№ 32740
гр. София, 04.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110122056 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими, предвид което следва да бъдат приети по делото.
Искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК следва да бъде уважено относно изисканото
кредитно известие. За сведение на ищеца, процесната фактура е представена към отговора.
Искането на ответника да бъде задължен ищецът да представи документ, следва да
бъде отхвърлено, доколкото в тежест на ищеца е да докаже, че е платено задължението по
фактурата, и по негова преценка той следва да представи доказателства в тази насока. В
случая плащането на задължението по фактурата следва да бъде отделено като безспорен
факт по делото, доколкото не се оспорва от ответника.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба, уточняващата молба от 04.06.2025 г. и
отговора на исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, ответника в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото в заверен препис кредитно известие № *********,
издадено към фактура № ********** от 10.01.2022 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че на основание чл. 161 ГПК, съдът може да приема
за доказани фактите, за които се създават пречки от страната за събирането на доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъде задължен ищецът да
представи платежен документ за заплащане на фактура № **********.
НАСРОЧВА о.с.з 16.10.2025 г. от 13:15, за когато да се призоват страните.
1
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
В исковата молба и уточняващи молби към нея ищецът „Минолби“ ЕООД твърди, че
е заплатил на ответника без основание сума в размер на 0,62 лева с включен ДДС, като
претендира връщането й. Сочи, че е потребител на мобилни съобщителни услуги, съгласно
Договор № ********* с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., при ответника „А1 България“
ЕАД за мобилна услуга № ********** с тарифен план А1 М клас XS, за която страните са
уговорили заплащането на месечна абонаментна такса в общ размер на 7,20 лева без ДДС.
Поддържа, че посочената сума включва месечна абонаментна такса за мобилната услуга и
такса за пакет – екстра за мобилен интернет на максимална скорост в размер на общо 3,20
лева без ДДС, с включена отстъпка, и месечна абонаментна такса в размер на 4,00 лева без
ДДС за допълнителен пакет мобилен интернет от 5 GB на максимална скорост с включена
отстъпка. Излага твърдение, че ответникът е издал на 10.01.2022 г. фактура № **********, за
периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., в която е начислил общ размер на месечните
абонаментни такси за периода 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г. от 7,96 лева без ДДС, т.е. повече
от уговореното с приложението от 03.12.2021 г. Поддържа, че е платил пълния размер на
фактурираната сума с включено ДДС. В настоящия процес претендира връщане на
надплатената недължима разлика до размера от 0,62 лева с ДДС. За посочената разлика
твърди, че ответникът е издал кредитно известие № ********* към процесната фактура №
********** от 10.01.2022 г., като счита, че с това си действие ответникът е признал, че я е
събрал неоснователно за мобилна услуга № **********, следователно дължи връщането й.
Моли за уважаване на иска, както и да му се присъдят разноските по делото.
Ответникът, редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор, в който не
оспорва облигационната връзка между страните и изменението на договора по силата на
Приложение № 1 от 03.12.2021 г., поддържайки, че абонаментните такси са начислени по
предоговорените условия правилно. Твърди, че до подписването на приложението от
03.12.2021 г., между страните са действали уговорките, съдържащи се в Приложение № 1
„Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна услуга А1 М клас“ от
14.10.2019 г., Приложение № 1 „Промоционални условия за ползване на ценови пакет за
Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга“ от 14.10.2019 г.
и Приложение № 2 от 14.10.2019 г., съгласно които са начислявани абонаменти такси за
ползваната мобилна услуга № **********. Сочи, че претендираната сума от 0,62 лева с ДДС
е начислена по фактура № ********** и е заплатена с основание за предоставяната мобилна
услуга, като част от сумата за уговорените и дължими такси по договора, но от друго лице,
ползвател на услугата, а не от ищеца. Поради което и ако се признае, че ответникът дължи
връщането й, не следва да се приема, че ищецът е материалноправно легитимираното лице
да я получи обратно. Моли за отхвърляне на иска и претендира сторените разноски по
2
делото.
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице валидно правно
основание за получаването й, съответно задържане на полученото.
ОТДЕЛЯ като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото по арг. на
противното от предвиденото в чл. 153 ГПК, че ищецът е абонат на електронни съобщителни
услуги, съгласно Договор № ********* с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с
ответника „А1 България“ ЕАД, доставчик на мобилна услуга № ********** с тарифен план
А1 М клас XS, по силата на който страните са уговорили заплащането на месечна
абонаментна такса в общ размер на 7,20 лева без ДДС, както и че сумата от 53,46 лева с
ДДС, част от която е претендираната сума от 0,62 лева с ДДС, начислена по фактура №
********** от 10.01.2022 г., е заплатена на доставчика – ответник по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3