Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
гр. Перник, 12.04.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен Съд – Перник, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори март през две хиляди двадесет
и трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Наталия
Симеонова и с участието на прокурор
Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура –
Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 43 по описа на
съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на С.П.С. ***, против решение № 685 от 15.12.2022 г.,
постановено по АНД № 1582/2022 г. по описа на Районен съд – Перник.
С обжалваното решение е
изменено наказателно постановление (НП) № 7874 от 29.09.2022 г., издадено от
началника на Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” (ОКРПМ), дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол”
(ДАРОК) при Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ), с което на С.П.С., за извършено административно
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства (Наредба № 11/03.07.2001 г.), във вр. с чл. 177, ал. 3, т. 1
от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв.
(осемстотин лева), като за същото нарушение намалил размера на
административното наказание „глоба“ на 500 лв. (петстотин лева).
В жалбата са изложени доводи
за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че съдът е формирал погрешни
правни изводи за съставомерност на процесното деяние, за липса на допуснати в
производството по издаване на НП съществени процесуални нарушения, за липса на
предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Искането към касационния състав
е да отмени обжалваното решение и да отмени наказателното постановление.
Касационната
жалба е връчена на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“. В срока по чл.
213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор чрез главен юрисконсулт М.М.. Възразява
срещу доводите в жалбата и моли съда да остави в сила решението на Районен съд
– Перник.
В съдебно заседание
касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
В съдебно заседание
ответникът по касационната жалба, редовно призован не се явява и не изпраща
представител. В депозирано по делото становище се поддържа отговорът по
касационната жалба и се иска оставяне в
сила на обжалваното решение, както и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание Окръжна прокуратура – Перник чрез прокурор Бисер
Ковачки дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на
съда да остави в сила обжалваното решение.
Административен
съд–Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства, при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал.
1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
С НП № 7874 от 29.09.2022
г. началникът на ОКРПМ, ДАРОК при АПИ, наложил на С.П.С. административно
наказание „глоба“ в размер на 800 лв. за това, че на 01.09.2022 г., в 11:10
часа, на път – АМ „Струма“, км 26, на 500 м след отбивка за с. Студена, в
посока – гр. Благоевград – гр. София, управлява и извършва превоз на товари с
моторно превозно средство (МПС) с 4 оси, с 2 управляеми оси, марка „СКАНИЯ“, с
рег. ****– тежко пътно превозно средство (ППС) по смисъла на чл. 3, т. 2 от
Наредба № 11/03.07.2001 г., при превишаване на максимално допустимите норми по
чл. 7 от Наредбата, тъй като в резултат на извършено към този момент измерване
на натоварването на ос е констатирано, при измерено разстояние между осите 1.42
м, че сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на ППС е 20.945
т, при максимално допустимо натоварване на ос – 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т.
5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., т.е., че е налице превишаване с 1.945
т. Формулирано е административнонаказателно обвинение, че към момента на
проверката водачът е извършвал превоз на товари (фракция) без да има право на
това съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата.
Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2
от ЗДвП във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл.
първо от Наредба № 11/03.07.2001 г., във вр. с чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 0009229 от 01.09.2022 г., в който е
формулирано административнонаказателно обвинение срещу жалбоподателя, че
осъществява превоз на товар – асфалтова смес, за което „не представя разрешение
за дейности от специалното ползване на пътищата“, съответно за нарушени са
посочени нормите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗДвП, във вр. с чл.
8, ал. 1 и ал. 5, чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решението, предмет
на настоящия съдебен контрол го е изменил, като за същото административно
нарушение е намалил размера на глобата от 800 лв. на 500 лв. Направил е извод за безспорно установено за извършено и от касатора административно нарушение, състоящо се в осъществяване
на движение, посредством управление, на тежко ППС за дейност от специалното
ползване на пътищата без валидно разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси), издадено от администрацията, управляваща пътя и за правилно приложен към това деяние
материален закон. Прието е, че в процесния случай не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е неправилно.
Съображенията са следните:
Настоящият състав
възприема, доводите на касатора и счита, че са налице допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административно наказателното производство, които съставляват
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, както и е
налице неправилно прилагане на материалния закон.
