№ 116893
гр. София, 29.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. Р.. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. Р.. ЯНЕВА Частно
гражданско дело № 20221110131520 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.404 във вр. с чл. 416 от ГПК във вр. с
чл.248, ал.1 от ГПК и е по молба на В. - длъжник по издадена в полза на ...
ЕООД заповед по чл.410 с искане за допълване на разпореждане от
24.10.2022г. по гр.дело с № 31520/ 2022г. в частта за разноските чрез
присъждане на такива на длъжника за платено в ч.гр.дело с № 31520/2022г.
възнаграждение за адвокат от 600 лева, платено по делото.
Излага се, че такива са сторени и потърсени от него още с възражението
по чл.414 от ГПК, но не са му присъдени с разпореждането от 24.10.2022г., с
което на основание чл.415, ал.2 от ГПК съдът е обезсилил издадената заповед
по чл.410 от ГПк в полза на кредитора. Претендира се произнасяне в този
смисъл. Ангажират се доказателства.
В срока за становище такова не е депозирано от насрещната страна.
При тези твърдения и като съобрази доказателства по делото съдът
намира следеното от правна страна:
С разпореждане на съда от 05.07.2022г. по гр.дело с № 31520/2022г. е
била издадена заповед по чл.410 от ГПК в полза на ... ЕООД спрямо
длъжника В. П. Д..
В срока за възражение е било подадено такова от В. чрез адв.Г., с оглед
на което съдът с разпореждане от 16.08.2022г. е указал на заявителя правото
му на иск на основание чл. 415 от ГПК и последиците при непредявяване на
иска.
1
С разпореждане на съда от 24.10.2022г. съдът е обезсилил издадената
заповед по чл.410 от ГПК поради непредявяване на иска в едномесечния срок,
но не е присъдил търсените още с възражението разноски в полза на В..
Молбата от 15.11.2022г. за допълване на разпореждане от 24.10.2022г. е
в срок – в срока за обжалване и е основателна със следните съображения:
Искането за изменението/ допълването на акта, с който се приключва
производството по гр.дело с № 31520/2022г., а именно разпореждането по
обезсилване на издадената спрямо длъжника заповед по чл.410 от ГПК от
05.07.2022г. с произнасяне относно разноски е допустимо в тази хипотеза –
при сторени от длъжника разноски в заповедното производство, които се
търсят с молба по допълване на крайния акт по делото – този по обезсилване
на заповедта. В случая за длъжника с връчване на издадена срещу него
заповед, се поражда и право на защита с възражение по чл.414 ГПК и
съответно заповедното производство придобива състезателен характер.
Според указанията в т.12 от ТРОСГТК 4/2013 г. на ВКС, сезираният с
установителен иск по чл.422 ГПК съд при определяне на отговорността за
разноските и на двете страни, следва да отчете както направените разходи за
защита в исковото, така и в обусловилото го заповедно производство. В
хипотезите на осуетена искова защита на кредитора обаче – непредявен иск
при подадено възражение – т.е при вина на кредитора - устни състезания не
могат да бъдат провеждани, поради което и длъжникът следва да заяви
искането си за присъждане на разноските, направени по оспорване на
издадена заповед – тези в заповедното и тези в исковото - с първото си
процесуално действие, непосредствено след узнаването на акта за
приключване на производството – в конкретния случай разпореждането за
обезсилване на издадената спрямо него заповед по чл.410 от ГПК - в този
смисъл, най-късно сезирането на съда може да бъде извършено с молба за
изменение / допълване на акта, приключващ развитието на делото –
конкретното разпореждане – в този смисъл и по подобни хипотези е
формирана и задължителна практика по реда на чл. 274, ал.3
ГПК(Определение № 101 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2012 г., II г.
о., ГК и Определение № 745 от 19.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5032/2015
г., IV г. о., ГК.
В случая искането за присъждане на такива разноски е сторено още с
2
възражението, по него не се е развило исково производство и
инкорпорираното в молбата за допълване на разпореждането за обезсилване
на заповедта искане за присъждане на разноски в полза на длъжника е
своевременно. Същите следва да се присъдят в пълен размер от 600 лева.
С оглед на гореизложеното, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 от ГПК ... ЕООД, ЕИК 1..., със
седалище в гр. София да заплати на В. П. Д., ЕГН **********, гр. София чрез
адв. Р.. Г. съдебно-деловодни разноски по гр.дело с № 31520/2022г. по описа
на СРС, 144 състав в размер на 600 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на
разпореждането.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3