№ 8
гр. Велико Търново , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20204000500208 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка
с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 13/ 30.01.2020 г., постановено по т.д. № 82/ 2019 г. по
описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, да заплати на ищцата Н. Ц. И., ЕГН **********, от с.
Обнова, Плевенска област, сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение
за причинени й неимуществени вреди вследствие на ПТП с дата 23.10.2018 г.,
причинено по вина на водача на лек автомобил „Ситроен”, модел „ЗХ”, с рег.
№ ЕН 17****, който е бил застрахован при ответното застрахователно
дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с полица № BG/22/117003292108, валидна от 20.12.2017 г.
до 19.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
15.02.2019 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над 60 000
1
лева до претендираните 100 000 лева, е ОТХВЪРЛИЛ иска, като
неоснователен; ОСЪДИЛ е ответника, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, да
заплати на „Адвокатско дружество /АД/ В. и Б.” адвокатско възнаграждение
за оказаната на ищцата от адвокат Маринова безплатна правна помощ,
съразмерно уважената част на иска, в размер на 2 796 лева, както и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати в полза на Плевенския Окръжен
съд сумата 2 400 лева държавна такса върху уважения размер на иска, а така
също да заплати и съответната част от разноските за вещи лица, направени от
бюджета на съда, съразмерно с уважената част на иска, а имено: 601,80 лева и
допълнителния депозит за автотехническата експертиза в размер на 205,60
лева; ОСЪДИЛ е, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата да заплати на
ответника деловодни разноски в размер на 312 лева.
Недоволен от постановеното Решение в осъдителната му част, в която
съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди над сумата 40 000 лева до присъдената сума 60 000
лева, или за сумата 20 000 лева, ответното застрахователно дружество е
подало въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в
обжалваната част. Навежда се довод за противоречието му със събраните по
делото доказателства. Твърди се, че съдът неправилно е приложил нормата на
чл. 52 от ЗЗД и принципът за справедливост, визиран в нея. Излагат се
съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд
да отмени решението на първата съдебна инстанция, в обжалваната част.
Претендират се направените разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е
подала отговор на въззивната жалба, в който е взела становище за
неоснователност на жалбата, като са изложени съображения в тази насока.
Претендират се разноски, включително и адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В срока за отговор ищцата Н. Ц. И., чрез адвокат В. от „АД В. и Б.”, е
подала насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението в неговата
отхвърлителна част над 60 000 лева до претендирания окончателен размер от
100 000 лева. Твърди се, че решението, в обжалваната му част, противоречи
на принципа за справедливост в чл. 52 от ЗЗД, приложим при определяне
2
размера на обезщетението за неимуществени вреди, който размер е занижен.
Излагат се доводи в подкрепа на твърдението. Иска се от въззивния съд да
отмени решението, в обжалваната част и да постанови друго такова, с което
да уважи изцяло предявения иск, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.02.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендират се
разноските по делото.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна не е
подала отговор.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
съдебния акт, в обжалваните части, намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване и са процесуално допустими, поради което
следва да се разгледат по същество.
Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 4279/
11.04.2019 г., от ищцата Н. Ц. И., ЕГН **********, от с. Обнова, Плевенска
област, чрез „АД В. и Б.”, ЕИК *********, представлявано от адвокат В.,
срещу ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, с цена на иска – 100 000 лева. В исковата молба се твърди, че на
23.10.2018 г. в село Обнова, община Левски, област Плевен, ищцата е
претърпяла ПТП по вина на водача на лек автомобил„Ситроен”, модел „ЗХ”, с
рег. № ЕН 17**** – А. И. П., който е бил застрахован при ответното
застрахователно дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. В резултат на ПТП ищцата е получила
множество телесни увреждания, изброени подробно и е била прита за лечение
в клиниката за неврохирургия на Плевенската болница за периода от
23.10.2018 г. до 02.11.2018 г., когато е била изписана за домашно лечение.
При лечението на ищцата в болницата е била предприета оперативна
интервенция, назначена е била медикаментозна терапия. В резултат на
получените травми ежедневието на ищцата се променило коренно. Същата се
нуждае от помощта на своите близки, движенията й са ограничени и
болезнени. В продължение на месеци ищцата е приемала само течна храна,
сънят й е затруднен, често се буди нощем от кошмари, затворила се е в себе
3
си, изпитва чувство за малоценност, проявява симптоми на депресивни
състояния, затворила се е в себе си. В исковата молба се твърди, че към
момента на подаването й, ищцата не е възстановена напълно, както и че в
обозримо бъдеще същата ще търпи нови болки и страдания, с оглед възрастта
й и характера на получените множество увреждания. Посочва се, че на
27.12.2018 г. пред ответното застрахователно дружество е подадена писмена
претенция, но застрахователят не е изплатил в срока по КЗ застрахователно
обезщетение. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищцата
обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на ПТП, в
размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 15.02.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендират се направените
разноски по делото, включително и адвокатски хонорар. Направено е и
особено искане ищцата да бъде освободена, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК,
от заплащане на държавни такси и разноски по делото.
Пред Плевенския Окръжен съд е било образувано т.д. № 82/ 2019 г. по
описа на съда, като съдът е освободил ищцата от заплащане на държавни
такси и разноски по делото.
В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител
на ищцата – адвокат Маринова е поискала от съда да уважи изцяло иска, като
в представените писмени бележки е изложила доводи за основателността му.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на
иска, възразявайки срещу описания в исковата молба механизъм на ПТП,
вината на водача на лекия автомобил, като е въвел и довод за съпричиняване
от страна на пострадалата ищца.
От фактическа страна се установява следното:
Съдът е изискал и приложил към делото образуваното ДП № ЗМ-222/
2018 г. по описа на РУ на МВР – гр. Левски за извършено престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б” от НК, което е било прекратено с Постановление от
16.10.2019 г. на прокурор от РП – гр. Левски, на основание чл. 343, ал. 2 от
НК – по искане на пострадалата.
С исковата молба са представени заверени преписи от писмени
доказателства, допуснати и приети от съда.
4
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 18 е, че
участник № 1 /водачът на лекия автомобил А. И. П./ предприема маневрата
движение на заден ход, без да се увери, че пътят зад него е свободен и удря
преминаващият през кръстовището зад него колоездач, участник № 2
/пострадалата ищца Н. Ц. И./.
Видно от представената молба с дата на изпращане-21.12.2018 г., писмо
на ответното застрахователно дружество, с изх. № 533/ 16.01.2019 г. и молба
с дата на изпращане 23.01.2019 г. е, че пред ответното застрахователно
дружество е била отправена писмена застрахователна претенция по реда на
чл. 380 от КЗ, въз основа на която е била образувана щета с № 0000-1000-03-
18-7983/ 27.12.2018 г., били са представени изисканите допълнително от
застрахователното дружество документи, като последното не се е произнесло
по искането за заплащане за застрахователно обезщетение и не е изплатило
такова.
С доклада си по делото съдът е приел, че ответникът признава наличието
на застрахователно правоотношение, като в първото по делото съдебно
заседание процесуалният представител на ответното застрахователно
дружество – юрисконсулт Александрова е заявил, че няма възражения срещу
доклада.
С оглед причинените на ищцата увреждания и връзката им с процесното
ПТП, съдът е допусна извършването на комплексна съдебно-медицинска
експертиза /КСМЕ/ от три вещи лица – лицево-челюстен хирург, неврохирург
и офталмолог, които да отговорят на поставени въпроси от ищцата. В открито
съдебно заседание на 09.12.2019 г. д-р Е. К. К. – офталмолог и д-р П. С. П. –
неврохирург са заявили, че подържат изготвените от тях заключения и са
отговорили на въпроси на съда и на страните, като заключенията им не са
били оспорени и са били приети от съда. В о.с.з. на 13.01.2020 г. д-р Ц. С. –
лицево-челюстен хирург е заявил, че подържа изготвеното от него
заключение и е отговорил на въпросите на съда и на страните, като
заключението не е било оспорено и е било прието от съда.
Във връзка с установяване механизма на ПТП и наличието на
съпричиняване от страна на пострадалата ищца, съдът е допуснал
5
извършването на съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/. В
заключението си вещото лице инж. В. Т. И. е отговорило на поставените от
страните въпроси, изслушано е в о.с.з. на 09.12.2019 г., като заключението не
е било оспорено от страните и е прието от съда.
По делото са допуснати до разпит двама свидетели.
С оглед на събраните по делото доказателства и изградената въз основа
на тях фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
фактически и правни изводи:
За да се уважи иск по чл. 432 от КЗ, следва да се установи наличието на
предпоставките от сложния фактически състав на непозволеното увреждане,
както наличието на застрахователно правоотношение и отправена от
пострадалата ищца писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от
КЗ.
С подадената въззивна жалба, ответното застрахователно дружество не
оспорва наличието на посочените по-горе предпоставки от застрахователния
деликт, а оспорва размера на определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди.
С оглед това неоспорване и с оглед на събраните доказателства по
делото, въззивният съд приема наличието на виновно и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил – А. И. П., изразяващо се в
нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата,
причинявайки по непредпазливост увреждания на пострадалата ищца, които
се намират в пряка причинна връзка с ПТП на 23.10.2018 г. Не е спорно
между страните наличието на застрахователно правоотношение и писмена
застрахователна претенция, отправена от пострадалата ищца до ответното
застрахователно дружество.
Спорен е въпросът за размера на определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди, като и двете страни го оспорват, навеждайки довод че
е нарушен принципа за справедливост при определянето му, визиран в чл. 52
от ЗЗД.
По отношение на този въпрос е налице Постановление № 4/ 23.12.1968 г.
6
на Пленума на ВС /ППВС/, в което се посочва, че съдът следва да извърши
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства по
делото, които при телесните увреждания, какъвто е настоящия случай са:
характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата,
при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето;
причинените морални страдания; осакатявания, загрозявания, като
изброяването е примерно.
От представената медицинска документация и от допуснатата по делото
КСМЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП на ищцата са били
причинени следните увреждания: много-фрагментно счупване на двата
горно-челюстни синуса; счупване на носните кости; счупване на горната
челюст по тип Le Fort; счупване на дясната /зигоматична/ кост; кръвоизлив в
синуса; контузия на мозъка лека степен на тежест гр. І; разкъсно-контузна
рана в дясна челна област на главата. Лечението на ищцата при болничния й
престой от 23.10.2018 г. до 02.11.2018 г., когато е била изписана, се е
изразявало в спиране на кървенето със задна, впоследствие с предна носна
тампонада, лечение на неврологичната симптоматика, като не е било
приложено специализирано лечение, включващо репозиция и фиксация на
фрагментите.
Очният лекар посочва, че след травмата е налице остатъчна последица –
налична диплопия или двоене на образите, което пречи много в ежедневието
– в ориентацията, в пространственото ориентиране. В тази насока са и
показанията на свидетеля Д. П. И.в – син на ищцата, който заявява, че ищцата
не може да познава хората, ако не се обади някой съсед, тя не може да го
познае и че не може да премине шосето, защото не е в състояние да прецени
на какво разстояние са идващите автомобили.
Лицево-челюстния хирург посочва, че са налице остатъчни последици от
получените травми – променената захапка, затрудненото дишане от носа,
намалени чувствителност и обоняние, болезненост, като е възможно част от
тези последици да изчезнат и намалеят след провеждане на оперативно
лечение. По отношение на това оперативно лечение вещото лице заявява, в
открито съдебно заседание, че това е много тежка операция с висок риск за
ищцата, с оглед на възрастта й – 79 години, която може да се направи
7
евентуално в специализирана клиника в гр. София. В същата насока са и
показанията на свидетеля Д. П. И.в – син на ищцата, който заявява, че е водил
майка си при лицево-челюстен хирург – д-р Николай Георгиев, при който
преглед присъствал и друг лекар. Те казали, че непосредствено след
счупването е трябвало да се направи наместването, а сега челюстта следвало
да се счупи наново, при което ищцата се отказала.
Лекарят-невролог посочва, че периодът на възстановяването на ищцата, с
оглед на възрастта й, е около две години и че няма остатъчни последици от
получената травма на мозъка.
Болките и страданията, които ищцата е изпитала при ПТП и в процеса на
болничното лечение, когато те са били най-интензивни, както и остатъчните
последици от травмите, които най-вероятно няма да бъдат отстранени, с
оглед възрастта на ищцата, и които й създават неудобства в бита,
представляват причинени на ищцата неимуществени вреди, които следва да
бъдат обезщетени. Те са променили начина й на живот, което също следва да
се вземе предвид при определяне размера на обезщетението. При определяне
размера на обезщетението следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
част от остатъчните последици от травмите са в резултат на неадекватното
първоначално лечение, приложено спрямо ищцата, за което застрахователят
не носи отговорност.
Свидетелят Д. П. И.в – син на ищцата, чийто показания въззивният съд
кредитира като последователни и непротиворечиви заявява, че ищцата се е
хранела близо два месеца само с течна храна, защото не е можела да приема
друга храна и се наложило около месец да бъде обгрижвана от друг човек,
както и че нощем си слага топче хартия в устата, за да може да спи, тъй като
има промяна в захапката и й убива от различната позиция на челюстта; преди
травмата имала долна протеза, но вече не я ползва и храненето й е
затруднено; не може вече да ръкоделства, постоянно се заключва, защото я е
страх; има белези от дясната страна по челото, окото й е по-ниско. Тези
битови неудобства, загрозяванията, също представляват неимуществени
вреди, намират се в причинна връзка с претърпяното ПТП и следва да бъдат
обезщетени.
Свидетелят твърди, че ищцата контактува с няколко човека съседи, не е
8
спряла да се вижда с тях и не е станала по-затворена, поради което въззивният
съд не приема доводите в исковата молба, че се е затворила в себе си.
Вземайки предвид изброените по-горе конкретни обективни
обстоятелства по делото и причинените на ищцата болки и страдания,
представляващи неимуществени вреди, въззивният съд намира, че
справедливият размер на обезщетението за тях следва да е 60 000 лева, като
до този размер иска следва да се уважи, а над сумата 60 000 лева до
претендирания размер 100 000 лева – да се отхвърли, като недоказан.
Като е стигнал до същия правен извод, Плевенският Окръжен съд е
постановил правилно Решение, което следва да се потвърди, в обжалваните
му части.
По отношение на разноските:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са оставени без
уважение.
Във въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноски,
като е представен списък на разноските, което искане следва да се остави без
уважение, с оглед изхода на делото.
С насрещната въззивна жалба, пълномощникът на ищцата – адвокат В. е
направила искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА, което следва да се остави също без
уважение, с оглед изхода на делото.
С изготвяне отговор на въззивната жалба, адвокат В. е осъществила
защита на ищцата, поискала е присъждане на разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, като по делото е
представено пълномощно, в което „АД В. и Б.” е било упълномощено от
ищцата да я представлява по делото, до приключването му пред всички
съдебни инстанции, по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, като материално-
затруднено лице, поради което въззивният съд намира, че на адвокатското
дружество следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения върху отхвърлената част от 20 000 лева, а
9
имено – 1 130 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13/ 30.01.2020 г., постановено по т.д. № 82/
2019 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, в обжалваните части.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх”
№ 51Д, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., да
заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на дружеството: гр. София, ул. „Банат” № 11-13, офис 5,
представлявано от адвокат В., адвокатско възнаграждение в размер на 1 130
/хиляда сто и тридесет/ лева за оказаната безплатна правна помощ на ищцата
от адвокат В., изразяваща се в изготвяне на отговор на въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10