Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./
13.02.2020 г., град Провадия
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен
съд четвърти състав, на пети февруари, година две хиляди и двадесета, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Катя Савова
Секретар: Мариана Ангелова
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 296 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН и е образувано по жалба на А.Б.А. с ЕГН ********** с адрес: ***
срещу Наказателно постановление № 19-0324-000088/20.03.2019 г. на Началник РУ
към ОД МВР Варна, РУ Провадия, с което за извършено нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП на осн. чл. 185
от ЗДвП му е наложено административно наказание " глоба" в размер
на 20 лв.; за нарушение на чл.
150 от ЗДвП, на осн. чл.
177, ал. 1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
"глоба" в размер от 150 лв.
С жалбата се изразява недоволство относно издаденото
наказателно постановление, като се твърди, че същото е постановено в нарушение
на закона и е явно несправедливо и като такова следва да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява,
поддържа жалбата си на изложените в нея основания и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОД МВР Варна, редовно
призована не се представлява.
Актосъставителят, редовно призован, взема
становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на
наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С обжалваното Наказателно постановление № 19-0324-000088/20.03.2019
г. на Началник РУ към ОД МВР Варна, РУ Провадия, на жалбоподателя, за извършено
нарушение на на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП на осн. чл. 185
от ЗДвП му е наложено административно наказание " глоба" в размер
на 20 лв.; за нарушение на чл.
150 от ЗДвП, на осн. чл.
177, ал. 1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
"глоба" в размер от 150 лв., за това, че на 23.01.2019 г. около 17,
20 часа в община Дългопол на път ІІІ клас № 208 е управлявал лек автомобил ***,
негова собственост, като не притежава свидетелство за управление на МПС,
свидетелството за управление на МПС на водача е със статут унищожен от
18.10.2011 г. от Сектор“Пътна полиция“ на КАТ Варна. Водачът не е заплатил в
срок фиш сер. Н, № 57995/20.06.2018 г. и фиш сер. Н, № 122636/20.10.2018 г.
Процесното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН № 936133/23.01.2019 г., съставен от Х.М.Х. ***.
Видно от съдържанието на описания АУАН,
водачът е подписал същия срещу "нарушител", като е отразено, че на
същата дата му е връчен и препис от акта срещу нарочна разписка. Липсват
отразени възражения, в съответния раздел на акта, нито такива са постъпили в
тридневния срок, съгласно чл.
44, ал. 1 от ЗАНН.
В хода на съдебното производство е разпитан
актосъставителя Х.М.Х., който потвърждава констатациите в АУАН. Посочва, че на
23.01.2019 г. е получил сигнал от дежурния на
РУ Провадия ОД МВР Варна, за да окаже съдействие на колеги в гр.Дългопол
във връзка с нарушение на ЗДвП. На място установил процесния лек автомобил. При
проверка установил, че водача има неплатени глоби с фиш в срока на доброволното
и плащане, както и че водача не е правоспособен водач на МПС. За констатираните
нарушения съставил АУАН.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията
на свидетеля Х.М.Х., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по
делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда по реда на чл. 283
от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано
лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен
срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.
34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – началник
РУ към ОД МВР Варна РУ Провадия, въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно
лице.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя
и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
Съдът не констатира нарушение и на
разпоредбите на чл.
42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и
детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес.
Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде
дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение.
По отношение наложеното наказание, за
нарушение разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, съдът намира
следното:
Неизпълнението на задължението на
санкциониран водач да заплати глоба, наложена с фиш, в срока по чл. 186, ал. 7 ЗДвП – 7-дневен от датата на
издаването на фиша, има за последица изпращането на фиша за събиране на
публичния изпълнител.
Неизпълнението на задължението на
санкциониран водач да заплати глоба, в срока по чл.
190, ал. 3 ЗДвП – едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
обжалване е нарушение на чл.
157, ал. 8 ЗДвП, подлежи на санкция по чл. 185 ЗДвП. В настоящия случай, съдът намира, че правната норма не е посочена
прецизно, тъй като разпоредбата на чл. 186, ал. 7 ЗДвП гласи, че издаден фиш,
глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на
издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща
за събиране на публичния изпълнител.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
административно наказателното производство е опорочено и в тази му част, поради
което НП е незаконосъобразно в тази част и като такова следва да бъде отменено.
По отношение наложеното наказание, за
нарушение разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, съдът намира следното:
Видно от съдържанието на АУАН е посочено, че
водача с деянието си е нарушил в т.1: чл.150а, ал.1 от ЗДвП, в същото време АНО
е издал НП, в което в т.2 е било записано, че водача е нарушил чл.150 от ЗДвП,
което е процесуално нарушение, което нарушавава правото на защита на
жалбоподателя, тъй като е налице неяснота както точно нарушение е извършил и
само по себе си води до отмяна на наказателното постановление в тази му част.
Съгласно трайното разбиране в съдебната практика,
правоспособността се разбира като призната по съответния нормативен ред
съвкупност от теоретични знания и практически умения и подготовка, които
позволяват на дадено лице да упражнява дадено занятие, професия или дейност (
Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г. по н. д. № 29/1969 г., ОСНК на ВС).
Придобитата правоспособност се удостоверява със СУМПС, издадено по установения
в Закона за
българските лични документи ред, като правоспособността се счита придобита
от момента на издаване на СУМПС ( Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784
/ 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение; Решение №
560/06.02.2014 година, ІІ наказателно отделение, наказателно дело № 1789/2013
година).
При тези принципни съображения, то следва да
се посочи следното: Отразявайки от фактическа страна в АУАН и НП единствено
извода, че жалбоподателят не притежава СУМПС, то актосъставителят и наказващият
орган не са изпълнили задължението си да дадат пълно, ясно и точно описание на
нарушението от фактическа страна. Всъщност, те съвсем бланкетно са посочили
това обстоятелство, без обаче да е отразено от фактическа страна с какво се
свързва "без да притежава СУМПС" - дали А.А. е изначално неправоспособен,
дали е с временно отнето СУМПС като принудителна административна мярка, дали е
защото не разполага със съответната категория, към която спада управляваното от
него МПС, дали е с изтекъл срок на валидност на СУМПС или е неправоспособен и
СУМПС е отнето, тъй като са изчерпани броя на контролни точки към талона.
Изричното изброяване на отделните хипотези в закона, налага извода, че всяка от
тях има самостоятелно приложно поле и съдържанието им не се припокрива. Така
посочените обстоятелства са от особено значение при фактическото описание на
нарушението и с оглед диференциацията между разпоредбите на чл. 150 ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. В този порядък,
следва да се посочи и че нормата на чл. 150 ЗДвП ( която в НП е посочена като нарушена) не предвижда съставомерен белег
от обективна страна "без да притежава СУМПС". Цитираната норма
посочва, че МПС следва да се управлява от правоспособен водач. Притежанието на
СУМПС е възведено като съставомерен белег на нормата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и то при хипотезата на
притежаване на "свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство". Предвид
това, дори и да се приеме, че от фактическа страна актосъставителят и наказващият
орган не са допуснали нарушение, то такова ще бъде налице от правна страна,
доколкото въз основа на отразената фактическа обстановка е следвало да бъде
посочена като нарушена нормата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, а не чл. 150 ЗДвП, тъй като видно от данните по делото, жалбоподателя е имал издадено
СУМПС, което е било валидно до 2011 г.
Подобно нарушение винаги води до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя, а оттам и до необходимост от отмяна на
атакуваното НП в тази му част.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0324-000088/20.03.2019
г. на Началник РУ към ОД МВР Варна, РУ Провадия, с което на А.Б.А. с ЕГН **********
с адрес: *** за извършено нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП на осн. чл. 185
от ЗДвП му е наложено административно наказание " глоба" в размер
на 20 лв.; за нарушение на чл.
150 от ЗДвП, на осн. чл.
177, ал. 1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
"глоба" в размер от 150 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд- град Варна по реда на Глава
Дванадесета от АПК, на касационните основания предвидени в НПК, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: