№ 127161
гр. София, 13.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20231110143368 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Т. Д. В. и Д. Д. М. срещу К. Д.
С. и Р. С. Ф., с която се иска отмяна (обезсилване) изцяло на КНА от 07.11.2018г., а в
условията на евентуалност да се отмени (обезсили) частично само по отношение
частта, признаваща право на собственост в полза на ответниците върху реална част от
ПИ с идентификатор 68134.4330.2247 с площ от 152 кв. м.
С разпореждане от 14.08.2023г. съдът е оставил исковата молба без движение,
като е дал указания до ищеца да заявят дали заедно с искането по чл. 537, ал. 2 ГПК
предявяват и собственически иск за установяване, че са собственици на посочения
имот или на описаната реална част от него от 152 кв. м., както и дали твърдят наличие
на грешка в кадастралната карта чрез погрешното нанасяне на тази реална част към
друг имот; в случай че го правят, следва да отправят ясен петитум, който да
съответства на изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения,
включително като се опише в петитума имотът или реалната част от него, за
който/която искат да бъдат признати за собственици; в случай че не предявяват и
самостоятелен собственически иск, следва да обосноват правен интерес от водене
единствено на производство по чл. 537, ал. 2 ГПК. Предупредени са за последиците от
неизпълнението, а именно връщане на исковата молба.
Разпореждането е връчено на процесуалния представител на ищците, като нито в
указания срок, нито към настоящия момент указанията са изпълнени, което налага
връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Но извън изложеното, съдът намира, че предявеното искане се явява и
недопустимо. В съдебната практика се приема безпротиворечиво, че самостоятелен иск
за отмяна на констативен нотариален е недопустим, тъй като отмяната или
изменението на констативен нотариален акт са уредени от закона като последица от
уважаване на предявения от собственика иск за защита на засегнатото или
застрашеното от акта право на собственост. Законът не допуска предявяването на
самостоятелен иск за отмяна на констативен нотариален акт. В този смисъл са Решение
№ 172 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2011 г., ІІ г.о., Решение № 299 от
19.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 587/2012 г., II г. о., Решение № 24 от 27.04.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 1919/2019 г., I г. о. и др. ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 183 ОТ 02.11.2020 Г. ПО
Ч. ГР. Д. № 3152/2020 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 68 ОТ 26.03.2019
Г. ПО Ч. ГР. Д. № 732/2019 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 559 ОТ
1
05.12.2011 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 499/2011 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
109 ОТ 10.02.2015 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 6427/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС. В Решение
№ 49 от 18.05.2018г. по гр. д. № 1957/2017г. по описа на ВКС, II ГО, е разяснено, че
действително разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК урежда задължение на съда да
отмени, респ. измени, порочен охранителен акт, като последица от разрешен по исков
ред спор за материално право, при което се касае се не до предявен самостоятелен иск
по чл. 537, ал. 2 ГПК, а до уредена от закона правна последица от уважаването на иска
за материалното право, засегнато от охранителния акт /Р № 138/21.05.2015 г. по гр. д.
№ 799/12 г. на ВКС, ІІ г.о./. При отхвърляне на ревандикационен иск обаче, издаденият
в полза на ищеца такъв акт не следва да се отменя, тъй като в този случай съдебното
решение отрича със сила на пресъдено нещо претендираното от ищеца абсолютно
вещно право на собственост на предявеното основание, който може да предяви нов иск
за същото право на друго основание, но с него не се разрешава въпросът за
принадлежността на правото на собственост върху имота, предмет на делото, нито със
сила на пресъдено нещо се признават права на ответника по делото по отношение на
посочения в констативния нотариален акт титуляр.
В настоящия случай ищците не предявяват самостоятелен установителен или
ревандикационен иск за собственост, с който да се признае, че са собственици на имота
или на реална част от него, а единствено въз основа на отхвърлен спрямо тях
ревандикационен иск от страна на ответниците в настоящото производство искат
отмяна на КНА, което е недопустимо съобразно горецитираната съдебна практика. Ето
защо, исковата молба подлежи на връщане и на основание чл. 130 ГПК.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2