Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. С., 03.01.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно
заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря Д. Т., като разгледа т.д. № 8665/2014
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Т.С. ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника Д.-К.Ц. ***-С. ЕООД за заплащане на сумите както
следва: 127 030,69 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
абонатни № № 2418 и 5132 за периода ноември 2011 г. – март 2013 г., 13 954,12 лв.
– лихва за забава в плащането на главницата за периода 01.01.2012 г. – 17.02.2014
г., както и за законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението /16.04.2014 г./ до плащането. След постъпило възражение по реда на
чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил на ответника топлинна енергия по силата на договор
/вж. уточнение в о.с.з. на 24.02.2016 г./. Твърди ответникът да е ползвал
енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да
установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва наличието на облигационно отношение за доставка на
топлинна енергия за аб. № 5132, както и наличието на договор за процесния
период за аб. № 2418 /твърди прекратяването му поради изтичане на срока/.
Оспорва размера на иска, като твърди неточно измерване на количеството топлинна
енергия. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане
на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия за два абонатни
номера – 2418 и 5132.
Първият спорен въпрос е налице ли е облигацинонно
отношение между страните за процесния период за двата абонатни
номера. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ /в редакцията, действала към процесните
отношения/, продажбата на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди се осъществява
въз основа на писмени договори при общи условия. Според настоящия състав
установената от закона форма не е за действителност, тъй като установяването й
не е в обществен интерес. Дори обаче да се приеме, че писмената форма е за
валидност на облигационните отношения по продажба на енергия, то на липсата й търговецът не може да се
позовава, ако от поведението му може да се заключи, че не е оспорвал
действителността на изявлението /чл. 293, ал. 3 ТЗ/.
Следователно, за да е налице продажбено отношение между страните /търговци
по силата на правно-организационната си форма/, е необходимо да се установи
сключване на договор – или в писмена форма, или конклудентно – чрез изпълнение на права и задължения,
включени в обема на това облигационно отношение. Ирелевантно е притежанието
на качеството „собственик“ и „вещен/облигационен ползвател“ от страна на
ответника – достатъчно е и фактическото ползване, доколкото законът не
забранява встъпването в облигация за доставяне на енергия до имот, за чието
ползване купувачът няма юридическо основание.
Тези предпоставки са налице за аб. № 2418. Установява се, че на
08.12.2008 г. ответникът е подал заявление за сключване на договор за продажба
за този абонатен номер, като договор е подписан на същата дата. Договорът е подписан
като срочен – до 31.12.2010 г. Въпреки това съдът приема, че облигационното
отношение е продължило да съществува и
след тази дата – от цялостното поведение на ответника може да се заключи,
че той е ползвал доставяната за този
абонатен номер топлинна енергия и не се е противопоставял на това /т.е.
дори формата за сключване на договора да е за валидност, то с оглед качеството
на страните – търговци – липсата на форма не може да е основание за несъществуване
на облигационното отношение, щом страната е приемала насрещната престация/.
Този извод се подкрепя и от приетата като писмено доказателство молба от
ответника до ищеца от 31.03.2016 г. /л. 203/, с която същият заявява желание да
бъде преустановено топлоподаването – това сочи, че до този момент ответникът е получавал топлинна енергия, имал е
възможност да се противопостави на доставянето й, но не го е сторил. Именно
извънпроцесуалното поведение, а не заявеното в хода на процеса оспорване, цени
съдът.
Не се установява обаче съществуване на облигационно отношение за процесния
период за аб. № 5132. Страните не
спорят, а и от заключението на допълнителната СТЕ е видно, че този абонатен
номер е обслужвал доставянето на топлинна енергия за помещения, ползвани от
Стоматологичен център ***-С. ЕООД. На 16.06.2005 г. ответникът е волеизявил
пред ищеца партидата на Стоматологичен център ***-С. ЕООД да бъде включена в
неговата партида поради ликвидация на Стоматологичен център ***-С. ЕООД. Може
да се приеме, че това съставлява изявление за сключване на договор за доставяне
на енергия и до обектите, включени в абонатния номер на Стоматологичен център ***-С.
ЕООД. Възражението на ответника, че това изявление не го обвързва, тъй като е в
противоречие с интересите на представлявания, е неоснователно - по мотивите,
изложени в ТР 3/2013 г. на ОСГТК, за това изявление е неприложима разпоредбата
на чл. 40 ЗЗД – управителят е органен представител и действията му обвързват
дружеството пред трети лица, а ако те са в противоречие с интересите на
дружеството, това може да е основание за търсене на отговорност, но не и за
недействителност на сделката.
Волята да се встъпи в облигационно отношение за абонатния номер, използван
от Стоматологичен център ***-С. ЕООД, обаче е променена и това е намерило
израз в отправеното на 08.12.2008 г. изявление за сключване на договор –
само за абонатен № 2418. Доколкото и
преди тази дата ответникът е получавал топлинна енергия чрез аб. № 2418, то
отправянето на изрично изявление за подписване на писмен договор за този
абонатен номер съставлява не разширяване
предмета на съществуващото облигационно отношение /чрез добавяне на абонатен номер/, а напротив – специфицирането му само
до конкретен абонатен номер.
Ето защо посочването само на един абонатен номер съдът тълкува като воля
облигационното отношение занапред да
продължи само за обектите, включени в изрично посочения в предложението на
ответника абонатен номер. Така е прието и предложението, тъй като по този начин е сключен писменият договор
– само за аб. № 2418. Това е видно
както от представения оригинал /който съдът цени при условията на чл. 178, ал.
2 ГПК и отчита, че е извършена добавка в частта относно аб. № 5132/, така и от
изявлението на процесуалния представител на ищеца, направено в о.с.з. на
06.04.2016 г., че впоследствие е извършена добавка, като „добавката„ в договора е направена въз основа на молбата от 2005 г.
Едностранното вписване в писмения договор чрез разширяване на неговия предмет
обаче не може да доведе до валидно възникване на облигацията в тази част.
Не може да се приеме, че облигационно отношение за аб. №
5132 е продължило да съществува конклудентно – няма данни ответникът
фактически да е ползвал топлинната енергия, доставяна до помещенията на този
абонатен номер. Напротив – видно от представените писмени доказателства относно
собствеността и ползването на цялата сграда, след приключване на ликвидацията
на Столичен медицински холдинг ЕАД, в чийто капитал е било включено правото на
собственост, управлението на сградата е преминало върху Столична община –
Решение № 5/15.01.2009 г. Ето защо, ако
трети лица ползват помещенията, за които е открит аб. № 5132, то това не
съставлява ползване от името на ответника, а от името на лицето, което им е
предоставило ползването. Щом не може да се направи извод, че ответникът е
ползвал топлинната енергия, доставяна за аб. № 5132, то невъзможен е и извод за
ново, конклудентно създаване на облигационно отношение за този абонатен номер
след преустановяването му през 2008 г.
Поради изложеното съдът приема, че за процесния период е било налице
облигационно отношение само за аб. № 2418. Следва да се даде отговор на втория
спорен въпрос – в какъв размер е
възникнало задължението за доставяна топлинна енергия.
За отговор на този въпрос съдът съобрази заключението на основната и
допълнителната СТЕ. От тях се установява, че количеството топлинна енергия за
абонатната станция на топлоснабдената сграда се измерва и отчита чрез общ топломер.
Възражението на ответника, че няма данни за техническата му изправност, е
неоснователно – вещото лице сочи, че са налице документи за първоначална и
периодична проверка съгласно свидетелство от 2010 г. и от 2014 г., като извод
за идентичност между топломера, монтиран в процесната сграда, и този, който е
бил предмет на проверка, е направен от описанието на адреса, дадено в протокола
за снемане на средството за търговско измерване /вж. разпит в о.с.з. на
05.10.2016 г./. За топломер № 60098872, действал от 2010 г. до 2012 г., е
представено свидетелство за метрологична проверка. Същевременно от представения
протокол от 18.02.2014 г. е видно, че през 2014 г. е извършен демонтаж на
топломер № 60098905, монтиран през 2012 г., като причината за демонтажа е метрологична
проверка, а не техническа неизправност. Поради това съдът приема, че няма данни
монтираният през 2012 г. топломер № ********** да е бил технически неизправен. Ето
защо липсата на свидетелство за извършена метрологична проверка за този
топломер не води до извод за неточност на отчитането. Дори обаче това да е
така, то при установено ползване /основание/ на топлинна енергия за аб. № 2418,
съдът приема данните от този топломер при условията на чл. 162 ГПК, за да
определи размера на дължимата за доставената енергия цена.
В сградата не е прилагана система за дялово разпределение и не са монтирани
индивидуални измервателни уреди на отделните радиатори в помещенията на
сградата. Разпределението на топлинната енергия е извършвано от ищеца. Не са
монтирани измервателни уреди и за топла вода, като количеството енергия за
подгряването й е разпределяно от ищеца на база условно приет разход от 100 м3
/общо за двата абонатни номера/. Доколкото в процесния период абонатните
номера, за които е доставяна енергия, са били 4 /два от които процесните/, а
ищецът е имал данни само за общото постъпило количество енергия в сградата, с
допълнителната СТЕ вещото лице е
направило дялово разпределение за процесните абонатни номера – въз основа
на разпределението на полезната площ и припадащите се части между абонатите,
изготвено от трето лице през 2011 г., броя на мивките, използвани от всеки
абонат /установени при оглед/, и нормативно установените водоснабдителни норми
за оразмеряване на водопроводни инсталации. При това изчисление вещото лице
заключава, че за процесния период дължимата цена за отопление и подгряване на
вода за помещенията за аб. № 2418 възлиза на 108 046,04 лв. До този размер
следва да бъде уважен искът и отхвърлен до пълния размер за аб. № 2418 и изцяло
за аб. № 5132 съгласно уточнителна молба от 29.02.2016 г. и справка към нея /л.
60/. Суми за дялово разпределение не следва да се присъждат - не се установява
дяловото разпределение да е извършвано възмездно /представените общи условия са
за потребители за битови нужди и не могат да бъдат основание за начисляване на
възнаграждение за дялово разпределение в настоящия случай/, нито се установява какъв
е размерът на дължимото за разпределението възнаграждение /т.е. дали е в размер
на претендираната от ищеца сума от 2,04 лв/.
По иска по
чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Страните не спорят, че възникналото по силата на писмения договор
от 2008 г. отношение е предвиждало падеж на месечното плащане, поради което
съдът приема, че с т. съдържание е и конклудентно продълженото след изтичане на
срока облигационно отношение. Ответникът е изпаднал в забава с настъпване на
отделните месечни падежи.
Изчислен по този начин, размерът на дължимата лихва възлиза на 11 869,37
лв. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата до 13 954,12 лв., както и за
аб. № 5132.
По разноските в настоящото производство:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да се
присъдят разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 7228,57 лв.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената
част от исковете в размер на 768,45 лв.
По разноските в заповедното производство:
На основание т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови
осъдителен диспозитив за съответната част от разноските, дължими за заповедното
производство, а именно 4494,42 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Д.-К.Ц. ***-С. ЕООД, ЕИК ********, дължи
на Т.С. ЕАД, ЕИК ********:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ цена за доставена
топлинна енергия за периода ноември 2011 г. – март 2013 г. за аб. № 2418 в
размер на 108 046,04 лв., ведно със законната лихва от 16.04.2014 г. до
погасяването
- на основание чл. 86 ЗЗД лихва за забава върху горепосочената главница за
периода 01.01.2012 г. – 17.02.2014 г. в размер на 11 869,37 лв.
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ до пълния предявен размер от 127 030,69 лв. /за
аб. № 5132 и за възнаграждение за дялово разпределение/, както и иска по чл. 86 ЗЗД до пълния предявен размер от 13 954,12 лв. и за аб. № 5132.
ОСЪЖДА Д.-К.Ц. ***-С. ЕООД, ЕИК ********,
да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК ********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7228,57
лв., представляваща разноски в настоящото производство, и 4494,42 лв., представляваща разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Т.С. ЕАД, ЕИК ********, да заплати на Д.-К.Ц. ***-С. ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 768,45 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: