РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. П., 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230100954 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Те са обективирани в исковата молба на И. А. Р., с адрес в гр. П., ж.к. „И.“,
бл. ***, **, ЕГН ********** и М. Х. А., с адрес в гр. П., ул. „***“ № 9, ЕГН
**********, подадена против В. В. В., ЕГН ********** и Х. С. В., ЕГН ********** –
и двамата с адрес в гр. С., ул. „П.“ № 10, вх. Б, ет. 4, ап. 8.
Ищците твърдят, че от 2004 г. до 2021 г. са се намирали в граждански брак,
който е бил прекратен с развод. Поддържат, че посредством давностно владение,
осъществявано от 2008 г. до 2018 г., двамата са придобили, в режим на съпружеска
имуществена общност, 2 апартамента, представляващи самостоятелни обекти в сграда
с идентификатор 56126.602.1344.1.4 и с идентификатор 56126.602.1344.1.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени по ЗКИР. Поясняват,
че поради разтрогването на брачната им връзка, понастоящем притежават визираните
имоти в обикновена съсобственост и при равни квоти – по 1/2 идеална част. Изтъкват,
че първата ответница, която е в граждански брак с втория ответник, е закупила
имотите на публична продан, която обаче не е породила титулярство върху тях в
правната сфера на ответниците. Искат правата им спрямо тези недвижими имоти да
бъдат признати. Претендират и съдебни разноски.
Ответниците оспорват ищцовите претенции, настояват за тяхното отхвърляне и
1
за присъждане на съдебно-деловодни разходи, включително и онези, които са
направили в производството по обезпечаване на сегашните искове като бъдещи такива.
Излагат съображения, че публичната продан надлежно ги легитимира като
собственици на спорните имоти, а ищците не са могли да ги придобият чрез соченото
давностно владение.
Съдът приема следното:
1. Фактически и правни изводи по съществото на делото:
1.1.) В принципен порядък всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това (чл.
124, ал. 1 ГПК). Типичен пример в тази насока е положителният установителен иск за
собственост на лице, което претендира да е собственик на даден имот, предявен срещу
друг субект, който също релевира собственически права към имота (вж. проф. Г.
Боянов, „Вещно право“, 2004 г., стр. 377 и сл., както и мотивите към Тълкувателно
решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/12 г., ОСГТК на ВКС). В една такава
ситуация правилата за разпределението на доказателствената тежест в исковото
гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК) възлагат на всяка от двете насрещни
страни в спора да докаже фактите, от които произтича заявеното титулярство спрямо
имота, съобразно поддържания придобивен способ.
1.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по конкретния спор, се
изяснява от анализа на относимите доказателства, както следва:
1.2.1.) С Решение № 31/25.06.2021 г. по гр. д. № 728/21 г. на Районен съд –
гр. П., влязло в сила на датата на постановяването му, е бил прекратен гражданският
брак между двамата ищци, който те са сключили на 12.06.2004 г.
1.2.2.) Между страните не се спори, че родителите на първия ищец са
лицата А.Д. Р. и В.И. Р.а.
1.2.3.) С нотариален акт № 76/03.08.2004 г., издаден по нот. д. № 626/04 г.
на нотариус с № 287 на Нотариалната камара, А. Р. е закупил урегулиран поземлен
имот (УПИ) XXIII-1344, в кв. 125 по плана на гр. П., действащ към 2004 г.
1.2.4.) С нотариален акт № 64/07.04.2008 г. по нот. д. № 61/08 г. на
нотариус с № 287 на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията – гр. П.
с дв. вх. рег. № 784/07.04.2008 г., А. и В. Р.и, като съпрузи, са учредили договорна
ипотека в полза на „Прокредит Банк (България)“ АД. Ипотеката е за обезпечение на
банков кредит с главница от 186 000 лв., отпуснат на „Р.и“ ЕООД, представлявано от А.
Р., а един от ипотекираните имоти е именно закупеният с цитирания нотариален акт от
03.08.2004 г. В ипотечния акт е било уговорено още, че този УПИ се ипотекира заедно
с правото на строеж в него за жилищна сграда със застроена площ от 185,79 кв. м. и
разгърната застроена площ от 733,29 кв.м., съгласно разрешение за строеж №
1/07.01.2008 г. на главния архитект на Община П. и одобрени архитектурни проекти от
2
същата дата, при застроена площ на сградата от 185,79 кв. м. на кота -2,50 м., от 204,32
кв. м. на кота +0,00 м., от 180,01 кв. м. на кота +2,80 м. и от 20,73 кв. м. на кота +5,60
м., както „и всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имота“.
1.2.5.) От съвкупната преценка на разрешението за строеж и на техническа
документация, включително и архитектурните проекти, приложени към исковата
молба, е видно, че:
- На бащата на първия ищец е било разрешено да построи в УПИ
XXIII-1344, в кв. 125 по плана на гр. П., действащ към 2004 г., жилищна сграда с
височина 10 м., обхващаща четири нива, от които:
= на кота -2,50 м. – две мазета, котелно, двоен гараж, дневна,
спалня и баня с тоалетна, със застроена площ от 185,79 кв. м.;
= на кота +0,00 м. – апартамент (жилище), състоящ се от 3
спални, дневна, столова, кухня и 2 санитарни помещения с бани, със застроена площ
от 204,32 кв. м.;
= на кота +2,80 м. – апартамент (жилище), включващ 3 спални,
дневна, столова, кухня и 2 санитарни помещения с бани, със застроена площ от 180,01
кв. м.;
= на кота +5,60 м. – плосък покрив и застроена площ само от
20,73 кв. м.
- На 28.07.2008 г. главният архитект на Община П. е допуснал
изменение в разрешението за строеж, според което на кота +5,60 м. от сградата се
разрешава изграждането на жилищен етаж с 2 броя апартаменти, вместо плоския
покрив, за което е бил одобрен и допълнителен архитектурен проект.
1.2.6.) От удостоверение изх. № 231/14.10.2008 г. и удостоверение с изх. №
41/02.09.2021 г. – и двете на Общинска администрация – гр. П., става ясно, че самата
жилищна сграда е била завършена на ниво „груб строеж“ на 16.09.2008 г., а УПИ, в
който сградата е била построена, е идентичен с поземлен имот с идентификатор
56126.602.1344 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени
по ЗКИР.
1.2.7.) Съобразно схема № 15-938740-25.08.2021 г. и схема № 15-938742-
25.08.2021 г., издадени от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр.
Благоевград, процесните два недвижими имоти се намират в жилищната сграда,
построена в коментирания УПИ, а пълната им актуална индивидуализация по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени по ЗКИР, със
Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, е следната:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.602.1344.1.4, с
адрес – гр. П., ул. „Д.“ № 17, ет. 3, с предназначение – жилище, апартамент, с брой
нива – 1, без данни за площ и за прилежащи части, при съседи – на същия стаж:
3
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.602.1344.1.5, под обекта:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.602.1344.1.3 и над обекта: няма,
както и
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.602.1344.1.5, с
адрес – гр. П., ул. „Д.“ № 17, ет. 3, с предназначение – жилище, апартамент, с брой
нива – 1, без данни за площ и за прилежащи части, при съседи – на същия стаж:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.602.1344.1.4, под обекта:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.602.1344.1.3 и над обекта: няма.
1.2.8.) От протокол за опис на недвижим имот от 20.02.2014 г.,
постановление за възлагане на недвижим имот от 15.09.2021 г., протокол за въвод във
владение от 22.06.2023 г. и уведомление от 06.11.2023 г., изходящи от частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) с № 796 на Камарата на ЧСИ, както и от изисканото за послужване
ч. гр. д. № 623/23 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, ведно с в. ч. гр. д. № 1962/23 г.
на Апелативен съд – гр. С., се изяснява, че:
- На 14.03.2013 г. в кантората на посочения ЧСИ е било образувано
изп. д. № 293/23 г. Инициирането му е станало на базата на изпълнителен лист,
издаден на 27.02.2013 г. по ч. гр. д. № 187/13 г. на Районен съд – гр. П., за вземания по
кредита, за чието обезпечаване родителите на първия ищец са ипотекирали и правото
на строеж върху сградата, в която впоследствие са изградени и имотите, предмет на
сегашния съдебен спор. По тази причина А. и В. Р.и са били конституирани като
ипотекарни длъжници по изпълнителното дело.
- На 13.05.2013 г. в Службата по вписванията – гр. П. с дв. вх. рег. №
809 от същата дата е била вписана възбрана, наложена от ЧСИ по отношение на УПИ
и на правото на строеж за жилищната сграда в него, до които се отнася ипотеката.
- Съгласно вписване с дв. вх. рег. № 729/05.04.2018 г. на Службата по
вписванията – гр. П. самата договорна ипотека е била подновена.
- На 20.02.2014 г. ЧСИ е извършил опис на сградата, включително и
на последния етаж от нея, където е установил обособяването на двата самостоятелни
обекта, представляващи жилища.
- От 2019 г. до 2021 г. са били насрочени общо 4 публични продани
спрямо цялата жилищна сграда, като последната от тях, проведена в периода
06.08.2021 г. – 07.09.2021 г., е приключила с обявяването на първата ответница за
купувач, а възлагателното постановление в тази връзка е влязло в законна сила на
06.02.2023 г.
- На 22.06.2023 г. е бил извършен въвод на купувача във владение на
закупената сграда, с изключение на двата обекта, до които се отнасят сегашните
искове, тъй като е било допуснато обезпечение на исковите претенции като бъдещи
такива, чрез спиране на изпълнението в тази му част, съгласно обезпечителна заповед
от 21.06.2023 г. по ч. гр. д. № 623/23 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград.
4
- Впоследствие обезпечителната заповед е била обезсилена с
окончателното Определение № 2239/11.09.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1962/23 г. на
Апелативен съд – гр. С..
- По тази причина за 01.12.2023 г. е бил насрочен допълнителен въвод
във владение на първата ответница, насочен към самостоятелните обекти, до които се
отнасят настоящите ищцови претенции.
1.2.9.) Съобразно удостоверение № 004816/2022 на Службата по
гражданско състояние Виена-Ландщрасе, Република Австрия, двамата ответници са
сключили граждански брак на 23.06.2012 г. в гр. Виена.
1.2.10.) В хода на сегашното съдебно производство нито са излагани
доводи, нито са ангажирани доказателства към прекратения брак на ищците и към
действащия брак на ответниците да е бил приложим имуществен режим, различен от
режима на общност.
1.2.11.) В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателствени
средства, чрез разпита на свидетелките Л.И. и В.С., доведени от ищците.
1.2.11.1.) От тези свидетелски показанията се констатира, че:
- Фактическото построяване на жилищната сграда, в която се
намират и спорните апартаменти, до ниво „груб строеж“ действително е станало през
2008 г.
- Организацията по изграждането на тези апартаменти е била
поета от двамата ищци, като по техни думи, казани пред свидетелките, те са поели и
финансирането на строителството, чрез лични парични средства и посредством такива,
предоставени от сестрата на втората ищца.
- Обсъжданите апартаменти са били разположени на последния
етаж от жилищната сграда – единият отляво и другият отдясно, гледано откъм
стълбищната клетка.
- През 2010 г. ищците са се нанесли в левия апартамент,
обособявайки го за живеене, а десния апартамент започнали да ползват за складиране
на вещи. През 2014 г., когато им се родило и второ дете, направили отвор в стена
между двата апартамента, за да могат да усвоят едно от помещенията в десния
апартамент, с цел изграждане на детска стая.
- Семейството на ищците ползвало жилищата по описания начин
до 2021 г., когато ищцата А. се изнесла оттам с децата, предвид развода им, а ищецът
Р. останал до 2023 г., когато във владение била въведена ответницата В..
- Проблемите, свързани с необслужването на банковия кредит,
отпуснат на „Р.и“ ЕООД, представлявано от бащата на първия ищец, започнали още
около 2010 г. и били достояние и на двамата ищци. Те били запознати и с
обстоятелството, че по този повод са били предприети действия от съдебен
изпълнител относно жилищната сграда.
5
1.2.11.2.) Съобщеното от двете свидетелки заслужава кредит на
доверие, тъй като е логично и непротиворечиво, основава се на лични впечатления и
не се опровергава от другите елементи на доказателствената съвкупност, формирана в
хода на съдебното дирене.
1.3.) Установените факти, преценени на плоскостта на нормативните разпоредби,
приложими към конкретния казус, създават опора за юридическите заключения, че:
1.3.1.) Закупуването на недвижим имот на публична продан е надлежен
способ за придобиване на вещни права, който има деривативен характер и поражда
ефект от влизане в сила на постановлението за възлагане (чл. 77 ЗС във вр. с чл. 496,
ал. 2, изр. 1 ГПК). Независимо от деривативното естество на публичната продан,
правата, придобити от трети лица върху имота, не могат да бъдат противопоставени на
купувача, ако те не могат да се противопоставят на взискателите (чл. 496, ал. 2, изр. 2
ГПК). Ако купувачът по проданта е в граждански брак, за който важи имущественият
режим на общност, закупеният имот става съпружеска имуществена общност (чл. 21,
ал. 1 и ал. 3 СК). Следователно влязлото в сила постановление за възлагане относно
цялата жилищна сграда, в която са позиционирани и апартаментите, за които са
релевирани ищцовите собственически претенции, поначало легитимира двамата
ответници като техни собственици.
1.3.2.) Така първият важен правен проблем, който е от значение за
решаването на разглеждания съдебен спор, е дали ищците са придобили процесните
вещни права по силата на поддържаното давностно владение.
1.3.2.1.) Придобиването на недвижим имот при условията на общата
давност (чл. 79, ал. 1 ЗС) е правна последица на сложен юридически факт, обхващащ:
1/ упражняване на фактическа власт с намерение за своене; 2/ владението да бъде явно,
спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и 3/ то да е продължило за срок от 10
години (вж. Решение № 23/20.05.2016 г. по гр. д. № 5162/15 г., II г. о. на ВКС и
Решение № 50121/16.03.2023 г. по гр. д. № 4519/21 г., I г. о. на ВКС). Тук меродавни са
такива фактически действия, които практически запълват съдържанието на правото на
собственост (вж. и Решение № 97/19.10.2020 г. по гр. д. № 325/20 г., I г. о. на ВКС ).
1.3.2.2.) Фактическите положения, изведени от гласните
доказателства, показват, че за периода на придобивната давност, заявена от ищците, те
наистина са упражнявали явна самостоятелна фактическа власт върху спорните
апартаменти, демонстрирайки и ясно намерение за тяхното своене. На такъв извод
насочват обстоятелствата за действията на ищците по организирането на
построяването им, макар и в чужд поземлен имот, и последващото продължително
тяхно ползване като семейно жилище. Това поведение, преценено комплексно, насочва
точно към обективните и субективните признаци на владението, защото то запълва
фактическото съдържание на цялото право на собственост върху имотите.
1.3.3.) Въпреки горното, ищците не са настоящите собственици на
6
спорните апартаменти, защото влизането в сила на възлагателното постановление,
съгласно което цялата жилищна сграда е била закупена от ответницата В., е довело до
погасяване на вещните права на ищците, предвид учредената върху сградата ипотека
(чл. 175, ал 1, изр. 1, предл. 2 ЗЗД).
1.3.3.1.) Независимо от теоретичните спорове за същността на
ипотечното право (вж. за тях проф. А. Калайджиев, „Облигационно право. Обща
част“, 2001 г., стр. 628 и сл., както и проф. М. Марков, „Облигационно право“,
помагало, 2007 г., стр. 231 и сл.), в практически аспект няма съмнение, че ипотеката,
като вид субективно право, уредено в чл. 173, ал. 1 ЗЗД, представлява призната и
гарантирана от закона възможност за ипотекарния кредитор да удовлетвори
предпочитателно вземането си, обезпечено с нея, от цената на ипотекирания имот, в
чиято собственост и да се намира той (вж. мотивите към Тълкувателно решение №
3/17.03.2021 г. по тълк. д. № 3/18 г., ОСГТК на ВКС).
1.3.3.2.) Ето защо и ипотеката следва недвижимия имот, върху който е
учредена, без значение в чия собственост е попаднал той след учредяването й (вж. и
проф. Ал. Кожухаров „Облигационно право. Общо учение за облигационното
отношение“, нова редакция и допълнение от проф. П. Попов, 2002 г., стр. 661). Този
постулат важи в пълна степен и при придобиване на ипотекирания имот от друго лице
на оригинерно основание, включително придобивна давност (вж. Решение №
204/19.10.2017 г. по гр. д. № 4806/16 г., IV г. о. на ВКС).
1.3.3.3.) Разпоредбите на чл. 166, ал. 2 ЗЗД (уреждаща т. нар.
„специалност“ на ипотеката, според която тя може да се учреди само върху
поединично определени имоти и за определена парична сума) и на чл. 167, ал. 3 от
същия закон (изискваща ипотекираният имот да принадлежи на лицето, което
учредява ипотеката, към момента на сключването на ипотечния договор) допускат да
бъде ипотекиран не само поземлен недвижим имот, но и сгради, които предстои да
бъдат построени върху него, ако при сключването на ипотеката е постигнато такова
съгласие. Тогава ипотеката се счита за сключена под условие и ще произведе валиден
ефект спрямо приращението от момента на завършване на строителството, ако е
налице тъждество между обекта, който е посочен в ипотечния договор и реално е
възникнал на място, и същият е собственост на ипотекарния длъжник (вж. Решение №
39/24.03.2014 г. по гр. д. № 5059/13 г., I г. о. на ВКС, Решение № 1/19.02.2015 г. по гр.
д. № 3424/14 г., III г. о. на ВКС и Решение № 385/08.05.2015 г. по гр. д. № 1069/14 г., IV
г. о. на ВКС). Самостоятелният обект на правото на собственост, който е изграден при
такова действие на ипотеката, може да бъде изключен от обхвата й, само ако се
придобива не от субекта, който я е учредил, а от трето лице (например суперфициар),
но чието право е вписано преди ипотечния акт (вж. Решение № 50222/16.12.2022 г. по
гр. д. № 370/22 г., IV г. о. на ВКС).
1.3.3.4.) Когато ипотеката е насочена към правото на собственост
7
върху терена, но при учредяването й е направена и уговорката тя да разпростре
действието си и върху бъдещите приращения в него във вид на сгради, построени по
време на действието й, индивидуализирането на бъдещата сграда може да се извърши
надлежно по одобрен архитектурен проект, без да е необходимо в учредителния
ипотечен акт всички бъдещи самостоятелни обекти в сградата да са отразени с
пълната им индивидуализация (вж. Решение № 143/10.11.2014 г. по гр. д. № 646/14 г.,
II г. о. на ВКС). Липсата на такова пълно индивидуализиране на бъдещите
самостоятелни обекти не е пречка ипотеката да произведе действие за цялата сграда,
щом като именно самата сграда е бъдещото приращение в поземления имот, за което в
ипотечния договор е постигнато съгласие да бъде обхванато от ипотеката (вж.
Определение № 410/30.01.2024 г. по гр. д. № 2490/23 г., IV г. о. на ВКС и цитираната
там съдебна практика).
1.3.3.5.) В този контекст ипотеката (от 07.04.2008 г.), която родителите
на първия ищец (като ипотекарни длъжници) са учредили по отношение на
жилищната сграда, в която са спорните апартаменти, е произвела присъщите й
последици и за тях, веднага след завършването на сградата на равнище „груб строеж“
(на 16.09.2008 г.). В този момент цялата сграда, ведно с тези апартаменти, е станала
притежание на ипотекарните длъжници по силата на приращението (чл. 92 ЗС). Както
беше отбелязано, самата ипотека е била подновена (на 05.04.2018 г.), а новият й срок
също е 10 години (чл. 172, ал. 1 ЗЗД). Затова и с влизането в сила (на 06.02.2023 г.) на
постановлението за възлагане, с което публичната продан на цялата сграда е била
приключена, ищците са загубили собствеността върху двата апартамента, която по-
рано са придобили чрез давностното владение (от 2008 г. до 2018 г.), на което се
позовават (чл. 496, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 175, ал 1, изр. 1, предл. 2 ЗЗД).
1.4.) В обобщение се налага финалният извод, че ищцовите претенции не са
основателни и подлежат на отхвърляне.
2. По съдебните разноски:
2.1.) Резултатът от исковия процес предоставя право на съдебни разноски само
на ответниците (чл. 78, ал. 3 ГПК), включително и за процедурата по обезпечаването
на сегашните искове като бъдещи такива (по ч. гр. д. № 623/23 г. на Окръжен съд – гр.
Благоевград и в. ч. гр. д. № 1962/23 г. на Апелативен съд – гр. С.). Относно разноските
за обезпечителното производство компетентен да се произнесе също е исковият съд
(вж. т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/12 г., ОСГТК на
ВКС).
2.2.) Размерът на дължимите съдебно-деловодни разходи възлиза на 15 лв. Те се
полагат на ответницата В. и са формирани от заплатената държавна такса по частната
жалба срещу определението за допускане на обезпечението на исковете като бъдещи
такива, с оглед факта, че в крайна сметка апелативният съд е обезсилил
8
обезпечителната заповед, издадена в тази насока от окръжния съд.
2.3.) Не могат да бъдат присъдени търсените разноски за адвокатски
възнаграждения (2 180,76 лв. – за обезпечителното производство, и 5 000 лв. – за
исковия процес), тъй като липсват надлежни доказателства за реалното им
извършване.
2.3.1.) Деловодни разходи от този вид се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението на представлявалия я адвокат, по повод на което е нужно
да е представен договор за правна защита и съдействие, в който следва да е вписан
начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се ангажират допълнителни
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора е достатъчно, защото има характер на разписка (съобр. т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/12 г., ОСГТК на ВКС).
2.3.2.) По аргумент от чл. 25, ал. 1 ЗАдв., адвокатското пълномощно и
договорът за правна защита и съдействие трябва да са в писмена форма, която е форма
за доказване (вж. Определение № 50129/03.10.2022 г. по ч. гр. д. № 3408/22 г., I г. о. на
ВКС).
2.3.3.) От материалите, съдържащи се в обезпечителното дело, е видно, че:
там единствено ответницата В. е била представлявана от адвокат, въз основа на
писмено пълномощно и без представен договор за правна защита и съдействие; само
тази ответница е обжалвала пред апелативния съд определението на окръжния съд за
допускане на обезпечението; според платежно нареждане от 03.07.2023 г., на адвоката,
изготвил частната жалба, е бил заплатен хонорар от 2 180,76 лв., но от трето лице –
„G.V.G.“, с пояснението, че плащането е от името на Х. В. – вероятно вторият
ответник по настоящото дело, който обаче изобщо не е бил жалбоподател срещу
допуснатото обезпечение, нито е бил представляван от адвоката, към когото е било
направено плащането. При тези данни е очевидно, че няма как да се приеме, че някой
от ответниците е доказал извършването на разходи за адвокатско възнаграждение в
обезпечителното производство.
2.3.4.) Аналогично е положението и в сегашното исково дело, по което е
налице писмен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че се
сключва между ответниците и представлявалия ги адвокат, но в самия договор липсва
подпис, положен за ответниците. Последното е пречка да се приеме, че такъв
документ обективира изявления на самите ответници по сключването на договор за
правна защита и съдействие, при което той не може да служи като доказателство за
реално сторени съдебни разноски.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от И. А. Р., с адрес в гр.
П., ж.к. „И.“, бл. ***, **, ЕГН ********** и М. Х. А., с адрес в гр. П., ул. „***“ № 9,
ЕГН **********, против В. В. В., ЕГН ********** и Х. С. В., ЕГН ********** – и
двамата с адрес в гр. С., ул. „П.“ № 10, вх. Б, ет. 4, ап. 8, с които се претендира да
бъде признато за установено, че И. А. Р. и М. Х. А. са собственици, въз основа на
давностно владение, осъществявано в периода 2008 г. – 2018 г., на по 1/2 идеална от
следните недвижими имоти:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.602.1344.1.4, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени по ЗКИР, със
Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, с адрес – гр. П., ул. „Д.“ № 17, ет. 3, с
предназначение – жилище, апартамент, с брой нива – 1, без данни за площ и за
прилежащи части, при съседи – на същия стаж: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56126.602.1344.1.5, под обекта: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56126.602.1344.1.3 и над обекта: няма, както и
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.602.1344.1.5, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени по ЗКИР, със
Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, с адрес – гр. П., ул. „Д.“ № 17, ет. 3, с
предназначение – жилище, апартамент, с брой нива – 1, без данни за площ и за
прилежащи части, при съседи – на същия стаж: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56126.602.1344.1.4, под обекта: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56126.602.1344.1.3 и над обекта: няма.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И. А. Р., с адрес в гр. П., ж.к. „И.“,
бл. ***, **, ЕГН ********** и М. Х. А., с адрес в гр. П., ул. „***“ № 9, ЕГН
**********, да заплатят поравно на В. В. В., с адрес в гр. С., ул. „П.“ № 10, вх. Б, ет.
4, ап. 8, ЕГН **********, сумата от 15 лв. – съдебни разноски, дължими за
производството по обезпечение на разгледаните искове като бъдещи такива (ч. гр. д. №
623/23 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград и в. ч. гр. д. № 1962/23 г. на Апелативен съд
– гр. С.).
ОТХВЪРЛЯ искането на ответниците В. и Х. В.и (с посочените по-горе
данни) за присъждане на съдебни разноски, касаещи адвокатски възнаграждения
от 2 180,76 лв. – за обезпечителното производство, и от 5 000 лв. – за настоящия исков
процес.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11