№ 1633
гр. Варна, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20213110104249 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен о т „ЮБЦ“ ЕООД срещу ИЛ. К. ИЛ. иск с
правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 63.01
лева, представляваща стойност на незаплатени месечни абонаментни такси и предоставени
далекосъобщителни услуги за периода от 22.05.2017г.-21.07.2017г., дължими по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 28.04.2017г., клиентски номер 10399414002,
сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за които са издадени фактури
№№ **********/22.06.2017г. на стойност 39.02 лева и **********/22.07.2017г. на стойност
23.99 лева, които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2018г. на „С.Г.Груп“
ЕООД, което от своя страна ги е прехвърлило на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019г., за
която сума е издаден заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9361/2020г. по
описа на РС-Варна, 34-ти състав.
В исковата си молба ищецът „ЮБЦ“ ЕООД твърди, че на 28.04.2017г. между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ИЛ. К. ИЛ. е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, клиентски номер 10399414002, с който
абонатът е добавил за ползване мобилен номер 0879 283 046, по тарифен план Smart L, с
месечна абонаментна такса от 23.99 лева с ДДС. Съгласно чл. 43.1 от Общите условия на
мобилния оператор, основно задължение на абоната е да заплаща дължимите от него суми за
предоставени далекосъобщителни услуги, които съгласно чл. 29 от ОУ се отчитат месечно и
се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на плащане е 15 дни от
издаване на съответната фактура. За отчетен период 22.05.2017г.-21.06.2017г. се излага
операторът да е начислил на потребителя услуги на стойност 39.02 лева с ДДС, за което е
1
издадена фактура № **********/22.06.2017г., формирана от абонаментна такса от 19.99 лева
без ДДС, мобилни разговори от 10.88 лева, SMS от 1.65 лева и 20% ДДС в размер на 6.50
лева. За отчетен период 22.06.2017г.-21.07.2017г. операторът е начислил на потребителя
услуги на стойност 23.99 лева с ДДС, за което е издадена фактура №
**********/22.07.2017г., формирана от абонаментна такса от 19.99 лева и 20% ДДС в
размер на 4.00 лева. Абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на падежните дати
съответно на 09.07.2017г. по първата фактура и на 08.08.2017г. по втората фактура. Тези
свои вземания се излага операторът да е прехвърлил на „С.Г.Груп“ ЕООД с договор за цесия
от 16.10.2018г., което дружество от своя страна е прехвърлило същите на ищеца по делото.
Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми, ищецът е депозирал заявление по реда
на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за
горните суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК,
поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за
установяване спрямо ответника дължимостта на сумите по заповедта.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ИЛ. К. ИЛ., чрез назначения му по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Счита, че представените доказателства не са от
естество да установят наличието на валидна облигационна връзка, респ. дължимоста на
процесните вземания, които освен това счита за погасени по давност. Наред с това оспорва
ответникът да надлежно уведомен за прехвърлянето на вземанията, като излага доводи, че за
надлежно уведомяване не може да се счита факта на получаване на исковата молба,
доколкото същата е получена от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален
представител. Моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по
вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация по
съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита
се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 9361/2020г. по описа
на Районен съд- Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен и обективен
идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято
дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към ответника, нужно е да
бъдат установени като настъпили следните факти: че ответникът има качество на
потребител по процесния договор, сключен с „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД за предоставяне на мобилни услуги; че в качеството му на доставчик на мобилни
2
услуги и въз основа на валидно учредено между страните договорно отношение, операторът
е предоставил посочените услуги на ответника, като е начислил дължимата стойност за тях
съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите условия, че вземанията, предмет на
издадените от оператора фактури са прехвърлени на ищеца, както и че цесиите са съобщени
на ответника.
Видно от приложеното на л. 10-15 от делото договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.10.2018г., че „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е прехвърлило
на „С.Г.Груп“ ООД вземанията, произтичащи от договори, описани в Приложение № 1.
Видно от приложеното на л. 19 потвърждение, че предмет на цесията е и вземането на
цедента от ИЛ. К. ИЛ. за сумата от 82.63 лева. Последващо „С.Г.Груп“ ООД, с договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019г. (л. 16-17) е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД,
придобитите от цедента вземания по конкретно посочени договори, включително и този от
16.10.2018г., сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, като всяко едно
вземане е подробно индивидуализирано по основание, размер и длъжник в Приложение № 1
„Списък на вземанията“. От представеното извлечение от приложението (л. 21), се
установява, че предмет на договора е и вземането спрямо ответника за сумата от 82.63 лева.
Първият спорен по делото въпрос е произвели ли са цесиите действие спрямо
ответника, с оглед въведеното от процесуалния представител възражение същите да не са
съобщени на И..
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на
длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона
изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов интерес, а и
в интерес на третите лица, това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото
прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е
направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез
плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т.н. Липсата на
уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от
задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото
твърдение не е направено в настоящото производство. След като бъде известен за цесията,
дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване (решение №
40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/ 2009 г. на ВКС, решение № 123/24.06.2009г., по т.д.
№12/2009г. на ВКС, II т.о., определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС).
С оглед горното, съдът намира, че ответникът е надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне с получаване на препис от исковата молба от назначения му от съда особен
представител. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на страната, че
такова уведомяване не е надлежно извършено. Както се приема в съдебната практика
3
(решение № 198/18.01.2019г. на ВКС по т.д. № 193/2018г., І т.о.), факти с трансформиращо
правата на страните последици (в случая за обявяване предсрочна изискуемост на
задълженията по договор за кредит) могат да се отчитат като настъпили при получаване на
книжа именно от особен представител. Ето защо и по аргумент на по-силното основание,
няма причина последици с по-нисък интензитет да не се признават при същите
предпоставки.
От представения със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК заявление/договор (л. 11-15 от ч.гр.д. № 461/2020г., по описа на РС-Самоков) се
установява, че на 28.04.2017г. между ИЛ. К. ИЛ. и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД е сключен договор за мобилни услуги за номер *********, абонаментен
план Smart L, с месечен абонамент от 23.99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца. Съгласно
декларираното от И.И. (декларация л. 10 от ч.гр.д. № 461/2020г., по описа на РС-Самоков),
при сключване на договора същият е получил екземпляр от Общите условия на
дружеството, съгласил се с тях, както и с това те да станат неразделна част от
индивидуалния договор. Според раздел т. 25 от Общите условия (л. 26-34 от делото),
абонатът заплаща ежемесечно цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до
мрежата, както и стойността на проведените разговори и други услуги посочени в ценовата
листа на БТК и ползвани през предходния месец (или периоди). В т. 29 от Общите условия е
предвидено, че услугите се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на
ползването им, като периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката, като БТК
определя началната и крайната му дата. При липса на оспорване на така коментираните
документи от ответната страна, съдът намира за установено, че между И.И. и оператора е
съществувало облигационно правоотношение, по силата на което „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД се е породило задължение да предостави, респ. право
на ответника да полза услугите чрез обществената фиксирана електронна съобщителна
мрежа на дружеството.
Ответникът не е оспорил, че „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД му е
предоставило услугите, остойностени с процесните фактури, поради което съдът намира, че
за И.И. е възникнало задължение да заплати на оператора уговорените месечни такси и
стойността на използваните услуги, които съобразно представените фактури, са както
следва:
- 39.02 лева, представляваща стойност на месечен абонамент от 19.99 лева, 10.88 лева
мобилни разговори, 1.65 лева SMS и 6.50лева ДДС, за които е издадена месечна сметка №
**********/22.06.2017г. Посоченият падеж на плащане е 09.07.2017г.
- 23.99 лева, представляваща стойност на месечен абонамент от 19.99 лева и 4.00 лева
ДДС и за които е издадена месечна сметка № **********/22.07.2017г. Посоченият падеж на
плащане е 08.07.2017г.
Доколкото не се твърди от ответната страна и не се представят доказателства за
заплащане на горните задължения, то и същите съдът намира за дължими от И.И..
И след като съдът формира положителен правен извод, че в полза на ищеца е
4
възникнало субективното право да иска заплащане на сумата по цедираното му вземане,
съдът следва да се произнесе по направеното от ответната страна възражение за
погасяването му по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк.д.
№ 3/2011 год., понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В настоящия случай претендираните суми са за предоставени далекосъобщителни
услуги, които се покриват от понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД, поради което и вземанията за цената на същите се погасява с изтичане на 3-годишна
давност. Давността според нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, в настоящия случай от 09.07.2017г. и 08.08.2017г. и изтича
на 17.09.2020г., респ. 16.10.202г., съобразявайки нормата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за
мерките и действието по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г.) и § 13 от ПЗР към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г.), предвиждащи, че за срока от 13 март 2020г. до 7 дни от обнародване на ЗИД
на ЗЗ – 21.05.2020г., спират да текат давностните срокове. Тоест към датата на депозиране
на заявлението в съда – 16.07.2020г., предвидения в нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД
тригодишен срок не е изтекъл и в този смисъл възражението се явява неоснователно.
По изложените съображения се налага извода, че ищецът установи, в условията на
пълно и главно доказване съществува на вземането, за което му е издадена заповедта за
изпълнение, поради което и предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013г., в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, които съразмерно с предявената част от исковете възлизат общо
в размер на 156.32 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът И.И.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заплатена държавна такса от 25.00
лева, депозит за особен представител в размера 200 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 180 лева, които съразмерно на уважената част от исковете възлизат в размер на
405.00 лева.
Съдът констатира, че при депозиране на исковата молба ищецът е заплатил държавна
такса в размер на 25.00 лева, наместо дължимата за доплащане за исковото производство
такава от 39.92 лева (като разлика от държавната такса от 50.00 лева, съгласно чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и внесената в
заповедното производство такса от 10.08 лева - съответна на предявения размер на иска по
5
чл. 415 ГПК, а не платената такава съобразно материалния интерес по заповедното
производство). Поради това и на основани чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 14.92 лева по сметка на Варненския районен съд.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София
1404, р-н Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, съществува вземане срещу
ответника ИЛ. К. ИЛ., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. *****, за сумата от 63.01 лева
(шестдесет и три лева и една стотинки), представляваща стойност на незаплатени месечни
абонаментни такси и предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 22.05.2017г.-
21.07.2017г., дължими по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
28.04.2017г., клиентски номер 10399414002, сключен с „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, за които са издадени фактури №№ **********/22.06.2017г. на стойност
39.02 лева и **********/22.07.2017г. на стойност 23.99 лева, които вземания са прехвърлени
с договор за цесия от 16.10.2018г. на „С.Г.Груп“ ЕООД, което от своя страна ги е
прехвърлило на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019г., за която сума е издаден заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9361/2020г. по описа на РС-Варна, 34-ти състав, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ИЛ. К. ИЛ., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. *****, да заплати на
„ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1404, р-н
Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, чрез адв. В.Г. от САК, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 156.32 лева (сто петдесет и шест лева
и тридесет и две стотинки), представляваща сторени съдебно - деловодни в заповедното
производство и сумата от 405.00 лева (четиристотин и пет лева), представляваща
сторените разноски пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1404, р-н Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 14.92 лева (четиринадесет
лева и деветдесет и две стотинки), представляваща разлика между дължимата държавна
такса и заплатена такава при предявяване на исковата молба, на основание чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на адв. Д.Т. К. към Адвокатска колегия – гр. Варна, вписан под
№ 5737 в Националния регистър за правна помощ, възнаграждение за особено
представителство на ответника ИЛ. К. ИЛ. в размер на 200.00 лева, от внесения за целта
депозит.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7