№ 11584
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110130493 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу М. К. К., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68709/2022г. по
описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 2254,34лв., представляваща главница, ведно със
законната лихва от 16.12.2022 г. до изплащане на вземането, 284,11лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 20.12.2021г. до 19.08.2022г., 12,47лв.,
представляваща текущо начислена договорна възнаградителна лихва за периода от
20.08.2022г. до 31.08.2022г., 19,22лв., представляваща лихва за забава за периода от
20.01.2022г. до 31.08.2022г. и 65,75лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.09.2022г. до 14.12.2022г.
Ищецът твърди, че на 23.09.2021г. между /фирма/ и ответника бил сключен договор
за бърз потребителски анюитетен кредит № *******, като същият бил сключен чрез
средства за комуникация от разстояние, които били описани в раздел V т. 5.2 от общите
условия. На ответника била отпусната сумата от 2328лв., като се дължала фиксирана
годишна възнарадителна лихва в размер от 19,9%. На 23.09.2021г. ответникът усвоил
сумата. Крайният срок за погасяване бил 20.09.2026г., като погасяването следвало да стане
на 60 равни месечни вноски. При просрочие на главницата, кредитополучателят дължал
наказателна надбавка в размер на 10 пункта над договорената възнаградителна лихва, но не
повече от законната лихва. Предвид неплащането от ответника на дължими вноски, с
уведомление от 17.03.2022г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем. С договор за
цесия от 01.09.2022г. банката прехвърлила вземанията на ищцовото дружество, за което
ответникът бил уведомен на 26.11.2022г.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат уважени
предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 46, ал. 7 ГПК особен представител, е
депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Оспорва който и да е от
представените от ищеца документи да е подписан саморъчно или с електронен подпис от
ответника М. К., с оглед на което изобщо липсвал сключен договор за потребителски
кредит.
1
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 430, ал. 1 и 2
ТЗ вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е представено на хартиен носител искане за отпускане на бърз
потребителски кредит на физическо лице от дата 23.09.2021г., изходящо от ответника М. К.
и отправено до /фирма/. Представени са декларация за отпускане на потребителски кредит,
декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗМИП, Стандартен европейски формуляр, декларация за
икономически свързани лица, договор за бърз потребителски анюитетен кредит №
*******/23.09.2021г. с погасителен план към него, рамков договор за платежни услуги от
23.09.2021г., искане за открИ.е на разплащателна сметка, договор за открИ.е на
разплащателна сметка и общи условия.
В договора за кредит № *******/23.09.2021г. е посочено, че /фирма/, в качеството на
кредитор, и М. К. К., в качеството на кредитополучател, се сключва договор за банков
кредит, според който банката се задължава да предостави на потребителя кредит от 2328лв.
за текущи нужди. Същият се предоставя и усвоява по посочена в чл. 4 разплащателна
сметка, открита на името на кредитополучателя, която съвпада изцяло с разплащателната
сметка, предмет на договора за открИ.е на такава на името на ответника /л. 33-34/. В чл. 7.1 е
предвидено, че за ползването на сумата ответникът дължи фиксирана годишна лихва в
размер на 19,90%, а според чл. 8.1 при просрочие на главницата се начислява наказателна
надбавка от 10 пункта над договорната лихва, но не повече от законната лихва. В чл. 11 е
уговорено, че кредитът следва да бъде изплатен до 20.09.2026г. на 60 равни месечни
анюитетни вноски съгласно погасителния план към договора /л. 22/.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, е
направил само едно възражение с отговора на исковата молба, а именно, че договорът не е
подписан от него нито саморъчно, нито електронно и съответно липсва облигационно
правоотношение между страните. Доколкото ищецът твърди, че договорът е подписан
електронно, по делото са представени на електронен носител документите и е допусната
съдебно-техническа експертиза (СТЕ). В изслушаното и прието заключение по СТЕ
подробно е описан процесът по подаване на искане за сключване на договора за кредит,
автентикацията на страните и завършването на процеса. Вещото лице посочва, че
представените по делото на хартиен носител документи съвпадат напълно с наличните
електронни носители. Върху електронния ПДФ документ с име „Идентификация
2328лв.pdf” има положен квалифициран ел. подпис (КЕП) от М. К. К. на 23.09.2021г. в
10:39:48ч. Върху електронния ПДФ документ с име „Искане и декларации 2328лв.pdf” има
положени КЕП на две лица: М. И. С. на 23.09.2021г. в 10:44ч. и на М. К. К. на 23.09.2021г. в
10:48ч. Върху електронния ПДФ документ с име „Договор ОУ ПП 2328лв.pdf” има
положени КЕП на две лица: М. И. С. на 23.09.2021г. в 10:54ч. и на М. К. К. на 23.09.2021г. в
10:55ч. Експертът посочва, че всички електронни подписи са положени чрез валидни
квалифицирани удостоверения за КЕП, като КЕП на ответника е бил валиден от 03.04.2021г.
до 03.04.2023г., както и че електронният файл, озаглавен „Договор ОУ ПП 2328лв.pdf” с
обем от 68 страници, е бил изначално в този обем и с това съдържание и няма правени
редакции в него. Самото подписване е станало след обединяването на страниците в
документа и всяка редакция след полагане на КЕП би нарушило неговата валидност. Тоест,
вещото лице заключва, че е налице валидно и автентично електронно подписване на
документите от страна на кредитополучателя.
Съдът намира, че експертното заключение е обосновано и го възприема изцяло,
поради което възражението на ответника се явява неоснователно. Съгласно чл. 6 от ЗПДУР,
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
2
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Според чл. 3 ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен
документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014", като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ съдържащ електронно изявление. Според чл. 4 автор на електронното изявление е
физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Самото електронно
подписване се приравнява като последица на саморъчното. И доколкото в случая е налице
редовно електронно удостоверяване от страна на ответника и на служител на банката, то
съдът намира, че между тях е възникнало правоотношение по договор за банков кредит – чл.
430 ТЗ. Следва да се има предвид, че няма изискване всеки един текст да се подписва
отделно. Когато цялото съдържание на електронния документ съдържа повече страници,
няма необходимост всяка да се подписва самостоятелно. Електронният документ е единен и
просто се състои от повече по обем страници. С подписването на самия електронен файл с
квалифициран електронен подпис са подписани и всички съдържащи се в този единен файл
страници. Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението на ответника.
От представените писмени доказателства /л. 55-56/ се установява, че заемната сума е
постъпила по банковата сметка на ответника, а на 23.09.2021г. 2260лв. от тях са изтеглени в
брой от страна на М. К. от собствената му разплащателна сметка, по която паричните
средства са били преведени. Следователно, банката е изпълнила своето задължение да
предостави заемните средства на кредитополучателя и за него се е породило насрещното
задължение да върне сумата при уговорените срокове и условия. Тежестта за доказване
факта на връщане на кредита пада върху ответника, като същият не твърди и ангажира
доказателства за установяването му.
Съгласно чл. 11.1.2 от общите условия за предоставяне на потребителски кредити на
банката, които са неразделна част от договора за кредит, при непогасяване изцяло в срок на
което и да е задължение за плащане на анюитетна вноска, банката може да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Видно от приложените писмени доказателства, с покана от
17.03.2022г. банката е упражнила това свое право, като е предоставила 7-дневен срок на
длъжника да изпълни задълженията си. Поканата е връчена чрез залепване на уведомление,
което е допустимо, предвид че кредитополучателят е напуснал адреса, който е посочил като
такъв за кореспонденция и не е посочил нов. Уведомлението по чл. 47 ГПК е залепено на
08.08.2022г. /л. 63/, като двуседмичният срок за получаване на поканата изтича на
22.08.2022г. След това започва да тече предоставеният 7-дневен срок за изпълнение, след
което кредитът се счита за предсрочно изискуем. В мотивите на т. 2 от ТР № 3/2017г.,
ОСГТК на ВКС, е прието, че за периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът
на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му, а от обявяването на кредита за предсрочно
изискуем се дължи само непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането. Видно от исковата молба, ищецът претендира възнаградителна лихва
до датата на обявяване предсрочната изискуемост, която като размер съответства на
вноските по плана. След този момент се претендира само законна лихва за забава, която за
периода 01.09.2022г.-14.12.2022г. съответства на претендирания размер от 65,75лв.
Кредиторът има право на мораторна лихва и за периода на забавата преди предсрочната
изискуемост, доколкото задълженията не са изпълнение на падежа. Нейният размер възлиза
на 19,22лв., като следва да се посочи, че размерите на вземанията не са спорни по делото.
С оглед изложеното, съдът намира, че по делото е доказано, че в полза на банката са
се породили вземания в сочения размер по договора за кредит спрямо ответника. С договор
за прехвърляне на парични вземания от 01.09.2022г. банката е прехвърлила в полза на
3
ищцовото дружество пакет от вземания, включващ и тези по процесния договор за кредит.
На длъжника е изпратено уведомление за извършената цесия, което е връчено отново чрез
залепване на уведомление. В съдебната практика се приема, че уведомлението може да бъде
връчено и като приложение към исковата молба, което следва да се зачете като факт,
настъпил в хода на делото - чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо, следва да се приеме, че вземанията
са надлежно прехвърлени в полза на ищцовото дружество и ответникът е уведомен за това,
като носител на същите към настоящия момент се явява именно ищецът.
По изложените съображения, предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ищецът,
който е доказал такива в размер на 484,51лв. за заповедното производство и 1419,24лв. за
исковото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 430, ал. 1 и 2 ТЗ вр. чл. 6 ЗПФУР и чл.
86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу М. К. К., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 68709/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 2254,34лв., представляващи
главница по договор за бърз потребителски анюитетен кредит № ******* от 23.09.2021г.,
сключен с /фирма/, ведно със законната лихва от 16.12.2022г. до изплащане на вземането,
284,11лв., представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 20.12.2021г. до
19.08.2022г., 12,47лв., представляващи текущо начислена договорна възнаградителна лихва
за периода от 20.08.2022г. до 31.08.2022г., 19,22лв., представляващи лихва за забава за
периода от 20.01.2022г. до 31.08.2022г. и 65,75лв., представляващи мораторна лихва за
периода от 01.09.2022г. до 14.12.2022г., които вземания са прехвърлени на ищеца с договор
за цесия.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 М. К. К., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление
/населено място/, сумата от 484,51лв. – разноски в заповедното производство и сумата от
1419,24лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4