РЕШЕНИЕ
№ ………, 26 юли 2018г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI-10 състав, на трети юли през две хиляди и осемнадесета година, в
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
секретар Светлана Влахова, като разгледа докладваното
от съдия Енчев т.д. 3124 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По
реда на чл.422 от ГПК са предявени обективно
съединени искове по чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „А.Б.Б.“
АД твърди, че в негова полза има издадена заповед за изпълнение от Софийски
районен съд срещу двамата ответници, в качеството им на кредитополучател и
поръчител, да заплатят солидарно просрочена главница, просрочена лихва,
наказателна лихва и неустойка. Твърди, че постъпило възражение от ответниците в
заповедното производство е предпоставка за предявяване на установителни искове
за признаване на установено, че ответниците дължат претендираните суми.
Исковете си срещу ответниците основава на договор за банков кредит- овърдрафт №
35 666 от 1.03.2010г. сключен с ответника
„Л.2.“ ЕООД, впоследствие изменен с пет анекса, както и на
обстоятелството, че другият ответник Е.И.Т. е поръчител по силата на отделен
договор за поръчителство от 1.03.2010г., съгласно който е поел задължението да
отговаря солидарно към банката. Поддържа, че според договора банката е следвало
да предоставя на първия ответник кредит
в размер до 150 000лв. в режим
овърдрафт, които могат да се усвояват до 25.02.2011г. при уговорени в договора начини на
издължаване на кредита и размери и начини на начисляване на лихвата. Твърди
също, че в договора са предвидени и условия, при които кредитът става
предсрочно изискуем по преценка на банката. Според твърденията на ищеца, на
25.06.2014г. кредитополучателят е изпаднал в забава за задълженията си по
договора, а кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 27.02.2015г.
Поддържа, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по
чл.417 от ГПК непогасени са били общо 10 вноски за периода 2014-2015г. и че
задълженията не са погасени и след образуване на изпълнително дело на основание
издадените в полза на банката заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Моли
да бъде признато за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите
114 589,31лв. просрочена главница, 9 765,84лв. просрочена лихва за
времето от 25.06.2014г. до 26.03.2015г., наказателна лихва в размер 3 437, 68лв
за времето от 25.06.2014г. до 26.03.2015г.,
както и неустойка в размер 292,98лв. за времето от 25.06.2014г. до
26.03.2015г. Претендира присъждане на направените по заповедното производство
разноски от 2 561,72лв. държавна такса и 1 730лв. за адвокатско
възнаграждение. Претендира освен това законната лихва върху главницата и разноски
за исковото производство.
Ответниците „Л.2.“ ЕООД и Е.И.Т. не заявяват становище по
исковете. Ответникът Т. твърди, че от продажби на недвижими имоти са постъпили
суми, които са погасили частично претендираните вземания.
Софийски градски съд намира за установени следните факти
от значение за решаване на правния спор:
С договор за банков кредит – овърдрафт №
35666/1.03.2010г. „А.Б.Б.“ АД се е
съгласила да предостави на „Л.2.“ ЕООД
банков кредит в размер 150 000лв., която сума представлява разрешения
размер на кредитния лимит. Условията и сроковете за усвояване и погасяване на
кредита са изрично уговорени от страните, както и са посочени обезпеченията,
които кредитополучателят следва да предостави. В договора е постигнато съгласие
и за дължимата лихва по кредита, начина на определяне на лихвения процент и
начина за начисляване на лихвата. Предвидени са санкции в случаи на неразрешен
овърдрафт и на неизпълнение на други задължения от страна на кредитополучателя.
Постигнато е съгласие и за условията, при които банката може да обяви кредита
за предсрочно изискуем, като страните са се съгласили, че в този случай банката
следва да уведоми кредитополучателя писмено. Отпуснатият кредитен лимит е
следвало да бъде понижаван постепенно от кредитополучателя и да бъде окончателно погасен до 25.02.2014г. С анекси към договора № 1 от 24.01.2011г., № 2
от 15.01.2012г., № 3 от 10.01.2013г., № 4 от 23.01.2014г. са променени някои от
условията и сроковете за усвояване на кредита, както и за снижаване на
кредитния лимит. С анекс № 5 от 7.02.2014г. е променена сметката за усвояване и
погасяване на кредита, преустановено е усвояването на кредита и е уговорен
погасителен план.
На
1.03.2010г. „А.Б.Б.“ АД е сключила договор за поръчителство с Е.Т., който е
поел да отговаря за задълженията на „Л.2.“ ЕООД солидарно. Този договор е бил
изменен с анекс № 1 от 7.02.2014г., като е възпроизведен погасителният план от
анекс № 5 от същата дата към договора за банков кредит-овърдрафт.
На
8.01.2015г. банката е уведомила писмено Е.Т. в лично качество и в качеството му
на управител на „Л.2.“ ЕООД, че по горния договор има просрочени задължения от
27 183,58лв. и го е поканила да заплати посочената сума в 7-дневен срок.
Банката също така е заявила, че при неплащане в посочения срок ще обяви кредита
за предсрочно изискуем и ще премине към принудителното му събиране. На 21.01.2015г. с писмени изявления до „Л.2.“
ЕООД и Е.И.Т. двамата ответници са били уведомени от банката, че кредитът е обявен
за предсрочно изискуем и са били поканени да погасят всички задължения по него
в 7-дневен срок. С връчена на 27.03.2015г. на ответника „Л.2.“ ЕООД нотариална
покана банката е направила идентични изявления относно предсрочната изискуемост
и относно връщането на кредита.
По подадено
на 27.03.2015г. заявление по чл.417 ГПК от „А.Б.Б.“ АД, на 20.07.2015г.
Софийски районен съд по гр.д. 16856/2015г. е издал в полза на банката заповед по
чл.417 от ГПК, с която е осъдил ответниците „Л.2.“ ЕООД и Е.И.Т. да платят
солидарно на банката на основание договор за банков кредит № 35666/1.03.2010г. сумите 114 589,31лв. главница, заедно със
законна лихва, 9 765,84лв. просрочена
лихва за времето от 25.06.2014г. до 26.03.2015г., наказателна лихва върху
просрочена главница в размер 3 437, 68лв за времето от 25.06.2014г. до
26.03.2015г., неустойка в размер 292,98лв. за времето от 25.06.2014г. до
26.03.2015г., както и 2 561,72лв. държавна такса и 1 730лв. възнаграждение за
юрисконсулт. След подадени от двамата длъжници възражения по чл.414 от ГПК, в
изпълнение на указанията на съда на
14.04.2016г. ищецът е предявил исковата си молба по реда на чл.422 от ГПК.
Според заключенията на съдебно-счетоводната експертиза
към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК вземанията на банката по
договора за банков кредит-овърдрафт са
били: главница 114 589,31лв., включваща главница с настъпил падеж и предсрочно изискуема
главница, лихви в размер 9 765,84лв., наказателна лихва в размер 3 437,
68лв за времето от 26.02.2015г. до 27.03.2015г., както и неустойка (наказателна лихва върху
просрочена лихва) в размер 292,98лв. Към 14.04.2015г. към посочените задължения
се добавя и законна лихва за времето от 27.03.2015г. до 14.04.2015г. в размер
1 497,52лв. На 27.02.2015г. банката е отразила счетоводно предсрочна
изискуемост на вземания по кредита. След 27.03.2015г. са постъпили средства от
продажби на имоти в общ размер 48 755лв., които са отнесени за погасяване
на част от главницата в размер 44 006,70лв. и за съдебни разноски
4 748,30лв. Дължимата главница след
погасяването е останала 70 582,61лв.
При тези
факти съдът достига до следните правни изводи:
Страните са били обвързани от валиден договор за банков
кредит, по силата на която ищецът е следвало да предостави договорената като
кредит сума, ответникът кредитополучател „Л.2.“ ЕООД е следвало да върне
посочения кредит при условията на договора и в уговорените там срокове, а втория
ответник е бил поръчител и е отговарял солидарно за изпълнение на всички
задължения по договора. Срокът за
окончателното издължаване на кредита е бил уговорен на 25.02.2014г.
По отношение
на ответника Т. е налице изискваното чл.138 от ЗЗД съгласие в писмената форма
да отговаря за изпълнението на задълженията, които търговското дружество има към банката. От
събраните доказателства и от справката в търговския регистър се установява, че Т.
е едноличен собственик на капитала и управител на кредитополучателя „Л.2.“ ЕООД.
При това положение действията на ответника – физическо лице по учредяване на
поръчителство пред банката за задълженията на „Л.2.“ ЕООД следва да се
разглеждат като такива, осъществени изцяло в интерес на дейността на търговското
дружество. Тъй като ответникът Т. при сключването на договора за поръчителство
е действал само и единствено с оглед търговска дейност на притежаваното и
управлявано от него дружество, а не ръководен и от свои лични интереси, той не
отговаря на законовото определение за потребител в §13,т.1 от ДР на ЗЗП и не се
ползва от закрилата, която законът предоставя на потребителите.
Възникването
на правата и задълженията на страните по посочения договор, както и усвояването
на отпуснатия кредит не се оспорват от страните. Ответниците единствено са
ангажирали доказателства за погасяване на част от тези задължения чрез плащания
след издаване на заповедта за изпълнение.
Съгласно
условията на договора плащането на предоставения кредит и дължимите лихви по
него е следвало да става в сроковете и при условията, за които страните са
постигнали съгласие. Предвид обстоятелството, че кредитодателят е банка, в
негова полза е била налице възможността по чл.60, ал.2 от ЗКИ да обяви целият
кредит за предсрочно изискуем при условията на цитираната норма. Наличието на
предпоставките за възникване на тази правна възможност в полза на банката е
признато от страните със сключения договор.
От
доказателствата се установява по
несъмнен начин, че е било налице неизпълнение на задълженията на ответниците по
договора за кредит. Това неизпълнение е сред изрично договорените от страните
предпоставки за обявяване на договора за предсрочно изискуем.
За
основателността на предявените по реда на чл.422 от ГПК установителни искове е
необходимо да бъде установено дали към датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК и към приключване на съдебното дирене по делото са съществували
вземания на банката, основани на
договора за револвиращ кредит, които да са били изискуеми. Събраните доказателства установяват, че такива задължения са съществували – налице са
дължими и неплатени вноски от страна на кредитополучателя за главница и за
договорни лихви. Като последица от неизпълнението на тези задължения са
възникнали акцесорни задължения на основание чл.8 от договора за банков кредит за плащане на наказателни
лихви и за неустойки, които представляват санкции за ненавременното плащане на
дължимите договорни лихви. Предвид
наличието на неизпълнени задължения по договора законосъобразно банката е
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като изявлението
й за упражняване на това право е достигнало до двамата ответници. В качеството
си на поръчител на задълженията на „Л.2.“ ЕООД пред банката ответникът Е.Т.
също отговаря солидарно за изпълнението на посочените задължения на
дружеството.
От значение
за основателността на предявените искове са и фактите свързани с така установените
вземания, които са настъпили след предявяване на иска – чл.235, ал.3 от ГПК. В
същия смисъл е и изричното разрешение, дадено в т.9 от Тълкувателно решение 4/2013
гр.София, 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС. В случая такъв факт е
доказаното погасяване след подаване на заявлението по чл.417 от ГПК на част от
главницата по договора за банков кредит със сумата 44 006,70лв., с която е
погасено частично вземането на банката за главница. Погасяването е извършено
преди предявяването на иска по чл.422 от ГПК. Следователно, макар и към момента
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и към датата на издаване на
заповедта по чл.417 банката да е притежавала
вземане срещу ответниците за главница в размер 114 589,31лв., това
вземане е частично погасено за сумата над 70 582,61лв. Затова искът за
посоченото вземане следва да бъде уважен частично до размер 70 582,61 лв., до
който размер съществува задължение на двамата ответници към банката към момента
на приключване на съдебното дирене.
Съгласно
разрешението в т.12 от цитираното Тълкувателно решение съдът дължи произнасяне
и по разноските, сторени в заповедното производство. С оглед формираните изводи
за наличие на изискуеми вземания в полза на банката, тя има право да й се
присъдят разноски за заповедното производство, в случай, че такива се дължат. В
заповедното производство в полза на банката са признати разноски в общ размер
4 291,72лв. От доказателствата по делото се установява, че от частичните
плащания след подаване на заявлението по чл.417 от ГПК банката е погасила свое
вземане за съдебни разноски в размер 4 748,30лв. Следователно, признатото
в полза на банката вземане за разноски за заповедно производство е погасено
изцяло а е налице и плащане в повече в размер 456,58лв., представляващо
разликата над признатата със заповедта по чл.417 от ГПК сума.
При липсата
на доказателства за сторени от банката други съдебни разноски във връзка с
договора за банков кредит в размер над 4 291,72лв., извършеното плащане по същия договор от 456,58лв. следва да бъде
отнесено за погасяване на някое от другите задължения на ответниците по
договора, при спазване на правилата на чл.76 от ЗЗД, защото липсва изрична
уговорка на страните за различен ред за частично погасяване на задължения. Погасяването
следва да се извърши при условията на ал.2 и на ал. 1 от чл.76 от ЗЗД, защото в
случая ответниците имат различни, нееднородни задължения към банката –
главница, договорни лихви, наказателни лихви и неустойка. Съгласно чл.76, ал.2
от ЗЗД с предимство пред главницата се погасяват задълженията за лихва. Такива
в случая са дължимите по договора възнаградителна (договорна) лихва и
наказателната лихва. Задължението за неустойка, макар и да е уговорено в чл.8
от договора на базата на лихвен процент, има санкционен характер и затова не
следва да се разглежда като сходно със задълженията за лихва и от гледна точка
на поредността на погасяване не следва да се разглежда в един порядък с тях.
Двете задължения на ответниците за лихви имат еднакъв произход и са еднородни
по вид, но няма доказателства при плащането в размер 456,58лв. да е направено
изрично изявление какво задължение се погасява, затова спрямо тях следва да се приложи нормата на
чл.76, ал.1, изр. ІІ от ЗЗД и това плащане да се отнесе към по-обременителното
задължение. В случая за по-обременително следва да се приеме задължението за
възнаградителна лихва, защото, според клаузите на договора, то може да
породи акцесорно задължение за неустойка
в случай на неизпълнение. Затова с плащането на сумата 456,58лв. следва да се
приеме погасяване на дължимата от ответниците сума за договорни лихви.
При отчитане
на посочените плащания, към датата на приключване на съдебното дирене двамата
ответници са солидарно отговорни към банката за задължения в размер на 70
582,61лв. главница, 9 309,26лв. просрочена лихва за времето от 25.06.2014г. до
26.03.2015г., 3 437, 68лв. наказателна лихва върху просрочена главница за
времето от 25.06.2014г. до 26.03.2015г. и 292,98лв. неустойка за времето от
25.06.2014г. до 26.03.2015г. Банката не притежава вземане срещу ответниците за разноски в
заповедното производство. Съобразно с тези констатации предявеният
установителен иск следва да бъде уважен частично до посочените размери и
отхвърлен в останалата част. Осъдителният иск за разноски за заповедното
производство следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед формираните изводи за частична основателност на
предявените искове и като се има предвид, че извършените плащания, с които са
погасени част от задълженията на ответниците, предхождат датата на подаване на
исковата молба по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски от 4 651,01лв., съобразно
признатата за основателна част от претенциите.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен по реда на чл.422
от ГПК, че „Л.2.“ ЕООД, *** и Е.И.Т.,
ЕГН **********,***, дължат солидарно на „А.Б.Б.“ АД, ***, на основание договор за банков кредит-овърдраф №
35666/1.03.2010г. и анекси към него и на основание договор за поръчителство от
1.03.2010г. сумите 70 582,61лв.
главница, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2015г.
до окончателното й изплащане; 9 309,26лв.
просрочена лихва за времето от 25.06.2014г. до 26.03.2015г.; 3 437, 68лв. наказателна лихва върху
просрочена главница за времето от 25.06.2014г. до 26.03.2015г. и 292,98лв. неустойка за времето от
25.06.2014г. до 26.03.2015г.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК от „А.Б.Б.“
АД, *** срещу „Л.2.“ ЕООД, *** и Е.И.Т., ЕГН **********,*** за признаване за
установено, че ответниците дължат солидарно на банката главница над сумата 70 582,61лв.
до пълния предявен размер от 114 589,31лв. и просрочена лихва за периода
от 25.06.2014г. до 26.03.2015г. в размер над 9 309,26лв. до пълния
предявен размер от 9 765,84лв.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК от „А.Б.Б.“
АД, *** срещу „Л.2.“ ЕООД, *** и Е.И.Т., ЕГН **********,*** за присъждане на
сумите 2 561,72 лв. и 1 730лв. разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Л.2.“ ЕООД, *** и Е.И.Т., ЕГН **********,***, да
заплатят солидарно на „А.Б.Б.“ АД, ***, по банкова сметка ***, „А.Б.Б.“, ФЦ
„Плиска“, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 4 651,01лв. разноски за
исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: