№ 24718
гр. София, 14.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГД. НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГД. НОНЧЕВА Гражданско
дело № 20221110140164 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
В молба с вх. № 73880/06.03.2024 г., подадена от ищеца З. Р. Д., е отправено
искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Молителят твърди по подробни изложени доводи в този смисъл, че към присъденото в
полза на процесуалния представител на страната адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗАдв. следвало да бъде начислен ДДС, както и че в полза на ответника не се
дължали разноски, въпреки частичното отхвърляне на исковите претенции. Направено
е искане за осъждане на насрещната страна да заплати ДДС върху присъденото в полза
на процесуалния представител на ищеца възнаграждение, както и за неосъждане на
същия да заплаща разноски в полза на ответника.
В законоустановения срок е постъпили отговор от ответника ЮЛ, в който са
изложени твърдения за неоснователност на подадената по реда на чл. 248 ГПК молба
от ищеца.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази фактите по
делото, във връзка с релевираните от страните искания, намира следното:
Искането по реда на чл. 248 ГПК, предмет на разглеждане в настоящото
производство, касае подлежащ на изменение съдебен акт, подадено е от процесуално
легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което се явява допустимо. По
същество същото е неоснователно по следните съображения:
С Решение № 2251 от 08.02.2024 г., постановено по гр. д. № 40164/2022 г. по
описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, са обявени за нищожни, на основание чл. 26, ал.
1
1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, Договор за потребителски кредит № 2301680, сключен на
27.10.2020 г. между З. Р. Д. и ЮЛ, поради протИ.речие със закона, и Договор за
предоставяне на поръчителство, сключен на 27.10.2020 г. между З. Р. Д. и ЮЛ поради
заобикаляне на закона. Със същия съдебен акт ЮЛ, е осъдено да заплати на З. Р. Д. на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 55,07 лева, представляваща платена без
основание възнаградителна лихва и неразпределени суми по Договор за потребителски
кредит № 2301680/27.10.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
26.07.2022 г. до окончателното изплащане, като предявеният иск за разликата над
присъдената сума от 55,07 лева до пълния предявен размер от 210,33 лева, както и в
цялост предявения при условията на евентуално съединяване осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 155,56 лева – платено
възнаграждение по договор за поръчителство от 27.10.2020 г. са отхвърлени като
неоснователни.
С решението е разпределена и отговорността за сторените от страните разноски
по делото, като ЮЛ и ЮЛ са осъдени да заплатят на адвокат Д. М. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв., сумите съответно от 514,98 лева и от 400,00 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на З.
Р. Д. в настоящото производство, съобразно уважената част от исковете. З. Р. Д. е
осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ЮЛ сумата от 173,82 лева,
представляваща сторени от ответника разноски в хода на исковото производство,
съобразно отхвърлената част от исковете по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че не са налице основания върху определеното в полза на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение да бъде начисляван
ДДС. Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва
на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на
роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8
ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на
услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл. 2, т. 1
ЗДДС, чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Тази услуга не
може да се счете за възмездна на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. по съображения, че
възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при
наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско
възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Съгласно чл. 25, ал. 2
ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена.
Последващи този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно
задължение. Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да
заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема
стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната
2
правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни
и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква
право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по
което адвокатът има само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото
със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия
безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната
страна. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да
издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението,
възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява
ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско
възнаграждение, без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗА
въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила
за облагане с данък върху добавената стойност. Предвид изложеното, не са налице
основания за изменение на присъденото в полза на процесуалния представител на
ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът не споделя аргументите на ищеца, че в полза на ответната страна не се
дължали разноски, съобразно отхвърлената част от предявените срещу нея искове.
Цитираната в молбата по чл. 248 ГПК уредба, съобразена с приложимото право на
Европейския съд в случая не намира приложение. По делото са предявени две групи
искове – за недействителност на процесните договори и за връщане на платеното по
тях. Исковете за прогласяване нищожността на договорите са уважени в цялост, поради
което на ищеца са присъдени разноски в пълен размер. Исковете за връщането на
платеното по тях са частично отхвърлени, тъй като, от една страна, в хода на
производството не са установени плащания за отхвърлените суми, а от друга - поради
непостъпване на процесното вземане в патримониума на ответника, от когото то се
претендира. Поради това съдът намира, че цитираните от молителя решения на СЕС не
могат да бъде имплицитно приложено по конкретния казус, тъй като по този начин би
се отрекла изцяло нормата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК, като тежестта за
разноските по осъдителните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ще
бъде поставена в зависимост от изхода по другите искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 73880/06.03.2024 г., подадена от ищеца З.
Р. Д., за изменение в частта за разноските на Решение № 2251 от 08.02.2024 г.,
3
постановено по гр. д. № 40164/2022 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, като
неоснователна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4