Номер 289517.09.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградЧетвърти въззивен наказателен състав
На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
Прокурор:Окръжна прокуратура - Благоевград
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Частно наказателно дело №
20201200200463 по описа за 2020 година
С участието на прокурор Биляна Гълъбова
Производството е по чл. 16, ал. 1 – 12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(наричан по-долу ЗПИИРКОРНФС) и е образувано въз основа на постъпило в Окръжен съд
– Благоевград Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета на
Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване и изпълнение на решение
№ 11904006518/К71-0264-20/27, издадено на 12.03.2020 г. от Районен съд-Видземе,
Република *, област Цесис, гр.Цесис по дело № 11904006518, влязло в сила на 27.04.2020 г.,
за налагане на конфискация на конкретно имущество в гр.*, придобито по престъпен начин
от И. Б., гражданин на Република * с личен номер ***********, роден на * год. в *, с адрес в
Република *.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява
становище за признаване на процесното решение и за изпращането му на органите на НАП
за изпълнение незабавно след като влезе в сила.
Засегнатото лице изразява писмено становище за неоснователност на искането, тъй като
счита, че то не се отнася до решение за конфискация като наказание или мярка, наложни по
наказателно дело във връзка с престъпление, а до „вторично наказателно производство“ за
конфискация, в което не се установява извършването на престъпно деяние и в което
решението се опира единствено на предположението, че заподозреният в първичното
наказателно производство най-вероятно е извършил мошеничество и е използвал чужди
платежни средства, т.е той е бил третирани като осъден с влязла в сила присъда лица, което
1
противоречало по-специално на презумпцията за невиновност и на правото на справедлив
съдебен процес.
Съдът като взе предвид посочените от страните доводи, доказателствата по
делото, приема следното:
Засегнат с решението за конфискация, постановена от друга държава членка на ЕС е И. Б.,
който е гражданин на Република *, с личен номер ***********, роден на * год. в *, с
последен известен адрес в Република *.
Решението за конфискация е издадено на 12.03.2020 г. от Районен съд-Видземе, Република
*, област Цесис, гр.Цесис по дело № 11904006518, влязло е в сила на 27.04.2020 г. и е
относно конкретен недвижим имот с местоположение в България – апартамент в гр.*, за
който е прието, че е представлява облага от извършена от него измама в големи размери с
вреда от 200 000 евро и от незаконно ползване на чуждо платежно средство и разпореждане
без съгласие с 10 000 евро по кредитна карта и създаване на дългови задължения за
използване на кредитния лимит в размер на 12 047,80 евро.
Решението за конфискацията е постановено преди да има произнесена присъда, на основани
чл. 70,11, ал.4 от Наказателния кодекс на Р *, в рамките на отделен процес за специална
конфискация на имущество придобито по престъпен начин /или това е имущество, което е
придобито пряко или косвено в резултат на извършване на престъпно деяние съгласно чл.
70,11, ал.1 от Наказателния кодекс на Р */, развиващ се по реда на чл. 626, ал.1 и чл. 630 от
Наказателно-процесуалния кодекс на Р *. Този процес е за своевременното решаване на
имуществения въпрос от съд въз основа на материалите, извлечени от наказателното дело,
възникнал по времето му, когато по обективни причини прехвърлянето на наказателното
дело в съда не е възможно в близко бъдеще /съгласно чл.626, ал.1 от НПК Република */. Той
започва по време на досъдебния наказателен процес и завършва с определение на съда, в
което решава, дали имуществото е придобито по престъпен начин /чл.630, ал.1, т.1 от
същия/. В случая И. Б. е бил обвинен в извършване на измама в големи размери и в
незаконно използване на чуждо платежно средство в големи размери през 2006 год. и в
съответствие с чл. 356, ал.2 т.1 и чл. 630 от НПК и на основание чл. 70,11, ал.1 и ал.4 от НК
Районният съд – Видземе на 12 март 2020 година е постановил определение за признаване
на принадлежащия му апартамент в България / №17 в жилищен комплекс „Жилищна сграда
за сезонно обитаване 3А“ с площ 67,66 кв.м, поземлен имот под сграда * по плана на град *
по цена от 106 030 евро с адрес Република България, гр.*, ваканционно селище „*
*********/, за имущество придобито по престъпен начин, поради което е постановил и
неговата конфискация. Преди това, с определение № 2716 от 05.07.2019 год., постановено
по ч.н.д. №2817/2019 год. по описа на Софийски градски съд е наложена възбрана върху
този недвижим имот като е признат актът за обезпечаване на имуществото – решение на
съдия-следовател от окръжен съд Видземе по същото наказателно производство с искане за
налагане на запор на собствеността в производство по чл. 8, ал.3, т.1 и ал. 4 от ЗПИПАОИ и
2
е издадена обезпечителна заповед в полза на Регионална дирекция на държавна полиция
Видземе, Бюро „Криминална полиция“, Отдел „Борба с организираната и икономическа
престъпност“ по същото наказателно производство.
В процеса, в който е постановено решението за конфискация, собственикът на засегнатия
имот не е участвал лично, не е бил уведомен своевременно и бил представляван от назначен
му адвокат, като и И. Б. е изразил писменото си становище в подадено от него до съда
обяснение.
Съгласно повторната справката от Агенцията по вписванията, Служба по вписванията
гр.Разлог и нотариалния акт недвижимия имот, с индивидуализиращите го данни от
удостоверението, идентични с тези от посочената справка и нотариалния акт, а именно:
апартамент № 17, находящ се в жилищна сграда за сезонно обитаване 3А, в гр.*,
представляваща жилищен блок на калкан със жилищна сграда за сезонно обитаване 3Б, със
застроена площ от 67, 66 квадратни метра, построена в поземлен имот * по плана на град *,
местността“*“ е собственост на купувача му от 2007 год. - И. Б..
Засегнатото от решението за конфискация лице няма териториална връзка с държавата ни,
но това обстоятелство не е пречка за произнасянето на българския съд, тъй искането е да се
признае и изпълни конфискация на конкретен имот и поради това от значение е само
местонахождението на обекта на изпълнението, който се намира в България.
Искането не е за признаване на основана на присъда конфискация от друга държава членка.
Но поради това, че за нея е взето решение от съд в държава членка в отделно съдебно
производство след започнало наказателно преследване на Б. И. за измама в големи размери
и за незаконно използване на чуждо платежно средство в големи размери, който е
компетентен по наказателни дела, довело до окончателно отнемане на имущество, за което е
прието, че е облага от престъпление или е равностойно на цялата стойност или на част от
стойността на такава облага, то се касае за решение да конфискация по чл.2, ал.2, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС, поради което и може да се постанови поисканото му признаване от
българския съд. Този закон съгласно § 3 от допълнителните му разпоредби въвежда
изискванията на Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6 октомври 2006 година за
прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация. Целта му, както
се предвижда в съображение 8 от него, е улесняване на сътрудничеството между държавите
членки по отношение на взаимното признаване и изпълнението на решения за конфискация
на собственост, както и задължаване на държавите членки да признават и изпълняват на
своята територия решения за конфискация, издадени от съд, компетентен по наказателни
дела, в друга държава членка. Рамковото решени е свързано с Рамково решение 2005/212 по
събражение 10. Изрично за последното е отговорно в Решение на (трети състав) от
19 март 2020 година „Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по
наказателноправни въпроси — Производство по конфискация на незаконно придобито
имущество без осъдителна присъда — Директива 2014/42/ЕС — Приложно поле — Рамково
3
решение 2005/212/ПВР“ по дело С‑234/18 с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Софийски градски съд (България) с акт от 23 март 2018 г.,
постъпил в Съда на 3 април 2018 г., в рамките на производство по дело, че Рамково решение
2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги,
средства и имущество от престъпления трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна
уредба на държава членка, съгласно която национална юрисдикция постановява
конфискация на незаконно придобито имущество след производство, което не зависи нито
от установяване на престъпление, нито на още по-голямо основание от осъждане на
предполагаемите извършители на това престъпление.
Неоснователността на довода от писменото изложение на засегнатото лице, че
конфискацията можело да бъде основана единствено на влязла в сила присъда, тъй като в
Европейския съюз нямало уреден режим е и поради становището, че конфискацията
неоснована на присъда е възможна и съгласно Директива 2014/42/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и
облаги от престъпна дейност в Европейския съюз , при наличието на условията, посочени в
чл. 4, пар. 1, която е относима, тъй като искането за конфискация на имущество в
конкретния случай е свързано с престъпления, които са посочено в акта по чл.3, б“в“ от нея,
който определя материалното й приложно поле.
Решението, чието признаване е поискано не е за разширена конфискация съответствие с
правото на ЕС, както изрично се сочи в удостоверението, поради същността на
произнасянето на латвийски съд. Ето защо и не обсъжда от настоящия наличието на
основанието за отказ по чл. 19, ал. 1, т.9 ЗПИИРКОРНФС.
Както беше посочено по – горе, в случая са налице условията на чл14,ал.2 за признаване и
изпълнение, тъй като за едно от престъпленията не се изисква и двойна наказуемост, а
поради това пък отпада необходимостта от обсъждане на основанито за отказ по чл.19, ал.1
т.8 от ЗПИИРКОРНФС.
Съдът като констатира, че удостоверението е пълно, тъй като съдържа всички реквизити,
предвидени както в чл. 4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа, така
и според изискванията на приложение №1 към ЗПИИРКОРНФС и съответства на решението
за конфискация; че е преведено на български език и се придружава от заверен препис на
порцесното решение за конфискация, намира, че не с налице основанията за отказ по чл.
19, ал.1, т.1. Не са налице и останалите основания за отказ за признаване на решението,
визирани в разпоредбата на чл.19 т.2-5 от ЗПИИРКОРНФС , тъй като няма данни срещу
същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата
или изпълняващата, да е постановено и приведено в изпълнение решение за конфискация
или отнемане; решението не се отнася за деяния, подсъдни и на българския съд и
изпълнението му не е с изтекла давност по българското законодателство; засегнатото лице
не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят
4
изпълнението на решението недопустимо. В удостоверението изрично е посочено, че след
като засегнатото лице е било уведомено за насрочения съдебен процес, е било защитавано от
назначен защитник, с цел да го защитава на съдебния процес и действително е било
защитавано от този защитник в процеса, поради което и не съществува пречката за
признаване по т. 6. Съгласно събраните данни за конкретното имущество, предмет на
конфискацията, не се установиха права на трето добросъвестно лице по българското
законодателство, които да препятстват изпълването на конфискацията / т. 7 /.
С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод, че са налице
визираните в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции предпоставки за признаване на
влязлото в сила решение за конфискация на недвижим имот на стойност от 106030 EUR,
чиято левова равностойност e 208140,74 лева.
На основание чл.22, ал.1 ЗПИИРКОРНФС ч признатото решение, заедно с препис от
настоящото решение, незабавно следва да се изпратят на органите на Националната агенция
по приходите за изпълнение.
ЗПИИРКОРНФСгласно разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1 ЗПИИРКОРНФС следва незабавно
да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за настоящото решение, като
копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
Поради горно и на основание чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА влязло в сила на 27.04.2020 год. решение № 11904006518/К71-0264-20/27,
издадено на 12.03.2020 г. от Районен съд-Видземе, Република *, област Цесис, гр.Цесис по
дело № 11904006518, с което е наложена конфискация на конкретно имущество на стойност
от 106 030 EUR, чиято левова равностойност e 208 140,74 лева, принадлежащо на Б. И.
гражданин на Република * с личен номер ***********, роден на * год. в *, живещ в
Република *, а именно на: апартамент № 17, находящ се в жилищна сграда за *, с площ 67,66
кв.м, построена в поземлен имот * по плана на град *, местността “*“ с адрес: Република
България, гр.*, Ваканционно селище „* Рилски“ * върху което с определение № 2716 от
05.07.2019 год., постановено по ч.н.д. № 2817/2019 год. по описа на Софийски градски съд в
производство по чл. 8, ал.3, т.1 и ал. 4 от ЗПИПАОИ е наложена възбрана и е издадена
обезпечителна заповед в полза на Регионална дирекция на държавна полиция Видземе,
Бюро „Криминална полиция“, Отдел Борба с организираната и икономическа престъпност
на същото наказателно производство.
ИЗПРАЩА незабавно същото ведно с препис от настоящото решение на органите на НАП
5
за ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред Апелативен съд - София в 7-
дневен срок, считано от днес. Да се изпрати препис от решението на засегнатото лице
незабавно на ел.адрес, а след превод на същото на руски език, и такъв.
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава, като копие от
уведомлението ДА СЕ ИЗПРАТИ на Министерството на правосъдието на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6