Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1553 Година 12.11.2020 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти
състав, на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря
С. Х.
Прокурор
Христо Колев
Като разгледа докладваното от
съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1705
по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба подадена от Т.В.Г. с ЕГН ********** ***
против решение № 825/09.07.2020г., постановено по н.а.х.д. № 1942/2020г. по
описа на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно, постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Не споделя изводите на съда обосновали потвърждаване на
издаденото наказателно постановление, като оспорва приетата от съда за
установена фактическа обстановка за неподадена в срок декларация. Посочва, че е
узнал за отхвърлянето на декларацията едва със съставянето на АУАН за това
нарушение, както и че дължимите осигурителни вноски реално са заплатени. Счита,
че са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на
съдебния акт и потвърденото с него на наказателното постановление.
Ответникът
– ТД на НАП гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната
жалба.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за основателност на касационната
жалба и отмяна на съдебния акт.
Административен съд Бургас намира,
че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е основателна.
С обжалваното решение Районен
съд Бургас е потвърдил наказателно постановление
№153-F530985/17.02.2020г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП гр.Бургас,
с което на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и за
нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО и
чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-8 от 29.12.2005г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, издадена от МФ, на касатора е наложено
административно наказание „глоба” в размер от 50 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че при
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. По същество е прието, че деянието е съставомерно и
предвид това, че декларация образец 1 за м.10.2019 г.
е следвало да бъде подадена до 25.11.2019г., а същата е подадена на 12.12.2019г.,
т.е след крайния срок, то правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на лицето, на соченото правно основание. Наложеното административно
наказание е намерено за правилно определено по вид и размер и предвид липсата
на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, наказателното постановление е
потвърдено.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на
касатора са основателни.
Т.Г. е
санкциониран за това, че в качеството си на осигурител не е подал в срок до
25.11.2019г. данни с декларация образец 1 в ТД на НАП гр.Бургас за м.октомври
2019г., като същата е подадена на 12.12.2019г. с вх.№ 023581909123096. Пред
касационния състав на съда касаторът оспорва съставомерността на вмененото му нарушение и възразява, че
изискуемата декларация е подадена с ПИК на 13.11.2019г., т.е в предвидения за
това срок, но е отхвърлена от приходната администрация, за което Г. не е
уведомен.
Данните от административната
преписка сочат, че действително декларация образец 1 за м.октомври е подадена
пред НАП от Т.Г. с персонален идентификационен код, за което от териториалната
структура е генерирано потвърждение за получаване /чрез уеб базирано
приложение/ с уникален регистров идентификатор на получения документ
02000193374786/13.11.2019г., 17:42:59. Дължимите осигурителни вноски по
декларацията са платени непосредствено
след подаването на декларацията, видно от приложеното за това платежно
нареждане от 14.11.2019г.
С протокол изх.№ 02000193374786
на 13.11.2019г. в 17:57:05ч. декларацията на Г. е отхвърлена. В административната преписка не се съдържат
доказателства кога протоколът с резултати от
обработка на декларацията от същата дата, емитиран и наличен в системата на НАП
е сведен до знанието на лицето.
Съгласно чл.30, ал.6 от ДОПК, електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът
изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна
препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната
администрация. Съдържанието на електронното
съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на
записа в информационната система.
От представеното потвърждения
за получаване не се установява, че подадената декларация не е приета, като
нейното отхвърляне не е посочено, за да се приеме, че лицето е узнало.
Съответно не са представени доказателства, че Г. е потвърдил получаването на протокола, чрез обратно електронно съобщение, че е
активирал електронната препратка или че е я е изтеглил от информационната
система на НАП.
Също така, нито в АУАН, нито в наказателното постановление е посочено, че
лицето е подало декларация, която е отхвърлена, съответно, че е редовно
уведомено за отхвърлянето и че в определения срок не е отстранило
нередовностите. Дата на получаване на протокола за отхвърляне на декларацията е
от съществено значение за спора по делото, тъй като ако лицето не е уведомено,
то за него 7-дневния срок за отстраняване на нередовностите не е изтекъл към
момента на подаване на коригираната декларацията на 12.12.2019г.. В този
случай, с оглед нормата на чл.101, ал.5, във връзка с чл.102, ал.4 от ДОПК,
законоустановения срок за подаване на декларацията се счита за спазен и лицето
не е извършило вмененото му нарушение.
След като по делото
не са ангажирани доказателства за датата на която касатора е уведомен, че
подадената от него декларация е отхвърлена, съобразно която да се извърши
преценка дали е спазен 7-дневния срок за отстраняване на нередовностите по
декларацията, то не се установява и че той е извършил вмененото му
административно нарушение.
В тежест на
административнонаказващия орган е да установи безспорно съществуването на фактическите
основания, послужили за издаване на наказателното постановление и да докаже по безспорен начин, с
всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител, което в случая не е
сторено.
Като е стигнал до изводи различни от изложените
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото
наказателно постановление.
При този изход на делото, направеното от касатора
искане за присъждане на разноски по делото се явява основателно, поради което и
на основание, чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.228 от АПК, във връзка с
чл.63, ал.3 от ЗАНН, следва да му се присъдят разноски в размер на 50,00 лева,
платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
гр.Бургас ХVІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 825 от 09.07.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 1942 по описа
за 2020г. на Районен съд Бургас и вместо
него постановява:
ОТМЕНЯ
наказателно
постановление №153-F530985/17.02.2020г. издадено от заместник-директор на ТД на НАП
гр.Бургас
ОСЪЖДА
Национална агенция по
приходите да заплати на Т.В.Г. с ЕГН
********** *** разноски по делото в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.