О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260042/22.01.2021г.
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на … 22.01.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ П.
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.гр.д.№34/21г. по
описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две
въззивни жалби и една частна жалба, както следва.Въззивна жалба, подадена от Комисия
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество/КПКОНПИ/, чрез процесуалния й представител А.И. - инспектор в ТД на
КПКОНПИ Варна, против решение №103/30.07.2020г., постановено по гр.д.№149/17г.
по описа на РОС, в частите му, с
които: 1/ е отхвърлен предявеният от
КПКОНПИ иск за отнемане в полза на държа -вата от Л.Д.Б. на недвижим имот -
жилищна сграда, собственост на същия, състояща се от сутерен, първи жилищен
етаж, състоящ се от дневна, кухня с трапезария, фоайе-салон с външен изход, три
спални, баня с тоалетна и коридор със стълба за тавански жилищен етаж, тавански
жилищен етаж, състоящ се от шест спални и коридор със стълба към първи жилищен
етаж, със застроена площ на жилищната сграда от 154, 64 кв.м. и РЗП на сградата
309, 28 кв.м., ведно с правото на строеж, находяща се в УПИ с площ 870кв.м., за
който е отреден имот VІ-204 в кв.65 по плана на с.Ясеновец, с административен
адрес с.Ясеновец, ул.“Родопи“, с пазарна стойност на жилищната сграда 55 000лв.,
като неоснователен; 2/ КПКОНПИ е
осъдена да заплати на Л.Д.Б. сумата от 305, 03 лв. за направени деловодни
разноски.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно,
като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложе -ните в
същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него поста -новено
друго, с което така предявеният иск бъде уважен.Претендират се разноски.
Въззиваемите Л.Д.Б. и Н.Д.Е., редовно уведо -мени, не са
депозирали отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Въззивна жалба, подадена от Л.Д.Б. и Н.Д.Е.,
двамата чрез процесуалния им представител адв.М.К., против решение №103/
30.07.2020г., постановено по гр.д.№149/17г. по описа на РОС, в частите му, с които, съответно:
1/ се отнема в полза на
държавата, представлявана от Комисията за противо -действие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество, следното имущество от Н.Д.Е.:
- сума в размер на 157 056,10лв.,
представляваща преводи от трети лица в чужбина в периода 2007-2012г.,
непреобразувана в друго имущество;
- сума в размер на 2 290лв., представляваща
вноски на каса по сметка № BG06 BPBI
7949 1099 7253 01 в „Юробанк България” АД, с титуляр Н.Д.Е.;
- сума в размер на 2 586, 60лв.,
представляваща вноски на каса по сметка № BG06 BPBI 7949 1099 7253 01 в „Юробанк България”
АД, с титуляр Н.Д.Е.;
2/ се отнема
в полза на държавата, представлявана от
Комисията за противо -действие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество, следното имущество от Л.Д.Б.:
- недвижим имот находящ се в с.Ясеновец, общ.
Разград, обл. Разград, ул. „Родопи“: урегулиран поземлен имот с площ 870 кв.м.,
за който по одобрения със Заповед №1427/2005 г. план на с.Ясеновец, общ.
Разград, обл. Разград е отреден имот VI-204, в квартал 65 по плана на селото, при
граници: улица, имот VІІІ-204, имот ХІ-203, имот V-202, придобит с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том 1, рег.№ 234, дело № 3 от
10.01.2008г. на нотариус с район на действие РС Разград, с пазарна стойност към
датата на подаване на исковата молба 13
000 лв.;
- поземлен имот с предназначение празно дворно място с площ от 1 395
кв.м., находящо се в с. Ясеновец, общ. Разград, обл. Разград, ул. „Родопи“,
представ -ляващо Урегулиран Поземлен Имот № ХIII-571, в квартал 64 по плана на
селото, одобрен със Заповед № 1898/ 2010г. на община Разград, при граници на
дворното място: от север - улица, от североизток - имот ХІІ-572, от югоизток -
имот № V-567, от юг - имот № Х-568 и имот с пл. № 569, от запад - имот с пл.№
570, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том
II, рег.№ 3457, дело № 195 от 4.07.2011г. на нотариус с район на действие РС
Разград, с пазарна стойност към датата на подаване на исковата молба 21 000
лв.
- лек автомобил БМВ 525 ТДС с рег.№ РР 0860
АР, двигател № 256Т122479146, рама № WBADF71070BS62140, придобит от Л.Д.Б. с
договор за покупко-продажба на 30.07.2008г., с пазарната стойност към датата на
подаване на исковата молба 4 000 лв.;
- лек автомобил БМВ 525 Д с рег.№ РР 9296 АР,
двигател № 306D324236778, рама № WBANX51090CT67018, придобит от Л.Д.Б. с
договор за покупко-продажба на 23.09.2010 г., с пазарната стойност към датата
на подаване на исковата молба 17 000 лв.;
- сума в размер на 102, 84 лв., представляваща
вноски на каса по разплащателна сметка № BG12 BUIN 9561 1000 1588 54 в евро, в
„Алианц Банк България” АД, с титуляр Л.Д.Б.;
- сума в размер на 4 456, 25лв.,
представляваща вноски на каса по разплащателна сметка № BG12 BUIN 9561 1000
1588 54 в евро, в „Алианц Банк България” АД, с титуляр Л.Д.Б.;
- сума в размер на 2 749, 42лв.,
представляваща извършени вноски от Л.Д.Б. по банкова сметка № BG06 BPBI 7949
1099 7253 01, в „Юробанк България” АД на Н.Д.Е..
- сума в размер на 22 000 лв., представляваща
пазарната стойност на лек автомобил Мерцедес, модел Е 270 ЦДИ с рег. № РР 7847
АР, към датата на отчуждаването му;
- сума в размер на 41 000 лв., представляваща
пазарната стойност на лек автомобил БМВ, модел Х 5 с рег. № РР 7877 АТ, към
датата на отчуждаването му;
3/ се
осъжда Н.Д.Е. да заплати по сметка на ОС-Разград държавна такса в размер на 6
477, 31лв.; 4/ се осъжда Л.Д.Б. да
заплати по сметка на ОС-Разград държавна такса в размер на 5 012, 34лв.; 5/ се осъждат Н.Д.Е. и Л.Д.Б. да
заплатят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото иму -щество сумата от 1 208, 58лв. за направените
деловодни разноски.
В жалбата се твърди, че
решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие
с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
поради необоснованост по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния представител А.И. - инспектор в ТД на КПКОНПИ Варна, поддържа
становище за нейната неоснователност и моли реше -нието на РОС в обжалваните му
от Л.Б. и Н.Е. части да бъде потвърдено.
Частна жалба,
подадена от Н.Д.Е. и Л.Д.Б., двамата чрез процесуалния им представител адв.М.К.,
против определение №260021/24.09.2020г., постановено по гр.д.№149/17г. по описа
на РОС, с което е изменено решение №103/30.07.2020г., постановено по гр.д.№149/17г.
по описа на РОС, в частта му относно разноските, присъдени в полза на КПКОНПИ,
в размер на 1208, 58 лв., като Н.Д.Е. и Л.Д.Б. са осъдени да заплатят
допълнително на КПКОНПИ още 377, 68лв., представляващи юрисконсул -тско
възнаграждение, с които общият размер на дължимата от ответниците на ищеца сума
за направени деловодни разноски се увеличава на 1 586, 26лв.В жал -бата се
твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което молбата на КПКОНПИ с пр.осн. чл.248 от ГПК бъде оставена без уважение,
евент. се претендира да бъде намален размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния представител А.И. - инспектор в ТД на КПКОНПИ Варна поддържа
становище за нейната неоснователност и моли обжал -ваното определение да бъде
потвърдено.
На
настоящият състав е служебно известно, че с определение №8181/ 02.04.2019г. по
гр.д.№704/17г. Софийски градски съд е направил преюдициално запитване по
следните въпроси, отправени до Съда на Европейския съюз:
1.
Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на
средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданско-правна
е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ (отм.); , ако:
A) обявената
от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция -
предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и
разпореждането с него, но без да се поставя като условие за конфискацията...
съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото
имущество;
B) от
отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (1) цялото имущество на
проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица (физически и
юридически), придобити, възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице...;
C)
единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за
незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без
предварителна регулация на значението на "законен/незаконен
източник");
D) преурежда
законността на придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано,
трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години
назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото
на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение
към момента на придобиването на конкретното имуществено право?
3.
По-специално, следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в
смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено
лице, чиито имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай
като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от
наказателното производство?
4. Следва ли
презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването за
зачитане на правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на
основните права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в
смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното
производство, която:
· създава
презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан
произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.); ;
· създава
презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито
имущество (чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ отм.);
· размества
доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата
за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица,
които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя
си, дори когато придобиването е възмездно;
· въвежда
"имущественото несъответствие" като единствено и решаващо
доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;
· размества
доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице,
и то преди и независимо от неговото осъждане;
· допуска
прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа
на която се установява предположението за незаконен характер на съответното
имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за
решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол
върху съдържането и прилагането на методиката?
5. Следва ли
чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на
средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в
смисъл, че допуска националният закон да замени разумното предположение (въз
основа на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че
имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението
(презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се
основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над
посочена в националния закон стойност (например 75 000 евро в продължение на 10
години)?
6. Следва ли
правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на
Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права
на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна
уредба като тази по главното производство, която:
· въвежда
необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото
имущество (чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);.
По
преюдициалното запитване е образувано дело С-319/19 пред СЕС, а делото е
висящо.Чл.267, ал. 1 ДФЕС задължава всеки
български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на
разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора (така
и чл.628 ГПК).С отправянето на
запитването съдът спира производството по делото (чл.631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след
произнасянето на СЕС то се възобновява (чл.631, ал. 2 ГПК).Решението на СЕС е
задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но
също така за всички съдилища и учреждения на Република България (чл.633 ГПК).Това означава, че
когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка
на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване
същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби
от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе
си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.Безпредметно е от
него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е
ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.Изложеното важи
и за настоящото производство.Повдигнатите по него въпроси по ЗОПДНПИ/отм./
предполагат тълкуването на Директива 2014/42/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 3 април 2014г. за обезпечаване и конфискация на
средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз от настоящия състав
според цитираните по-горе въпроси, които са поставени пред СЕС с определение
№8181/02.04.2019г. по гр.д. №704/2017г. на СГС.Доколкото образуваното дело
С-319/19 продължава да е висящо пред СЕС, съдът приема, че настоящото
производството следва да бъде спряно до приключването на дело С-319/19 на Съда
на Европейския съюз.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
СПИРА
производството по в.гр.д.№34/21г. по описа на ВАпС, гр.о. до приключването на
дело С-319/19 на Съда на Европейския съюз на осн. чл.633, вр. чл.631, ал.1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: