№ 19437
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20231110112293
по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от
обвинение в извършване на престъпление, досъдебното производство по което е
било прекратено.
Ищецът твърди, че срещу него било образувано досъдебно производство №
3382 ЗМК – 1594/2021 г. по описа на 07 РУ - СДВР престъпления по чл. 343б, ал.
3 НК, което било прекратено с постановление от 15.04.2022 г. на Софийска
районна прокуратура. Твърди, че бил задържан в ареста и извършените срещу
него действия по разследването, довели до психическо и емоционално
напрежение. Посочва, че „обвинение в престъпление“ следва да се тълкува
разширено и лицето, спрямо което е образувано наказателно производство търпи
вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено без да му е повдИ.о обвинение. Моли за
постановяване на решение, с което ответникът ПРБ да бъде осъден да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, частично от 5 000
лева, претърпени от обвинение в извършване на престъпление, досъдебното
производство по което е било прекратено, ведно със законната лихва върху тези
суми от 15.04.2022 г. – датата на прекратяване на наказателното производство.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
1
Ответникът ПРБ заема становище за неоснователност на предявените
искове. Оспорва процесното досъдебно производство да е било образувано срещу
ищеца. Посочва, че е образувано за разследване на престъпление по чл. 343б, ал. 3
НК, но съобразно чл. 214 НПК не срещу конкретни лице. Твърди, че ищецът не е
привличан като обвиняем и не е разпитван нито в такова качество, нито като
свидетел. Посочва, че в хода на досъдебното производство не са извършвани
никакви действия по разследването с негово участие. Излага твърдения, че срещу
ищеца е съставен акт за установяване на административно нарушение и са били
иззети свидетелството за управление на МПС и контролния талон към него, но
счита, че това са действия на контролните органи по движение по пътищата в
рамките на административнонаказателното производство, които не са действия по
разследването или други действия по смисъла на НПК. Допълнително и в
условията на евентуалност възразява, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е несъответен на принципа за справедливост. Моли за
отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност – за присъждане
на обезщетения в по-нисък от претендирания размер.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не се спори между страните и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 02.12.2021г. срещу него било образувано
досъдебно производство № 3382 ЗМК – 1594/2021 г. по описа на 07 РУ - СДВР
престъпления по чл. 343б, ал. 3 НК, като му е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“-за срок от 24 часа по ЗМВР. На 15.04.2022 г.
наказателното производство е прекратено.
От показанията на св.А.П., които съдът не намира основание да не цени, се
установява, че от момента на задържането му до постановяване на окончателния
съдебен акт, ищецът е изпитвал негативни емоции, здравословното му състояние
се влошило, посещавал лекар. Свидетелят – живее на семейни начала с ищеца,
установява, че след започване на наказателното производство, ищецът бил
разсеян, притеснен, което се отразявало и на работата му и на отношенията с
роднините ме и семейството,не говорел с никой и дори не обръщал внимание на
детето си.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема предявения
частичен иск за основателен.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3, предл.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
2
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата, съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако наказателната
произвадство бъде прекратено. За да бъде ангажирана отговорността на
държавата по чл. 2, ал.1, т.3, предл.3 от ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила
оправдателна присъда, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на
вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и
незаконното обвинение. В настоящия случай всички предпоставки са налице.
Установено бе по делото, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за
извършени престъпления като образуваното наказателно производство е
прекратено, обуславящи ангажиране отговорността на държавата в лицето на
съответния орган, с който длъжностното лице, което е пряк причинител на
вредата, е в служебни отношения.
Съдът приема за установен и факта на причиняване на конкретни вреди на
ищеца от извършените действия от държавния орган.
Досежно размера на претендираните неимуществени вреди, безспорно е
установено по делото, че през периода на воденото наказателно производство
ищецът е изпитвал негативни емоции, не можел да изпълнява служебните си
задължения, проявявал признаци на депресивно състояние, поради което
незаконно повдИ.ото и поддържано обвинение в извършено престъпление в
процесния период са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени негативни психични изживявания през периода от 02.12.2021г. до
15.04.2022 г., през който е бил обвиняем за престъпление от общ характер.
Воденото срещу ищеца досъдебно и съдебно наказателно производство е
създало за него отрицателни преживявания, изразяващи се в развиване на
безпокойство и тревожност, които са инициирани именно от образуваното
наказателно производство и които са в пряка причинна връзка с незаконното
обвинение за извършено престъпление, при което искът е доказан по основание.
Самото осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че определено негово право е
нарушено и че то е подложено на ограничения в правната му сфера, представлява
неприятно преживяване и само по себе си подлежи на обезщетяване.
На основание чл. 52 от ЗЗД, който следва да намери аналогично
приложение, обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от
съда по справедливост. Безспорно е установено по делото, че в резултат от
незаконно повдИ.ото и поддържано обвинение ищецът е изпитвал притеснения,
довеели до безсъние нарушение на нормалния му ритъм на живот, в т.ч. и в
3
професионалната сфера / в т.вр. показанията на св.Петков поради което съдът
прие, че негативното състояние на психиката на ищеца, което е резултат от
обвинението, е справедливо да се обезщети със сумата 1 000 лева.
При определяне на този размер съдът съобрази и тежестта на повдИ.ото
обвинение, което прекратено срещу ищецът, и продължителността на
наказателното преследване -приблизително пет месеца. Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите и ефекта, които оказват върху
цялостния начин на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди определено съгласно чл. 52
ЗЗД възлиза на сумата в размер от 1 000 лв. Предявеният иск е основателен в
размер на 1 000 лева, в който следва да бъде уважен,като до пълния предявен
размер от 5 000 лева,следва да бъде отхвърлен.
В случая, законната лихва е дължима от увреждането, а то е настъпило при
осъществяване на фактическия състав на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – от 27.04.2022г.
влизане в сила на постановлението на прекратяване на наказателното
производство, до окончателното погасяване на сумата.
В тежест на ответника, по аргумент от чл. 10, ал.3 ЗОДОВ вр. чл. 78, ал.1
ГПК, следва да се възложат сторените от ишеца разноски. в размер на 10 лева –
заплатена ДТ.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, в тежест на ответника следва да се възложи
и сумата от 192.00 лева –адвокатско възнаграждение в минималния размер по
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ П.Р.Б., /адрес/, да заплати
на И. И. С.,ЕГН **********, сумата 1 000 лева, ведно със законната лихва от
27.04.2022 г. до окончателното й изплащане – обезщетение за неимуществени
вреди от повдигането обвинение на 02.12.2021г.за престъпление по чл.343б, ал. 3
от НК, наказателното производство по което е било прекратено, като
4
ОТХВЪРЛЯ за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лева, предявения
иск като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК П.Р.Б., /адрес/, да заплати на И. И.
С.,ЕГН **********, сумата 10 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА П.Р.Б., /адрес/, да заплати на
адвокат Й. К. А. от АК Варна, сумата 192.00 лева - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5