Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … …
град Кърджали, 06.04.2022 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ……… в
публично заседание ……..……..
на осемнадесети февруари ………......................................................................................................
през 2022/две
хиляди двадесет и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретар …………………………… Мариана Кадиева,
…...........………..….……….
като
разгледа докладваното от ................... съдията
Виктор Атанасов ........................................
административно
дело №367 по описа за ......................... 2021
година ......................................
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалба от Р.Х.М., с посочен в жалбата адрес
***, ***, против Ревизионен акт №Р-16000921001129-091-001 от 01.09.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение
№610 от 24.11.2021 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/„ОДОП”/ –
Пловдив при ЦУ на НАП, с който
ревизионен акт е ангажирана отговорността на жалбоподателя по реда на чл.19, ал.2
от ДОПК, за установени и
непогасени изискуеми публични задължения на „***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление - ***, за периода от 01.01.2017 год. до 30.09.2018 год.,
през който период жалбоподателят е бил управител на посоченото дружество, в
т.ч. задължения за корпоративен данък; данък върху добавената стойност/ДДС/;
данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ;
данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни
физически лица по подадени декларации по чл.201, ал.1 от ЗКПО; вноски за ДОО –
за осигурители/по декларации обр.6/; вноски за УПФ –
за осигурители вноски/по декларации обр.6/ и за
вноски за здравно осигуряване/ЗО/ – за осигурители /по декларации обр.6/, възлизащи общо в размер на ***/*** лв. и *** ст./
лева и дължими лихви върху тях, изчислени към датата на издаване на ревизионния
акт – 01.09.2021 год., възлизащи общо в размер на ***/*** лв. и *** ст./ лева.
Жалбоподателят счита
в жалбата си, че обжалваният ревизионен акт, с който е ангажирана отговорността му по чл.19, ал.2 от ДОПК, за задължения на
дружеството, в размер на *** лева
главници и *** лева лихви, е незаконосъобразен,
издаден при нарушаване на материалния
и процесуалния закон. Излага
съображения зa това, като сочи най-напред, че отговорността на физическото лице
по чл.19, ал.2 от ДОПК е субсидирана и възниква от момента, в който се
установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски не могат
да бъдат събрани от субекта по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК и че за да бъде
реализирана отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК, следва да са налице следните
предпоставка: 1. субект на отговорността да е физическо лице, имащо качеството
на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл.14, т.1 и
2 от ДОПК към момента, за който са установени публичните задължения за
последното; 2. членът на орган на управление, действайки недобросъвестно: да
извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице,
представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент или да отчужди безвъзмездно или по цени, значително по-ниски
от пазарните, имущество на задълженото лице; 3. вследствие на горните
разпоредителни действия имуществото на дружеството да е намаляло и изключително
по причина на извършените разпоредителни сделки да не са платени данъци или
осигурителни вноски, както и че отговорността на управляващия е до размера на
извършените плащания, съответно до размера на намаленото имущество. Сочи, че посочените
материалноправни условия следва да са налице
кумулативно и при отсъствието на което и да е от тях, нормата на чл.19, ал.2 от ДОПК е неприложима. Излага довод, че тежестта на доказване на всички елементи
от фактическия състав на разпоредбата се носи от органа по приходите - по
аргумент на чл.170, ал.1 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, който следва да
проведе пълно доказване, като създаде сигурно убеждение в настъпването на
всички факти от хипотезата на чл.19, ал.2 от ДОПК. Твърди на
първо място, че приходната администрация не е формирала констатация, от кой
момент е настъпила невъзможността задълженията на фирма „***” ЕООД да бъдат
събрани, а от там и от кой момент е възникнала солидарната отговорност на
управителя за несъбраните публични задължения на дружеството, който факт бил от
особено значение. На следващо място твърди, че органите по приходите не са
предприели всичко необходимо за събиране на вземанията от основния длъжник,
като в жалбата са подробно описани декларираните от дружеството активи, в т.ч.
парични средства за посочените периоди, което било установено от органите на
приходната администрация, подробно е описано как са установени публичните
задължения на дружеството „***” ЕООД за посочените периоди и за различните
видове задължения и че за задължителните осигурителни вноски, в качеството му
на осигурител на наетите по трудово правоотношение работници и служители, както
и за данъка по чл.42 от 3ДДФЛ, „***” ЕООД е подавало декларации - образец 6 по
реда на Наредба №Н-8 от 29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица/Отм., ДВ, бр.1 от 03.01.2020 год./, но действаща през процесните периоди от време, както и че Постановлението за
налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С180009-022-0084504 е от 09.11.2018 год.
В жалбата се сочи, че няма спор, че към датата на формирането на
декларираните задължения от дружеството по декларации - обр.6,
Р.Х.М. е управител и представляващ „***” ЕООД и че е установено, че дружеството
не е плащало декларираните с декларации - обр.6,
данъци и осигурителни вноски върху изплатените трудови възнаграждения на
работниците - ЗДДФЛ, ДОО, ДЗПО, ЗОВ, както и че относно изискването за
невъзможност за събиране на задълженията на дружеството, това от една страна е
свързано с изследване на имущественото състояние на дружеството, което, според
жалбоподателя, не било извършено от органите по приходите. От друга страна, относно предприемането на всички възможни действия от
публичния изпълнител за събирането на задълженията на дружеството, намира че следва
да се посочи, че са налице единствено доказателства за изпращането на Съобщение
за доброволно изпълнение на 06.07.2018 год., връчено на 12.07.2018 год. и
Постановление с Изх.№С180009-022-0084504 от 09.11.2018 год. за налагане на обезпечителни
мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в
ТБ „ОББ” АД, на което бил получен отговор, че лицето не е клиент, банковата
сметка е закрита и няма данни за банков сейф. Според жалбоподателя, при това
положение не можело еднозначно да се установи, дали невъзможността за събиране
на процесиите публични вземания е пряка последица от действията по укриването
на фактите и обстоятелствата или се дължи на недостатъчна активност от страна
на приходната администрация, в частност Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – Пловдив
и че се налага изводът, че публичните изпълнители не са предприели всички
необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник - „***” ЕООД.
На
следващо се твърди, че въпреки,
че „***” ЕООД, с управител Р.Х.М.,
е разполагало с налични парични средства, в размер на *** лева към 31.12.2017 год. и в размер на *** лева към 31.12.2018 год., по данни от
счетоводните регистри, приходната администрация, в частност Дирекция „Събиране”
при ТД на НАП - Пловдив не е проявила достатъчна активност да събере
изискуемите данъчни и осигурителни задължения на дружеството. Твърди се също,
че приходните органи не са предприели събирането им чрез принудително
изпълнение, което сочи на бездействие на приходните органи да съберат
декларираните с декларации от „***” ЕООД публични задължения на дружеството и
че липсвали данни и информация и приложени доказателства за предприемане на
действия от страна на публичния изпълнител за установяването на действителната
наличност на паричните средства, както и за наличието на други активи към посочения
момент, с цел обезпечаване на задълженията на дружеството и респективно за
тяхното погасяване. Сочи се, че в настоящия случай, в тежест на органите по
приходите е да докажат всички елементи на фактическия състав като основание за
реализиране на отговорността и че при липса на данни за правени проверки на
имущество на дружеството от приходната администрация и образувано
производството по принудително
изпълнение/изп.дело №***/***
год./ спрямо дружеството, не
може да се приеме, че поведението на ревизираното лице е единствената причина
за несъбирането на публичните вземания. Излага се довод, че елемент от
фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК е наличието на
причинно-следствена връзка между извършеното действие, в случая според органите
по приходите - недобросъвестно плащане и невъзможността да бъдат събрани или
погасени задължения и че отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК ще бъде
реализирана само когато невъзможността да бъде събрано или погасено вземането
се дължи на поведението на третото лице. Сочи се, че съгласно съдебната
практика на ВАС, с цел законосъобразно реализиране на отговорността по чл.19 от ДОПК, е необходимо да е налице уникалност на причинно-следствената връзка между
поведението на субекта на отговорността и несъбирането на данъчните задължения,
която връзка да представлява единствената причина за невъзможността да бъдат
събрани публичните вземания, като се цитира и съдебна практика.
На следващо място, в жалбата се
сочи, че в доказателствена тежест на приходните органи
е да установят по безспорен начин, че са предприели всички необходими
процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник -
задълженото юридическо лице, като се твърди, че органът по приходите не е
събрал доказателства, които да установяват връзка между поведението на
управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество.
Отново се сочи, че за да е налице причинно-следствена връзка, следва
поведението на лицето да е единствената причина за невъзможността на дружеството
да погаси възникналите публични задължения, каквато не била доказана и не било
достатъчно отговорността да се вмени само на основание това, че на дружеството
се водят задължения в данъчно-осигурителната сметка. Излага се довод, че управителят
не носи отговорност за тези задължения само предвид обстоятелството, че е бил
управител на дружеството и че отговорността по чл.19 от ДОПК не възниква със
задължението на управляваното дружество, а след като се обоснове
причинно-следствената връзка между действията на управителя и осуетеното
събиране на задължението на управляваното дружество, а в случая такава връзка
не била доказана и обоснована от ревизиращия екип, което било основно
изискване. Жалбоподателят намира, че в конкретния случай, такава причинно-следствена
връзка между твърдяното недобросъвестно плащане и невъзможността на
предприятието да заплати задълженията си, не е налице. Твърди се, че към
момента на възникване на задълженията по подадените от дружеството декларации,
същото е разполагало с парични средства, достатъчно за изплащане на дължимите
данъци и осигурителни вноски и че при това положение не може еднозначно да се
установи, дали невъзможността за събиране на процесните
публични вземания е пряка последица от действията по укриването па фактите и
обстоятелствата или се дължи на недостатъчно активно поведение от страна на
органите по приходите, както и че от събраните доказателства не може да се
приеме, че Р.Х.М. единствен е допринесъл за невъзможността да бъдат събрани
публичните вземания на дружеството. Според жалбоподателя, като е достигнал до
друг извод, органът по приходите е тълкувал и приложил нормата на чл.19, ал.2
от ДОПК неправилно. Предвид изложеното, с жалбата моли съда да отмени изцяло
Ревизионен акт №Р-1600921001129-091-001 от 01.09.2021 год., потвърден с Решение
№610 от 24.10.2021 год. на директора на Дирекция „ОДОП”
- Пловдив, като незаконосъобразен - издаден при нарушаване на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят Р.Х.М., с посочен в жалбата адрес ***, се явява лично, като заявява, че поддържа
изцяло подадената жалба, по изложените в нея съображения. Счита, че не следва да бъде ангажирана
неговата отговорност, като бивш управител на „***” ЕООД, тъй като не бил
допринесъл с нищо за това, дружеството да не може да си плаща задълженията. Не
представя доказателства и не прави никакви доказателствени
искания. Моли съда да отмени обжалваното решение на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив и потвърдения с него
ревизионен акт, за всички задължения, като заявява, че не претендира присъждане
на платената от държавна такса, в размер на 10.00 лева.
Ответникът по жалбата
– директорът на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание, от упълномощения
му процесуален представител - гл.юрк.Н.Г.Н., е депозирана писмена молба, в която
заявява, че оспорва подадената жалба против Ревизионен акт
№Р-16000921001129-091-001 от 01.09.2021 год., като необоснована и недоказана,
като моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна
и да потвърди изцяло обжалвания
ревизионен акт. Моли също, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК (Изм. - ДВ, бр.94 от 2015
г., в сила от 01.01.2016 г.), да бъде присъдено в полза на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на Наредба №1 от 09.07.2004 год. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в случай, че съдът отмени
обжалвания РА и възложи разноските по делото в тежест на Дирекция „ОДОП” - град
Пловдив, моли, в случай че от страна на жалбоподателя се претендира
възнаграждение за един адвокат над минимума, установен в Наредба №1/2014 год.,
на основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК, същото да бъде намалено
до минимално определения размер по Наредбата, като съдът следва да счита това за
възражение за прекомерност на възнаграждението.
Впоследствие, от гл.юрк.Н.Г.Н., като
пълномощник на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на
НАП, е депозирана писмена защита, в
която са изложени доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение и са
направени искания, идентични с тези в депозираната преди
това писмена молба.
Административният съд, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се
обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му,
като съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление
на Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155,
ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по
същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на
срока по чл.146, съответно от отстраняване на нередовностите
по чл.145 или от одобряване на споразумението по чл.154. Съгласно разпоредбата
на чл.156, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният
акт в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва
чрез решаващия орган в 14 /четиринадесет/-дневен срок от
получаването на решението.
В случая, Решение №610 от 24.11.2021 год. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, постановено по
повод жалба от Р.Х.М. против Ревизионен акт
№ Р-16000921001129-091-001 от 01.09.2021 год. на ТД на
НАП – Пловдив, е връчено на жалбоподателя по електронен път, на датата
24.11.2021 год., от М. В. К. – ***, със сериен номер на КЕП: ***, видно от приложеното по преписката
удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.5/, от което следва, че 14-дневният срок за обжалване на ревизионния акт изтича на 08.12.2021
год. вкл./присъствен ден - сряда/. Жалбата против ревизионния акт е подадена чрез
директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив до Административен съд - Кърджали, на
датата 07.12.2021 год., като същата е била подадена в ТД на НАП – Пловдив Офис
– Кърджали, регистрирана с Вх.№94900-8128 от 07.12.2021 год., видно от
положения и пълнен щемпел на същата/л.3/, а след
получаването й в Дирекция „ОДОП” – Пловдив е регистрирана с Вх.№94-00-174 от
08.12.2021 год., също видно от положения и пълнен щемпел на същата.
От изложеното следва,
че е спазен 14/четиринадесет/-дневният преклузивен срок за обжалване на ревизионния акт,
регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК, като жалбата е подадена от ревизираното
лице, т.е. от лице с правен интерес, по установения в закона ред, в писмена
форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира,
че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът след като съобрази становищата на страните, събраните по делото
писмени доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания
ревизионен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Началото на ревизионното
производство е поставено със Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) №Р-16000921001129-020-001 от 25.02.2021 год.,
издадена от началник „Сектор” в отдел „Ревизии” при ТД на НАП - Пловдив/л.85-л.86/, по отношение на
жалбоподателя Р.Х.М. от ***,
с ЕГН **********, за установяване
на отговорността му за задълженията
на „***” ЕООД, с ЕИК ***, с адрес
по чл.8 от ДОПК – ***, с обхват на ревизията по видове
задължения и по периоди, както следва: 1. Отговорност за корпоративен данък –
от 01.01.2017 год. до 31.12.2018 год.; 2. Отговорност за данък върху доходите
от трудови и приравнените на тях правоотношения
- от 01.11.2017 год. до 30.04.2018 год.; 3. Отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на
местни и чуждестранни физически лица – от 01.04.2018 год. до 30.09.2018 год.;
4. Отговорност за данък върху добавената стойност – от 01.04.2018 год. до
30.04.2018 год. 5. Отговорност за ДОО – за осигурители – от 01.11.2017 год. до 31.03.2018
год.; 6. Отговорност за вноски за
здравно осигуряване – за осигурители – от 01.11.2017 год. до 31.03.2018 год.;
7. Отговорност за Универсален пенсионен фонд – за осигурители – от 01.11.2017
год. до 31.03.2018 год., като е определено ревизията
да бъде извършена от екип от ревизори: 1. Ф. Г. К. - *** (ръководител на ревизията) и 2. С. З. С. - ***, с краен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от
датата на връчване на посочената заповед. Видно от
приложеното по преписката удостоверение за извършено връчване по електронен път
в ИС „Контрол”/л.84/, тази заповед за възлагане на ревизия, ведно с искане
за предоставяне на документи и писмени обяснения, са били връчени електронно на
Р.М., на датата 02.03.2021 година.
Последвало е издаването
на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16000921001129-020-002
от 31.05.2021 год. от
началник „Сектор” в отдел „Ревизии” при ТД на НАП - Пловдив/л.82-л.83/, с която, на основание чл.112, ал.2, т.1,
чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, срокът на ревизията е удължен до 02.07.2021
год., която заповед, видно от приложеното по преписката удостоверение за
извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.81/, също е връчена по електронен път на ревизираното лице, на датата 31.05.2021 година.
В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия
екип е съставен Ревизионен доклад (РД) №Р-16000921001129-092-001 от
14.07.2021 год./л.62-л.80/, за което е изготвено и Уведомление №Р-16000921001129-115-001 от 14.07.2021 год. за съставен ревизионен доклад/л.61/, като това уведомление, ведно с ревизионния доклад и с
приложенията към него, са изпратени на
електронната поща на ревизираното лице, като видно от приложеното удостоверение
за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.60/, ревизионният доклад, ведно
с приложенията към него, е получен
електронно от ревизираното лице на датата 14.07.2021 год., като в
удостоверението изрично е отразено, че електронната препратка към съобщението
за електронно връчване на документи, е активирана на 14.07.2021 год. и
документът е изтеглен от посочения имейл – ***, на същата дата.
Със заявление
Вх.№7325 от 28.07.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив Офис – Смолян, адресирано до ревизиращия екип/л.59/, ревизираното лице Р.Х.М. е поискал, с
оглед разпоредбата на чл.25 от ДОПК, да му бъде удължен срокът по чл.117, ал.5
от ДОПК, като е посочил и причината за това. Това заявление е било уважено,
като по този повод е издадено Уведомление №Р-16000921001129-РУС-001 от
28.07.2021 год. за продължаване на срока за подаване на възражение и представяне
на доказателства по ревизионен доклад/л.57/, с
което, ревизираното лице Р.М. е уведомен, че срокът за подаване на възражение и
представяне на доказателства по Ревизионен доклад (РД) №Р-16000921001129-092-001
от 14.07.2021 год., връчен на 14.07.2021 год., е продължен до 27.07.2021 год.,
като видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път
в ИС „Контрол”/л.56/, това уведомление е получено електронно от
ревизираното лице, на датата
28.07.2021 година.
Така, срещу констатациите, изложени от
ревизионния екип в този ревизионен доклад, е било подадено възражение от Р.Х.М.
в продължения срок по чл.117, ал.5 от ДОПК, с Вх.№94-00-5868 от 28.07.2021 год. на ТД на НАП - Пловдив Офис Кърджали/л.36-л.38/, в което ревизираното лице е изразило
несъгласие с констатациите, направени в ревизионния доклад за установените в
хода на ревизията факти и правните изводи, като е заявило, че счита, че не са
налице основанията за прилагане на отговорността по чл.19 от ДОПК спрямо него,
за задълженията на дружеството „***” ЕООД. Към възражението
са били приложени и писмени
доказателства/л.39-л.55/.
Това възражение не е било уважено и така е издаден оспореният в настоящото
производство Ревизионен акт (РА) №Р-16000921001129-091-001 от 01.09.2021 год. на ТД на НАП –
Пловдив/л.17-л.33/, като същият е връчен на ревизираното лице
Р.Х.М. по електронен път, на датата 07.09.2021 год., видно от приложеното
Удостоверение за извършено връчване по електронен път
в ИС „Контрол”/л.16/.
С този Ревизионен
акт №Р-16000921001129-091-001 от 01.09.2021 год. на
ТД на НАП – Пловдив, на жалбоподателя Р.Х.М., с адрес: ***, с ЕГН **********, е вменена
отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК, за данъчни
задължения на „***” ЕООД, с
ЕИК ***, общо в размер
на *** лева/*** лева и ** ст./, от които, главници,
в размер общо на *** лева/*** лв. и *** ст./ и лихви за
просрочия върху тях, в размер общо
на *** лева/*** лв. и *** ст./, произхождащи по видове и периоди, от задължения за:
1. Корпоративен данък - за периода от
01.01.2017 год. до 31.12.2018 год.: главница - *** лева и лихви – *** лева;
2. Данък върху добавената стойност – за
периода от 01.04.2018 год. до 30.04.2018 год.: главница - *** лева и лихви – ***
лева;
3. Данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ/декларации - обр.6/
- за периода от 01.11.2017 год. до 30.04.2018 год.: главница - *** лева и лихви
– *** лева;
4. Данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по подадени
декларации по чл.201, ал.1 от ЗКПО – за
периода от 01.04.2018 год. до 30.09.2018 год.: главница - *** лева и лихви - *** лева;
5. Вноски за ДОО за осигурители/декларации-обр.6/ - за периода от 01.11.2017 год. до
31.03.2018 год.: главница – *** лева и лихви – *** лева;
6. Вноски за УПФ за осигурители/декларации-обр.6/ - за периода от 01.11.2017 год. до
28.02.2018 год.: главница – *** лева и лихви - *** лева;
7. Вноски за ЗО за осигурители/декларации-обр.6/ - за периода от 01.11.2017 год. до
31.03.2018 год.: главница – *** лева
и лихви – *** лева.
Общият размер на задълженията по
главниците възлиза на *** лева, а за задълженията за следващи се лихви за забава
са общо в размер на *** лева, като посоченият размер на лихвите, по отделните
видове задължения, е бил изчислен към датата на издаване на оспорения
ревизионен акт – 01.09.2021 година.
Против този Ревизионен акт №Р-16000921001129-091-001 от
01.09.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив е била подадена в срок жалба, наименована „възражение”, от ревизираното лице,
до директора на
дирекция „ОДОП” – Пловдив, регистрирана с Вх.№94-00-6372 от 21.09.2021 год. на
ТД на НАП - Пловдив Офис – Кърджали/л.13-л.15/, в което възражение са изложени доводи и съображения за
незаконосъобразност на така издадения ревизионен акт, като с жалбата е поискано
от директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив да бъде постановено решение, с което
обжалваният ревизионен акт да бъде отменен изцяло, като към жалбата не са били
приложени никакви нови доказателства. Със съпроводително писмо с Изх.№9487-2-Д/30.09.2021
год. на ТД на НАП – Пловдив Офис – Кърджали/л.12/, така подадената жалба, наименована „възражение”, е изпратена на директора на Дирекция
„ОДОП” – Пловдив, регистрирана в Дирекция „ОДОП” – Пловдив с Вх.№20-29-40/07.10.2021
год./л.13/. По повод
тази жалба е постановено и Решение №610 от
24.11.2021 год. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП/л.6-л.11/, с което е потвърден изцяло Pевизионен акт №Р-16000921001129-091-001 от 01.09.2021 год., издаден на Р.Х.М., с който му е вменена
отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК, за
изискуеми публични задължения на „***” ЕООД, с ЕИК ***, за данъци
и осигурителни вноски в общ размер на
*** лева главници и *** лева общо лихви върху тях.
От издадения в хода
на ревизията Ревизионен доклад/РД/ №Р-16000921001129-092-001 от 14.07.2021 год./л.62-л.80/, неразделна част от обжалвания ревизионен
акт, в който се съдържат и мотивите към същия, е видно, че въз основа на
предприетите процесуални действия в хода на ревизията, както и от
присъединените към ревизионното производство доказателства от извършена
проверка за установяване на факти и обстоятелства, извършени справки в
информационната система на НАП, Търговския регистър и др., е установено следното:
Съгласно данни от
Търговския регистър/ТР/, с учредителен акт, вписан на
06.12.2010 год., „***” ООД е било учредено със
седалище и адрес на управление в ***, със съдружници Р.Х.М.
и Т. Ю. М., като с протокол от същата дата, Р.Х.М. е бил избран и за управител
на дружеството, а считано от 29.10.2012 год. до
28.03.2016 год., съдружници и управители на „***” ООД
са Р.Х.М. и Т.Ю.М. Съгласно Договор за прехвърляне на дружествени дялове от
22.03.2016 год., едноличен собственик на капитала и управител на „***” ЕООД
става Р.Х.М., което обстоятелството е било вписано в Търговския регистър на
28.03.2016 год. Основната дейност на „***” ЕООД е свързана с предоставяне на
работна сила за временна заетост. Дружеството е било регистрирано по ЗДДС на
01.11.2012 год., на основание чл.100 от ЗДДС, като е с
прекратена регистрация от 23.07.2020 год., поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС.
През 2018 год. в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – Пловдив,
срещу дружеството е било образувано изпълнително дело №***/*** год. за принудително
събиране на непогасени публични задължения на същото,
в общ размер *** лева, от
които главница *** лева и лихви
*** лева, които задълженията са ликвидни и изискуеми
и подлежат на събиране по принудителен
ред, регламентиран в ДОПК. Публичните
задължения на „***” ЕООД за корпоративен данък са били установени по подадени
декларации: ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017 год. - главница и лихви и за 2018 год.
- лихви; за ДДС - по подадена СД по ЗДДС за месец 04.2018 год. - главница и
лихва; за данък върху доходи от трудови и приравнените на тях правоотношения по
подадени декларации-обр.6 - лихви до месец 01.2018 год.
и главници с лихви от месец 02.2018 год. до месец 04.2018 год.; за данък върху
дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по
подадени декларации по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ - за второ и трето тримесечие на
2018 год. - главници и лихви; за ДОО - по подадени декларации-обр.6
- главници с лихви от месец 11.2017 год. до месец 03.2018 год.; за ЗО - по
подадени декларации-обр.6 - главници с лихви от месец
11.2017 год. до месец 03.2018 год.; за ДЗПО-УПФ - по подадени декларации-обр.6 - главници с лихви от месец 11.2017 год. до месец
02.2018 година.
По реда на ДОПК, с Протокол №Р-16000921001129-ППД-001/16.03.2021 год. към ревизионното производство на Р.М. са
присъединени документи и доказателства, събрани при извършена ПУФО на лицето,
документирана с Протокол №П-16000920198143-073-001 от 23.02.2021 год. В хода на
проверката, с писмо Изх.№ 2914/01.12.2020 год., от Дирекция „Събиране” при ТД
на НАП - Пловдив е изискана информация и документи за предприетите действия за
събиране на задълженията на „***” ЕООД, касаещи периода от 22.03.2016 год. до
31.10.2020 год. В отговор от Дирекция „Събиране” при ТД на НАП - Пловдив е била
предоставена информация и документи с Изх.№С200009-178-0031110/09.12.2020 год.
за предприетите действия от публичните изпълнители за обезпечаване на
задълженията на „***” ЕООД, удостоверени с приложени копия на документи. По
образуваното изпълнително дело е било издадено Съобщение за доброволно
изпълнение от 06.07.2018 год., връчено на 12.07.2018 год., но плащане на
задълженията не е последвало; наложен е бил запор върху банкови сметки на
дружество в ТБ „ОББ” АД с Постановление с Изх.№С180009-022-0084504/09.11.2018 год.,
но няма извършени плащания; изпратено е било разпореждане до ТБ „ОББ” АД, от
която е бил получен отговор, че лицето не е клиент, банковата сметка е закрита,
няма данни за банков сейф; направена е била справка в Регистъра на БНБ за БСС,
от която става ясно, че задълженото лице няма други банкови сметки. С цел проучване и
анализ на имущественото състояние на длъжника „***” ЕООД са били отправяни
запитвания до външни институции за предоставяне на информация с искания по
чл.212 от ДОПК - до ОД на МВР - Кърджали, сектор „ПП-КАТ”, за регистрирани МПС;
до Община Кърджали за декларирано движимо и недвижимо имущество; до Служба по
вписванията - град Кърджали, до ОД „Земеделие” - град Кърджали за регистрирана
земеделска и горска техника, до МЗХГ - София, Дирекция „Поземлени отношения и комасация” за регистрирана собственост върху земеделски
земи и гори, като по данни от получените отговори е установено, че длъжникът не
притежава имущество, което да послужи за обезпечение на дълга.
Извършени са били
справки в ПП на НАП за получени и предоставени заеми,
обобщени данни за финансовия резултат на ЗЛ за предходните финансови години и
обобщени данни за амортизируеми активи от данъчни
декларации на задълженото лице за предходни финансови години; справки в
електронни регистри ИКАР, Търговски регистър, публични регистри
„Приватизационен процес” и „Следприватизационен контрол”, ИА „Морска
администрация”, ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация”, като е
установено, че няма вписано декларирано имущество по партида на дружеството. „***”
ЕООД е подавало нулеви СД по ЗДДС от месец ноември 2019 год., а от направена
проверка за обороти на ФУ е било установено, че дружеството няма регистрирано
ФУ. Не са били установени активи, с които да се обезпечи дълга и е налице
обективна несъбираемост на задълженията на дружеството.
На база събраните доказателства
за имущественото състояние е констатирано, че дружеството-длъжник няма
имущество, включително и авоари по банковите сметки, които да послужат за
обезпечаване на публичните задължения. С оглед на събираемостта
на публичния дълг, дружеството „***” ЕООД е категоризирано като задължено лице
с трудно събираем дълг.
В хода на
извършена ПУФО, на Р.Х.М. по електронен път на
01.12.2020 год. е било връчено
ИПДПОЗЛ №П-16000920198142-040-001 от 24.11.2020 год., с което от лицето са
изискани документи и обяснения, в кои дружества упражнява контролна дейност,
включително и като упълномощено лице; за кои периоди ръководи и упражнява
контрол върху дейността и счетоводната отчетност на „***” ЕООД; за кои
дружества подава данни и информация към НАП, НОИ, НСИ, банки и др.; във връзка
с дейността на кои юридически лица е подписвал документи, отчети, платежни
нареждания и вносни бележки, договори и др.; кои лица са упражнявали контролна
дейност в „***” ЕООД през периода 22.03.2016 год. - 31.10.2020 год.; изискани
са заверени копия от всички пълномощни, с които Р.Х.М., в качеството си на
управител на „***” ЕООД е упълномощил конкретни лица, за какви цели и срок са
дадени пълномощни. Във връзка с дейността на „***” ЕООД за периода 22.03.2016 год.
- 31.10.2020 год. са били изискани всички първични счетоводни документи,
включително фактурите за покупки и продажби и придружаващите доставките
документи, както и хронологични и аналитични регистри на водените от
дружеството счетоводни сметки, оборотни ведомости, банкови и касови документи,
индивидуален счетоводен сметкоплан на дружеството; подробни справки за всички
активи, за работещите по трудови договори и по граждански договор, ведомости за
заплати и сметки за изплатени суми по граждански договори, справки за начислени
и внесени осигурителни вноски; справки за изплатени доходи и удържан данък,
протоколи от проведено общо събрание на „***” ЕООД и взети решения и др.
документи, свързани с изплатени суми по години. В отговор на искането, по
електронен път са изпратени документи с Вх.№ 12269/09.12.2020 год. и Вх.№12753-Д/29.12.2020
год., касаещи „***” ЕООД и Р.Х.М., включващи сметкоплан и оборотни ведомости за
2016 год., 2017 год., 2018 год., 2019 год. и 2020 год.; аналитични регистри по
счетоводни сметки за периода 2016 год. - 2020 год.; протоколи за взети решения
от общо събрание на „***” ЕООД за разпределяне дивидент през 2016 год. и 2018 год.
в полза на Р.Х.М., ведно с разписки за изплатени суми
в брой на същия; обяснение във връзка с участието на Р.Х.М. в дружествата „***” ЕООД, „***” ООД и „***” ЕООД. Посочени са ЗЛ, за които, като управител на „***” ЕООД, Р.М. е упълномощен да подава информация към
НАП, НОИ, НСИ. Контролът на „***” ЕООД е извършван от управителя му,
като информацията към НАП, НОИ, НСИ и др. за „***” ЕООД се е подавала от
управителя му, счетоводната отчетност се е осъществявала от Р.М. – управител на
дружеството. Представени са
попълнени справки по образец за
имущественото състояние на Р.Х.М. и ,,***” ЕООД, а от Р.М. е била представена и заверена справка за вземанията
от чуждестранни клиенти на „***” ЕООД, според която същите
са били в размер на *** лева към
дата 17.02.2017 год. С
обяснение от 21.05.2020 год. Р.Х.М. е заявил, че „***” ЕООД не извършва дейност
от 01.03.2018 год. и че дружеството
е спряло дейност поради наложени санкции от ИА „Главна инспекция по труда”, в размер
на 18000 лева, за които са
уведомени били и клиентите в ***, както и че дружеството има вземания от
клиенти в размер на *** лева.
След преглед на представените счетоводни
регистри за периода 2016 год. - 2020 год., органите по приходите са
констатирали следните данни относно паричните средства, с които е разполагало „***”
ЕООД през периода, когато е натрупало публичните задължения за данъци и осигурителни вноски:
За 2016 год. - Налични парични средства към 01.01.2016
год. – ***
лева, в т.ч. *** лева в брой;
налични парични средства към 31.12.2016 год. – *** лева, в т.ч. *** лева в брой. По данни от представен хронологичен регистър
на гр. 50, на 31.12.2016 год. по касов
път са били
изплатени *** лева дивидент, отразени по дебита
на сметка 122 „Неразпределена печалба от минали години”
и кредита на сметка 501 „Каса в левове”. От „***” ЕООД са били
подадени декларации по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201,
ал.1 от ЗКПО и е бил внесен окончателен данък за доходите
от дивиденти, в размер на *** лева.
За 2017 год. - налични парични средства
към 01.01.2017 год. – *** лева, в т.ч. *** лева в брой; налични парични
средства към 31.12.2017 год. -*** лв., в т.ч. *** лева в брой.
За 2018 год. - налични парични средства
към 01.01.2018 год. – *** лева, в т.ч. *** лева в брой; налични парични
средства към 31.12.2018 год. – *** лева, в т.ч. *** лева в брой. Съгласно
представен хронологичен регистър на гр.50 за 2018 год., на 30.06.2018 год. по
касов път са били изплатени *** лева, а на 30.09.2018 год. – *** лева, отразени
по дебита на сметка 425 „Задължения за съучастия” и кредита на сметка 501 „Каса
в лева”.
Органите по приходите са констатирали, че
от „***” ЕООД са подадени декларации по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО, за второ и трето тримесечие на 2018 год., с които са декларирани
разпределени в полза на собственика Р. М. суми за дивидент от печалбата на
дружеството:
- по декларация Вх.№***/*** год., за
период м.04 - м.06.2018 год. е декларирана разпределена сума, в размер на *** лева;
начислен данък върху дивидента, в размер на *** лева, който не е бил внесен;
- по декларация Вх.№***/*** год., за
период м.07 - м.09.2018 год. е декларирана разпределена сума, в размер на *** лева;
начислен данък върху дивидента, в размер на *** лева, който не е бил внесен.
В хода на ревизията са представени са 23
броя протоколи с взети решения от едноличния собственик на капитала на „***”
ЕООД, за разпределяне на натрупана печалба и изплащане на дивидент през 2018 год.,
видно от които е взето решение от едноличния собственик на капитала за
изплащане на дивидент, общо в размер на *** лева, в полза на Р.Х.М., като към
всеки от протоколите е налична разписка за получени парични суми в брой, от Р.Х.М.,
подписана от лицето.
Проследявайки хронологията на взетите
счетоводни операции, органите по приходите са установили, че с 23 броя решения
на едноличния собственик и управител на дружеството Р.Х.М., същият си е
разпределил дивидент в общо в размер на *** лева за периода м.04 - м.09.2018 год.,
като сумите за дивидент са изплатени на ревизираното лице след датата на
образуване на изпълнителното дело №***/*** год. Съгласно данните от
хронологичен регистър на „***” ЕООД, за периода от 01.01.2018 год. до
31.12.2018 год., на 30.06.2018 год. е отразено изплащане от касата на
дружеството на сума в размер на *** лева и на 30.09.2018 год. е отразено
изплащане от касата на дружеството, на сума в размер на *** лева, като сумите
са осчетоводени по дебита на сметка 425 „Задължения за съучастия” срещу
кредитиране на сметка 501 „Каса в лева”. От
органите по приходите е прието, че по този начин управителят Р.Х.М. се е
разпоредил с активи на дружеството - парични средства, в размер на *** лева,
въпреки наличието на декларирани и невнесени от „***” ЕООД публични задължения за данъци и ЗОВ към датата на
разпределяне и изплащане на дивидента. В тази връзка, при ревизията е направен
извод, че Р.Х.М. е осъществил недобросъвестно плащане на парични средства, в посочения
размер от *** лева, от имуществото на задълженото лице „***” ЕООД,
представляващи разпределен и изплатен дивидент в своя полза, без да са били изплатени
декларираните данъчни и осигурителни задължения на дружеството към същия момент.
Прието е, че въпреки че „***” ЕООД, с управител Р.Х.М., е разполагало с налични
парични средства в размер на *** лева към 31.12.2017 год. и в размер на *** лева
към 31.12.2018 год. по данни от представените счетоводни регистри на
дружеството за 2017 год. и 2018 год., с които да се заплатят изискуеми данъчни
и осигурителни задължения на дружеството, то не е обслужвало публичните си
задължения към бюджета и в тази връзка е прието, че се установява пряка
зависимост между изплащането на дивидент на Р.Х.М. и непогасяването на
задълженията на управляваното от него търговско дружество „***” ЕООД. Направен
е и извод, че съзнателно наличността на парични средства на дружеството е
намалена, за да не се погасяват данъчни и осигурителни задължения на „***”
ЕООД.
От органа по приходите е прието, че са налице
са умисъл и виновно поведение от страна на управителя Р.Х.М., който е бил
наясно за смисъла и значението на действията си, предвиждал е техните последици
и е допуснал невнасяне на дължимите данъци и осигурителни вноски, въпреки
наличието на разполагаеми парични средства от „***” ЕООД и че от една страна,
посоченото поведение на управителя е причина за обсъжданата несъбираемост на
публичните вземания, а от друга, публичните изпълнители са предприели всички
необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник -
„***” ЕООД и след като са изчерпани всички изпълнителни способи и е направено
пълно проучване на имущественото състояние на дружеството, на 16.04.2020 год.
същото е категоризирано като задължено лице с трудно събираем дълг. Посочено е
също, че към момента на вземане на протоколните решения за разпределение на
дивидент в полза на собственика на капитала на „***” ЕООД, дружеството е
формирало задължения към НАП за различни видове данъци и осигурителни вноски,
които не са изплатени и към момента на приключване на ревизията.
Предвид горното, при така установените
факти и обстоятелства, в мотивите на РД от органа по приходите е прието при
ревизията, че на жалбоподателя Р.Х.М. следва да се вмени отговорност по чл.19,
ал.2 от ДОПК за невнесените публични задължения на „***” ЕООД.
При тези мотиви, изложени в ревизионния
доклад, е издаден и оспорения Ревизионен акт №Р-16000921001129-091-001 от
01.09.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив, като същият, както бе посочено и
по-горе, е бил връчен по електронен път на ревизираното лице, на 07.09.2021
год. В мотивите към този ревизионен акт, по повод подаденото от ревизираното
лице възражение против направените констатации в ревизионния доклад, е
посочено, че това възражение на жалбоподателя не се приема. В тази връзка, в
мотивите е прието, че в хода на ревизионното производство категорично се
установява, че единствената причина за непогасяване на задълженията на „***”
ЕООД, ЕИК ***, е неговият управител Р.Х.М.
В мотивите към РА отново е посочено, че в хода на ревизионното производство е
установено, че съгласно Протоколи на Общото събрание на „***” ЕООД е взето
решение за разпределяне на дивидент в полза на едноличният собственик на
капитала, който е изплатен и вследствие на което, имуществото на задълженото
лице е намаляло, като по тази причина не са изплатени данъци или задължителни
осигурителни вноски, дължими от „***” ЕООД и че също така са били сключени
договори за цесии за прехвърляне на вземания на трети лица, в резултат на което
имуществото на задълженото лице е намаляло, като по тази причина не са
изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, дължими от „***” ЕООД,
видно от констатациите, направени в ревизионният доклад.
В мотивите е посочено също, че не се
кредитират и направените доводи от жалбоподателя, че вземанията от клиенти от ***,
в размер на *** евро, са изискуеми, съответно дължими на „***” ЕООД, т.к. с
възражението, както и пред публичният изпълнител, от жалбоподателя не са
предоставени потвърдителни писма от всеки клиент от ***
към края на всяка счетоводна година, доказващи признаването, съответно
дължимото вземане в полза на „***” ЕООД, не са предоставени и данни пред
публичният изпълнител за наличие на обезпеченост на вземанията от страна на клиентите.
В тази връзка е посочено, че жалбоподателят декларирал, че поради
административни трудности от правен характер не са предприети мерки от негова
страна във връзка с издаване на изпълнителни листове, а в дадените обяснения в
хода на проверката управителят заявил, че поради съставените наказателни
постановления от Дирекция „Инспекция по труда” и уведомяването на *** за
наложените санкции, на „***” ЕООД не са и няма да бъдат изплатени вземанията от
клиенти. В мотивите е отбелязано, че вземанията от клиентите от *** са
възникнали през 2015 год., като след изпратените покани от дата 12.01.2016 год.,
липсват данни за водена кореспонденция и такава не е предоставена за целите на подаденото
възражение, както и че в този смисъл се повдига въпроса относно настъпване на
погасителната давност на вземанията, възникнали през 2015 год., както и тези
преди това, предвид и на липсата на предприети мерки по издаване на
изпълнителни листове, от страна на „***” ЕООД.
Така, в мотивите към ревизионния акт
отново е прието, че предвид направените констатации, подробно изложени в
Ревизионен доклад №Р-16000921001129-092-001
от 14.07.2021 год., на основание чл.19, ал.2 от ДОПК, следва да се вмени
отговорност на Р.Х.М., в качеството му на управител и представляващ „***” ЕООД,
с ЕИК ***, за дължимите и невнесени данъчни и осигурителни задължения на дружеството.
Както бе посочено и по-горе, срещу този
Ревизионен акт №Р-16000921001129-091-001 от 01.09.2021 год. на ТД на НАП –
Пловдив е била подадена в предвидения в чл.152, ал.1 от ДОПК срок жалба, наименована „възражение”,
от ревизираното лице, до директора на дирекция „ОДОП” – Пловдив,
регистрирана с Вх.№94-00-6372 от 21.09.2021 год. на ТД на НАП - Пловдив Офис –
Кърджали, като по повод тази жалба е постановено и Решение №610 от 24.11.2021
год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/
- Пловдив при ЦУ на НАП, с което е
потвърден изцяло ревизионния акт, издаден на Р.Х.М., за установяване на
отговорността му, по реда на чл.19, ал.2 от ДОПК, за задълженията на „***” ЕООД
***, с ЕИК ***.
При така установената по делото
фактическа обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при
извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът
намира, че по същество жалбата е
неоснователна, по следните съображения:
Началото на ревизията на жалбоподателя Р.Х.М., за установаване
на отговорността му, като управител,
за задължения на „***” ЕООД ***, с ЕИК ***, е сложено със Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) №Р-16000921001129-020-001 от 25.02.2021 год., издадена от З.
Д. В., на длъжност *** при ТД на НАП - Пловдив, като
в заповедта е посочен точния обхват на ревизията по видове
задължения и по периоди, посочени по-горе, посочен е и срок, в който същата
следва да завърши. Последвало е издаването
на Заповед за изменение на
ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16000921001129-020-002 от 31.05.2021 год., от същия „***” при ТД на НАП – Пловдив - З. Д. В., с която срокът на
ревизията е удължен до 02.07.2021 год., като и двете
заповеди са били връчени, по електронен път, на ревизираното лице.
В хода на ревизията, на
основание чл.117 от ДОПК, от
ревизиращия екип, в състав: Ф. Г. К. - *** в ТД на НАП - Пловдив (ръководител
на ревизията) и С. З. С. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, е съставен
Ревизионен доклад (РД) №Р-16000921001129-092-001
от 14.07.2021 год. на ТД на
НАП - Пловдив, връчен по електронен път на ревизираното лице на 14.07.2021
год., като въз основа на него
и на основание чл.119, ал.2
от ДОПК, от З. Д. В., на длъжност „***” при ТД на НАП
- Пловдив, възложил ревизията и Ф. Г. К.
- *** в ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, е издаден
оспореният в настоящото производство Ревизионен акт №Р-16000921001129-091-001
от 01.09.2021 год. на ТД на
НАП - Пловдив, като този РА отговаря на изискванията за форма и съдържание,
регламентирани в чл.120, ал.1 от ДОПК и също е връчен по електронен път на
ревизираното лице. От страна на Р.Х.М.,
както бе посочено и по-горе, е предприето в срок обжалване по административен
ред на този ревизионен акт, като
в срок е последвало и издаването
на Решение №610 от 24.11.2021
год. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с което е потвърден изцяло
ревизионният акт, издаден на жалбоподателя Р.Х.М. относно отговорността му по
чл.19, ал.2 от ДОПК, за невнесените задължения на „***” ЕООД, с ЕИК *** и за
лихвите за просрочие върху така установените
задължения.
Всички посочени по-горе актове са издадени от
надлежно упълномощени органи по приходите,
видно от приложената по делото и приета като доказателство Заповед №РД-09-2433 от 16.12.2019
год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив,
на основание чл.7, ал.3 и чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр.
с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и Приложения №1 и №2, неразделна част към нея/л.87-л.90/.
Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по
ДОПК и са осъществени по реда, предвиден
в същия кодекс, спазени са и основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете
по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла
на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП,
в кръга на определените им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които
следва да издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се
издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт
на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за
възлагане на ревизия). Изложеното налага извод, че
в хода на ревизионното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на
това основание, а такива,
между впрочем, не се твърдят или сочат и подадената срещу ревизионния акт жалба.
Следва да се отбележи, също така, че
от приобщените по делото доказателства
се установява, че заповедта за възлагане на ревизията, заповедта за
изменение на заповедта за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и
ревизионният акт, са надлежно
подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за
електронния документ и електронния подпис към момента на
подписването на електронния документ, като всъщност, в тази част жалбоподателят
не е развил съображения в жалбата си и така изложените
установявания не са спорни
по делото.
По отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът намира следното:
В жалбата, задвижила настоящото производство,
се изразява несъгласие с направените констатации и правни изводи от
ревизиращите органи, като са развити доводи, че така издадения ревизионен акт е
незаконосъобразен, неправилен и необоснован, издаден при нарушение на
процесуалния и материалния закони. В жалбата се твърди основно, че
предпоставките за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по реда на чл.19,
ал.2 от ДОПК не били налице и се твърди, че същите били недоказани, както и че
била налице пасивност за събиране на задълженията, от страна на приходната
администрация. Тези доводи и възражения съдът намира за неоснователни и
недоказани, по следните съображения:
В разпоредбите на чл.19, чл.20 и чл.21 от ДОПК са регламентирани предпоставките и реда за ангажиране на особен вид лична
имуществена отговорност, предвидена за трети лица - членове на органи на
управление или управители на задължено лице по чл.14, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Материалноправните норми на ал.1 и ал.2 на чл.19 от ДОПК
регламентират самостоятелни хипотези на тази отговорност, различни по своя
фактически състав. В случая, органите по приходите са приели наличие на
предпоставките на лична имуществена отговорност в хипотезата на чл.19, ал.2 от ДОПК. Съгласно цитираната норма, който в качеството си на управител, член на
орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник
на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 недобросъвестно извърши плащания
в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото
лице, включително предприятието безвъзмездно или по цени, значително по-ниски
от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и
по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски,
отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до
размера на намалението на имуществото. От
текста на нормата е видно, че за да се вмени отговорност по посочения ред
следва да са изпълнени кумулативно необходимите предпоставки: - лицето да има качеството на управител, член на орган
на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на
задължено лице по чл.14, т.1 и т.2 ДОПК; - лицето да извърши плащания в пари
или в натура от имуществото на задължено лице по чл.14, т.1 и т.2,
представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; - плащането да е
извършено недобросъвестно; - имуществото на задълженото лице да е намаляло; - в
резултат на плащането да не са погасени задължения за данъци и/или задължителни
осигурителни вноски.
Първото изискване е безспорно, установено
при ревизията – жалбоподателят Р.Х.М. е бил управител на „***” ЕООД за
ревизираните периоди и като такъв, съгласно чл.141, ал.1 от ТЗ, той организира,
ръководи и представлява дейността на дружеството съобразно закона и решенията
на общото събрание. Съгласно чл.145 от ТЗ, управителят отговаря имуществено за
причинени на дружеството вреди. Жалбоподателят е бил наясно за изискуемите данъчни задължения и задължения за
осигурителни вноски на „***” ЕООД, предвид факта, че е водил счетоводството на
дружеството, изготвял е и е подавал декларации по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ и
декларации - обр.6. Второто изискване на нормата е лицето да е извършило плащане, което да
представлява скрито разпределение на печалбата или дивидент, а в случая безспорно
е налице разпределяне на дивидент. Както бе посочено и по-горе, видно е от представените
23 броя протоколи с решения за разпределяне на натрупана печалба и изплащане на
дивидент през 2018 год., че са взети решения от едноличния собственик на
капитала за изплащане на дивидент, общо в размер на *** лева, в полза на
жалбоподателя Р.Х.М.. Към всеки от протоколите е налична разписка за получени парични
суми в брой от Р.М., подписана от лицето. Съгласно данните от хронологичен
регистър на „***” ЕООД, за период 2018 год. е отразено изплащане от касата на
дружеството на 30.06.2018 год. на сума, в размер на *** лева и на 30.09.2018 год.
на сума, в размер на *** лева или общо изплатени на Р.М. от касата на
дружеството – *** лева. Към този период дружеството вече е имало изискуеми и
неплатени задължения за данъци по подадени декларации, които, съгласно чл.209,
ал.2, т.2 от ДОПК, представляват изпълнително основание. Относно недобросъвестното поведение на лицето, респ.
недобросъвестното извършване на плащанията на тези дивиденти, следва да се има
предвид разпоредбата на чл.19, ал.10 (ДВ, бр.92 от 2017 г., в сила
от 21.11.2017 г.) от ДОПК, според която, смята
се, че е налице недобросъвестност по смисъла на чл.19, ал.2 и 3, когато
действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до
една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на
задължението. Недобросъвестното поведение
на ревизираното лице се състои в
неговото знание относно наличието на данъчни задължения и такива за
задължителни осигурителни вноски и въпреки това знание, то е предприело
действия по разпореждане с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи
до неговото намаляване, с което е възпрепятствало изпълнението на задълженията.
Жалбоподателят Р.Х.М. не е предприел своевременно действия да изплати
задълженията на дружеството, с цел те да бъдат погасени с наличните парични
средства в касата на дружеството, които към 31.12.2017 год. са били в размер на
*** лева по хронологичен регистър и оборотна ведомост, а е допуснал, при
наличието на изискуеми и неплатени задължения, тези средства да бъдат изплатени
на него самия, под формата на разпределени дивиденти, като едноличен собственик
на капитала и управител на „***” ЕООД. В резултат на тези действия на
жалбоподателя, дружеството не притежава активи – парични средства, с които да
разплати задълженията си към бюджета – дължими данъци и осигурителни вноски,
възникнали по подадени декларации от дружеството по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ и
декларации - обр.6, като отново следва да се посочи,
че по данни от счетоводните регистри на дружеството, към 31.12.2017 год. „***”
ЕООД е разполагало с *** лева налични парични средства, от които, към
31.12.2018 год., са останали само *** лева.
От изложеното по-горе, според настоящия
съдебен състав, се налага изводът, че е налице напълно доказан случай на
хипотезата на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК - от страна на управителя и едноличен
собственик на „***” ЕООД – жалбоподателя Р.Х.М. напълно осъзнато е извършено
разпределение на печалбата на дружеството по описания начин, знаейки, че
последното има непогасени публични задължения, с което е осуетил тяхното
погасяване и вследствие на което, напълно осъзнато е поставил дружеството в
невъзможност да удовлетвори държавата в качеството й на негов кредитор.
Относно възраженията в жалбата за
непроявена процесуална активност от органите по приходите за установяването на
всички факти и обстоятелствата по повод извършената ревизия на Р.Х.М., съдът
намира същите за неоснователни и голословни. В хода на извършени проверки за
установяване на факти и обстоятелства на Р.Х.М. са събрани доказателства за
дейността на дружеството, счетоводни регистри и финансови отчети, които са
присъединени за целите на настоящата ревизия и въз основа на които са направени
констатациите при ревизията. Съвкупната
преценка на специфичните за казуса обстоятелства - намаляване на касовата
наличност вследствие на разпределяне на дивидент, предприетите действия от
приходната администрация за принудително събиране на задълженията от основния
длъжник и невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че дружеството не
разполага с имущество, което да послужи за принудително изпълнение, обосновава
краен извод за поведение на управителя, което е единствената причина за
несъбираемост на установените на дружеството публични вземания възникнали на
основание подадени декларации по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ и декларации - обр.6. Съдът намира, че от страна на органите по приходите са
предприети всички изискуеми и допустими от закона действия и са приобщени
всички необходими доказателства, обуславящи извода за наличието на основания за
ангажиране на отговорността на Р.Х.М. за задълженията на „***” ЕООД, както и
намира за безспорно доказано, че едноличният
собственик и управител на дружеството, знаейки, че последното има непогасени
публични задължения, е отклонил налични и свободни парични средства под формата
на дивидент в своя полза, което е поставило дружеството в невъзможност да погаси
задълженията си.
Във връзка с горното следва да се отбележи,
че във възражението/жалбата/ против ревизионния акт, подадена до директора на
Дирекция „ОДОП” – Пловдив, жалбоподателят е посочил вземания на дружеството от
трети чуждестранни лица, към които трябвало да бъдат насочени действията по
принудително изпълнение. Тези твърдения са голословни и необвързващи по никакъв
начин административния, а и съдебния процес, тъй като за да се превърне едно такова
твърдение в доказан факт, са необходими безспорни писмени доказателства за
неговото съществуване. Ясно е, че става въпрос за вземане от трето лице, от
което се твърди, че дружеството има да получава сума, но което трето лице е
чуждестранно за българската приходна администрация и съд. По аргумент от
разпоредбата на чл.202, ал.2 от ДОПК, приложима единствено по отношение на
местни лица, за да бъде наложен запор върху вземане на длъжника към трети лица,
това вземане трябва да бъде ликвидно и изискуемо, а за да бъде извършена
преценката дали вземането е ликвидно и изискуемо, е необходимо да бъде
доказано, че същото е установено по размер и основание и че подлежи на
изпълнение, за което жалбоподателят носи доказателствената
тежест. Нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на производството
по обжалване на ревизионния акт по административен ред, нито в настоящото
съдебно производство, от страна на жалбоподателя не са представени някакви
доказателства в тази насока – не е представен изпълнителен титул, не са
посочени точни идентификационни данни на задължените лица, няма доказателства
за изискуемостта на предполагаемото задължение, като представянето на
доказателства в тази насока е единствено в интерес и полза на жалбоподателя, но
от негова страна е налице процесуално бездействие.
Предвид всичко изложено по-горе съдът
намира, че изводите на органите по приходите в обжалвания ревизионен акт са
правилни и законосъобразни, респ. съдът намира, че правилно и законосъобразно е
ангажирана отговорността на Р.Х.М., на основание чл.19, ал.2 от ДОПК, за неплатените публични задължения за данъци
и осигурителни вноски на дружеството „***” ЕООД, с ЕИК ***, с адрес за
кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК – ***.
Така, от всичко изложеното до тук, според настоящия съдебен състав,
се налага извод, че оспореният в настоящото производство Ревизионен акт №Р-16000921001129-091-001 от
01.09.2021 год. на
ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №610 от 24.11.2021 год. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/
- Пловдив при ЦУ на НАП, е законосъобразен, издаден е от компетентен
орган, при спазване изискванията за форма и процедура,
т.е. без допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалния
закон и правните принципи и като такъв следва да
остане в сила, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна,
поради което и като такава, с решението по настоящото дело, същата следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора, с решението по
делото съдът следва да присъди деловодни разноски в полза на ответника по
жалбата, т.к. искане за присъждането им е своевременно направено в депозираната
преди съдебното заседание писмена молба от процесуалния представител на
ответника по жалба, както и в представената писмена защита. Като взе предвид,
че съгласно разпоредбата на чл.160, ал.1, предл.ІІ/второ/
и ІІІ/трето/ от ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената
част от жалбата и че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се
присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, както и
че съгласно ал.2 на същия чл.160 от ДОПК, при прекомерно възнаграждение за
адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата, съдът намира, че на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
наредба е приета с решение на Висшия
адвокатски съвет от 9.VII.2004
год. и е издадена на основание чл.121, ал.1,
във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата. Общият размер на задълженията,
за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя с оспорения ревизионен акт
възлиза в размер общо на *** лева, в т.ч. главници, общо в размер на *** лева и лихви по отделните задължения за данъци
и за вноски по ДОО, ЗО и УПФ, общо в размер на *** лева, като в този размер от ***
лева се определя и материалния интерес в настоящото съдебно производство. При
това положение и съобразно нормата на чл.8, ал.1 (нова, ДВ, бр.68 от 2020 г.), т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно
която, при интерес от 10000 лева до
100000 лева – минималният размер на възнаграждението е 830 лева плюс 3% за горницата над 10000 лева, то минималният
размер на възнаграждението по настоящото дело следва да бъде определен на 2146.87/две
хиляди сто четиридесет и шест лв. и 87 ст./ лева. Предвид горното, съдът
намира, че в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно цитираните по-горе
разпоредби, възлизащо в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, а
именно – в размер на 2146.87/две хиляди сто четиридесет и шест лв. и 87 ст./
лева.
Ето
защо, по изложените по-горе съображения и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административният съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Х.М., с постоянен адрес – ***, ***,
с ЕГН **********, против Ревизионен акт №Р-16000921001129-091-001 от 01.09.2021 год.
на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №610 от 24.11.2021 год. на
директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”/„ОДОП”/ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт е ангажирана отговорността на
жалбоподателя по реда на чл.19, ал.2 от ДОПК, за установени задължения на „***”
ЕООД, с ЕИК ***, с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК – ***, за
периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2018 год., през който период жалбоподателят
е бил управител на посоченото търговско дружество, както следва:
1. За корпоративен данък - за периода от
01.01.2017 год. до 31.12.2018 год.: главница - 834.33 лева и лихви – 307.63
лева;
2. За данък върху добавената стойност –
за периода от 01.04.2018 год. до 30.04.2018 год.: главница - 1918.70 лева и
лихви – 642.82 лева;
3. За данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ/декларации - обр.6/
- за периода от 01.11.2017 год. до 30.04.2018 год.: главница - 3335.08 лева и
лихви – 1252.73 лева;
4. За данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по подадени
декларации по чл.201, ал.1 от ЗКПО – за
периода от 01.04.2018 год. до 30.09.2018 год.: главница - 10500.00 лева и лихви
- 3149.69 лева;
5. За вноски за ДОО за осигурители/декларации-обр.6/ - за периода от 01.11.2017 год. до
31.03.2018 год.: главница – 14418.62 лева и лихви – 5240.39 лева;
6. За вноски за УПФ за осигурители/декларации-обр.6/ - за периода от 01.11.2017 год. до 28.02.2018 год.: главница – 3177.83
лева и лихви - 1153.77 лева;
7. За вноски за ЗО за осигурители/декларации-обр.6/ - за периода от 01.11.2017 год. до
31.03.2018 год.: главница – 5839.14
лева и лихви – 2125.03 лева.
ОСЪЖДА Р.Х.М., с постоянен адрес – ***, ***,
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град
Пловдив при ЦУ на НАП, сумата в размер на 2146.87/две хиляди сто
четиридесет и шест лв. и 87 ст./ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Препис
от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на РБ, чрез
Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването
или връчването му на страните.
СЪДИЯ: