№ 136
гр. Смолян, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20235400500127 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 121/21.12.2022г., постановено по гр.д.№ 243/2022г. по описа на Девинския
районен съд е прието за установено по предявения иск на основание чл.124 ГПК, във вр. чл.26,
ал.1, пр.З ЗЗД, във връзка с чл.143, ал.1 и ал.2, т.5 и т.15 ЗЗП и чл.146, ал.1 и ал.2 ЗЗП от К. М. К.,
с ЕГН **********, от с. К., общ. Д., обл. Смолян, представлявана от адв.М.В.М., със съдебен адрес
гр.П., бул. „П.ш.“ № 81, ет.3, ап.Б против „И.А.М.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. Л. № 7,бул.„Д.Н.“ № 28, ет.2, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М.,
нищожността на чл.4 от Договор за паричен заем № 4511051/14.06.2022г., сключен с ответното
дружество “И.А.М.“ АД на основание чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД, във връзка с чл.143, ал.1 ЗЗП и чл.146
ЗЗП, поради противоречие със добрите нрави и е неравноправна,в хипотезата на чл.143 т.5 и т.15
ЗЗП. Отхвърлен е предявения иск на основание чл.124 ГПК, във вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, във
връзка с чл.11, ал.1, т.10, във връзка с чл.19 ал.4 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК от К. М. К., с ЕГН
**********, от с.К., общ.Д., обл.Смолян, представлявана от адв.М.В.М., със съдебен адрес гр.П.,
бул. „П.ш.“ № 81, ет.3, ап.Б против 1. „И.А.М.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. Л. № 7,бул. „Д.Н.“ № 28, ет.2, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. за
прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4511051/14.06.2022г., сключен с
ответното дружество “И.А.М.“ АД, като неоснователен и недоказан. Прието е за установено по
предявения иск на основание чл.124 ГПК, във вр. с чл.26, ал.1, предл. второ и трето ЗЗД във връзка
с чл.143, ал.1, т.19 ЗЗП и чл.146 ЗЗП от К. М. К., с ЕГН **********, от с. К., общ. Д., обл. Смолян,
представлявана от адв.М.В.М., със съдебен адрес гр. П., бул. „П.ш.“№ 81, ет. 3, ап. Б против „Ф.Б.“
ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. Л. 7, бул. „Д.Н.“ № 28, ет. 2,
ап. 40 - 46, представлявано от управител П.Б.Д., нищожността на Договор за предоставяне на
1
гаранция № 4511051/14.06.2022г., на основание чл.26, ал.1, пр. 2 и 3 ЗЗД, поради сключването му
при заобикаляне на ЗПК ( чл.21, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, чл.143, ал.2, т.19) и поради
сключването му при нарушаване на добрите нрави и при неравноправни клаузи, по чл.143,
ал.2,т.19 ЗЗП - не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Осъдено е „И.А.М.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. Л. № 7, бул.„Д.Н.“ № 28, ет.2, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. да заплати
на К. М. К., с ЕГН **********, от с. К., общ. Д., обл. Смолян, представлявана от адв.М.В.М., със
съдебен адрес гр. П., бул. „П.ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б разноски по делото в размер 538.22 лева, на
основание чл.38 ал.1 ЗА, във вр. с чл.7, ал.2 Наредба №1/09.07.2004г. за МРАВ. Осъдено е „Ф.Б.“
ЕООД, с ЕИК ****,със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. Л. 7, бул.„Д.Н.“ № 28, ет. 2, ап.
40 - 46, представлявано от управител П.Б.Д. да заплати на К. М. К., с ЕГН **********, от с. К.,
общ. Д., обл. Смолян, представлявана от адв. М.В.М., със съдебен адрес гр. П., бул. „П.ш.“ № 81,
ет. 3, ап. Б разноски по делото в размер 450.00 лева, на основание чл.38 ал.1 ЗА, във вр. с чл.7, ал.2
Наредба №1/09.07.2004г. за МРАВ.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 72/10.01.2023г. от К. М. К. чрез
пълномощника й адв.М.М., в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за нищожност на
Договор за паричен заем № 4511051/14.06.2022г. с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. Излагат се доводи, че неправилно районният съд е преценил, че посочения
договор отговаря на всички изисквания на чл.22 от ЗПК. Твърди се, че договорът противоречи на
чл.22 от ЗПК и не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Посочена е само стойността
на ГПР, но липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита, т.е. кои точно компоненти са включени в него и как се формира същият. Съобразно
разпоредите на ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), поради което следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще направи, а в случая липсва
такава яснота. Алгоритъма за определянето на ГПР е императивно заложен в ЗПК и е недопустимо
да бъде определян по друг начин. Не става ясно защо има разлика в процентите на ГЛП и ГПР от
над 6%, доколкото ответната страна заявява, че в процента на ГПР не е включено
възнаграждението за поръчителство,т.е не е ясно какво друго е включено. Затова неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема. Твърди се още, че договорът е недействителен и на основание чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, тъй
като към него не е приложен погасителен план, в който да са посочени броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В случая в договора е предвидена дължимостта на договорна лихва, както и такса
поръчителство, като същите не са индивидуализирани с оглед тяхната периодичност. Това не дава
възможност потребителят да разбере заплащаните вноски по погасителния план, какви
компоненти включват, как са изчислени и на каква база, което е още едно основание за нищожност
на договора. Освен изложеното договорът е недействителен, поради заобикаляне на разпоредбата
на чл.19 ал.4 от ЗПК. Районният съд правилно е отбелязал, че има явно нарушение на чл.11 ал.1
т.10, вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК, но неправилно е приел, че това не води до нищожност на целия
договор. Твърди се, че именно поради неспазването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК целият договор е
нищожен, съгласно чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договора за гаранция
2
в размер на 645.44 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР в размер
на 46.20%, но чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за предоставяне на
гарант/поръчителство, то действителното ГПР би нараснало двойно, като по този начин
потребителя се въвежда в заблуждение, доколкото сключването на Договор за
гарант/поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за потребителски
кредит без който последният не може да бъде сключен. Посочването в договора на размер на ГПР,
който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал.2 ,т. 1 от ЗЗП.Твърди се, че в случая не е
приложима разпоредбата на чл.26,ал.4 от ЗЗД, а е приложима разпоредбата на чл.22 ЗПК, в
какъвто смисъл е и съдебната практика. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и
бъде уважен изцяло предявения иск.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.
№328/02.02.2023г. и от „И.А.М.“ АД чрез старши юрисконсулт Д-Н. в който се излага становище
за прекратяване на производството по отношение на „Ф.Б.“ЕООД, предвид на това, че
жалбоподателят е обжалвал частично първоинстанционното решение, в частта му, с която е
отхвърлен иска му за прогласяване недействителност на договора за паричен заем № 4511051 по
отношение на „И.А.М.“ АД. Дори и жалбоподателят, да не е посочил спрямо кого от двамата
ответници обжалва решението, то от съдържанието на жалбата е видно,че същата не касае частта
от решението, за прогласяване недействителност на договор за предоставяне на поръчителство и
решението в тази част е влязло в сила, с оглед на което спрямо „Ф.Б.“ЕООД липсва обжалване и
производството следва да бъде прекратено спрямо това дружество.Ако съдът приеме, че се
обжалва решението и в тази част на жалбоподателя следва да посочи в какво именно се състои
порока на решението, след което моли да му бъде дадена възможност да изрази
становище.Претендира за разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360.00 лева, тъй като не е станал причина за образуване на въззивно
производство спрямо него.
В отговора на въззивната жалба, депозиран от „И.А.М.“ АД чрез старши юрисконсулт
Диляна Николова се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че правилно
районният съд е приел, че са спазени изискванията към съдържанието на договора за
потребителски кредит, предвидени в чл. 11 ал. 1 т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Неоснователно се твърди
в жалбата, че договорът нарушава изискванията на чл. 11, ал.1, т. т.10 от ЗПК без да сочи
конкретно защо счита, че са нарушени посочените изисквания. ГПР не е по-висок от 5 пъти от
размера на законната лихва, поради което не е налице нарушение на чл.19,ал.4 от ЗПК. Съгласно
чл. 19, ал. 2 ЗПК ГПР се изчислява по формула съгласно Приложение № 1. Възнаграждението на
дружеството-поръчител не е част от заемното правоотношение по Договора за паричен заем.
Същото е дължимо не към заемодателя, а за предоставена услуга от „Ф.Б.“ ЕООД, като е
уговорено да възникне задължение по нея, само при неизпълнение от страна на заемателя на
задължението му да представи едно от другите две обезпечения по договора за заем.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е налице нарушение, поради невключването
на възнаграждението на поръчителя, дължимо по Договора за предоставяне на поръчителство в
ГПР по Договор за паричен заем. С подписването на договора за предоставяне на поръчителство
„Ф.Б.“ ЕООД се е задължил да издаде поръчителство за плащане в полза на Заемодателя, с цел
гарантиране за изпълнение на всички задължения на заемателя, възникнали съгласно Договора за
паричен заем. В Договора за предоставяне на поръчителство е уговорено, че същият влиза в сила,
3
само и единствено в случай, че заемателят не изпълни задълженията по сключения Договор за
паричен заем в указания 3-дневен срок да предостави обезпечение - поръчителство от две
физически лица или банкова гаранция, поради което договорът за предоставяне на поръчителство
е едно второ, акцесорно облигационно правоотношение и не би могло дължимото по него
възнаграждение да бъде включено в ГПР по договора за паричен заем. Възнаграждение към „Ф.Б.“
ЕООД не представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо
дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или
не.Чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че ГПР се изчислява към момента на сключване на
договора за кредит, към която дата на кредитора няма как да е известно дали заемателят ще
предостави обезпечение, кое точно, какъв разход ще направи за него или ще избере да не
предоставя обезпечение. Поради това несъществуващи към деня на сключване на договора разходи
и възнаграждение не биха могли да бъдат включени в ГПР. Договорът в чл. 2, т. 8 изрично
посочва какви допускания са взети предвид при изчисляване на ГПР, с оглед на което е налице
пълна прозрачност. Възнаграждението е уговорено като дължимо само при настъпване на
визираното условие т.е. е дължимо само ако потребителят прибегне до тази възможност за
обезпечаване на вземането чрез поръчителство, а не е дължимо предварително, за да е известно
към момента на сключване на договора за заем. Договорът за кредит е съобразен и с императивната
норма на чл. 11, т. 10 ЗПК, която не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм,
по който се изчислява ГПР и не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и
изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат
допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, каквито изчерпателно са изброени както в чл.
19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити, така и в издадения в нейното изпълнение ЗПК и по точно в точка 3 от
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, поради това е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.Спазено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК като е налице погасителен план,
инкорпориран в договора за потребителски кредит, в който са отразени размерът, броят и
периодичността на плащане на погасителните вноски, размер на месечното плащане.С оглед на
това решението в обжалваната част е правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира за
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева за въззивна инстнация.
В съдебно заседание жалбоподателят К. М. К. чрез пълномощника си адв. М.М. в
представено писмено становище поддържа жалбата си.
Въззиваемият „И.А.М.“ АД чрез пълномощника си старши юрисконсулт М.К. в
представено писмено становище оспорва въззивната жалба.
Въззиваемият „Ф.Б.“ ЕООД чрез пълномощника си старши юрисконсулт М.К. в
представено писмено становище оспорва въззивната жалба.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговорите и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, а първоинстанционното решение,
преценено по реда на чл.269 от ГПК, в обжалваната му част е неправилно и като такова ще следва
да бъде отменено по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран от К. М. К. с иск с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с
4
чл.11,ал.1,т.10 и чл.19,ал.4 във вр. с чл.22 от ЗПК за признаване за установено, че Договор за
паричен заем №4511051/14.06.2022г., сключен с ответното дружество „И.А.М.“ АД е нищожен. С
обжалваната част от първоинстанционното решение районният съд е приел, че посочения договор
не е нещожен и отговаря на изискванията на ЗПК, като в него е посочен размера на предоставения
кредит, фиксирания ГЛП, ГПР, размерът на възнаградителната лихва, общата сума за връщане и е
приложен погасителен план. Посочения ГПР не противоречи на изискването на чл.19,ал.4 от ЗПК,
поради което е приел, че искът е неоснователен и го е отхвърлил. Този извод на районния съд не се
споделя от въззивния съд.
Не се оспорва между страните и това е видно от представения по делото Договор за
паричен заем №4511051/14.06.2022г., сключен между ищцата и ответното дружество „И.А.М.“ АД
в електронна форма, че последното е предоставило на ищцата в заем сумата от 1 600.00 лева,
срещу задължение от нейна страна да я върне в срок от 16 седмици, със седмична погасителна
вноска 106.66 лева, като първата погасителна вноска е на 24.06.2022г., а последната на
07.10.2022г.,съгласно чл.2,т.5 от договора. Между страните е договорен фиксиран годишен
лихвен процент 40%, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит, а при отказ от
иска лихвения процент на ден е 0,11%. Погасителните вноски съдържат главница и лихва,
съгласно приложения погасителен план. Размерът на договорната лихва се равнява на разликата
между общо дължимата по договора сума, в размер на 1706,56 лева и заемната сума от 1600 лева.
Съгласно чл.2, т.8 годишния процент на разходите е 46.20 %,изчислен по формула, съгласно чл.19
ЗПК и Приложение №1 към него, като са взети предвид допускания - договорът ще е валиден за
посочения в него срок. Всяка от страните ще изпълнява задълженията си по него точно и няма да
се начисляват разходи за събиране на сумата, лихви за забава и неустойка за неизпълнение.
Съгласно чл.4 от Договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата
на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две
физически лица –поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния размер на което да
е над 1000 лева, да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчители по друг
договор за паричен заем със същия заемодател, да нямат неплатени осигуровки за последните две
години и да няма задължения към други банкови или финансови институции или ако има-
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е с със статус „период на просрочие
от 0 до 30 дни“, като поръчителят подписва договор за поръчителство; 2) банкова гаранция с
бенефициер заемодателя за сумата по чл.2,т.7 от договора със срок на валидност-30 дни след
крайния срок за плащане на задължението и 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което
предоставя гаранционни сделки.
На основание чл.4 от договора за паричен заем ищцата–заемател на 14.06.2022г. е
подписала Договор за предоставяне на гаранция № 4511051/14.06.2022г. с „Ф.Б.“ ЕООД -
дружество гарант, което е финансова институция, предоставяща гаранционни сделки по занятие.
Съгласно чл.3,ал.1 от договора за предоставяне на гаранция потребителят дължи възнаграждение
на гаранта в размер 645.44 лева, платимо на месечни вноски по 40.34 лева, заедно с всяка
погасителна вноска по договора за паричен заем, считан от 24.06.2022г. до 07.10.2022г., а съгласно
ал.3 заемодателят „И.А.М.“ АД е овластен да приема вместо гаранта изпълнение на задължението
на потребителят за плащане по договора за предоставяне на гаранция.
Правилно районният съд е приел, че Договорът за паричен заем № 511051/14.06.2022г. и
Договорът за гаранция № 4511051/14.06.2022г. са функционално свързани, тъй като дължимото
5
възнаграждение на гаранта е във връзка с обезпечаване вземането на кредитора по договора за
паричен заем, поради което договорът за предоставяне на гаранция не е сключен самостоятелно, а
правата и задълженията по него са свързани с тези по договора за паричен заем.
Оплакванията във въззивната жалба се свеждат до доводите за нищожност на договора за
паричен заем, поради несъответствието на изискуемото съдържание с чл.11, ал.1, т.10, във връзка с
чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
Приложение № 1 начин. Макар формално в договора да е посочен ГПР в размер на 46.20%, този
размер не е действителен и не съответства на изискването на чл.19,ал.4 от ЗПК. Съгласно
чл.19,ал.1 от ЗЗП годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
като се изчислява по формула, съгласно приложение № 1. В разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК е
въведена забрана годишният процент на разходите да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, а според ал.5 клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни. От представения погасителен план е видно, че към
размера на погасителните вноските по договора за паричен заем от 106,66 лева (главница и лихва)е
прибавена и вноската по договора за предоставяне на гаранция в размер на 40,34 лева , така че
погасителната седмична вноска става 147,00 лева, а общо дължимата сума по договора 2352 лева.
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор при нарушение на добрите нрави, при
наличие на неравноправни клаузи във вреда на потребителя и при нарушаване на императивни
правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред при положение,
че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства.
Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора
според твърденията в исковата молба, за които съдът, дори и без изложени доводи, следи
служебно.
По делото не е спорно,че ищцата има качеството на потребител по смисъла на §13,т.1 от
ДР на ЗЗП и сключения от нея Договора за паричен заем № 4511051 по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици са приложими изискванията на специалния закон – ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,ал. 1, т. 7 -
12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.
22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
6
В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки
глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин
да са инкорпорирани всички разходи, които ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В случая нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР,
неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин
да посочи какво точно е включено в тях. Отделно - посочването само с цифрово изражение на
процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в
договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали
тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, в който смисъл е и трайната съдебна
практика. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10
ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от
сключването му, поради което договорът е недействителен.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено за услуга в
полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускане на заема и съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК следва да бъде включено в ГПР.
При сключването на договора за заем, чрез предвиждане на обезпечение под формата на
поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му, е
направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща
максималния размер на ГПР. Ищецът е въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да възстанови. Уговореното възнаграждение за гаранта представлява
допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т.нар. скрита
възнаградителна лихва/,уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в
гражданските и търговските отношения и с чл.19, ал.4 ЗПК. Становището на ответниците, че
дължимостта на сумата не е част от договора за заем и не е известна към момента на сключване на
договора, не може да бъде споделено. В договора за заем изрично е предвидено задължение за
7
предоставяне на обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от ответника
„И.А.М.“ АД дружество поръчител. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е
сключил договор за предоставяне на гаранция с втория ответник. Договорите са сключени чрез
едно и също лице, като представител на двете дружества, на една и съща дата, заведени са под
един номер, предоставен е един погасителен план и е уговорено плащане само в полза на „И.А.М.“
АД. Освен това, заемодателят и гарантът имат качеството на свързани лица, защото при направена
служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на
„Ф.Б.“ ЕООД е „И.А.М.“АД. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за
предоставяне на обезпечение още към момента на сключване на договора за заем. Тъй като се
касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и поставена като изискване за
предоставяне на заема- чл. 4, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да
бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл.19,ал.4
от ЗПК и изчислено с Calculator.bg е в размер на 256,46%. Ето защо, посоченият в договора за
заем годишен процент на разходите не отговаря на действителния. Посочването в договора на по-
нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Това от своя страна означава,че клаузата за общия размер
на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1
от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.ГПР не се уговаря
между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на
Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност, по-малка
от действителната, която превишава значително ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява
неизпълнение на задължението по чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК.Следователно, процесният договор за
заем е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и следва да бъде
признат за такъв, като съгласно чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед изложеното въззивната жалба е основателна , а първоинстанционното решение ще
следва да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и вместо него ще следва да бъде
признато за установено в отношенията между страните К. М. К. и “И.А.М.“ АД, че сключения
помежду им Договор за паричен заем № 4511051/14.06.2022г е недействителен на основание чл.22
във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да бъде
осъден въззиваемия “И.А.М.“ АД да заплати на жалбоподателката К. М. К. направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 109,39 лева(68,26 лева за първоинстанционното
производство и 34,13 лева за въззивното производство) и на адв. М.В.М. със съдебен адрес: гр.П.,
бул. „П.ш.“ № 81, ет.3, ап.Б на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение в размер на 470,66 лева за оказано безплатно процесуално представителство и
защита на жалбоподателката К. М. К. за въззивна инстанция.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Решение № 121/21.12.2022г., постановено по гр.д.№ 243/2022г. по описа на
Девинския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание
чл.124 ГПК, във вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.10, във връзка с чл.19 ал.4 ЗПК
във връзка с чл.22 ЗПК от К. М. К., с ЕГН **********, от с.К., общ.Д., обл.Смолян,
представлявана от адв.М.В.М., със съдебен адрес гр.П., бул. „П.ш.“ № 81, ет.3, ап.Б против
„И.А.М.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л. № 7,бул. „Д.Н.“ №
28, ет.2, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. за прогласяване нищожността на Договор за паричен
заем № 4511051/14.06.2022г., сключен с ответното дружество “И.А.М.“ АД, като неоснователен и
недоказан и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните К. М. К., с ЕГН
**********, от с.К., общ.Д., обл.Смолян и „И.А.М.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. Л. № 7,бул. „Д.Н.“ № 28, ет.2, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М., че
сключеният помежду им Договор за паричен заем № 4511051/14.06.2022г. е недействителен, на
основание чл.22 във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „И.А.М.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л. №
7,бул. „Д.Н.“ № 28, ет.2, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. да заплати на К. М. К., с ЕГН
**********, от с.К., общ.Д., обл.Смолян направените по делото разноски за държавна такса в
размер на 109,39 лева.
ОСЪЖДА „И.А.М.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л. №
7,бул. „Д.Н.“ № 28, ет.2, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. да заплати на адв. М.В.М. със съдебен
адрес гр.П., бул. „П.ш.“ № 81, ет.3, ап.Б на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение в размер на 470,66 лева за оказано безплатно процесуално
представителство и защита на жалбоподателката К. М. К. за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9