Р Е Ш Е Н И Е
№ 471/10.11.2021 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 433 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 166 от Данъчно – осигурителния кодекс ДОПК/ и чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба от Р.И.П. ***, чрез пълномощника адв.М.М., със съдебен адрес ***, „срещу Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/с изх. № 01-6500/9510#10 от 21.07.2021 г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие/ДФЗ/, с който е установено публично държавно вземане в размер на 8 775.66 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013, направление“Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност/ВПС1/ за кампании 2012, 2013 г., 2014 г., 2015 г., във връзка с подадените от Р.И.П. Общи заявление за площ за 2012 с УИН: 12/290512/54502, за 2013 с УИН: 12/110613/60411, за 2014 с УИН: 12/12061464557, за 2015 с УИН: 12/080715/69269 в размер на 8 775.66 лева , на основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.“в“ от Наредба №11 от 06.04.2009 г.
В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, „съществено противоречи на установената фактическа обстановка, издаден в несъответствие с целта на действащата нормативна уредба, при нарушение на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалноправните разпоредби.“. В жалбата се излагат доводи относно Уведомително писмо от ДФЗ с изх.№ 01-6500/9510 от 08.05.2019 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214“Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013. Твърди се още, че неизпълнението на поетия ангажимент се дължи на фосмажорни обстоятелства, неправилно е определен и процента на наложената санкция, т.к. Уведомителното писмо за прекратяване е издадено след приключване на петата година от поетия ангажимент. По изложените в жалбата съображения, поддържани в хода на производството по делото се иска оспорения акт да бъде отменен, като се присъдят и сторените по делото разноски.
Ответникът, чрез юрк.Й. оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като възразява срещу претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение като прекомерно.
По делото са представени и приети писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав, след преценка на доказателствата, във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че опорващият в качеството си на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР ЗПЗП, през 2012 г. е подал заявление за подпомагане, по три схеми, вкл. по направление “Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“, по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 -2013.
С уведомително писмо изх. № 01-6500/10201 от 24.09.2021 г. от изп.директор на ДФЗ, заявителят е уведомен за одобрените и неодобрените площи за участие по това направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност по мярка 214 „Агроекологични плащания“, съгласно приложена таблица/л.87 и сл. от класьора по делото/.
Не се спори и, че по подаденото заявление за първите четири години от поетия петгодишен ангажимент на оспорващия са изплатени суми за кампания 2012 – 9 472.87лева; за кампания 2013 – 11446.83 лева, за кампания 2014-11479.31 лева и за кампания 2015 – 11479.31 лева, т.е. общата стойност на изплатената субсидия за 2012 г. - 2015 г. възлиза на 43 878.32 лева.
С Уведомително писмо с изх. № 01-6500/9510 от 08.05.2019 г., издадено от зам. изпълнителен директор на ДФЗ, е прекратен агроекологичния ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 за кампания 2016 г., на основание чл. 18, ал. 3, т. 3, във вр. с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013/Наредбата/. Уведомителното писмо не е обжалвано, същото е влязъл в сила, стабилен административен акт.
С писмо с изх. № 01-6500/9510#8 от 13.07.2020 г. на основание чл. 26, ал. 1 АПК, получено от оспорващия на 12.08.2020 г., същият е уведомен за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, мотивирано по съображения на влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Оспорващият е уведомен, че в съответствие с чл. 18, ал. 4, б.“в“ от Наредба № 11/2009 г. следва да възстанови 20% от получената сума 43878.32 лева, която се равнява на 8 775.66 лева/л.27-28 от делото/. Дадена е възможност в 7-дневен срок да представи възражения или допълнителни доказателства, от което право същият се е възползвал. В подаденото възражение, отново изложил доводи, по които е възразил и през 2019 г., че се касае за площ от 20.49 ха, а не 29.20 ха/л.30-31 от делото/. По това възражение от 25.01.2019 г. има отговор от ДФЗ с изх.№ 01-6500/9510#3от 06.02.2019г./л.29 от делото/.
След което е издаден оспорения акт – АУПДВ № 01-6500/9510#10 от 21.07.2021 г., получено на ръка на 03.09.2021 г. от Р.И.П./л.12-14 от класьор по делото/. Същият е обжалван пред съда с жалба вх.№ 01-6500/9510#1 от 17.09.2021 г.
При така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, във в. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, като подадена в срок, от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, за който същия е неблагоприятен и срещу подлежащ на оспорване акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, поради което е валиден. Процесният акт има за предмет установяване на вземане, произтичащо от задължението на оспорващия за възстановяване на получена финансова помощ поради прекратяване на аргоекологичен ангажимент с влязъл в сила индивидуален административен акт.
В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е предвидено, че разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП регламентира, че дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради неспазване на критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ или бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, извън основанията по ал. 6 /налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 11, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ/, се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Съгласно нормата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от ЗПЗП е регламентирано, че изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на разплащателната агенция издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел I от ЗУСЕСИФ. Той може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Следователно, посочените разпоредби изрично допускат възможност за делегиране на правомощия за издаване на АУПДВ от страна на изпълнителния директор на ДФЗ.
От приложената по делото заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г./л.24-26 от класьора по делото/, е видно, че на зам. изпълнителния директор на ДФЗ Петя Димитрова Славчева са делегирани правомощия по т. 3 да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания, за които реда за подаване на заявления е уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Въз основа на горното съдът приема, че процесният АУПДВ е издаден от надлежно овластено лице, действало в рамките на предоставените му правомощия.
Актът е издаден в писмена форма, като изложените съображения по приложението на чл. 18, ал. 4, б.“в“ от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 и влязъл в сила индивидуален административен акт/необжалвано Уведомително писмо/ за прекратяване на многогодишния ангажимент представляват мотиви на АУПДВ, поради което съдът намира изискването по чл. 59, ал. 2 АПК за спазено.
Възраженията изложени в жалбата относно уведомителното писмо са неотносими към настоящото производство. В Уведомително писмо изх.№ 01-6500/9510 от 08.05.2019 г. е посочено, че за част от площите за които е поет петгодишния ангажимент е налице твърдяната невъзможност да бъде спазен предвид изменението на §15и чл.37и,ал.1 от ЗСПЗЗ и същите са изключени от поетия ангажимент, като е определена нова референтна площ в размер на 29.20ха. Процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените площи през кампания 2016, спрямо референтните парцели е 49.73%, съгласно приложение. Предвид което на основание чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 11/06.04.2009 г. ДФЗ отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност по мярка 214 „Агроекологични плащания“. Това уведомително писмо е получено лично от Р. Петров на 28.05.2019 г./гърба на л.27 от класьор по делото/ и не се спори в производството, че същото не е оспорено от него.
При издаване на оспорения в настоящото производство акт – АУПДВ, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото оспорващият е уведомен на основание чл. 26 АПК за започналото административно производство по издаване на оспорения акт, като й е дадена възможност за представяне на възражение и доказателства, от което право същият се е възползвал.
Неснователни са възраженията в жалбата за издаване на акта в нарушение на материалния закон.
Условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013, финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, са регламентирани в Наредба № 11/06.04.2009 г. Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, агроекологичните дейности и направления се изпълняват за срок от 5 последователни години, като срокът започва да тече от началото на годината на подаване на „Заявление за подпомагане“, което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за плащане“. През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1, кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане“, което условие в случая е изпълнено от оспорващия. Съгласно чл. 24 от Наредбата, агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква „а“ т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение, а одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, б.“а“, т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата, ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2 от Наредбата.
В настоящия случай, от доказателствата по делото е видно, че с влязъл в сила административен акт - Уведомително писмо с изх. № 01-6500/9510 от 08.05.2019 г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФЗ, е прекратен агроекологичния ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 -2013, за кампания 2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: а) до края на третата година - 100 %; б) до края на четвъртата година - 40 %; в) до края на петата година - 20 %; г) след петата година – 10 %. По силата на това правило, годината, в която е прекратен разглеждания ангажимент е 2016 г. След като годината на първоначално одобрение е 2012 г., а годината в която е прекратен агроекологичният ангажимент е 2016 г., което е пета, то съгласно чл. 18, ал. 4, б. „в“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., оспорващият дължи възстановяване на 20 % от полученото финансово подпомагане, което е в размер на 43 878.32 лева, т.е. сумата, послежаща на възстановяване възлиза на 8 775.66 лева, както правилно е приел административния орган. С оглед правилно определеното главно задължение, то жалбоподателят дължи заплащане на лихви, като акцесорно задължение на основание чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 937/2012 г. на Комисията от 12 октомври 2012 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. и Регламент № 65/2011. Този извод съответства на смисловото тълкуване на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., трайно застъпено в съдебната практика /напр. решение № 3107/12.03.2018 г. по адм. д. № 974/2017 г. на ВАС, III отд.; решение № 13391/28.10.2020 г. по адм. д. № 7569/2020 г. на ВАС, I отд., решение № 8528/14.07.2021 г.по адм.д.№1927/2021 г. на ВАС, VІІІ отд. и мн. др./.
Неоснователно е и оплакването за нарушени материалноправни разпоредби, като се сочи, че „агроекологичният ангажимент е прекратен с уведомително писмо от ДФЗ с изх.№ 01-6500/9510 от 08.05.2019 г., три години след приключване на петата година от поетия ангажимент“, а се сочело, че съгласно чл.18, ал.4 от Наредба № 11/06.04.2009 г., б“в“, че същият е прекратен до края на петата година. В уведомителното писмо ясно е посочено, че касае кампания 2016 г., заявление за агроекологични плащания за 2016 г., т.е. относно петата година на поетия петгодишен агроекологичен ангажимент. Безспорно към 2016 г. П. е подпомаган четири години, предвид което правилно е приложена цитираната разпоредба на Наредбата.
Предвид изложеното, съдът приема, че процесния акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; при спазване на административнопроизводствените правила; постановен е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и на целта на закона.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото. Оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ДФЗ 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ – чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид което и на основание чл. 172, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Р.И.П. ***, чрез пълномощника адв.М.М., със съдебен адрес ***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/с изх. № 01-6500/9510#10 от 21.07.2021 г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.
ОСЪЖДА Р.И.П. ***, да заплати на ДФЗ, сторените по делото разноски в размер на 100/сто/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: