№ 440
гр. Кюстендил, 18.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500271 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М.С.К. – М., ЕГН
********** с адрес: *** представлявана от адв.К. срещу решение на Дупнишкия районен
съд от 24.11.2021г. по гр.д.№1039/2016г.,с което е извършена делба на съсобствено
имущество по реда на чл.353 ГПК, чрез разпределение на делбените имоти между
съделителите, както следва: в дял и изключителна собственост на М.С.К. е поставен 1/3
ид.ч. от упи 39339.504.117 в с.Крайници на стойност *** лв, в дял на Е.В.Й.. 1/3 ид.ч. от упи
39 339.504.117 в с.Крайници на стойност *** лв., в дял на Й. В. СТ. 1/3 ид.ч. от упи 39 339-
504.117 в с.Крайници на стойност *** лв.В дял на Б. ИВ. АЛ., ниви с №39339.79.33 на
стойност *** лв., 29339.11.71. на стойност *** лв., 39339.15.53 на стойност *** лв.,
39339.9.43 на стойност **** лв.В дял на В. ИВ. К. поставени ниви в землището на
с.Крайници с №39339.120.77, на стойност *** лв., 39339.121.26 на стойност *** лв.,
39339.18.39 на стойност *** лв.В дял на Л.Б.Т. ниви в землището на с.Крайници с
№39339.74.89 на стойност *** лв., 39339.*.90 на стойност *** лв., 39339.*.15 на стойност *
лв., 39339.73.186 на стойност 734 лв.,39339.73.187 на стойност * лв., 39339.85.273 на
стойност * лв., 39339.142.79 лв. на стойност * лв., 39339.13.103 на стойност * лв., 39339.82.1
на стойност * лв.Съдът е осъдил М.К. да заплати на Б. ИВ. АЛ. за уравнение на дела му * лв,
а Е.В.Й.. на В. ИВ. К. * лв, на Б. ИВ. АЛ.- * лв. и * лв. на Л. Б. Т..Й. В. СТ. е осъдена да
заплати на В.К. * лв.Съдът е присъдил в полза на бюджета 1 държавни такси. Преписи от
решението са връчени на страните, от тях на М.К. М. на 10.12.2021г.В законоустановения
срок е подадена жалбата, по която е образувано настоящото производство.В жалбата се
сочат следните пороци на решението: недопустимо разпределение на различни по
предназначение имоти от които единият урегулиран поземлен имот между съделителите, -
посочена е съдебна практика:решение №258/25.10.2011г. на ВКС по гр.д.№144/2011г. на ІІ
1
г.о, решение №7/27.01.2016г. на ВКС по гр.д.№4711/2015г., решение №165 от 08.05.2012г.
на ВКС по г.д.№900/2011г., решение №74 от 25.03.2013г. на ВКС по гр.д.№744/2012г. ІІ
г.о).Относно урегулирания поземлен имот се сочи за приложимо даденото в ТР №1/2004г.
разрешение, както и решение №148/07.04.2010г. по гр.д. №437/2009г. на І г.о на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК).Като самостоятелен порок се изтъква и факта, че съдът
е разпределил идеални части от посочения урегулиран поземлен имот между съделителите
М.К., Е.Й. и Й.С. и то при изрично противопоставяне на Карингова – за включване в
разпределението на имотите на този урегулиран поземлен имот.В жалбата се твърди и
процесуално нарушение във връзка с отправено искане за назначаване на експертиза –
оставяне без уважение на искане за допълване на експертиза, която да изготви проект за
разпределение на имотите, изключвайки урегулирания имот от дяловете.Като
закононарушение се изтъква и факта, че съдът не е изготвил проект за разделителен
протокол на земеделските имоти, предмет на делбата на основание чл.347 ГПК – въз основа
на заключението на вещото лице, след като предяви проекта на страните и изслуша
възраженията им в с.з., липса на мотиви за избор на приложения способ.Решението за делба
при което Карингова получава само дял от урегулирания поземлен имот, и то имот върху
който има тежест – права на трети лица е определено, като противоречащо на водещия
принцип при делба – всеки от съделителите да получи реален дял от делбата.С оглед
дадените разясненията съдържащи се в т.5б от ППВС №7/73г. и съдебни решения -
№7/2.01.2016г. на ВКС по гр.д.№4711/2015г., І г.о, ГК е обосновано становище, че в
съответствие със закона и тълкуването му в практиката, при допуснати до делба в случая 17
земеделски имота и 1 урегулиран поземлен имот, застроен с жилищни сгради то следва да
бъде съставен проект на разделителен протокол съгласно чл.347 ГПК за земеделските имоти
и теглене на жребий, а урегулиранят имот да бъде изнесен на публична продан.Счита, че с
оглед правата на страните( посочен е паричният им еквивалент ) и стойността на
допуснатите до делба имоти е възможно e разпределение на земеделските имоти между
съделителите, при включване на имоти намиращи се в една и съща местност или близки
една до друга.В съответствие с изложеното е и искане за извършване на делбата чрез
изнасяне на урегулиранния поземлен имот на публична продан, както останалите
земеделски имоти разпределение разпределени по реда на чл.353 ГПК респ. по реда на
чл.350- чл.352 ГПК.Допълнително е заявена претенция за заплащане на разноски в това
число и разходите за снабдяване с документи, както и направените по делото разноски.
В жалбата се съдържа искане за назначаване на съдебно – техническа експертиза, за 2
изготвяне на проект за делба на земеделските земи, които да бъдат разпределение между
съделителите, въз основа на дяловете им и тяхната стойност, като в дяловете бъдат
включени имоти от една и съща местност или близки една до друга с оглед обособяване на
равностойни дялове.
Преписи от жалбата са връчени на ответниците.Писмени отговори на жалбата не са
постъпили.
След дадени с определение №264/27.04.2022г. указания, са отстранени нередовности на
2
жалбата, свързани с плащане на дължимата държавна такса.
Според чл. 267, ал.1 ГПК - в закрито заседание въззивният съд извършва проверка на
допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262 , произнася се по допускане
на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито
заседание. Разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбите и доказателствените
искания може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът прецени, че е необходимо
да се изслушат и устните обяснения на страните.Според ал.2 съдът може да изслуша отново
свидетели и вещи лица, ако прецени това за необходимо.
Жалбата е допустима.Въпреки това делото не може да бъде насрочено за разглеждане в
с.з. по причина, че в обжалвания съдебен акт е допусната очевидна фактическа грешка в
индивидуализацията на един от имотите, предмет на предявения иск, а именно имотът по
пункт 17 от исковата молба, поземлен имот с идентификатор 39339.18.38 посочен погрешно
в диспозитива на обжалвания съдебен акт с №39339.18.39.
Според чл.247 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да
поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки – т.е компетентен да
направи поправката е съдът, който е постановил съдебния акт.Ясно е, че при констатираната
такава грешка въззивният съд не може да направи поправката, с акта по същество на спора.
Необходимостта от процедура по чл.247 ГПК налага производството да бъде
прекратено, а делото върнато на районнния съд за поправка на посочената грешка.
След приключване на производството по чл.247 ГПК делото да бъде изпратено отново
на КнОС за произнасяне по същество.
Водим от горното и на основание чл.247 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№271/2022г. по описа на КнОС и ВРЪЩА
делото на Районен съд – Дупница за поправка на очевидна фактическа грешка, в
диспозитива на решение от 24.11.2021г. по гр.д.№1039/2016г. ,относно индивидуализацията
на един от делбените имоти, като вместо 39339.18.38 да бъде посочен верният номер
№9339.18.39.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4