РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 17.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря
Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Николова
Гр.д.№472 по описа за 2019 година на
Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от С.И.П. с ЕГН **********, адрес *** чрез адв. В.В. - АК- Плевен, със съдебен адрес ***, , срещу ***71А.
Посочва се в исковата молба, че ищецът работил на длъжност „*******“ в Р служба
*** в Червен бряг при Областна дирекция *** гр. Плевен към Главна дирекция ***в
периода от 15.05.2016г. до 31.03.2019г. Твърди се, че трудовата си дейност П.
осъществявал по утвърдени графици и протоколи при режим на труд на нощна смяна
от 22.00 часа до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване
на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Посочва се, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивката на държавните
служители били определени в Наредба №8121з-776/29.07.2016г., в която липсвала изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди се, че такъв алгоритъм бил
предвиден в Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но в размер от 0.143. като
последният отпаднал с Наредба №8121з-592/ 25.05.2015г. Твърди се, че чрез този
коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд,
което е идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за
увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой
часове нощен труд. Твърди се, че в съответствие с чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Посочва се, че за процесния период от 15.05.2016г. до 31.03.2019г. ищецът е
положил нощни дежурства както следва: за 2016г.: м.05. – 32 часа, м.06. - 0 ч., м.07. – 66 ч.,м.08. – 74 ч.,м.09. – 62
ч., м.10.- 0 ч.,м.11.- 0 ч.,м.12. – 192 ч. или общо 426 часа; за 2017 г.: м.01. – 32 ч., м.02. –
34 ч., м.03. – 47 ч., м.04. – 48 ч., м.05. – 64 ч.,м.06.- 57 ч., м.07.- 32 ч.,
м.08.- 40 ч., м.09.- 57 ч., м.10.- 56 ч.,м.11.- 64 ч.,м.12. – 50ч. или общо 581
часа; за 2018 година: м.01.- 66 ч., м.02.- 48 ч., м.03.- 56ч., м.04.-51 ч.,
м.05.- 24ч., м.06.- 62ч., м.07.- 64 ч., м.08.- 48ч., м.09.- 56 ч., м.10.- 0 ч.,
м.11.- 56 ч., м.12.- 48 ч. или общо 575 часа; за 2019г.- м.01.- 32ч., м.02.- 48
ч., м.03. - 64 ч. или общо 144 ч., или за процесния
период 1726 ч. нощен труд / по същество
се претендират 1730 часа нощен труд/. Твърди се в исковата молба, че в
съответствие с чл.9 ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за
нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в
дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените
часове над тези установени за работното време. В конкретния случай, за периода
от 15.05.2016г. до 31.03.2019г. ищецът е положил общо 1726 часа нощен труд,
който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и
възлиза на извънреден труд от 246 часа, който е трябвало да му бъде заплатен
допълнително. Съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 8.13 лв.
или за 246 часа труд се дължи сумата от 1999.98 лв. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника Главна дирекция *** да му заплати
както следва: на основание чл.178 ал.1 т.3 вр. с
чл.179 ал.1 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумата
от 1999.98 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 15.05.2016г . – 31.03.2019г. ведно със законната лихва върху цялата
сума, считано от датата на предявяване на иска / 15.05.2019г./, до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
На основание чл.131 от ГПК препис от
исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника.
В законоустановения
срок е постъпил отговор от ГДПЗН – МВР с вх.№3698/16.07.2019г. в който се взема
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва се
изцяло предявения иск, както и алгоритъма на изчисление на заплащането на нощен
труд. Видно от приложените към отговора документи ищецът е изпълнявал
служебните си задължения на 24-часови работни смени, като отработеното време се
е изчислявало сумирано за отчетен период. При надвишаване на нормата работни
часове за периода, е заплащано допълнително възнаграждение за извънреден труд
на основание чл.179 ал.1 от ЗМВР. В отговора се взема становище за
неоснователност на претенцията на ищеца
за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в процесния
период след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143. Посочва
се в отговора, че в ЗМВР е посочено препращане към Кодекса на труда
единствено в следните норми: чл. 142,
ал.5, чл. 159 ал.2, чл. 175 ал.2, чл. 180 ал.1, чл. 188 ал.2, чл. 190 и чл. 245
ал.2, както и съгласно чл. 187 ал.6 от ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Нормата
се съдържа в специален закон, уреждащ статута на служителите в МВР / чл. 1 от ЗМВР/. Твърди се, че в исковата молба не
били посочени часовете, положен извънреден труд над норматива по чл. 187 ал.5
от ЗМВР, както и че не е предвиден механизъм за преобразуване на
нощния труд и преизчисляването му като извънредния труд. Видът и условията за
заплащане на възнаграждения, натурални престации и
работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба
ЗМВР като специалният регламент изключва приложението на общия. Посочва се, че акцесорния иск по чл.86 ЗЗД също е неоснователен. В
отговора по чл.131 ГПК се прави и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на защитника на ищеца.Иска се от съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани като се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява лично и не
се представлява. Депозирани са от пълномощник на страната – адв.
В.В. – АК-Плевен молба с вх.№ 4992/04.10.2019г. ведно
с писмени бележки и молба с вх.№
4224/20.08.2019г. ведно със списък по чл.80 ГПК. В молбите пълномощникът на
ищеца моли съда да уважи изцяло като основателен и доказан иска, както и да
осъди ответника на направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът, редовно призован, не се представлява, но взима становище в молба с вх.№ 4872/30.09.2019г. и моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Претендират се деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по
делото е и се установява от
представените от ответника писмени доказателства – заверено копие на акт за встъпване в длъжност
рег.№ 3704/14.11.2014г.; заверено копие на заповед № 1285/23.10.2014г., че считано
от 31.10.2014г. ищецът заел длъжността „*******“
в Р служба в Районна служба *** - Червен бряг при ГДПБЗН.
Не
се спори и се установява от представените писмени доказателства: …… че, за процесния период страните са били в служебни правоотношения
и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на
труд - дневни и нощни смени с продължителност 24 часа при сумарно изчисляване
на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Спори се между страните положен ли е нощен труд
през периода 15.05.2016т.
– 31.03.2019г. , в какъв размер и дали е положен извън нормалната продължителност на работното време на ищеца ,
дължи ли се от ответника и в какъв размер възнаграждение, както и изплатено ли е.
Назначена е и съдебно счетоводна експертиза. Видно от
заключението на вещото лице по
назначената счетоводна експертиза и допълнителната такава, приета в съдебното
заседание на 07.10.2019г., общият брой часове положени от С.И.П. като нощен труд на отчетен едномесечен
и тримесечен период от 15.05.2016г. до 31.03.2019г. е следният: общо за 2016г. часове по график 1200 и
1200 отработени часа; общо за 2017г. часове по график 1704 и 1704 отработени
часа; общо за 2018г часове по график 1704 и 1704 отработени часа; общо за 2019
г. часове по график 432 и 432 отработени часа.
Видно от заключението на вещото лице с вх.№
4509/09.092019г., прието в с.з. от 17.09.2019г., че С.И.П. с ЕГН ********** за периода от
15.05.2016г. до 31.03.2019г. не е работил извън установеното за него работно
време по график, а часовете положен извънреден труд, нощен труд
и труд на официални празници и тяхната равностойност в лева, начислени и
платени в работните заплати на С.И.П. общо за периода от 15.05.2016г. до 31.03.2019г.
са: нощен труд 447 лв., извънреден труд 2559,37 лв. и труд на официални празници
1278,51 лв. Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като
обективно и безпристрастно, съответно и на писмените доказателства по делото.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Съдът приема, че е сезиран
с иск с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР вр.
чл. 67, ал. 7, т. 1 от Закона за държавния служител - за присъждане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд по време на
дежурства по график за процесния период, преобразуван
в дневен труд.
Съгласно чл.187 ЗМВР, нормалната продължителност
на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени
- сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на
смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период.
Съгласно нормата на чл.187,
ал.4 ЗМВР за държавните служители в МВР, извън тези по
ал. 2 /служители, които изпълняват
служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота
и здравето/ и работещите
на смени, се установява ненормиран
работен ден. Те са длъжни при
необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на
редовното работно време.
Законодателят в ал.5 на чл.178 ЗМВР, че когато работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за
извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. Редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
Съгласно чл. 188, ал.1 ЗМВР
държавните служители на МВР са длъжни да
бъдат на разположение за изпълнение на задълженията
си, свързани със службата им
в МВР, при условия и по ред, определени
с наредбата по чл. 187, ал.
9.
С оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта
( от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно, за което обстоятелство също липсва спор
между страните.
От съществено значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството
дали по отношение
на ищеца намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията
на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази
връзка следва да се отбележи,
че според чл. 187, ал.
9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
В
процесния период от 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г. са
действали последователно Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадени от
Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.
3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, а именно, че "При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период".
В
Наредба № 8121з-407 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за
отчетния период се умножава по 0, 143 - чл. 31, ал. 2 от наредбата.
Наредба
№ 8121з-407 е отменена с приемането на Наредба № 8121з-592 издадена от
министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от
2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., влязло в сила от
датата на постановяването му и обнародвано.
В
периода от отмяната на Наредба № 8121з-407 (11.07.2016 г. ) до издаването и
обнародването на Наредба № 8121з-779 (02.08.2016 г. ) отново е имало изрично
предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения
от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, тъй като е била приложима Наредба №
8121з-407.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г.
/ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр. 60 от
02.08.2016 г. / липсва изрична норма съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба
№ 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Доколкото в последните две наредби е посочено,
че отново се касае за
сумарно отчитане на работното време,
но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване, съдът приема, че е налице празнота и следва да се приложи
субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията
на работната заплата, която гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, тоест 1, 143. Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от
КТ. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ бр.( от 26.01.2007 г. ), като в чл.
9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в периода 15.05.2016г. до 31.03.2019г., получен
след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен се явява
доказана по своето основание. Основание за преобразуването на часовете нощен
труд в дневен с коефициент 1.143 в периода от 15.05.2016г.
до 01.08.2016 г. е нормата на чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, а в периодите от 01.08.2016г. до 31.03.2019г. при липсата на специална
уредба за служителите в МВР основание за преизчисляване на часовете положен
нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата.
По отношение
на претендирания размер от 1999,98 лв., то
същият следва да се приеме
за частично доказан до сумата от
1705,97 лв. При служебно изчисление на размера на претенцията, съдът установи
следното. Видно от заключението на вещото лице общо положения нощен труд
възлиза на 1778 часа, които по ставка 1,143 възлизат на 2078,68 часа. Разликата
между 2078,68 и 1778 часа възлиза на 255,68 часа дневен труд. Часовата ставка
посочена в исковата молба в размер на 8,13 лева
не се оспорва от ответника, поради което съдът приема, че дължимата сума
за нощен труд,приравнен на дневен, от ответника възлиза на 2078,68 лв. Като се вземе предвид , че лицето
е получило сумата от 455 лв. за нощен труд, то разликата от 1623,68 лв. се
дължи от работодателя. При служебно
изчисление на мораторната лихва за периода от
15.05.2016г. до 31.03.2019г., същата възлиза на сумата от 474,06 лв. , а за
разликата до 1999,98 лв. иска следва да
се отхвърли като недоказан.
По
изложените съображения съдът приема, че предявените искове с правно осн. чл. 179 ЗМВР и
чл.86 ЗЗД са частично основателни – до сумата от 1623,68 лв. за иска по чл.178 ЗМВР и до сумата от 474,06 лв. за иска по чл.86 ЗЗД, а за разликата до претендираните размери с исковата молба следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
С оглед изхода по делото, следва ответната страна да бъде осъдена
да заплати на служителя направените деловодни разноски в размер на 600 лв. за
адвокатско възнаграждение,. Съдът приема за неоснователно наведеното от ответника възражение с правно основание чл. 78, ал.
5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Съдът намира, че минималния размер, изчислен по реда
на чл. 7,
ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г., и съобразно чл. 2,
ал. 5 от Наредбата /за всеки
иск поотделно/, за всеки отделен
предявен иск е в размер на минимум
300.00лв., поради което заплатения адв.хонорар от 600.00 лв. не
се явява прекомерен при наличието на
два предявени иск. Поради горното, ответникът
дължи на ищеца пълния размер
на направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Следва на основание чл.77 ГПК ответника да бъде осъден да заплати
държавни такси върху исковете общо в размер на 115лв. / 65 лв. за иска по
чл.179 ЗМВР и 50 лв. за иска по чл.86 ЗЗД/, както и разноските за вещо лице в
размер на 200 лв. или общо сумата от 315 лв. по сметка на РС-Червен бряг
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал.2 от Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г. издадена от Министъра на вътрешните работи и на основание Наредба за структурата
и организацията на работната заплата, Главна
дирекция *** при МВР , адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С.И.П.
с ЕГН **********, адрес ***, сумата от 1623,68
лв. / хиляда шестстотин двадесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
размера на положен и неплатен нощен труд, приравнен към дневен, за периода
15.05.2016г. – 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба / 15.05.2019г./ до окончателното изплащане
на вземането, като за разликата до 1998,
98 лв. отхвърля иска като недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл.86 ЗЗД Главна
дирекция *** при МВР , адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С.И.П. с ЕГН **********, адрес *** сумата от 455 /четиристотин
петдесет и пет / лева, представляваща лихва
за забава върху положен и неплатен нощен труд, приравнен към дневен, за периода
15.05.2016г. - 13.03.2019г., като за разликата до 1998,98 лв. отхвърля иска
като недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК Главна
дирекция *** при МВР , адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С.И.П. с ЕГН **********, адрес *** сумата от 600 лв. /шестстотин/ направени деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
на основание чл.77 ГПК Главна
дирекция *** при МВР , адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по бюджета на
съдебната власт в полза на РС-Червен бряг сумата от 315 /триста и петнадесет / лв.
общо за държавни такси и разноски за
вещо лице по делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС
гр.Плевен.
Районен
съдия: