РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Девня, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при участието на секретаря И. М.
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Гражданско дело №
20213120100397 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД от „Теленор
България“ЕАД с ЕИК *********. Ищецът твърди, че по повод договор за
мобилни услуги от 27.10.2016 г., сключен за мобилен номер *** по програма
Нонстоп 29.99, стандартен месечен абонамент 29.99 лева. Отв.С. С. А. е
абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „Теленор България”
ЕАД, с уговорен срок на действие 24 месеца до 27.10.2018 г. С допълнително
споразумение от 13.02.2018г. абонатът е избрал нов абонаментен план – Тотал
36.99 с действие 24 месеца до 13.02.2020г. На същата дата ответникът е
сключил и договор за лизинг на мобилен апарат „Хуауей“ със срок на
договора до 13.02.2020г. и месечна лизингова вноска в размер на 22.99 лева.
По силата на друг договор за мобилни услуги от 03.01.2019г. ответникът С. С.
А. е предпочел мобилен номер *** с избран абонаментен план Тотал 31.99 със
срок на действие 24 месеца до 03.01.2021г. На същата дата ответника е
сключил и договор за лизинг на мобилен апарат „Самсунг“ с период 23
месеца и месечна лизингова вноска 60.59 лева.
Сочи, че съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния
1
оператор „При ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането
на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата
не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми”. Ищецът твърди, че за отчетния период от 05.12.2018г. до 04.04.2019г.,
ответника дължи сумата 601.76 лева представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и сумата от
1441.70 лева представляваща общата стойност на незаплатените от ответника
лизингови вноски по договор за лизинг от 03.01.2019г. на стойност 1211.80
лева и неизплатените суми по договор за лизинг от 13.02.2018г. на стойност
229.90 лева. Твърди се, че отв.А. като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД
се е съгласил и е приел Общите Условия на оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Твърди, че съгласно чл.49 от
Общите Условия ищецът има право да получава в срок всички плащания,
дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.
Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор
цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези Общи условия,
а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на
Теленор (чл.75 от ОУ) да прекрати едностранно индивидуалния договор на С.
М. При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т.19б, в, да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него“. Твърди също, че индивидуалният договор влиза в сила
от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в
индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за
предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия е посочено, че
всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл.23, б месечния
2
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален
договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план (програма) пакет. По силата на чл.26 неполучаването на
фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на
всякакви допълнителни (извънредни) разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Поради това, че отв. С. С. А. не
е извършил плащане на дължимите суми, ищецът предявил в РС Девня
заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника и е образувано ч. гр. дело №1074/2020 г. Моли
съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2043.46
лева представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за два мобилни номера и стойността на
незаплатените лизингови вноски за два броя мобилни апарата. Претендира
заплащане на направените разноски и адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът, чрез особен представител излага становище за допустимост на
предявения иск, но счита същия неоснователен. Оспорва претенцията за
заплащане на дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги. Заявява, че ищцовото дружество не доказва възникване на
предпоставки за начисляване на неустойка, тъй като не доказва да са
предоставени и незаплатени от него услуги, даващи правото за начисляване
на неустойка. Твърди, че няма задължения към ищцовото дружество, които да
произлизат от използвани и незаплатени мобилни услуги. Моли съда, да
постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на представените
доказателства, направи следните фактически изводи:
Видно от договор за мобилни услуги от 27.10.2016 г., сключен за
мобилен номер *** по програма Нонстоп 29.99, стандартен месечен
абонамент 29.99 лева, отв.С. С. А. е абонат на дружеството-доставчик на
мобилни услуги „Теленор България” ЕАД, с уговорен срок на действие 24
месеца до 27.10.2018 г. С допълнително споразумение от 13.02.2018г.
3
абонатът е избрал нов абонаментен план – Тотал 36.99 с действие 24 месеца
до 13.02.2020г. На същата дата ответникът е сключил и договор за лизинг на
мобилен апарат „Хуауей“ със срок на договора до 13.02.2020г. и месечна
лизингова вноска в размер на 22.99 лева. По силата на друг договор за
мобилни услуги от 03.01.2019г. ответникът С. С. А. е предпочел мобилен
номер *** с избран абонаментен план Тотал 31.99 със срок на действие 24
месеца до 03.01.2021г. На същата дата ответника е сключил и договор за
лизинг на мобилен апарат „Самсунг“ с период 23 месеца и месечна лизингова
вноска 60.59 лева.
Представени са Общи условия на „Теленор България” ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги с последно
изменение от 30.04.2016 г.
Видно от Фактура №**********, Фактура №**********, Фактура
№********** е начислена сума за плащане общо 2043.46 лв. представляваща
незаплатени месечни такси по абонамент и незаплатени лицингови вноски за
2 бр. мобилни апарата. Неизпълнението на горецитираните фактури в
указания срок е ангажирало и договорната отговорност на абоната по т.11 от
процесния договор за услуги.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи :
По предявения положителен установителен иск:
Представените доказателства установяват наличието на валидно
сключен договор за предоставяне на мобилни услуги и наличие на
задължения по издадени фактури за процесния период. Констатацията за
неположени от ответника подписи в декларация – съгласие и в приложение –
ценова листа не опорочават валидността на сключените договори, а имат за
последица неотносимост на съответните общи условия и ценова листа за
правоотношенията между страните. Претенцията е отправена след изтичане
срока на процесния договор и не се отнася за вземане, основано на клауза от
общите условия. Месечната такса за съответния тарифен план и за
съответните лицингови вноски за мобилни апарати е вписана в договора и
допълнителното споразумение, които са подписани от ответника, при което
неплатената цена за ползвани услуги и стоки е дължима. Ответната страна не
твърди наличие на извършени плащания по съответните фактури и не
4
представя доказателства в такава насока, при което следва да се приеме, че
задълженията по съответните фактури относно такси и вземания за
предоставени мобилни услуги и закупени на лизинг мобилни устройства на
обща стойност 2043.46 лв. са изискуеми и предявеният установителен иск
следва да бъде уважен.
По предявените осъдителни искове:
Доколкото всяка от претенциите за плащане на неустойка е
основана на настъпило основание за едностранно прекратяване на договора за
мобилни услуги и възникнала поради това предсрочна изискуемост на
неустойка съгласно общите условия (чл.75, вр. чл.19б, б.“в“, и чл.12, т.2),
които ответникът не е подписал и са неотносими между страните по
процесния договор, всяка от предявените претенции се явява неоснователна.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовата страна обезщетение за направените разноски, от което
847.27 лв по исковото производство и 356.00 лв по заповедното производство.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. С. А., ЕГН ********** с
адрес- *** ДЪЛЖИ на “Теленор България” ЕАД гр. София, ЕИК *********,
сумата: 2043.46 лв. (две хиляди и четиридесет и три лева , 46 ст.),
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски за мобилни
апарати за което е издадена Заповед №653 от 14.12.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №1074/2020 г. на РС Девня,
на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН ********** с адрес- ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Теленор България” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата 1203.27 лв
(хиляда двеста и три лева , 27 ст.), представляваща обезщетение за сторени
разноски, от които 847.27 лв по исковото производство и 356.00 лв по
заповедното производство на основание чл.79, ал.1 ГПК.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в
двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6