№ 255
гр. Русе, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520106254 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 24 от Наредбата за трудовите и
непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на
кораба и корабопритежателя /НТНСТОМЧЕКК/ вр. чл. 262 КТ.
Ищецът К. И. Д. твърди, че от 01.03.2016г. до 08.05.2020г. е работил
при “Интершип” ЕООД гр. Русе на длъжност “****” с място на работа
моторен кораб “***”. Работел на пълно работно време – 8 часа, при сумирано
изчисляване на работното време. Последният му работен ден бил през месец
февруари 2020г., след което трудовото му правоотношение било прекратено.
До 2019г. работодателят му предоставял информация за натрупаните
компенсационни почивки, неизползвани през годината, но след това спрял.
Твърди, че отношенията между моряците и работодателят им се уреждат с
Кодексът на търговското корабоплаване (КТК) и Наредбата за трудовите и
непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на
обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя (Наредбата).
Позовавайки се на конкретни разпоредби от посочените нормативни актове,
твърди, че при прекратяване на трудовото му правоотношение, ответното
дружество не му е изплатило всички натрупани, но неизползвани почивки в
съответния отчетен период. Подал сигнал до Дирекция “Инспекция по
1
труда”- Русе за нарушения на трудовото законодателство и след извършена
проверка са му изплатени обезщетение при пенсиониране и обезщетение за
неизползван годишен отпуск. От отговора на ДИТ разбрал, че периодът на
сумирано изчисляване на работното време е от една година, но на него не
били връчвани и не е запознат със заповедите, с които работодателят е
определил конкретния отчетен период. Твърди, че има полагащи му се
компенсационни почивки, които не е използвал и за които работодателят
следва да му заплати обезщетение след прекратяване на трудовото му
правоотношение.
По изложените съображения моли ответното дружество да бъде
осъдено да му заплати сумата 13 299.42 лв., представляваща брутен размер на
възнаграждение, в увеличен размер на основание чл.24, ал.3 от Наредбата за
положен извънреден труд през периода от 01.03.2016г. до 08.05.2020г., както
следва: 3616.83 лв. за 328.08 часа за 2016г., 3067.60 лв. за 270.31 часа за
2017г., 3987.23 лв. за 323.50 часа за 2018г., 2627.76 лв. за 213.20 часа за 2019г.
Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието между страните
на трудовото правоотношение за процесния период, както и, че то е
прекратено. Твърди се, че работодателят е въвел сумирано изчисляване на
работното време, като часовете над нормалната продължителност на
работното време се компенсират с равен брой часове почивка на брега след
репатрирането, който труд не се смята за положен като извънреден. Оспорва
се ищецът да има положен извънреден труд за който да не е компенсиран и
който да подлежи на заплащане след прекратяване на трудовото му
правоотношение. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и да се присъдят направените от ответното дружество
разноски за настоящото производство.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на основание Трудов договор *******г., Допълнително
споразумение към него от 01.08.2017г. и Трудов договор *** от 02.04.2018г.,
между страните са възникнали трудови правоотношения, като ищецът е бил
2
назначен на длъжността “механик - кораб” в ответното дружество, считано от
01.03.2016г., с място на работа моторен кораб „***”, работа по график на
смени, като работният цикъл е приблизително 40 календарни дни, при
сумирано отчитане на работното време (чл.16, ал.1, т.2 от Наредбата), с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лв., респ. 1100 лв.
от 01.08.2017г. и допълнително възнаграждение за прослужено време от 22
%. Със Заповед ****г. на Управителя на ответното дружество трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ -
поради придобито и упражнено право на пенсия.
Въз основа на представените по делото графици за положен от
екипажа на моторен тласкач „***“ труд (таблици за отчитане
явяването/неявяването на работа), в това число и ищеца, таблици за ползвани
почивки, разчет на компенсационните отпуски и почивки на ищеца, по делото
е изготвена съдебно-икономическа експертиза, заключението на която дава
отговор на въпроса за процесния период 2016-2019г. колко време е отработил
ищецът, съответно какъв е размерът на дължимите му компенсаторни
почивки и каква част от тях са неизползвани, съответно и какво е дължимото
за тях обезщетение. С оглед направените от страните искания и възражения,
по делото са приети първоначално заключение (л.305-320), допълнително
(л.322-338) и повторно заключение (л.370-394), последното обобщаващо
направените констатации след извършени документални проверки в
счетоводството на “Интершип” ЕООД гр. Русе и на приложените
доказателства по делото. В последното заключение, потвърдено и допълнено
от вещото лице в съдебно заседание на 14.09.2021г., вещото лице е посочило,
че за периода 2016-2020г. ищецът има неизползвани реално компенсационни
почивки в рамките на установените отчетни периоди за сумирано изчисляване
на работното време, изчислени и съобразени съгласно разпоредбата на чл.88б,
ал.8 КТК, чл. 16, ал.1 т.2, чл. 16а и чл. 24, ал.3 от Наредбата, както следва: за
периода 23.03.2016г. – 14.01.2017г. няма некомпенсирани часове извънреден
труд, а за останалите периоди определени според плавателните курсове,
некомпенсираните часове извънреден труд са както следва : за периода
22.03.2017г.-15.12.2017г. - 264ч., за периода 06.02.2018г. – 02.11.2018г. –
284ч., за периода 07.12.2018г. – 11.09.2019г. – 268 ч., а за периода
15.10.2019г. – 29.02.2020г.- 128ч. Видно от обстоятелствената част на
заключението, в последния от периодите, ищецът е направил курс от
3
15.10.2019г. до 27.11.2019г. за който има неизползвани почивки от 64 часа,
както и курс от 11.01.2020г. до 29.02.2020г., за който също не е компенсиран
за 64 часа. Вещото лице е изчислило дължимото възнаграждение за
некомпенсирания с почивка извънреден труд без увеличение за извънреден
труд и с увеличение от 50 % като извънреден труд съгласно чл. 262, т.4 КТ.
Експертизата е установила още, че за периода на трудовото
правоотношение на ищеца, съобразно отработените часове над нормалната
продължителност от 8 часа, работодателят е осигурявал ползването и срещу
заплащане на брутното трудово възнаграждение на използваните
компенсационни почивки и компенсационен отпуск след всеки редовен курс
на кораба. В “Интершип” ЕООД редовно във ведомостите за заплати са
начислявани и изплащани на ищеца всички действително отработени часове,
полагани през официалните празници като извънреден труд и с увеличение на
часовата ставка със 100 %.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Трудовите правоотношения между членовете на корабните екипажи,
плаващи под български флаг и корабопритежателя се уреждат както от
общите правила на КТ, така и от особените такива с оглед предмета на
регулиране, уредени в КТК и НТНСТОМЧЕКК (Наредбата). Съгласно т.7 от
пар.1 на ДР на Наредбата, „работодател” е корабособственика, т.е.
отношенията между ищеца и ответника са по своето естество трудови, но
разкриват определени специфики по отношение на работното време,
почивките, полагането на извънреден труд и пр.
Ищецът основава претенциите си по настоящото дело с нормата на
чл.24, ал.3 от Наредбата, издадена въз основа на чл.88б, ал.8 КТК. Според
цитираните текстове, надхвърлящият нормалната продължителност на
работното време труд от 8 часа дневно, положен на борда на кораб от член на
екипажа, не се смята за извънреден и се компенсира с равен брой часове
почивка на брега след репатриране /по смисъла на §1, т.3 от ДР на Наредбата/.
Ако компенсирането не може да се извърши в рамките /до приключване/ на
отчетния период на сумирано изчисляване на работното време, този труд се
заплаща като извънреден, на база основната работна заплата и
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.
Съгласно чл.28, ал.2 от Наредбата, заплащането на извънредния труд
4
за всеки член на екипажа се извършва при условията и по реда на Кодекса на
труда. В чл. 262 КТ е предвидено положеният извънреден труд да се заплаща
с увеличение в размер на 50 на сто за работа в работни дни. Поради това
некомпенсираните почивки на ищеца следва да бъдат заплатени като
извънреден труд, с увеличение на дължимата му часова ставка с 50 %. По тези
съображения следва да бъде съобразено заключението на вещото лице за
дължимите на ищеца възнаграждения със съответното увеличение като
извънреден труд.
За 2016г. няма установени некомпенсирани извънредни часове труд,
поради което исковата претенция за този период и за сумата от 3616,83лв.
следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
За 2017г. некомпенсираните часове извънреден труд (неизползвани
почивки) на ищеца са в размер на 264 часа и 3215лв. брутно възнаграждение
(12,18лв. на часа) а исковата претенция е за 270,31 часа и 3067,60лв. брутно
възнаграждение (11,35лв. на час), поради което следва да бъде уважена за
сумата 2996,4лв. (264 часа по 11,35лв.).
За 2018г. некомпенсираните часове извънреден труд (неизползвани
почивки) са 284 часа и брутно възнаграждение 4035,017лв. (14,21лв. на час), а
исковата претенция е за 323,50 часа и 3987,23лв. (12,24лв. на час), поради
което следва да бъде уважена за сумата от 3478,87лв.(284 часа по 12,24лв.).
За 2019г. некомпенсираните часове извънреден труд (неизползвани
почивки) са 332 часа (съответно 268 часа и 64 часа от два отчетни периода по
експертизата) и брутно възнаграждение 3798,26лв. (11,12лв. на час за 268 от
часовете и 12,79лв. за 64 от часовете или средно 11,44лв.), а исковата
претенция е за 213,20 часа и 2627,76лв. (12,33лв. на час), поради което следва
да бъде уважена за сумата от 2439лв.(213,20 часа по 11,44лв.).
При това положение общо дължимото на ищеца възнаграждение за
неизползваните почивки за периода посочен в исковата молба – 01.03.2016г.
до 2019г. вкл. е в брутен размер 8914,27лв.
Горепосоченият начин за изчисляване съдът намира, че е възможно,
най-обективния, по който може да се разреши разглеждания правен спор и в
максимална степен да съответства на развитието на съдебното производство,
начина по който е предявена исковата претенция и съответен на становището
изложено от Окръжен съд – Русе по в.гр.д.№****г., според което броя часове
извънреден труд е основание на исковата претенция, а претендираното
5
възнаграждение нейния размер. Поради това след като съдът е приел, че
искането за изменение на исковата претенция не може да бъде уважено, то тя
остава предмет на делото по начина по който е формулирана. Ищецът е
претендирал заплащане на извънреден труд, който е посочил като определено
количество часове по периоди, календарни години, съответно и размер на
претендирано възнаграждение. След като в хода на производството исковата
претенция не е изменена по основание или размер, то възможния начин за
определяне (изчисляване) на степента на нейната основателност са
горенаправените изчисления.
На следващо място ищецът не е въвел като основание на своята
претенция заплащане на нощен труд (чл. 261 КТ), а единствено на извънреден
(чл. 262 КТ). Това е направил едва с неуважената молба за изменение на иска,
поради което изчисляването и съобразяването на положения от него нощен
труд не е взет предвид при извършените изчисления от вещото лице със
съответното увеличение при преобразуване в дневен съгласно изискването на
16а, ал.1 от Наредбата.
Също така следва да се приемат за неоснователни и възраженията на
ищеца срещу начина по който вещото лице е изчислило дължимите му часове
компенсаторна почивка, по периоди „приблизително“ от по една година, но
съобразени с приключването на започнат в края на годината курс от кораба на
който е плавал. Исковата претенция е формулирана по календарни години, и
не е част от нея 2020г., в която ищецът е завършил последния си курс, след
който се установява, че също има неизползвана компенсаторна почивка. Няма
основание да се приеме, че ако изчисленията от вещото лице се извършат по
период равни точно на една година, резултата за дължимите дни
компенсаторна почивка за целия исков период ще са различни. Те зависят от
броя отработени часове (време на съответния курс), а дължимото
възнаграждение е за тази част от компенсаторните почивки, ползването на
които не му е предоставено през съответния период. Разделянето на периоди
от по точно една година, без да се държи сметка за приключването на даден
курс би могло да доведе като резултат задължение на работодателя да плати
извънреден труд, за който е предоставил на ищеца почивка след
приключването на курса, но в следващ отчетен период.
По отношение на направеното от ответника възражение за погасяване
на част от исковата претенция по давност: Съгласно мотивите на т.4 от ТР
6
№1/09.12.2013г. по ТД №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, по силата на изричната
разпоредба на чл.133 във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичането на срока
за отговор се преклудира възможността да се направи възражение за
погасителна давност. Поради това направеното за първи път в съдебно
заседание на 29.06.2021г. от процесуалния представител на ответника
възражение по чл.358, ал.1, т.3 КТ за изтекла тригодишна погасителна
давност на исковата претенция за периода 01.03.2016г. - 03.11.2017г. е
преклудирано. Съдът не го съобразява, поради което не обсъжда последното
(обобщаващото) заключение на вещото лице, при което е съобразен периода,
в който би било погасена по давност част от претенцията на ищеца.
По изложените съображения предявеният иск за заплащане на
извънреден труд за периода 01.03.2016г. до 2019г. вкл. следва да бъде уважен
за сумата от 8914,27лв. в брутен размер и отхвърлен за пълния предявен
размер от 13299,42лв.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски за настоящото производство и това по гр.д.
№***г. (по което решението е било обезсилено и върнато за ново
разглеждане) съобразно уважената част от исковете или от общо направени
разноски в размер на 2400лв. следва да се присъдят 1608,66лв.
С депозирано от ответника писмено становище преди проведеното
съдебно заседание е направено искане за присъждане на разноски и
намаляване претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение
поради прекомерност. Съдът не би могъл да уважи направеното възражение и
да намали претендираните разноски до минимума по Наредба №1/9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на
чл.78, ал.5 ГПК поставя преценката за прекомерност на заплатеното от
противната страна възнаграждение за адвокат изцяло от фактическата и
правна сложност на делото. Тъй като искането на ответника е направено
изцяло бланково, т.е. без да се изложат каквито и да е било доводи и
аргументи във връзка с този законов критерий, то с оглед действителната
конкретна преценка за сложността на спора, съдът намира искането за
неоснователно. Процесуалният закон не свързва намаляването на заплатеното
адвокатско възнаграждение от съда просто с направено възражение в тази
насока от противната страна, освобождавайки последната от необходимостта
да аргументира и докаже наличие на основанията за това, а именно: степента
7
на фактическа и правна сложност на конкретното дело, изключваща
присъждане на реално договореното и заплатено възнаграждение между
насрещната страна и нейния процесуален представител. В т. см. съдът
съобрази определение №658/8.11.2017г. по ч. т. д. №1453/2017г., ВКС, II т.о.
Съпоставяйки фактическата и правна сложност на делото с действителния
обем и съдържание на правната защита, предоставена от адвоката на ищеца
по предявения иск, направените искания, броя на съдебните заседания (чл.7,
ал.8 от Наредба №1/9.07.2004г.) и участието на процесуален представител във
всяко съдебно заседание при предходното разглеждане на делото по гр.д.
№***г., съдът преценява, че адвокатското възнаграждение в размер на 1000
лв. не е прекомерно по см. на чл.78, ал.5 ГПК. Независимо, че
възнаграждението надвишава предвидения в Наредба №1/9.07.2004г.
минимален размер, осъществената адвокатска защита не предполага
прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. В настоящото производство
претендирания адвокатски хонорар не надвишава минималния размер на
такъв за производство като настоящото.
Ответникът е претендирал разноски и такива са му дължими съответно
на отхвърлената част от исковата претенция. Няма доказателства за реално
направени разноски от него в настоящото производство, поради което такива
не следва да му се присъждат. По в.гр.д.№****г. по описа на ОС – Русе
ответникът е представил доказателства за направени разноски в общ размер
на 1274,12лв., от които следва да се присъдят 420,11лв. По гр.д.№***г.
ответникът е направил разноски за вещо лице в размер на 180лв., от които са
му дължими 59,35лв. или общо 479,46лв.
На основание чл. 78, ал.6, вр. чл. 83, ал.1 т.1 ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Районен съд – Русе
държавна такса по уважената част от исковата претенция в размер на
356,57лв. както и 350лв. разноски за вещо лице.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Интершип” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Русе, бул. “Тутракан” №100, представлявано от
управителя Младен Станков Станков, да заплати на К. И. Д. ЕГН
8
********** с адрес гр. Русе ****, сумата от 8914,27лв. , представляваща
брутния размер на дължимо му възнаграждение за положен извънреден труд
през периода от 01.03.2016г. до 31.12.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на извънреден труд за
сумата над 8914,27лв. до пълния предявен размер 13299,42лв.
ОСЪЖДА “Интершип” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Русе, бул. “Тутракан” №100, представлявано от
управителя Младен Станков Станков, да заплати на К. И. Д. ЕГН
********** с адрес гр. Русе ****, сумата от 1608,66лв. разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА К. И. Д. ЕГН ********** с адрес гр. Русе **** да заплати
на “Интершип” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Русе, бул. “Тутракан” №100, представлявано от управителя
Младен Станков Станков, сумата от 479,46лв. разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА “Интершип” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Русе, бул. “Тутракан” №100, представлявано от
управителя Младен Станков Станков да заплати по сметка на Районен съд –
Русе сумата от 356,57лв. държавна такса за настоящото производство, както
и сумата от 350лв. разноски направени за производството от бюджета на
съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9