РЕШЕНИЕ
№ 12304
гр. София, 06.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110120657 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ........., с която срещу ........ е
предявен иск с правно основание чл.411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 21.09.2021 г. около 10:00 часа на път II-86, км 55 в района
на с. Хвойна в посока гр. Пловдив – гр. Чепеларе, е настъпило ПТП с участието на
застрахования при него по силата на имуществена застраховка „Каско“ /полица №
.......... г. със срок на валидност 26.05.2021 г. – 25.05.2022 г./ т.а. „Дачия Логан“ с рег. №
........., собственост на ........., управляван от К. К. К., и мотоциклет „Ямаха“ с рег. №
........., управляван от С. З. Ю., при следния механизъм: водачът на мотоциклета
предприема маневра изпреварване, като поради недостатъчен контрол над
управлявания от него мотоциклет и неправилно предприета маневра се удря в товарния
автомобил, в причинна връзка с което на последния са нанесени щети. Твърди, че на
08.12.2021 г. в качеството на застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 614, 10 лв. Счита, че с изплащане на застрахователното
обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника в качеството на
застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност
на делинквента – за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 614, 10 лв. и
ликвидационните разноски в размер на 15 лв. или общо за сумата от 629, 10 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
исковата сума, ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ........,
с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва да
са налице предпоставките на деликта по отношение на водача на мотоциклета. Оспорва
последният да е осъществил виновно протИ.правно поведение, в причина връзка с
което да са настъпили щети по товарния автомобил. В условията на евентуалност се
1
позовава на съпричиняване от страна на водача на товарния автомобил. Оспорва иска
за главницата по размер. Оспорва иска за мораторна лихва по съображения относно
акцесорния му характер. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, че на 21.09.2021 г. около 10:00 часа на път II-86, км
55 в района на с. Хвойна в посока гр. Пловдив – гр. Чепеларе, е настъпило ПТП с
участието на т.а. „Дачия Логан“ с рег. № ........., собственост на ........., управляван от К.
К. К., и мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ........., управляван от С. З. Ю..
Според представения двустранен констативен протокол за ПТП от 21.09.2021г. и
заключението на АТЕ, ПТП е настъпило при следния механизъм: на 21.09.2021 г.
около 10:00 часа мотоциклет „Ямаха Версити 300“ с рег. № ......... се движи по
републикански път II-86 с посока гр. Пловдив – гр. Смолян, като в района на с. Хвойна
водачът предприема изпреварване на т.а. „Дачия Логан“ с рег. № .......... В същия
момент водачът на товарния автомобил предприема маневра заобикаляне на паркирана
от дясната страна товарна композиция, като траекториите на движение на двете
превозни средства се пресичат в лентата за насрещно движение и настъпва удар между
преден десен спойлер на мотоциклета и преден ляв калник/предна броня на
автомобила. Според заключението на АТЕ ударът е настъпил в лентата за насрещно
движение – на около 50-60 см вляво от осевата линия по посока на движение на двете
МПС, както е отразено в съставената в констативния протокол схема на ПТП. В
резултат на съприкосновението на т.а. „Дачия Логан“ са несени щети в предна лява
част: преден ляв калник и предна лява врата. Вещото лице е посочило, че водачът на е
предприел изпреварване при наличието на пътен знак В24 – „Забранено е
изпреварването на МПС с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“.
Пред СРС е разпитана свидетелката К. К., управлявала т.а. „Дачия Логан“ с рег.
№ ........., която депозира показания, че по време на шофиране е била изпреварена през
лентата за насрещното движение и пред завой от мотоциклетист, който се е прибрал
по-рано и така я е ударил, като за нея ударът е бил от ляво. Заявява, че се е движела с
не повече от 50-60 км/ч., както и че пред нея е имало тежкотоварна композиция, която
е отбила вдясно, за да пропусне автомобилите, като това е наложило да намалят
скоростта, но това не е станало рязко, а плавно и след подаден мигач от водача на
товарната композиция. Заявява, че се е движела в нейната лента, в която е настъпил и
самият удар. Заявява, че водачът на мотоциклета не е спрял, както и че тя е подала
сигнал на тел. 112, в резултат на което са го спрели в гр. Чепеларе, където са писали
протокол за ПТП.
Пред СРС е разпитан и свидетелят С. З. Ю., управлявал мотоциклет „Ямаха“ с
рег. № СМ 1062, който депозира показания, че най-отпред на колоната се е движел
товарен автомобил, след него – автомобил „Дачия“ и след това – свидетелят с
управлявания от него мотоциклет. Заявява, че е предприел изпреварване на намиращия
се пред него автомобил „Дачия“, за осъществяване на което е навлязъл е лентата за
насрещно движение, и в момента, в който почти е бил завършил маневрата, товарната
композиция е подала десен мигач, за да отбие от пътя, при което свидетелят е
погледнал инстинктивно в огледалото и в следващия момент е бил ударен в задна
дясна за него част, в зоната на ауспуха, но е овладял мотора, не е паднал и е
продължил движението си, като в гр. Чепеларе е бил спрян от полицаи, дошла е и
жената, управлявала „Дачия“-та и там са писали протокол за ПТП.
2
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП т.а. „Дачия Логан“ с рег. №
......... е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“,
полица № .......... г. със срок на валидност 26.05.2021 г. – 25.05.2022 г.
С уведомление по щета от 27.09.2021 г. ищецът в качеството на застраховател по
имуществена застраховка „Каско“ е уведомен за настъпилото ПТП, във връзка с което
е образувана щета № ..........
Съставени са опис-заключение по щета от 27.09.2021 г. и калкулация по
претенцията от 16.12.2021 г.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача на мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ......... е била застрахована при ответника.
Безспорно е между страните, че на 08.12.2021 г. ищецът в качеството на
застраховател по застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 614, 10 лв.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на уврежданията на автомобила по средни пазарни цени възлиза на
сумата от 828, 79 лв., както и че към датата на ПТП автомобилът е бил в експлоатация 8
години, 9 месеца и 23 дни.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка
„Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено
непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина,
протИ.правно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от
застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания,
които в дадената хипотеза са налице, с оглед ангажираните по делото доказателства.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се
установява от представения протокол за ПТП, заключението на АТЕ и показанията на
свидетелите К. и Ю.. Като е предприел маневра изпреварване на движещия се пред
него т.а. „Дачия Логан“ с рег. № ......... през лентата за насрещно движение при
наличието на пътен знак В24 – „Забранено е изпреварването на МПС с изключение на
мотопеди и мотоциклети без кош“, водачът на мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ......... е
осъществил протИ.правно деяние, в причинна връзка с което са нанесени щети на
застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ автомобил.
Неоснователно е възражението на ответника, че ПТП не е настъпило по вина на
водача на мотоциклета. Тежестта за установяване на елементите от фактическия състав
на деликта се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която нормата
3
на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за оборване на която се
носи от ответника, като в случая с оглед ангажираните по делото доказателства тази
презумпция не е оборена.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване,
тежестта за установяване на което в условията на пълно и главно доказване се носи от
ответника. Установи се по делото, че водачът на мотоциклета е предприел
изпреварване, като е навлязъл в лентата за насрещно движение и прибирайки се в
неговата лента, е настъпило съприкосновение с изпреварвания автомобил „Дачия
Логан“. Не се установи в условията на пълно и главно доказване поведение на водача
на автомобила, което да е допринесло за настъпване на ПТП. В съставения двустранен
констативен протокол, който има характер на частен свидетелстващ документ и
подлежи на преценка наред с останалите доказателства по делото, е съставена схема на
ПТП, според която мястото на удара е в лентата за насрещно движение. Доколкото
АТЕ е работила на база на този протокол, това е причината в заключението на вещото
лице като място на удара да се сочи – в лентата за насрещно движение, на около 50-60
см вляво от осевата линия по посока на движение на двете МПС. Свидетелката К.
обаче депозира показания, че движещата се пред нея товарна композиция след подаден
мигач е отбила вдясно, без това да е налагало тя да напуска своята лента за движение,
доколкото се е движела с не повече от 50-60 км/ч. и не се е налагало рязко да намалява
скоростта си, като изрично заявява, че ударът е настъпил в нейната лента.
Същевременно, свидетелят Ю. заявява, че възприетите от него обстоятелства са как
почти е бил завършил изпреварването, когато товарната композиция е подала мигач и
след като е погледнал в огледалото, в следващия момент е бил ударен в задна дясна за
него част, в зоната на ауспуха. При това положение, съвкупната преценка на
ангажираните по делото доказателства налага извод, че не се установява в условията на
пълно и главно доказване водачът на автомобил „Дачия Логан“ да е осъществил
поведение, с което да е допринесъл за настъпване на ПТП, доколкото не може да се
приеме, че е установено пълно и главно съприкосновението да е настъпило в лентата за
насрещно движение и водачът на автомобила да е предприемал заобикаляне на
отбиващата се от движението тежкотоварна композиция. Такъв извод не би могъл
обосновано да се направи въз основа на заключението на АТЕ, доколкото същото се
основава на протокола за ПТП, а данните в същия относно мястото на настъпване на
удара не се подкрепят от ангажираните гласни доказателства. Изводът за наличието на
съпричиняване не би могъл да почива на предположения, а следва да се основава на
проведено пълно и главно доказване, каквото в случая съдът намира, че не е налице.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на
застраховател, при когото е застрахована гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия причинител на вредите,
респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са
изрично определени в закона, съгласно който застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянетото му. Размерът на
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в
съответствие с клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи
4
действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При пълно или
частично унищожаване на вещта, действителната стойност се определя от пазарната
цена, по която застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде
купено. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на сумата от
828, 79 лв. В случая изплатеното застрахователно обезщетение от 614, 10 лв. е в
размер, по-малък от стойността по средни пазарни цени.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована гражданската му
отговорност, не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече, от
колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е
равен на по-малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото
деликтно обезщетение.
Следователно в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното
застрахователно обезщетение 614, 10 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
или общо за сумата от 629, 10 лв., поради което искът е изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 580 лв. разноски по делото.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........, ЕИК ........ да заплати на ........, ЕИК ........., на основание чл.411
КЗ, сумата от 629, 10 лв., представляваща регресно вземане по образувана при ищеца
щета № ......... във връзка с ПТП, настъпило на 21.09.2021 г. на път II-86, км 55 в района
на с. Хвойна в посока гр. Пловдив – гр. Чепеларе, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 18.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ........, ЕИК ........ да заплати на ............, ЕИК ........., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 580 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5