Р Е Ш Е Н И Е
№………./………….2020 г.
гр. Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
при
секретар Нели Катрикова
като разгледа докладваното от мл.
съдия Н. Исмал
въззивно
търговско дело № 1439/2019 г., по описа на ОС-Варна
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба с вх. № 37968/07.08.2019 г., депозирана от „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 9, бл. 916, вх. А,
ет. 2, ап. 6, чрез адв. Д. Я. от ВАК срещу решение № 3502/26.07.2019 г.,
постановено по гр.дело № 10696 по описа за 2018 г. на РС-Варна, 10-ти съдебен
състав, с което, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********
е осъден да заплати на Г.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *******, действащ чрез
адв. К.Т., сумата в размер на 596.63 лева, представляваща продажната цена,
дължима съгласно т. 3 от Договора за прехвърляне на вземане /цесия/ от
24.08.2016 г., сключен между Г.Г.Г. и „СМ БГ“ ЕООД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
10.07.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.
Във въззивната жалба се навеждат
доводи, за това че решението е неправилно поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че изводът на съда, че ответникът-цесионер е
заплатил дължимата на ищеца-цедент сума по договор за цесия от 24.08.2016г. на
лице без представителна власт, е неправилен и необоснован, тъй като не
кореспондира на доказателствата по делото. По делото е представено пълномощно
от 06.08.2016г., в което е налице и клауза за разширително тълкуване в полза на
упълномощеното лице. Именно на това основание, третото лице е получило плащане
от въззивника от името и за сметка на въззиваемия, като е издало на въззивното
дружество разписка. Поради това се твърди, че за въззивника-цесионер е
настъпило основанието на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД валидно да се освободи от дълга
си по договора.
Твърди
се, че в нарушение на процесуалните правила РС-Варна не е обсъдил направените с
отговора на исковата молба възражения, вкл., че третото лице П.К.
/пълномощникът на въззиваемия/ е уведомило въззиваемия за плащането, както и че
желае да му предаде получената сума – представено известие на доставяне от
08.06.2018г., връчено чрез „Български пощи“ АД.
Претендира
се отмяна на атакуваното решение и вместо това постановяване на ново, с което
искът бъде изцяло отхвърлен, ведно с присъждане на сторените по делото разноски
за двете инстанции, обективирани в списък във въззивната жалба.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил
отговор от въззиваемия Г.Г., чрез адв. К.Т., за неоснователност на въззивната
жалба. Поддържа се, че уговорката в пълномощното за тълкуването му разширително
в полза на упълномощеното лице не следва да се възприема от съда безусловно.
Излага се, че това трето лице П.К. не е адвокат, а действа като физическо лице
– пълномощник. Пълномощното е подписано за конкретни действия – сключване на
договор за цесия, уведомяване за него, получаване на дължими суми по
изпълнителни дела, образувано срещу „Енерго Про Продажби“ АД, но не и такива за
получаване на дължими суми по договори за цесия или по конкретния договор. Твърди
се, че получаването на продажната цена по договора за цесия е самостоятелно
действие, а не допълнително /спомагателно/ такова. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ГПК за тези действия се изисква изрично пълномощно дори за адвоката, а по
отношение на обикновения пълномощник това би следвало да се тълкува на още
по-силно основание, като необходимост да е изрично включено в упълномощителната
сделка. Не е било и необходимо извършването на това действия от страна на П.К.,
който е брат на управителя на „СМ БГ“ ЕООД – А. К.. Поради това, въззиваемата
страна претендира, че това плащане не следва да се цени от съда като надлежно
извършено съгласно чл. 75 от ЗЗД. Счита се, че въззивникът не се е освободил от
задължението си по договора за цесия тъй като не е платил, комуто трябва. От
друга страна, въззиваемият не е потвърдил извършеното плащане нито се е
възползвал от него. Поради това, „СМ БГ“ ЕООД следва да отговаря за пълната
сума, както и за сторените по делото разноски, вкл. и за сторените в
обезпечителното производство разноски. Не са представени доказателства, че
дружеството-въззивник е търсило цедента-въззиваем, за да му плати, а това
обстоятелство е било изрично оспорено от последния. Липсват доказателства било П.К.,
било „СМ БГ“ ЕООД да са предприели действия по предаване на сумата чрез
пощенски запис, което би представлявало предлагане на изпълнение по смисъла на
чл. 95 от ЗЗД и би поставило кредитора в забава. Твърди се, че този положителен
факт не е доказан от въззивника, което е довело и до правните изводи по
същество на спора. Твърди се, че в представеното известие за доставяне на „Български
пощи“ ЕАД няма данни за относимост с процесното отношение. Липсват данни какво
е било съдържанието на писмото. Не се спори, че управителят на „СМ БГ“ ЕООД А. К.
и третото лице П.К. са братя. Но се твърди, че е съставена разписка с невярно
съдържание и недостоверна дата за предаване на дължимата сума между дружеството
и П.К.. Въззиваемата страна акцентира на процесуалната позиция на ответника по
иска.
Поддържа
се, че за плащането не е учредена представителна власт на П.К.. Претендира се
потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
се присъждане на сторените по делото разноски. Направено е и възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на въззивника, съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК,
в случай че същото надвишава минимума по Наредбата за МРАВ.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редводно призован, чрез адв.
Д.Я. поддържа изцяло въззивната жалба.
Въззиваемият,
редовно призован за съдебното заседание, чрез адв. И.Г. поддържа отговора на
въззивната жалба.
Третото
лице-помагач на страната на въззиваемия – П.К., моли съда да не присъжда в
негова тежест сторените съдебно-деловодни разноски, доколкото същият е признал
предявения срещу него обратен иск от въззиваемия и с поведението си не е дал
повод за образуване на настоящото производство.
За да се произнесе по
спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 10969 по
описа за 2018 г. на РС-Варна, ГО, 10-ти съдебен състав, е образувано по предявен
осъдителен иск, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, от Г.Г.Г., ЕГН **********,
срещу „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, за осъждане на ответното дружество да да
заплати на ищеца сумата в размер на 596.63 лева, представляваща продажната
цена, дължима съгласно т.3 от договора за прехвърляне на вземане от 24.08.2016 г.,
сключен между Г.Г.Г. и „СМ БГ“ ЕООД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното погасяване на задължението.
В
исковата молба се твърди, че на 24.08.2016г. с договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ Г.Г., в качеството си на потребител на ел. енергия, чрез
пълномощника си П.К., е прехвърлил на „СМ БГ“ ЕООД вземането си от „Енерго –
Про Продажби“ АД в размер на 606.63 лева, представляваща платена без основание
стойност на коригираната потребена ел. енергия за периода от 20.08.2010г. до
28.01.2011г. за обект с аб. номер ********** и кл. номер **********, с адрес на
потребление в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, срещу цена от 596.63 лева. Поддържа
се, че е изправна страна по договора за цесия, доколкото чрез пълномощника си е
уведомил длъжника за правопрехвърлителната сделка. Цесионерът се задължил да
изплати изцяло сумата от 596.63 лева в срок от 18 месеца, считано от датата на
подписване на договора. Излагат се доводи, за това че към настоящия момент
такова плащане не е извършено.
В срока
по чл.131 от ГПК
е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника. Не се спори, че е налице договор за цесия от
24.08.2016г. Оспорва се дължимостта на цесионната цена, като се сочи, че същата
е заплатена в срок на лице, притежаващо представителна власт от името на ищеца,
в качеството на негов пълномощник. Твърди се, че при сключване на договора за
цесия ищецът е бил представляван от П.Н.К.. Пълномощното включва възможността
пълномощникът да получава всякакви дължими суми от името на упълномощителя. На
10.07.2017г. управителят на „СМ БГ“ ЕООД лично е предал дължимата сума на
пълномощника на цедента П.К.. Изготвена е разписка за предадена и получена сума
в размер на 596.63 лева. С оглед на изложеното се твърди неоснователност на
претенцията.
По
делото е постъпил обратен иск в условията на евентуалност от Г.Г.Г.-цедент
срещу П.Н.К.-пълномощник на цедента, конституиран с протоколно определение от
14.03.2019 г., на основание чл. 219 от ГПК като трето лице-помагач на страната
на въззиваемия-ищец. С обратния иск, с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД,
ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 596.63 лева, представляваща получена от ответника по обратния
иск сума, в качеството му на пълномощник на Г., дължима по сключен договор за
цесия между Г.Г. и „СМ БГ“ ЕООД.
В
срока за отговор на обратния иск ответникът К. е направил признание на иска
изцяло. Излага, че в качеството му на пълномощник на ищеца е получил от „СМ БГ“
ЕООД, сумата от 596.63 лева, представляваща заплатена цена по договор за цесия,
сключен между ищеца и „СМ БГ“ ЕООД.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна,
като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
От представения по делото договор за
прехвърляне на вземане се установява по несъмнен начин, че на 24.08.2016г. в
гр. Варна между Г.Г.Г. и „СМ БГ“ ЕООД е сключен договор за цесия, въз основа на
който въззиваемият е прехвърлил на въззивното дружество вземането си в размер
на 606.63 лева от „Енерго – Про Продажби“ АД, представляваща недължимо
заплатена от въззиваемия в полза на дружеството-доставчик сума, начислена при
първоначална липса на основание, представляваща корекция на сметка за
консумирана ел. енергия за изминал период, с период на корекцията от 20.08.2010
г. до 28.01.2011 г. за обект с аб. номер ********** и кл. номер **********.
Установява се, че продажната цена е в размер на 596.63 лева и същата следва да
бъда заплатена в срок от 18 месеца, считано от датата на подписване на договора
за цесия. Видно от Договора, същият е подписан от пълномощника на въззиваемия –
П.К.. От приложеното по гр. д. № 11350/2016 г. по описа на РС-Варна извлечение
от електронна поща и уведомление, се установява, че на 25.08.2016 г. цедентът
чрез пълномощника си П.К. е довел до знанието на длъжника, че е прехвърлил
вземането си от последния на „СМ БГ“ ЕООД.
Видно от представеното по делото
пълномощно, неоспорено от ищеца, последният е упълномощил П.К. да образува дела
от негово име срещу „Енерго Про Продажби“ АД, да сключва договор за цесия,
както и да уведомява длъжника за цесията, да сключва споразумения, спогодби, да
прави отказ от иск, да разписва искови молби, жалби, възражения, приложени
доказателства, изисква справки, заплаща такси и хонорари, получава депозирани
разноски по делата в спор с „Енерго Про Продажби“ АД, получава изпълнителни
листове, както и да получава всякакви дължими суми по изпълнителни дела,
образувани срещу „Енерго – Про Продажби“ АД.
По делото е представена разписка, от
която се установява, че на 10.07.2017г. П.К., в качеството си на пълномощник на
Г.Г., е получил от А. К., управител на „СМ БГ“ ЕООД, сумата от 596.63 лева,
представляваща заплатена цена, съгласно чл. 3 от Договор за прехвърляне на
вземане, сключен на 24.08.2016г. между Г.Г. и „СМ БГ“ ЕООД.
При така изложената фактическа
обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността
на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт
и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което
същото е валидно.
Решението е постановено при наличието
на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното
упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което
е и допустимо в обжалваната част.
По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, които се свеждат до това дали изводите на РС-Варна досежно
наличието на лошо изпълнение от страна на длъжника са неправилни, доколкото процесната
сума, представляваща уговорената цена по договора за цесия, е престирана на
пълномощника П.К., а не лично на цедента-кредитор, като последният не е
овластил изрично К. да получава плащания от негово име по договора за цесия,
сключен със „СМ БГ“ ЕООД от 24.08.2016 г.
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен
иск, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. За да бъде ангажирана договорната
отговорност на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин в
условията на пълно и главно доказване следните елементи от фактическия състав:
1.) наличието на облигационна връзка, учредена по силата на договор за цесия;
2.) изпълнението на собствените си задължения по договора – уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне, както и 3.) размера на претендираната сума.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да
докаже, че е погасил претендираните суми.
Безспорно е между
страните, а и от договора за цесия се установява, че на 24.08.2016 г. между
въззивника и вззиваемия е учредена облигационна връзка с предмет процесната
сума, която въззиникът се задължил да заплати на въззиваемия срещу прехвърляне
на облигационното право на парично вземане в размер на 606.63 лева от длъжника
„Енерго – Про Продажби“ АД. По несъмнен начин е установено и изправността на
цедента-въззиваем, доколкото същият, видно от уведомлението за цесия, е
уведомил длъжника за новия титуляр на вземането. Размерът на претенцията също
не се оспорва от страните, а същият се установява и от процесната правна сделка
/т. 3 от договора/, а именно – 596.63 лева.
Спорът между страните
е за това дали фактите по делото могат да бъдат подведени под хипотезата на чл.
75, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, евентуално ал. 2, изр. 1-во от цитираната
разпоредба, доколкото от представената разписка, която е частен свидетелстващ
документ, материализиращ неизгоден за издателя ѝ факт – получаването на
сумата в размер на 596.63 лева – се установява, че цесионерът в изпълнение на
договорното си задължение е платил процесната сума на пълномощника на цедента.
Съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗЗД, точно изпълнение
има не само, когато е извършено спрямо кредитора, но още и на овластено лице
/от кредитора, от съда или от закона/, на всяко трето лице, когато кредиторът
го потвърди или се е възползвал от него. В конкретния случай, видно от
представената упълномощителна сделка, П.К. е овластен изрично да сключва от името
на въззиваемия договор за цесия, но не и да получава уговорената продажна цена.
При
доброволното представителство, представителната власт възниква изцяло по волята
на представлявания (чл. 36, ал. 1 от ЗЗД). Обемът на представителната власт
на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което
упълномощителят е изявил при извършването на упълномощителната сделка (чл. 39, ал. 1 от ЗЗД). Както при всяко друго
волеизявление, насочено към пораждане на определени правни последици, и при
упълномощаването упълномощителят си служи с определени думи и изрази, с които
външно изразява волята си да настъпят целените с упълномощаването правни
последици - възникване на представителна власт за пълномощника в определен обем
и съдържание. От значение за съдържанието на представителната власт е единствено
волята на упълномощителя, отразена в този акт, с който се учредява доброволното
представителство - пълномощното (чл. 39, ал. 1 от ЗЗД), като при тълкуването му съответно
приложение намират правилата на чл. 20 от ЗЗД (чл. 44 от ЗЗД) – арг. от мотивите на ТР № 5 от 12.12.2016 г.
на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК.
Правната теория приема, че според
обема на учредената представителна власт видовете упълномощаване, респ. -
видовете пълномощни са: общо (генерално) и изрично (специално, конкретно). При
общото упълномощаване не се посочват конкретните правни действия или сделки,
които пълномощникът е овластен да извърши, а обемът на представителната власт,
или не се ограничава - отнася се до всякакви правни действия от името на
упълномощителя, или се определя чрез посочване на по-общи характерни белези.
При изричното (специалното) упълномощаване – както е в конкретния случай – обемът
на представителната власт се определя конкретно, чрез посочване на отделни
правни действия или на правните последици, които следва да се породят.
С оглед така приетото със задължителна
съдебна практика и в конкретната хипотеза на пълномощно, с което се овластява
пълномощникът да сключва единствено договор за цесия с предмет вземания от
„Енерго – Про Продажби“ АД, без да бъде изрично посочено правото на
пълномощника да получава продажната цена по договора, въззивният съд приема, че
представителната власт не обхваща престирането на процесната сума на
пълномощника. Отделно, срокът за плащане е 18 месеца, считано от сключването на
договора /24.08.2016 г./, т.е. до 24.02.2018 г., а представителната власт е
учредена за срок от 12 месеца, считано от 06.08.2016 г. – до 06.08.2017 г.,
което е в разрез с твърденията на въззивника, че действителната воля на
упълномощителя-въззиваем е пълномощникът му да получи и цената по цесията,
доколкото ако беше така то срокът на пълномощното би следвало да е най-малко до
крайния падеж на плащането.
Във връзка с критериите, по които
следва да бъде изяснен точният смисъл на волеизявлението на упълномощителя,
съобразно мотивната част на цитираната тълкувателна практика, следва да се
приеме, че от значение за съдържанието на представителната власт е единствено
тази конкретна воля, обективирана в пълномощното и подлежаща на тълкуване само
дотолкова, доколкото е съобразен общият смисъл, изразен в него, т.е.
тълкуването не следва да бъде разширително, като бъде допълвано неговото
съдържание с изисквания и права, които не се съдържат в писмения му текст –
арг. от Решение № 14 от 19.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 1249/2017 г., I т. о.,
ТК.
Ето защо, настоящият
съдебен състав не споделя доводите на въззивника, за това че пълномощникът има
право от името на въззиваемия освен да сключи договор за цесия и да получи
процесната сума, с оглед клаузата за разширителното тълкуване на пълномощното в
полза на упълномощеното лице.
Точно е изпълнението още и към
привиден кредитор /чл. 75, ал. 2 от ЗЗД/ - при наличие на
такива обективни условия, които подвеждат длъжника. Те трябва да са недвусмислени
и при нормално проявена грижа от длъжника, той да има основание да приеме, че
престира на надлежния кредитор или негов представител. Кои са тези
обстоятелства е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички
факти по делото – арг. от Решение № 787 от 18.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1539/2009 г., IV г. о., ГК. В конкретния казус, законният представител на
дружеството цесионер – А. К., към датата на плащането /10.07.2017 г./ е бил
запознат със съдържанието на пълномощното и е знаел, че обема на учредената
представителна власт не обхваща правото на П.К. да получава каквито и да било
плащания по сключения договор за цесия. Въззивникът-цесионер е могъл при
полагане на дължимата грижа да се свърже със своя съконтрагент – надлежен
кредитор, за който няма твърдения да е с обичайно местопребиваване извън
страната или да е налице друга обективна невъзможност за откриването му и да
удовлетвори правото му на парично вземане по договора за цесия чрез изпълнение
на самия него. Твърденията на въззивника, че не е успял да установи контакт с
въззиваемия и заради това е платил на неговия пълномощник, остават недоказани.
Отделно, същите се опровергават от представената обратна разписка /л. 51/, от
която е видно, че Г. лично е получи адресираната до него пратка на адреса в гр.
Варна. Същата обаче не установява по несъмнен начин погасяването на вземането,
доколкото не става ясно какво е съдържанието на изпратената от пълномощника П.К.
пратката.
При така установените обстоятелства по
делото, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД и
въззивникът не може да бъде освободен от отговорност.
Настоящият съдебен състав счита, че
кумулативно са установени всички елементи от фактическия състав на договорната
отговорност на ответника, поради което искът е основателен до претендирания
размер. Основателността на главното вземане обуславя заключението за дължимост
на произтичащото от него акцесорно вземане за обезщетение в размер на законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.07.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, решението следва да се потвърди изцяло.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ резултат от
разглеждането на делото по същество, въззивният съд не може да ревизира
произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от
делото, претенцията
на въззиваемата страна за компенсация на разноските, направени за защита във
въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде
уважена. В тежест на въззивника следва да бъдат сторените от въззиваемия пред
настоящата инстанция разноски в размер на 300.00 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Водим
от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3502/26.07.2019
г., постановено по гр.дело № 10696 по описа за 2018 г. на РС-Варна, 10-ти
съдебен състав.
ОСЪЖДА „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 9, бл. 916, вх. А, ет. 2, ап. 6, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *******, сумата в размер на 300.00 лева,
представляваща платен за въззивното производство адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.