Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 42/29.03.2018г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети март,
двехиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
ПЕНКА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 589/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни
жалби, подадени от Д.Т.Д. – Р. *** срещу: решение № 1293/26.07.2017 г. по
гр.д.№ 739/15 г. на Окръжен съд - Варна, с което са отхвърлени исковете по чл.124, ал.1 от ГПК и по чл.45 от ЗЗД, предявени против К.П.Р. и решение № 1472/13.10.2017 г.,
с което е оставена без уважение молбата по чл.250 от ГПК за допълване на
решението. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния и на
процесуалния закон, с молба за отмяна и за уважаване на подадените въззивни
жалби.
В
подаден писмен отговор, в съдебно заседание и в представени
писмени бележки, насрещната страна оспорва въззивните
жалби.
Въззивните жалби са подадени в срок и от
надлежна страна и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата
по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема
за установена следната фактическа обстановка:
Предявени са кумулативно съединени искове
от Д.Т.Д. – Р. *** срещу К.П.Р. с правно
основание чл. 124 ал. 5 от ГПК и чл. 45 от ЗЗД: да се приеме за установено, че
за периода 12.11. – 14.11.2011 г., при издаден в нейна полза изпълнителен
лист, ответникът е изнесъл от жилището й документи и вещи, подробно описани в
исковата молба и във въззивните жалби и за осъждането му да й заплати сумата от
36742 лв., обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва,
считано от 14.11.2011 г.
Оспорвайки исковете, ответникът твърди
недопустимост, евентуално – неоснователност. Твърди, че е живял в процесното
жилище, за да полага грижи за болния си баща - поради влошени отношения между
ищцата – негова майка и починалия му баща; оспорва твърденията за възникнал пожар във вилата на семейството,
който да е довел до нейната неизползваемост; към датата на смъртта на П.Р. -
06.03.2010 г., ищцата живеела в апартамента на
дъщеря си и не е могла да влезе в апартамента поради факта, че нямала ключ от него след скандал с
наследодателя, а жилището се обитавало от бащата на ответника, а след ноември
2008 г. - и от ответника; оспорва, че на 12.11.2011 г. е изнасял вещи на ищцата, а само свои вещи и е
предал ключовете от жилището на ЧСИ Станислава Янкова на 28.11.2011 г., като
непосредствено преди това съставил протокол в присъствието на нотараиус, с описание
на състоянието на апартамента и вещите в него.
Прави възражение за изтекла давност по чл.110 от по
иска за заплащане на обезщетение, а в условията на евентуалност - за погасяване
по давност на акцесорното вземане, на
основание чл.111 от ЗЗД.
Не се спори между страните,
установява се от доказателствата по делото, че ищцата и П.С.Р., починал на 6.03.2010 г., са съпрузи
от 01.09.1970 г., а ответникът е техен син. Безспорно е, че с нотариален акт от
1993 г., П.Р. е
прехвърлил на сина си К.П.Р. и дъщеря си Д.П.Р. по ½ ид.ч. на всеки от
тях от апартамент No 1, находящ
се в град Варна, ул."Добри Чинтулов" №10, срещу задължението за
издръжка и гледане на прехвърлителя и съпругата му, при запазено право на ползване,
последван от решение по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора в частта
относно прехвърленото право на собственост в полза на ответника.
Безспорен е факта, че между страните в
настоящото производство са водени множество дела, а К.Р. е осъден да предаде на
майка си – ищцата процесния апартамент, находящ се в град Варна, ул."Добри
Чинтулов" № 10, като с протокол от 30.11.2011 г. на ЧСИ Станислава Янкова, рег. No 719 по изп.д. 20117190400218 е
извършен въвод във владение. От него се установява, че с протокол от 28.11.2011
г. длъжникът е предал ключовете от имота доброволно и е констатирано наличието
на описаните в протокола вещи.
С констативен
протокол No 7, том III, рег. No 3866/28.11.2011г., съставен от Надежда Асенова
– помощник нотариус на Диана Бейлерян – нот. с рег. No 012 на НК е установено
състоянието на процесното жилище в момента на предаване на ключовете на ЧСИ.
Съдът е събрал многобройни доказателства, установяващи
здравословното състояние на ищцата след счупване на подбедрицата й през 2009
г., фактури и касови бонове за заплащане на ток, вода и консумативи за обект
Вилна зона „Траката“, за закупуване на стоки за бита, както и множество жалби срещу ответника с твърдения за
отнети вещи, придружени с обяснения от К.Р. и протокол за полицейско
предупреждение.
Приложено
е постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.11.2012 г. на
РП- Варна, постановено по ДП No 219/ 2012 г. на Второ РУП при ОД на МВР – гр. Варна, с което е прекратено
наказателното производство срещу неизвестен изършител за престъпление по чл.
206, ал. 1 от НК, образувано по жалба на ищцата срещу ответника с твърдение, че
за периода 12.11.2011 г. – 14.11.2011 г. К.Р. изнесъл от апартамента й нейни
вещи – мебели, дрехи, книги, бижута и др.
С присъда по НОХД No 3425/2012г.
на ВРС, 3 с-в К.П.Р. е признат за невинен в това, че за периода от 07.03.2010
г. до 02.02.2011 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление,
самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от Д.Т.Д.
– Р. и Д.П.Р. свое действително право на
съсобственост, като ги лишил от възможността да упражнят правото си на ползване
и правото на съсобственост върху процесния апартамент и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за
престъпление по чл.323 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК; с присъда по НОХД No
4448/2010г. на ВРС, 22 с-в К.П.Р. е признат за невинен в това, че на
07.03.2010 година в град Варна противозаконно останал в същото жилище след изрична покана да го
напусне – престъпление по чл. 170 ал.4 от НК
и е оправдан по него; признат е за невиновен и в това, че на
18.03.2010 година в град Варна се заканил на Д.Т.Д. – Р. с престъпление срещу нейн имот, като декларира неверни данни по
отношение на правата й -
престъпление по чл.144 ал.1 от НК
и е оправдан по него.
С писмо
от МВР, ГД „ПБЗН“, ОУ „ПБЗН – Варна, адресирано до ответника се установява, че
на 01.02.2006 г. след получено съобщение за пожар в пристройка към вила, на
адрес: м-ст „Траката“, ул. 11, No 18, гр.
Варна, произшествието е ликвидирано, а в резултат от пожара са нанесени
материални щети на покривната конструкция на пристройка към вилна сграда с площ
на унищожената част от пристройката 16 кв.м. Други сгради не са засегнати от
пожара.
Писмените
доказателства установяват, че на посочения адрес в местн“Траката“ за периода от
27.02.2006 г. – 04.12.2010 г. е консумирана електроенергия; с пълномощно, рег. No 5116 от 29.12.2009 г. на нотариус с рег. No 012
Петър Р. е упълномощил ответника да получава пенсията му; представени са касови бележки,
фактури и гаранционни карти за закупени от ответника уреди и заплатени разходи
за лечението на баща му П.Р..
Гласните доказателства –
показанията на свид. на ищцата и тези на отвеника, установяват противоречиви
факти, като общото в показанията на двете групи свидетели са силно влошените
отношения между страните.
Съдът е изслушал и приел
заключения на четири единични и една тройна съдебно-оценителни експертизи
относно пазарната стойност на вещите по исковата молба с уточненията към нея,
които заключения за приети за обективно и компетентно дадени.
Правилен е изводът, че за
основателността на претенциите е от значение
доказването при условията на пълно и главно доказване, че действията на
ответника осъществяват състава на чл. 206 ал.1 от НК - противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която ответникът владее или пази и че от това деяние са причинени
вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с деянието на ответника.
Предпоставките за основателността
на установителния иск по чл. 124 ал. 5 от ГПК са
налице, когато установяването на престъпното обстоятелство е от значение за гражданско
правоотношение и когато наказателно
преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията
по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 от НПК.
В случая образуваното наказателно
производство за престъпление по чл. 206
ал.1 от НК е прекратено, тъй като съгласно на чл.218в, т.2 от НК е от частен
характер, а в преклузивния шестмесечен срок тъжба от ищцата срещу сина й не е
подавана. Подробно и правилно съдът е мотивирал неоснователността на възраженията
на ответника за недопустимост на установителния иск, тъй като настоящата
хипотеза не попада сред посочените в чл. 124, ал.5 ГПК и е направил извод за
неговата допустимост.
Многобройните писмени и гласни
доказателства по делото установяват силно влошени отношения между страните,
които през годините са се наслагвали и влошавали непрекъснато, но не
установяват релевантните за спора факти, а именно - че процесните вещи са били
собственост на ищцата. Доказателтвата за закупуването на част от тях не
установяват конкретната собственост; живеейки заедно с баща си в процесното
жилище, ответникът безспорно е притежавал и лични вещи, които при напускането
му е изнесъл. Не е установено - при
условията на пълно и главно доказване, че ищцата е съхранявала вещите си в
процесния апартамент, в който не е живеела и че ищецът е изнесъл именно тях от през
периода от 12.11.2011 г. до 14.11.2011 г. В този смисъл е и приложения
нотариално заверен констативен протокол, установяващ, че част от вещите /фотьойли, маса, шкафчета,
секции, книги и др./, за които се твърди, че са изнесени от ответника, към момента на съставянето му - 28.11.2011 г., са били налични в
апартамента.
Предвид недоказването на факта,
че с действията си ответникът е осъществил състава на престъплението
„обсебване“, предявеният иск е неоснователен. Неоснователен е и искът с правно основание
чл. 45 от ЗЗД, доколкото претенцията по него, заявена като кумулативна, е
обвързана от установяване на престъпното обстоятелство – престъплението
„обсебване“, което съдът правилно е приел, че не е установено. Обжалваното
решение, с което исковете са отхвърлени следва да бъде потвърдено изцяло, като
в полза ва въззиваемия бъде присъдена сумата от 1800 лева – разноски по водене
на делото пред настоящата инстанция. Възражението на въззивницата за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно – съобразно чл.7,
ал.2 от Наредба № 1 за определяне на размера на адвокатските възнаграждения.
Неоснователна е и въззивната
жалба срещу постановено решение по реда на чл.250 от ГПК. Предявеният срещу К.Р.
иск за сумата от 11808.00 лева с правно основание чл.88, ал.1,изр.2 от ЗЗД, вр.
с чл.45 от ЗЗД за заплащане на вреди в резултат от неизпълнение на договора,
предмет на нотариален акт № 22/1993 г. не е предмет на настоящото производство.
След уточняване на петитума на претенцията, с определение от 3.06.2015 г.
производството по делото е разделено и искът е изпратено за разглеждане от
ВРС по гр.д.№ 6654/15 г., а впоследствие
– прекратено поради оттегляне на иска. Постановеното решение по реда на чл.250
от ГПК следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения,
варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1293/26.07.2017 г. по гр.д.№
739/15 г. на Окръжен съд - Варна, с което са отхвърлени исковете по чл.124, ал.1 от ГПК и по чл.45 от ЗЗД, предявени Д.Т.Д. – Р. против К.П.Р. и решение № 1472/13.10.2017 г., с което е оставена без
уважение молбата на Д.Т.Д.
– Р. по чл.250 от ГПК за
допълване на решението.
ОСЪЖДА Д.Т.Д. –Р., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.П.Р., ЕГН ********** ***, сумата от 1800.00 /хиляда и осемстотин/ лева – разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.