ПРОТОКОЛ
№ 182
гр. Пловдив, 02.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Марина В. Белчева
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600433 по описа за
2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМАТА В. С. К. се явява лично и с адв. Д. М., редовно
упълномощен от по-рано.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ:
Г. А. И. - л., М. Г. А., Н. А. Р. и Р. А. А. не се явяват, редовно
призовани.
В хода на въззивното производство, от събраните по делото
доказателства, се установява, че конституираните от О. С . - С. частни
обвинители Е. Д. А. и А. Г. А. са починали.
Съгласно постъпилото по делото удостоверение за наследници изх. №
*** на Община Н., обл. С., единствен наследник на частния обвинител А. Г.
А. е неговият баща Г. А. И., конституиран като частен обвинител по делото,
От полученото удостоверение за наследници с изх. № *** на Община
Н., обл. С., относно частния обвинител Е. Д. А. се установява, че нейни
наследници са Д. Р. А., М. Г. А. (частен обвинител отпреди по делото), Г. Г. А.
(частен обвинител отпреди по делото чрез нейния баща и законен
1
представител Г. И.) и Н. А. Р. (частен обвинител отпреди по делото).
Наследник на частния обвинител Е. Д. А. е и К. Р. А., която също е
починала, за което по делото е постъпило удостоверение за наследници изх.
№ **** на община Н., обл. С., като нейни наследници са С. А. К., К. А. К., С.
А. К..
Наследник на Е. Д. А. е и синът й С. Р.ОВ А., който също е починал и
негови наследници са Е. С. Г., Д. С. А. и М. С. А., съгласно постъпилото по
делото удостоверение за наследници изх. № **************** г. на община
Н., обл. С..
Всички наследници на починалите, конституирани като частни
обвинители по делото, са редовно призовани за днешното съдебно заседание
и не се явяват, като наследниците на С. Р.ОВ А., а именно Д. С. А., е призован
с., а М. С. А. - чрез майка си А. И. Г. като неин законен представител.
Призована е и Е. С. Г..
С оглед постъпилата по делото молба, докладвана в предходното
съдебно заседание и взетото от страните тогава становище, съдът счита, че на
мястото на конституирания починал частен обвинител А. Г. А. следва да бъде
конституиран неговият баща Г. А. И. (частен обвинител отпреди по делото),
който е редовно призован и не се явява днес.
На мястото на конституирания починал частен обвинител Е. Д. А.
следва да бъдат конституирани нейните наследници Д. Р. А., Н. А. Р. (частен
обвинител отпреди по делото) и М. Г. А. (частен обвинител отпреди по
делото).
Вместо наследника на частния обвинител Е. Д. А. – К. Р. А., също
починала, следва да бъдат конституирани като частни обвинители
наследниците на последната С. А. К., К. А. К. и С. А. К..
На мястото на наследника на починалата частна обвинитЕ. Е. Д. А. – С.
Р. А. (също починал), следва да бъдат конституирани като частни обвинители
неговите наследници Е. С. Г., Д. С. А. (със съгласието на майка си – А. И. М.)
и М. С. А. чрез А. И. Г. като нейна майка и законен представител.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА като частни обвинители по делото:
2
Г. А. И. (частен обвинител отпреди по делото – л.) като наследник на
частния обвинител А. Г. А..
Наследниците на частния обвинител Е. Д. А., както следва: Д. Р. А., М.
Г. А. (частен обвинител отпреди по делото), Г. Г. А. (частен обвинител
отпреди по делото чрез нейния баща и законен представител Г. И.), Н. А. Р.
(частен обвинител отпреди по делото), С. А. К.,
К. А. К., С. А. К. (последните трима като наследници на К. Р. А. –
починала дъщеря на починалия частен обвинител Е. А.),
Е. С. Г., Д. С. А. (действащ с.) и М. С. А. (чрез нейната майка и законен
представител А. И. Г.) като наследници на С. Р. А. (починал син на частния
обвинител Е. А.),
За всички частни обвинители се явява повереникът им - адвокат А. Б.,
редовно упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, няма процесуална пречка. Моля да
дадете ход на делото.
АДВ. Б.: Няма процесуална пречка. Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Също считам, че няма процесуални пречки. Да се даде ход на
делото.
ПОДСЪДИМАТА В. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата на страните по чл.274 и чл.275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи и доказателствени искания.
АДВ. Б.: Нямам искания за отводи, както и доказателствени искания.
АДВ. М.: Нямам отводи и нови искания.
ПОДСЪДИМАТА В. К.: Нямам отводи и нови искания.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
3
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, аз ще ви моля да потвърдите атакуваната
присъда на Окръжен съд - С.. Моля да приемете, че същата е обоснована и
законосъобразна. Моля да приемете, че същата е обоснована и
законосъобразна. Не намирам основания както от процесуална гледна точка,
така и от материалноправна, за отмяна на атакувания съдебен акт.
Единственото възражение, което прозира от жалбата на повереника на
частните обвинители, е във връзка с наложеното наказание. Затова само ще
маркирам.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие с признаване на фактите, които са описани в
обвинителния акт. От тази гледна точка някакви проблеми във връзка с
фактическата обстановка не се посочват, както от жалбоподателите, така и от
другата страна. Безспорно установено е, че на 22.10.2021 г. при нарушение на
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП е
причинена по непредпазливост смъртта на А. Р. А., с което е изпълнен
съставът на чл. 343, ал.1, б. „в“ от НК.
Единственият проблем, който се поставя, е във връзка с наложеното
наказание. Аз ви моля да приемете, че наказанието е справедливо и
съответства както на обществената опасност на деянието, така и на дееца.
Предвидено е наказание от 2 до 6 години лишаване от свобода и след като
съдът е отмерил справедливото наказание, без да прилага нормата на чл. 55
НК, в какъвто смисъл са изложени съображения, съдът е наложил наказание
лишаване от свобода, за което е приложил нормата на чл. 66 НК, тоест
условно.
Съдът се е съобразил с чистото съдебно минало на водачката К., с това,
че тя е **, за които трябва да се грижи и то, **, тъй като ***, с това, че тя
няма никакви други наказания и всъщност това наказание, което й е
определено, би могло да постигне целите, предвидени в НК.
Аз не приемам, че следва да се увеличава наказанието, то е съобразено с
нормата, предвидена от законодателя и в този смисъл ви моля за
потвърждаване на атакувания съдебен акт.
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, аз поддържам въззивната жалба
така, както сме я депозирали. Ще моля да я уважите. Не споделям мнението на
4
представителя на държавното обвинение. На практика Окръжният съд,
постановявайки своя съдебен акт, е паднал под минимума, предвиден в
закона, тъй като средният предвиден законов размер, когато има долна
граница, не е 3 години, а е 4 години лишаване от свобода и в конкретния
случай съдът изпада в едно противоречие.
По отношение заявеното от представителя на държавното обвинение, на
практика падането под законовия минимум е мълчаливо приемане на чл. 55
НК. В случая, обаче, целта на наказанието каква е - трябва да постигне и
генералната, и индивидуалната превенция. В случая аз не считам, че правилно
прокурорът заяви, че наказанието съответства на обществената опасност на
деянието. Пътнотранспортните произшествия са непредпазливи деяния с най-
високата степен на обществена опасност. И в този случай не напразно
законодателят предвиди долна граница, каквато нямаше до преди 10-тина
години. Единственият начин, за да падне под долната граница наказанието,
постановено от съдебен състав, би следвало да са налице многобройни и
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които аз не намирам, от
една страна. От друга страна кое е единственото нещо, което е смекчаващо
вината обстоятелство - ами чистото съдебно минало на подсъдимата.
На първо място, както е отбелязано в пледоарията пред предходния
състав, това е един водач със стаж от 2 години. Тоест, това е все още млад
водач. Съставомерността на деянието се отличава в допускане не на едно, а на
две нарушения – това е отегчаващо вината обстоятелство. В единия случай
имаме нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП - превишаване на скоростта с почти
30 км/ч над разрешената, а в другия случай имаме нарушение по чл. 20, ал.1
от ЗДвП, изразяващо се в неупражняване на контрол над моторното превозно
средство. Така че не считам, че има преобладаващо смекчаващи вината
обстоятелства. Напротив, има относителен баланс с лек превес на
отегчаващите вината обстоятелства, защото в крайна сметка, това е един млад
шофьор, който допуска две нарушения и причинява един изключително
тежък съставомерен резултат. Така че, в тази връзка аз считам, че в най-
лошия случай наказанието, което следва да се определи, за да изпълни своите
цели, предвидени в чл. 36 и сл. от НК, е да бъде в средния размер и ако е в
средния размер, вече би се получило нещо друго след приложението на чл. 66
НК. Но в конкретния случай по-важното е не точно, защото реално присъдата,
5
която е постановена с приложение на чл. 66 НК. Нейният размер дали ще бъде
с 3 месеца повече или по-малко, не е толкова от конкретно значение за
превъзпитаването на конкретния деец. В случая по-важен е изпитателният
срок, за който се определя това наказание и аз не виждам нито една причина,
поради която решаващият съд е определил долният срок, изпитателен,
предвиден в закона. Все пак той е от 3 до 5 години. Каква е причината
първоинстанционният съд да постанови три години изпитателен срок, не ми е
ясна.
На следващо място кумулативно наложеното наказание по чл. 343г НК.
Не напразно законодателят в чл. 49 ал.2 НК е предвидил и то точно за такива
деяния с висока степен на обществена опасност, че когато съдът достигне до
извод, че един деец следва да бъде освободен от ефективно изтърпяване на
наказанието с приложението на чл. 66 НК, кумулативно налаганото наказание
по чл. 343г вр. чл. 37 НК може да бъде завишено с до 3 години. Всички ние
сме свидетели на това какво се случва по пътищата. И според мен именно
това наказание и правилното му приложение би постигнало един по-голям
превантивен ефект и би изпълнило заложените цели в чл. 36 и сл. от НК. Така
че, в тази връзка аз считам, че дори да се приеме баланс, не превес както аз
твърдя, пак следва да бъде увеличено и наказанието лишаване от свобода,
следва да бъде увеличен изпитателният срок за изтърпяване на това
наказание, както и да бъде увеличено наказанието лишаване от
правоуправление с отнемане СУМПС, за срок с приложение на нормата на чл.
49 ал. 2 НК, а именно срокът, който е посочен за основното престъпление,
плюс до 3 години, така че в тази насока моля да бъде вашият съдебен акт.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, на първо място искам да
отбележа, че оспорвам така предявената въззивна жалба от частното
обвинение. Считам, че същата е неоснователна. Моля да постановите съдебен
акт, с който да потвърдите присъдата, постановена от Окръжен съд - С., тъй
като считам, че същата е правилна, законосъобразна и постановена при
изяснена фактическа обстановка по делото.
Не споделям нито един от доводите на частното обвинение, които са
визирани в жалбата и които се изложиха днес в съдебно заседание пред вас.
Защо – основният въпрос, който е в тази диференцирана процедура при
развитие на делото, както е заявено от подсъдимата, по глава Двадесет и
6
седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК, е за вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимото лице. При тази
хипотеза считам, че окръжният съд изключително внимателно е преценил
всички обстоятелства досежно въпроса какво по вид и размер наказание
следва да бъде наложено на подсъдимата. Той е съобразил условията на
закона в чл. 54 и сл. от НК. Изследвал е обществената опасност на деянието,
изследвал е обществената опасност и на самия деец и най-накрая е преценил и
е посочил изключително точно в мотивите си смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства за подсъдимото лице.
Поради тази причина, не съм съгласен с доводите на частното
обвинение, че наложеното наказание е под минимума. Напротив, наложеното
наказание е 2 години лишаване от свобода, но след извършената редукция по
чл.58а от НК, с оглед провеждането точно на тая диференцирана процедура и
изразеното съгласие за водене на производството по такъв начин и за
развитието му.
Напротив, налице е един изключителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства спрямо отегчаващите. Сега, тук се изложиха
доводи, че това било, видите ли, обратно. Това изобщо не е обратно, защото
по делото се намира само едно-единствено отегчаващо отговорността
обстоятелство за подсъдимата - това е именно управлението на този
автомобил със скорост с 28 км/час в повече, с което превишава максимално
разрешената за този пътен участък. Друго отегчаващо отговорността
обстоятелство няма.
Това, което е прието от окръжната прокуратура като отегчаващо също
отговорността обстоятелство – движение на автомобила без включени къси
светлини в дневно време, а именно нарушение по чл.70 ал.3 от ЗДвП, съдът
не го е приел като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като това
няма никакво отношение към отговорността на подсъдимото лице.
Други нарушения на подсъдимото лице по Закона за движение по
пътищата няма. Няма и други обстоятелства, които да са станали известни
при разглеждане на делото пред Окръжния съд. Напротив, събрани са и други
обстоятелства, а именно смекчаващи и те са редица: чистото съдебно минало
на подзащитната ми, самопризнанията, които са направени от нея; съгласието
за провеждане на съдебното следствие точно в хипотезата на чл. 371, т. 2 от
7
НПК; обстоятелството, че подзащитната ми е **, които *** тъй като нейният
съжител - ***, е **; разкаяние за случилото се и изказване съболезнования на
близките на починалото лице. Всичките тези данни и факти са дали
основанието и правото на съда да определи този размер на наказание, с което
частното обвинение не е съгласно.
По отношение на приложението на чл. 66 НК, съдът, налагайки условно
осъждане, е преценил, че за поправянето и превъзпитаването на дееца не е
необходимо това наказание при всички случаи да се изтърпява ефективно, а
още повече, моля почитаемият съдебен състав да вземе предвид и
обстоятелството, че тези престъпления, това е общоизвестен факт –
престъпления по транспорта, се разследват достатъчно дълго. Това разбира се
не е по вина на прокуратурата, в никакъв случай не упреквам прокуратурата,
но това е предвид спецификата на самото разследване – бавно изготвяне на
различните експертизи. По този начин вие сами виждате, 2021г. е деянието.
Това е един достатъчно според мен вече дълъг срок деецът да се е поправил
отвсякъде, при положение, че липсват и всякакви данни за влошено
криминално минало, общо взето, липса на криминалистически регистрации,
предишни осъждания и прочие. В тоя ред на мисли няма и никакво основание
да се завишава изпитателният срок, който е определен с присъдата.
По отношение наказанието „лишаване от права“, считам, че същото
правилно е определено от съда и правилно е наложено, тъй като е съобразено
с изискванията на закона. Наказателната отговорност за извършеното деяние е
2 години лишаване от свобода, което е определил съдът като наказание, а
лишаването от права е 3 години. Ако бяха обратно обърнати, по-скоро, т.е.
наказателната отговорност да е по-ниска от самото наказание, тогава би
могло да се мисли за увеличаване на размера на това наказанието лишаване от
права, но в случая считам, че същото е правилно определено.
По тези причини моля да оставите жалбата на частното обвинение без
уважение и да потвърдите присъдата на Окръжен съд – С. З. като правилна и
законосъобразна. Благодаря за вниманието!
АДВ. Б. (реплика): Аз обръщам внимание именно на това, което
колегата М. заяви. Средният размер на наказанието в конкретния случай е 4
години, с редукцията от 1/3-та би следвало наказанието да е 2 години и 8
месеца лишаване от свобода, а не 2 години, както е приел съдът. Аз казах, че
8
в случая на практика това попада под условията на чл. 55 НК. Другото
наказание – по чл. 343г НК то не е под минимума, а не може да бъде обратно,
защото лишаването от права не може да бъде по-ниско от лишаването от
свобода. То може да бъде същото или по-високо, но реално наказанието е 3
години, именно поради процедурата, която е избрала подсъдимата, й е
наложено наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, очевидно
защото най-лесно се смята.
АДВ. М. (реплика): Моля почитаемият съдебен състав да вземе предвид,
че при определяне на наказанието не може механично да се смятат годините и
да се прави среден размер на наказанието. Определя на наказанието зависи от
ред други обстоятелства, които са разбира се прекрасно известни на съда, за
всяко конкретно дело поотделно, благодаря ви.
ПОДСЪДИМАТА В. С. К. (за лична защита): Съгласна съм с това което
каза моят адвокат. Съжалявам за всичко случило се. Никога не бях искала да
съм на това място.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА В. С. К.: Да остане в сила
присъдата на окръжния съд.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със
съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 13:58 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9