Р Е Ш Е Н И Е № 83
Гр. Сливен, 14.05.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора
………..
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно
дело № 316 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2017 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба от „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. ……………….. № …, пр. от С.Р. срещу Акт
за установяване на публично държавно вземане № 54/17.08.2017 г., издаден от Директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, с който е установено по основание и размер задължение като дължима
такса за водовземане от подземни води по разрешително
№ 31530162/28.01.2011 г. за периода 28.01.2011 г. – 31.12.2016 г., както
следва: главница 13 179,21 лв. (тринадесет хиляди сто седемдесет и девет
0,21) лева, ведно с дължимата лихва за забава общо в размер на 3 398,69
(три хиляди триста деветдесет и осем 0,69) лева.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди се, че при
издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалния закон. Моли се съда да отмени оспорения
акт за установяване на публично държавно вземане.
В с.з. оспорващото
дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от адв. Ст. Р. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я
уважи. Моли съда да прогласи нищожността на акта или да го отмени като
незаконосъобразен. Органът допуснал нарушение по чл. 194б ал. 3 от Закона за
водите. Претендира разноски.
В с.з.
административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от
надлежно упълномощен ст. юрк Д. Б., който оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Оспорващото
дружество „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД е титуляр на Разрешително
за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения № 31530162/28.01.2011 г., с посочено
в същото водовземно съоръжение Тръбен кладенец в ПИ с
идент. 67338.168.46 по КК на гр. Сливен, с разрешен
годишен воден обем 126144 куб.м. годишно, краен срок 28.01.2021 год.
На 31.01.2014 г. у.
на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че за
периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. иззетото
количество вода по горното разрешително е 34 957 куб. м. и дължимата сума по
Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване възлиза на 2 446,99 лева.
На 30.01.2015 г. у.
на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че за
периода 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. иззетото
количество вода по горното разрешително е 33 122 куб. м. и дължимата сума по
Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване възлиза на 2 318,54 лева.
На 28.01.2016 г. у.
на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че за
периода 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. иззетото
количество вода по горното разрешително е 20 465 куб. м. и дължимата сума по
Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване възлиза на 1 432,55 лева.
На 16.01.2017 г. у.
на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че за
периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. иззетото
количество вода по горното разрешително е 47 188 куб. м. и дължимата сума по
Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване възлиза на 3 303,16 лева.
По цитираното по –
горе разрешително дл. л. от БД „Източнобеломорски
район“ извършило проверка на 26.07.2011 г., чиито резултати са обективирани в Констативен протокол № Сл
182. Съгласно същия, обектът е приет с протокол обр.
16 на 15.07.2011 г., като на водовземното съоръжение
е монтиран водомер „Беласица“ с показание 004371 куб.м., водомерът е пломбиран
с оловна пломба с надпис МОСВ – БД - Пловдив. На 05.07.2012 г. дл. л. от БД „Източнобеломорски
район“ извършили проверка на обект Техническо водоснабдяване на ПСОВ – гр.
Сливен във връзка с горното разрешително, при която констатирали, че
разрешителното е издадено за водовзмемане от подземни
води за техническото водоснабдяване на ПСОВ – Сливен посредством тръбен
кладенец, изграден е и втори тръбен кладенец, водовземните
съоръжения са с монтирани водомерни устройства, които са изправни и пломбирани
от БДУВИБР, към момента на проверката моментното показание за ТК -1 е 203968
куб. м. и на ТК – 2 – 010464 куб. м., води се ежемесечен отчет на отнетите
водни маси, като за 2011 г. са отнети съответно от ТК-1 29605 куб. м. вода и от
ТК – 2 – 6 204 куб. м. Резултатите от проверката са обективирани
в Констативен протокол № Сл 174/05.07.2012 г.
Съгласно същия, за дължимите такси е подписано споразумение за разсрочено
плащане. На 23.04.2014 г. на същия обект била извършена идентична проверка, при
която било констатирано, че през 2012 г. за промишлено водоснабдяване на ГПСОВ
– Сливен са използвани 38 639 куб. м. вода, а дължимата годишна такса за
2012 г. е изчислена съгласно действащата тарифа и е 2 704,73 лв.
Към доказателствата
по делото са приобщени справки, съставени по години и подписани от управителя
на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, съгласно които през отчетния
период 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. използваните
водни маси от процесния обект възлизат на 35 809
куб. м., а дължимата такса възлиза на 286,47 лв.; през отчетния период 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. водните маси са 48 450 куб.
м., а дължимата такса – 3 391,50 лв.
На 12.04.2017 г. дл. л. при БДИБР извършило проверка на обект Техническо
водоснабдяване на ГПСО гр. Сливен в присъствието на р. пр. при ВиК Сливен, резултатите от която обективирало
в Констативен протокол № СЛ 137/12.04.2017 г. Съгласно същия, през отчетния
период 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. използваните
водни маси възлизат на 33 122 куб. м., а дължимата годишна такса за
периода – 2 318,54 лв.; през отчетния период 01.01.2015
г. – 31.12.2015 г. използваните водни маси възлизат на 20 465 куб. м., а
годишната такса – 1 432,55 лв.; през отчетния период 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. използваните водни маси възлизат
на 47 188 куб. м., а дължимата годишна такса – 3 303,16 лв.; през отчетния
период 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. използваните
водни маси възлизат на 34 957 куб. м., а дължимата годишна такса –
2 446,99 лв.; през отчетния период 01.01.2011 г.
до 31.12.2011 г. използваните водни маси от процесния
обект възлизат на 35 809 куб. м., а дължимата такса възлиза на 286,47 лв.; през
отчетния период 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. водните
маси са 48 450 куб. м., а дължимата такса – 3 391,50 лв. Проверяващият формирал
заключение, че към момента на проверката общо дължимите такси за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. възлизат на 13 179,21 лв.
На 14.07.2017 г. гл.
е. при БДИБР извършил проверка по документи във връзка с Разрешително №
31530162/28.01.2011 г., като резултатите от същата обективирал
в Констативен протокол № СЛ 413/14.07.2017 г. Резултатите от тази проверка са
идентични с горните, установени при предходна проверка на място.
На 21.07.2017 г. с
изх. № ПО-02-7 Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ изпратил до у. на „Водоснабдяване
и канализация – Сливен“ ООД покана за доброволно плащане на дължимите и
незаплатени такси по чл. 194 ал. 1 т. 1 б. „б“ за съответните периоди: от 28.01.2011
г. до 31.12.2011 г. в размер на 286,47 лв., за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 3 391,50 лв.,
за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. – в
размер на 2 446,99 лв., за периода от 01.01.2014
г. до 31.12.2014 г. – в размер на 2 318,54 лв., за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. – в размер на 1 432,55 лв.
и за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. – в
размер на 3 303,16 лв. Съобразно текста на поканата, общо дължимата и
незаплатена такса за по цитираното разрешително за периода от 28.01.2011 г. до
31.12.2016 г. възлиза на 13 179,21 лв. Цитираната покана (с указан срок за
доброволно плащане от седем дни) била получена от адресата на 24.07.2017 г.
След изтичане на
срока за доброволно плащане, на 17.08.2017 г. Директорът на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ издал Акт за
установяване на публично държавно вземане, с който установил по основание и
размер задължение на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД като дължима
такса за водовземане от подземни води по Разрешително
№ 31530162/28.01.2011 г. за периода 28.01.2011 г. – 31.12.2016 г. в размер на:
главница 13 179,21 лв. и лихва за периода за забава общо в размер на 3 398,69 лв. Актът бил връчен на
дружеството – адресат на 24.08.2017 г. Жалбата срещу същия е подадена до съда
по пощата на 07.09.2017 г., видно от представени писмени доказателства по
делото.
По делото (във
връзка с направено оспорване от жалбоподателя и открито нарочно такова
производство на представените от органа констативни протоколи) са изготвени и
приети съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи. Съгласно
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, в Закона за водите не е
регламентиран срок за заплащане на таксите за разрешителни, съобразно чл. 15 от
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване са
годишни и се заплащат не по – късно от 31 март на следващата година. Експертът,
при направени изчисления заключава, че лихвите за забава са в следните размери:
при дължима такса за 2011 г. – в размер на 154,58956 лв.; при дължима такса за
2012 г. в размер на 3 391,50 лв. – в размер на 1 486,84302 лв., при
дължима такса за 2013 г. в размер на 2 446,99 лв. – лихва в размер на
827,51764 лв., при дължима за 2014 г. такса з размер на 2 318,54 лв. –
лихва в размер на 551,70303 лв., при дължима за 2015 г. такса в размер на
1 432,55 лв. – лихва в размер на 197,40937 лв., при дължима за 2016 г.
такса в размер на 3 303,16 лв. – лихва в размер на 124,78604 лв. Съгласно
експертното заключение, общият размер на лихвите върху дължимите главници по
акта е 3 342,85 лв. В о.с.з. вещото лице разяснява, че получената разлика
между експертизата и акта в частта относно лихвата се дължи на обстоятелството,
че повечето държавни учреждения изчисляват лихвата на
база 365 дни, а в експертизата е направено изчисление на база 360 дни,
съобразно нормативните актове. Експертизата е приета по делото, като неоспорена
от страните.
Съгласно
изготвената по делото и приета като неоспорена съдебно – техническа експертиза,
извършена безпристрастно от компетентно вещо лице въз основа както на
доказателствата по делото, така и на всички проверени налични документи, находящи се у двете страни, към момента на издаване на
АУПДВ № 54/17.08.2017 г. по обективни данни съобразно разпоредбата на чл. 194б
ал. 3 водните количества за процесните периоди са,
както следва: 28.01.2011 г. – 31.12.2011 г. = 35 809,00 куб. м., 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. = 48 450,00 куб. м., 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. = 34 957,00 куб. м., 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. = 33 122,00 куб. м., 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. = 20 465,00 куб. м. и 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. = 47 188,00 куб. м. Според
експертизата, тези водни количества са определени въз основа на документи,
приложени по делото, документи, изследвани при проверките при двете страни,
нормативни документи и въпроси, поставени при проверките при двете страни.
Експертът дава заключение за следните размери на таксите на годишна база: :
28.01.2011 г. – 31.12.2011 г. = 286,47 лв., 01.01.2012
г. – 31.12.2012 г. = 3 391,50 лв., 01.01.2013 г.
– 31.12.2013 г. = 2 446,99 лв., 01.01.2014 г. –
31.12.2014 г. = 2 318,54 лв., 01.01.2015 г. –
31.12.2015 г. = 1 432,55 лв. и 01.01.2016 г. –
31.12.2016 г. = 3 303,16 лв. Съгласно заключението, общото задължение по
Разрешително № 31530162/28.01.2011 г. за периода 28.01.2011 г. – 31.12.2016 г.
като главница възлиза на 13 179,21 лв. Експертизата е приета по делото,
като неоспорена от страните.
Настоящата съдебна
инстанция кредитира заключенията и на двете експертизи, като изготвени
компетентно, безпристрастно, съответни на останалия, събран по делото доказателствен материал и неоспорени от страните.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от
фактическа страна на база всички приобщени по делото писмени доказателства, в
която връзка следва да се отбележи, че в откритото производство по оспорване
истинността и верността на констативните протоколи, не се доказа тезата на
оспорващата страна.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна досежно размера на лихвата за забава. В останалата част
оспореният административен акт е материално и процесуално законосъобразен и
съответен на целта на закона.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК. Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му
действия. Същият акт е валиден, като издаден в предписаната от закона предметна
форма и съдържание и от компетентен орган, съобразно предоставените по силата
на закона (чл. 195б от Закона за водите и Заповед № РД-562/07.08.2017 г. на
Министъра на околната среда и водите) правомощия. Освен валиден, при преценка
на събраните по делото доказателства, процесният
АУПДВ се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издаден при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми.
Предмет на съдебна проверка в настоящото производство е законосъобразността на
Акт за установяване на публични държавни вземания, с който е определено по
основание и размер задължение за годишна такса за водовзмемане
от подземни води, като редът за събиране на тези вземания е регламентиран в
нормите на Закона за водите (ЗВ). Съгласно чл. 194 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ЗВ, за
правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане
от подземни води, като с оглед ал. 6, размерът на таксите по ал. 1 т. 1-3,
начинът и редът за тяхното изчисляване се определя с тарифа на Министерския
съвет. По делото не се спори, че таксата за процесния
период 28.01.2011 г. – 31.12.2016 г. не е заплатена от дружеството – титуляр на
разрешителното за водовземане. Съобразно изискването
на чл. 194 а ал. 1 от ЗВ, отнетият при водовземането
обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания
измервателни устройства. В разглеждания случай, видно от доказателствата,
годишните количества вода са установени с годни измервателни устройствата, при
съобразяване с изискванията на горната разпоредба. Нормата на чл. 194б ал. 1 от
ЗВ задължава титулярите на разрешителни ежегодно към 31 януари да представят
информация за изчисляване на дължимата такса. Към доказателствата са приобщени
Декларации по чл. 194б от ЗВ, съставени от у. на „Водоснабдяване и канализация
- Сливен“ ООД съответно на 31.01.2014 г., 30.01.2015 г., 28.01.2016 г. и на
16.01.2017 г., съдържащи данни относно иззетите количества вода за периодите:
01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., 01.01.2014
г. – 31.12.2014 г., 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. и
01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., както и размерите на
дължимите такси за иззетите количества вода. При извършената на 12.04.2017 г.
проверка на обект „Техническо водоснабдяване на ГПСО гр. Сливен“ у. на
дружеството е представил справки по години, съдържащи подробна информация
относно годишните количества ползвани водни маси от процесния
водоизточник, със съответните дължими годишни такси за водовземане
за периодите 28.01.2011 г.- 31.12.2011 г. и 01.01.2012
г. – 31.12.2012 г. От тези, приобщени по делото годни доказателствени
средства се установяват следните ползвани годишни водни обеми и съответните
дължими за тях такси по периоди: за 28.01.2011 г. – 31.12.2011 г. = 35 809,00
куб. м. с дължима годишна такса в размер на 286,47 лв., 01.01.2012
г. – 31.12.2012 г. = 48 450,00 куб. м. с годишна такса в размер на
3 391,50 лв., 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. = 34
957,00 куб. м. с дължима годишна такса в размер на 2 446,99 лв., 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. = 33 122,00 куб. м. с дължима
годишна такса в размер на 2 318,54 лв., 01.01.2015
г. – 31.12.2015 г. = 20 465,00 куб. м. с дължима годишна такса в размер на
1 432,55 лв. и за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016
г. = 47 188,00 куб. м с дължима годишна такса в размер на 3 303,16 лв.
Така приетите и в оспорения акт стойности се потвърждават изцяло и от
изготвената и приета по делото като неоспорена от страните съдебно – техническа
експертиза, която съдът кредитира напълно като извършена компетентно и
безпристрастно. Ето защо съдът приема, че оспореният АУПЗД е както процесуално,
така и материално законосъобразен. Не е допуснато и нарушение по чл. 194б ал. 3
от ЗВ, доколкото, както се отбеляза по – горе, дл. л.
от администрацията на органа е извършило надлежна проверка, чиито резултати са обективирани в Констативен протокол № СЛ 137/12.04.2017 г.,
съобразно която са определени и размерите на съответните годишни такси,
посочени в съответните декларации и справки, съставени от представляващия дружеството „Водоснабдяване и
канализация - Сливен“ ООД.
На следващо място,
в процесния акт е определена лихва за забава за
дължимите годишни такси в общ размер за периода 28.01.2011 г. – 31.12.2016 г.
от 3 398,69 лв. Изготвената по делото и приета като неоспорена съдебно –
счетоводна експертиза сочи стойност на лихвата в размер на 3 342,85 лв.
Експертното заключение съдът кредитира изцяло, като изготвено компетентно и
безпристрастно и съобразено с относимите норми на
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения. Съгласно Член единствен ал. 2 на
Постановлението, дневният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1 (ОЛП на
БНБ в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс 10
процентни пункта). При разпита на вещото лице в о.с.з. е разяснено, че
експертът изчислява законната лихва въз основа на този норматив, на база 360
дни, докато повечето държавни учреждения я изчисляват на база 365 дни, както в
настоящия случай. При тези данни процесният акт се
явява незаконосъобразен в частта му относно дължима лихва в размер на 55,84 лв.
и следва да бъде отменен в тази му част. В останалата част, с която е
установено по основание и размер задължение като дължима такса за водовземане от подземни води в размер на главница
13 179,21 лв. и лихва в размер на 3 342,85 лева Акт за установяване
на публично държавно вземане № 54/17.08.2017 г. се явява материално и
процесуално законосъобразен, а жалбата – неоснователна.
Оспорващата страна
претендира направените по делото разноски, които възлизат общо на 1 832,80
лева. Предвид изхода на делото, оспорващото дружество има право на разноски съразмерно
с уважената част от жалбата (1 832,80 : 16 577,90 = 0,111 лв. х 55,84 лв.
= 6,17 лв.), които следва да бъдат възложени в тежест на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане № 54/17.08.2017 г., издаден от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, с който е
установено по основание и размер задължение като дължима такса за водовземане от подземни води по разрешително № 31530162/28.01.2011
г. за периода 28.01.2011 г. – 31.12.2016 г., както следва: главница 13 179,21
лв. (тринадесет хиляди сто седемдесет и девет 0,21) лева, ведно с дължимата
лихва за забава общо в размер на 3 398,69 (три хиляди триста деветдесет и осем
0,69) лева В ЧАСТТА, с която е
определена лихва за забава общо над 3 342,85 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация –
Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. …………………. № …, ЕИК ……………….
срещу останалата част на Акт за установяване на публично държавно вземане №
54/17.08.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. Пловдив да заплати на „Водоснабдяване
и канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ………………
№ ….., ЕИК ……………….. сумата от 6,17 лв., представляващи направени по делото
разноски, съразмерно с уважената част на жалбата.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: