РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 21.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на двадесет и
трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ
КАМЕНОВА
при секретаря Огняна Фурнаджиева,
като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 1181 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.А.Г., ЕГН: **********,***,
против Наказателно
постановление № 2020-3121-02-349, издадено на 07.02.2020 г. от Началник
сектор БДС при ОДМВР - Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД, на основание чл. 81, ал. 2, т. 2
от ЗБЛД е наложено наказание „глоба“ в размер на 30 лв.
В жалбата се оспорва издаденото НП с искане да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за нарушение на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН досежно липсата на точно и ясно
описание на нарушението, на датата, на която е извършено то и на
обстоятелствата, при които е извършено. На следващо място се твърди, че
нарушението не е осъществено от обективна и субективна страна, доколкото
процесният паспорт е наличен и е представен по делото. Излагат се съображения и
че не е налице нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не
се явява, не ангажира и пълномощник.
Административнонаказващият
орган /АНО/ не изпраща
представител, изложил е кратко становище
по същество на спора с искане за потвърждаване на издаденото НП.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
В началото на 2020 г. жалбоподателят Г. подал
заявление в сектор БДС при ОДМВР – Пазарджик за издаване на нов паспорт,
обикновена поръчка. Служителят, при когото подал заявлението – свид. И.Г.М. го
предупредил, че при получаване на новия паспорт следва да върне паспорта, който
е изтекъл. На 27.01.2020 г. жалбоподателят отишъл да вземе новия си паспорт,
като не върнал стария и заявил пред свид. М., че го е изгубил. Жалбоподателят попълнил
и декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, в която декларирал: „стария паспорт
изгубих през 2002 г.“ При това положение свид. М. преценил, че жалбоподателят е осъществил състав
на административно нарушение по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД и му съставил АУАН с бл. номер 349/27.01.2020 г. в който
описал извършеното нарушение и който бил
предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис. При предявяването на акта
жалбоподателят вписал като възражение по направените констатации, че паспортът е изгубен преди 18 години и е изтекла
давността.
АНО не приел възраженията на жалбоподателя и въз основа на акта
било издадено обжалваното наказателно постановление, което било редовно връчено
на жалбоподателя на 06.08.2020 г., видно от
разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана. Жалбата против НП била подадена от санкционираното лице на 12.08.2020 г., поради което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя И.М., разпитан в качеството на свидетел, чиито показания
съдът кредитира като обективни,
последователни и достоверни и подкрепящи се от писмените и веществени доказателства, приложени към
административно-наказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото. В разпита си пред
съда свидетелят си спомняше добре за
случая, като разказа, че лично пред него жалбоподателят подал заявление за
издаване на нов паспорт и лично пред него жалбоподателят при получаване на
паспорта заявил, че старият паспорт е изгубен, поради което и му съставил
процесния АУАН.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена със Заповед №
8121з-493/01.09.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, спазени са сроковете
по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
С издаденото НП жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД, която предвижда задължение
за гражданите да пазят личните си документи от загубване, унищожаване или
повреждане.
Разпоредбата на
чл. 82, ал. 2, т. 2 предвижда наказание „глоба“ от 30 до 200 лв. за лице, което
изгуби, повреди или унищожи български личен документ.
Настоящата инстанция намира за основателно
възражението на жалбоподателя, че липсва ясно описание на вмнененото му
нарушение. В съставения АУАН деянието е отразено буквално с едно изречение,
което по никакъв начин не представлява описание на обстоятелствата по случая.
Посочено е единствено, че на 27.01.2020 г. около 16.10 часа в сектор БДС
жалбоподателят декларира, че е изгубил паспорт № *********, валиден до
16.10.2006 г. В обстоятелствената част на издаденото НП е направен опит за
по-подробно описание на нарушението, като е добавено, че лицето не е положило
достатъчно грижи за опазване на паспорта си. Като и в НП е отразено също, че
лицето, декларира, че паспортът е изгубен. По този начин за санкционираното
лице се създава неяснота за какво точно е ангажирана административната му отговорност
- за това, че не е положил достатъчно грижи за опазване на паспорта си, за
това, че е декларирал, че го е изгубил или за това, че не го е пазил от
загубване.
На следващо място в АУАН и НП е налице неяснота и по
отношение на датата и мястото на извършване на нарушението, доколкото и
актосъставителят и наказващият орган са приели, че това е станало на 27.01.2020
г. в сектор БДС, когато лицето е декларирало, че е изгубило паспорта си. Вярно
е, че актосъставителят прави своите констатации само и единствено въз основа на
заявеното от лицето в попълнената от него декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД,
като не следва да му се вменява задължение да установява кога е изгубен
паспортът, ако жалбоподателят сам не е посочил това при попълване на
декларацията, но доколкото жалбоподателят собственоръчно е декларирал, че е
изгубил паспорта си през 2002 г. не става ясно по какъв начин наказващият орган
е извършил преценката, че всъщност паспортът е изгубен на 27.01.2020 г. и то в
сградата на сектор БДС при ОДМВР – Пазарджик. Възприето по този начин излиза,
че нарушението е извършено от жалбоподателя непосредствено преди констатираното
му от актосъставителя в издадения АУАН, което от
една страна звучи житейски нелогично, а от друга не отразява вярно посоченото
от самия жалбоподател в декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, послужила за
констатиране на самото нарушението. Посочването на коректната дата или времеви
период /в случаите, в които не може да бъде установена с категоричност
конкретна дата/ на извършване на нарушението от една страна е съществен елемент
от състава на изпълнителното деяние и като такъв следва да бъде установен по
безспорен начин по делото, а от друга страни служи за преценка дали не са
изтекли давностните срокове за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя. В случай, че административнонаказващият орган беше
възприел, че паспортът е изгубен през 2002 г., така както е посочило лицето в
попълнената от него декларация, респ. беше приел направеното в АУАН възражение,
следваше да приложи института на давността и да не налага наказание на
жалбоподателя.
Посочените неясноти, както по отношение на описанието
на изпълнителното деяние и обстоятелствата, при които е извършено, така и
досежно датата на извършване на нарушението, сериозно накърняват правото на
защита на санкционираното лице, което е било затруднено да разбере в какво
точно нарушение е обвинено, че е извършило. Освен това и в акта и в НП липсва
посочване и на доказателствата, на които актосъставителят и наказващият орган
се позовават. Липсата на точно и ясно
описание на нарушението поставя и съда в невъзможност да осъществи контрол за
материалноправна законосъобразност. Така допуснатите процесуални нарушения
обуславят незаконосъобразност на атакуваното НП, което пък влече след себе си и
необходимостта от неговата отмяна.
Същевременно настоящият съдебен състав намира, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не следва да бъде
ангажирана, тъй като настоящият случай се явява и маловажен такъв съобразно
разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН и Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК
на ВКС.
За маловажен случай на административно нарушение
следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на
вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от съответния вид. В
процесния случай конкретиката на самото деяние и обстоятелствата по неговото
извършване разкриват смекчаващи обстоятелства, които определят казуса с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Следва да се отчете обстоятелството, че паспортът
в крайна сметка не е изгубен, а е наличен по делото и след приключването му ще
бъде предаден на компетентните органи за неговото унищожаване. В този смисъл
дори и да са били застрашени обществените отношения по опазване на българските
лични документи, то застрашаването е било в пренебрежително ниска степен.
В настоящото производство не бяха ангажирани
доказателства за други извършени от жалбоподателя нарушения по ЗБЛД и
подзаконовите нормативни актове по приложението му, като липсват и данни
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН вече да е прилагана по отношение на
санкционираното лице и същият да е предупреждаван, че при повторно извършване
на същото по вид административно нарушение ще й бъде наложено административно
наказание. Предвид на това обществената опасност на деянието и дееца в случая
са изключително ниски в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид, което обуславя извода за квалифициране на случая като маловажен смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Административнонаказващият орган е следвало да не наказва
жалбоподателя, а само да го предупреди, че при повторно нарушение ще му бъде
наложена глоба, като маловажните случаи на административни нарушения не се
наказват и административното производство се прекратява по заповед на
административно-наказващия орган, когато са налице обективни предпоставки за
това.
Освен това съдът намира, че освобождаването от
административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в
противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, а тъкмо обратното -
предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение
ще му бъде наложена глоба, е било адекватното за случая и би въздействало
предупредително и превъзпитателно на нарушителя към спазване на установения
правов ред. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г., постановено по тълкувателно нак. дело № 1/2005 г. на ВКС, неприлагането
от административно-наказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при наличието
на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, което е основание за неговата отмяна.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на
жалбоподателя, че дори и да се приеме, че нарушението се състои в загубване на
процесния паспорт, то същото не е осъществено от обективна и субективна страна,
доколкото паспортът е наличен и здрав и е приложен по делото. Както вече беше
посочено актосъставителят прави своите констатации само и единствено въз основа
на заявеното от лицето в попълнената от него декларация по чл. 17, ал. 1 от
ПИБЛД, като на същия не е вменено задължение да изследва дали отразеното в
декларацията отговаря на обективната действителност. Към датата на установяване
на нарушението жалбоподателят е декларирал, че паспортът е бил изгубен, като
именно това деклариране е станало и причина да му бъде съставен процесния АУАН,
а впоследствие, въз основа на него и атакуваното НП. Това че постфактум
паспортът е бил намерен не води до автоматично отпадане на административната
отговорност на нарушителя, доколкото ако същият добросъвестно е посочил, че не
му е известно местонахождението на изтеклия паспорт при попълване на
декларацията по чл. 17 от ПИБЛД, то съставът на нарушението по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД е бил налице, доколкото към този момент паспортът действително е бил
изгубен. В случай на недобросъвестност на декларатора е предвидена наказателна
отговорност по чл. 313 от НК за декларирането на неверни данни във връзка с
обстоятелства по загубване, открадване, повреждане или унищожаване на български
личен документ, което пък ако се установи с влязла в сила присъда евентуално би
могло да доведе до отпадане на отговорността по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД.
Съдът намира, че не следва да обсъжда възражението на
жалбоподателя досежно евентуално нарушение по чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД,
доколкото такова нарушение не е било констатирано от контролния орган, не е
вменено във вина на жалбоподателя и съответно не е предмет на настоящата
въззивна проверка.
Отговорът на
поставените възражения не променя изхода от спора, като както беше изяснено
по-горе, са налице други основания за отмяна на атакуваното НП.
Съобразно изхода
на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателя, но доколкото не е направено искане
за присъждането им, то съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските
в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 2020-3121-02-349, издадено на 07.02.2020 г. от Началник
сектор БДС при ОДМВР - Пазарджик, с което на В.А.Г.,
ЕГН: **********,***, за нарушение на чл.
7, ал. 1 от ЗБЛД, на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД е наложено наказание
„глоба“ в размер на 30 лв.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му
по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: