РЕШЕНИЕ
№1169/5.8.2020г. 2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На четвърти август Година две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2945
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.Ж.Я., ЕГН **********, с адрес: *** против Наказателно
постановление № 20-6252-000424, издадено на 16.06.2020г. от Началник група към
ОДМВР - гр. Варна, Отдел „Охранителна полиция“, с което на Я. е наложено: административно
наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. на основание чл.179, ал.6, т.2
от ЗДвП , за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата не се
оспорва нарушението, а се сочи, че неправилно е определен размерът на
наложената глоба, тъй като липсата на пожарогасител неправилно било
квалифицирано като значителна техническа неизправност .
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от
надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 11.06.2020г., около 17.20 часа жалбоподателката М.Я. управлявала лек автомобил марка „БМВ
316“, с рег. № В8950СС в гр.Варна, по бул.“Приморски“.
При движение, до ЖП гара Варна, посока плувен басейн „Приморски“, тя била
спряна за проверка от органите на специализираните полицейски сила–М.А. и негов
колега. В хода на проверката служителите на реда констатирали, че липсва
задължителното техническо оборудване на управлявания от възз.
автомобил, тъй като в автомобила липсвал пожарогасител. Затова, те преценили,
че възз. управлява технически неизправен автомобил.
За
констатираното св. А. съставил АУАН с бл. № 959195, в който посочил горните
факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът
бил предявен на водача, която го подписала и получил препис от него, без възражения. В законоустановения
срок възражения също не били депозирани.
Въз основа АУАН
Началник група към ОДМВР - гр. Варна, Отдел „Охранителна полиция“ на 16.06.2020г.
издал обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, които съдът
кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка нарушител-водач, заповеди и др.които
съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник група към ОДМВР - гр. Варна,
Отдел „Охранителна полиция“ съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
командир на отделение в СПС-Варна, оправомощен
съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни
лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от Началник група към ОДМВР - гр. Варна, Отдел „Охранителна полиция“, оправомощен с това правомощие със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е
приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на
вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С
оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с
надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на
вътрешните работи лице.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и
ЕГН. Поради това и посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия
съд.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. В
случая както от съдържанието на АУАН, така и на НП е безспорно видно за какво
нарушение е ангажирана отговорността на възз. От обстоятелствената
част на двата акта е безспорно ясно какво адм.обвинение
е повдигнато на въззивницата и то е за това, че
управлява МПС, което е технически неизправно, понеже липсва задължителното му
техническо оборудване- пожарогасител.
Затова и съдът
приема, че формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са
обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени
възражения, спорни и неизяснени
обстоятелства не е имало и в хода на водената преписка, поради което АНО
е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО
приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално
нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53,
ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши
преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като
предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган
няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения
като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен.
С НП на въззивницата е наложено административно наказание“Глоба” в размер на 200
/двеста/ лв. на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП , за нарушение на чл. 139,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, действала към
момента на извършване на нарушението – движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат технически изправни. Алинея втора на същия член изисква
движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства да са
оборудвани с: 1. обезопасителен
триъгълник;2. аптечка;3. пожарогасител;4. светлоотразителна жилетка. От своя страна, разпоредбата на чл.
101, ал. 4 от ЗДвП регламентира, че неизправностите и тяхната класификация се
определят с наредбата по чл.
147, ал. 1. Това е Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, като
съгласно т.7.2.,
б. "а" от Приложение 5 към чл. 31, ал.1 от
наредбата /Изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., бр. 73 от 2014 г., в сила от 1.09.2014
г.,изм., бр. 38 от 2018 г. , в сила от 20.05.2018г./, констатираната при
проверката неизправност –липса на пожарогасител се квалифицира като
"значителна“ техническа неизправност. Нещо повече, и съгласно чл.
10, ал. 1, т. 6, б. "п" от ППЗДвП
моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно
когато няма
пожарогасител или той е неизправен. От
друга страна, не се спори, че управляваният от жалбоподателката
лек автомобил марка „БМВ 316“, с рег. № В8950СС, е пътно превозно средство
по смисъла на § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП - "Пътно
превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и
използвано за превозване на хора и/или товари. Не се спори и че автомобилът е
бил управляван от жалбоподателката на път, отворен за
обществено ползване /в гр.Варна/, на датата посочена в административното
обвинение. Не се спори и относно
обстоятелството, че автомобилът не е бил
оборудван с пожарогасител.
Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателката
е извършила вмененото й нарушение, поради което и следва да понесе предвидената
за това отговорност.Затова и съдът
намира, че в случая са налице безспорни и категорични доказателства, че именно Я.
е извършила нарушението, за което е била санкционирана.
Поради горното
и предвид доказаността на нарушението, основателно е
ангажирана административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно
нормата на чл. 179, ал. 6, т.2 от ЗДвП,
в редакцията й към момента на деянието, която предвижда, че се наказва глоба от
200 лв. водач, който управлява технически неизправно пътно превозно средство с констатирани значителни неизправности. Нарушената
правна норма е правилно отнесена към санкционната такава и правилно е посочен
размерът на следващата се санкция. Размерът на санкцията е фиксиран такъв,
поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Съдът
намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна
незначителност на обществената опасност на нарушенията респ. липсата на
такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му
всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл.139 от ЗДвП е
призвана да гарантира. Отделно от това, видно от приложената по делото справка
нарушител/водач на възз. са налагани и други
наказания за нарушения на разпоредбите на ЗДвП. Поради това и няма как да се
охарактеризира извършеното от водача като маловажен случай на нарушение.
Нарушението не следва да се толерира, а следва да се накаже, с оглед
превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения
ред.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова –
ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася
по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е
направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед
крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде
осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144
от АПК, вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната
наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно-
наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде
присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което
е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по
поддържане на обвинителната теза на АНО, който не се е явил в с.з, а е
депозирал само писмени бележки. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в тежест
на въззивника.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-6252-000424, издадено на 16.06.2020г. от Началник група към ОДМВР - гр.
Варна, Отдел „Охранителна полиция“, с което на М.Ж.Я., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено: административно наказание “Глоба”
в размер на 200 /двеста/ лв. на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП , за
нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
М.Ж.Я., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: