Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ , с правно основание чл. 220, ал.1 КТ за сумата 718.33лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение  , на основание чл. 334, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Изложени са възражения за неправилност  и незаконосъобразност. Според жалбоподателя уговореното в трудовия договор , съгласно разпоредбите на чл.66, а.1 и 2 от КТ , което не противоречи на закона и на добрите нрави,  има силата на закон за страните по общия принцип от гражданското право- чл.20а ЗЗД. Възможността за уговаряне на по-благоприятни условия от посочените в Кодекса на труда, е продължение на основния принцип за свобода на договаряне в случаите, когато не се нарушават повелителни правни норми. Подкрепящи в този смисъл са разпоредбите на чл. 228, ал.2 от КТ, аналогичните в чл.156а и чл.222, ал.1,изр.трето от КТ, при уговаряне на по-дълъг срок за изплащане на отпуски и обезщетения.  Уговорката за 2-месечен срок на предизвестие в ТД за допълнителен труд е валидна, допустима и не противоречи на закона и добрите нрави, поради което и за страните следва да има силата на закон. От граматическото , систематическо и логическо тълкуване на  чл.334, ал. 1 КТ следва, че тя е диспозитивна правна норма, която въвежда допълнително/ алтернативно/ основание за прекратяване на договора за допълнителен труд, освен предвидените в КТ основания, и не може да игнорира постигната, валидна уговорка между страните, част от трудовия договор. По същество отправя искане за отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се уважи предявения иск за заплащане на обезщетение, на основание чл. 220, ал.1 от КТ , със законната лихва. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, представлявана от адвокат Ю.Г.. Счита решението за правилно и законосъобразно, а предявеният иск за неоснователен по съображенията изложени пред първа инстанция.

            Жалбата е процесуално допустима и редовна.

            Предвид изложеното

 

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

            НАСРОЧВА  делото за разглеждане на 27.07.2020г. от 13.30ч.

            Да се уведомят страните.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                      2.