С АУАН на водача е
предявено, че е осъществил движение на процесното ППС – извънгабаритно, тежко
по смисъла на разпоредбите на Наредбата, без разрешение за дейности от
специалното ползване на пътищата, с което е прието, че са нарушени нормите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗДвП, във вр. с чл.
8, ал. 1 и ал. 5, и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г..
В НП формулирано е
бланкетно, непълно и несъответно на предявеното с АУАН обвинение, че към момента на проверката водачът е извършвал превоз
на товари (фракция) с извънгабаритно ППС, в случая тежко поради установено
натоварване на ос, надвишаващо максимално допустимите норми, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да има право на
това съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата,
съответно за нарушени са посочени чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗДвП,
във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/03.07.2001 г. Т.е. при еднородни фактически обстоятелства, предявени с АУАН
и НП са, както различни фактически обвинения срещу дееца, така и на същите е
дадена в известна степен различна правна квалификация що се отнася до частта на
АУАН, в която посочена за нарушена е разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата
(регламентираща една от хипотезите на разрешаване на движение на извънгабаритни
и тежки ППС). Следва да се посочи в тази връзка, че осъществяването без
разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя, на движение
на извънгабаритно ППС в рамките на специалното ползване на пътищата и
управлението на извънгабаритно ППС по пътищата, отворени за обществено ползване
в случаите, в които не се следва издаването на такова разрешение, изпълват
съставите на различни административни нарушения, всяко от които наказуемо по
различен нормативен ред – Закона за пътищата, съответно ЗДвП.
Предвид горното в НП е извършено
съществено изменение на административнонаказателното обвинение, предявено на
нарушителя с АУАН, основано от наказващия орган без конкретно изложени мотиви,
неправилно в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Еднородността на фактите и
обстоятелствата, посочени в АУАН и възприети в НП, не съставлява достатъчно
основание за упражняване на правомощието
по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Понятието „нарушение“, визирано в сочената и приложена
разпоредба на ЗАНН, изисква установеност на фактическото обвинение по смисъла
на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, предявено на нарушителя с АУАН, от който момент
именно е и гарантираното от процесуалния закон право на нарушителя да узнае
фактите, срещу които да организира защитата си.
Фактически с АУАН е
предявено извършването на нарушение по чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ, във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2,
предл. второ от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 37,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., движение без разрешение, но е извършена
правна квалификация, съответна на извършено административно нарушение по чл.
139, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗДвП, във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба №
11/03.07.2001 г. На свой ред наказващият орган в НП е приел, че към момента на проверката водачът е
извършвал превоз на товари (фракция), без да има право на това съгласно
разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата, видно от
обстоятелствената част – с извънгабаритно ППС, в случая тежко поради установено
натоварване на ос, надвишаващо максимално допустимите норми, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството и е квалифицирал
деятелността освен като административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл.
трето от ЗДвП, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001
г., също и по чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Последната разпоредба обаче, е
относима към състав на административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ, във
вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от Наредбата (т.е. визира обстоятелствено предявеното с АУАН).
С така извършеното от
наказващия орган изменение на административнонаказателното обвинение, предявено
с АУАН на нарушителя, е пренебрегната обвинителната функция на АУАН, довело и
до нарушаване правото на защита на дееца. Извършените в АУАН и НП правни
квалификации съдържат некореспондиращи си, както със съответното обвинение,
така и помежду си нормативни разпоредби, което на свой ред рефлектира и върху
правилното приложение на материалния закон. Установеното в своята съвкупност е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Не кореспондира с
доказателствата, приобщени по делото и изводът на пръвоинстанционния съд, че водачът не е притежавал валидно разрешение,
издадено по реда на Наредбата, тъй като измереното претоварване на осите е
надвишавало както нормите по Наредбата, така и параметрите по представеното от
водача разрешение/квитанция за платена пътна такса. Това е така, защото нито
АУАН, нито НП, обстоятелствено съдържат описание на параметри в представено разрешение/квитанция
за платена пътна такса. Такова доказателство (разрешение/квитанция) не е и приобщавано
по преписката и делото, съответно на наказания водач не е предявявано нито
фактически, нито правно, обвинение, съставляващо управление на МПС с параметри,
надвишаващи посочени в представено разрешение/квитанция за платена пътна такса.
На следващо място районният съд, във връзка с правилното приложение на
материалния закон, е дължал проверка налице ли са били на първо място предпоставки
въобще за наличие на разрешение,
независимо въз основа на разрешително или на квитанция за заплатени пътни такси,
а едва след това, наличието или не такова.
В случая административнонаказателната
отговорност на касатора, ангажирана с процесното НП за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл.
трето във вр. с чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. трето от ЗДвП, с направена привръзка
към чл. 8, ал. 2 и ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба №
11/03.07.2001 г.
Съгласно чл. 139, ал. 1,
т. 2, предл. трето от ЗДвП, движението на ППС с размери, маса и натоварване на
ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2 (от министъра на
регионалното развитие и благоустройството), се извършват по ред, определен от министъра на
регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, с министъра на околната
среда и водите и с министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 11/03.07.2001 г., движението на извънгабаритни ППС се осъществява в
рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е
невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато
товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на
общественото ползване на пътищата. В ал.
2 на с. чл. е указано как се осъществява движението на извънгабаритни и/или
тежки ППС в рамките на общественото ползване на пътищата в случаите, когато са
налице пречките по ал. 1 за осъществяване на превоза по посочените начини – с
разрешително за преминаване, в рамките на специалното ползване на пътищата,
издадено от администрацията, управляваща пътя.
Според чл. 37, ал. 1, т.
1, предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г., във вътрешността на страната
съответните служби за контрол при МВР и АПИ спират и проверяват спрелите и
навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, както и съставят акт на водача, когато при проверката
се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена
такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
Санкционната разпоредба
на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП предвижда налагане на административно наказание
„глоба“ от 500 до 3 000 лв. на водач, който без да спазва установения за
това ред, управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават
нормите, определени от министъра на РРБ.
Посочените правни норми
на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето и чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. трето от ЗДвП, по съществото си визират обща забрана за движение в обхвата на пътя на
извънгабаритни ППС, включително тежки – с натоварване на ос, което надвишава нормите,
установени в Наредбата. Нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от закона е бланкетна,
а привръзката е с правилото на чл. 7, ал. 1, в съответната хипотеза, във вр. с чл. 3, т. 2 от Наредба №
11/03.07.2001 г., съответно с чл. 8, ал. 1 от Наредбата във вр. с § 1, т. 14 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата, издадена на основание чл. 139 от ЗДвП.
Предвид фактите и
обстоятелствата по случая и конкретно с оглед вида на превозвания товар –
асфалтова смес, който без съмнение може да бъде „разглобен на части“,
представлява делим товар и може да се превозва в рамките на общественото
ползване на пътищата (чл. 8, ал. 1 от Наредбата), с превозно средство, ремарке,
съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на Наредбата (§ 1, т.
14 от ДР на Наредбата) и нито
разрешително, или разрешение въз основа квитанция за заплатени пътни такси е
следвало да са факт, в каквато посока са и доводите в писмената защита,
представена пред районния съд от страна на наказващия орган (л. 76 от АНД).
Разрешаването на движение на извънгабаритното ППС в рамките на специалното
ползване на пътищата в този случай би било незаконосъобразно. В тази връзка,
посочените в НП правни квалификации по чл. 8, ал. 2, във вр. с чл. 37, ал. 1,
т. 1, от Наредбата, се отнасят до хипотези, в които притежаване на разрешение е дължимо, какъвто
настоящият случай не е. Движението е
осъществявано в нарушение на забраната по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за
което в разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. трето от ЗДвП е предвидено
налагането на административно наказание. Предвид това, както в АУАН, така и в
НП, касателно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредбата, съответно в АУАН, с
оглед посочената норма на чл. 8, ал. 5 от Наредбата, е изведена и неправилна
правна квалификация на процесната деятелност, което обосновава извод за
незаконосъобразност на производството и поради неправилно приложение на
материалния закон.
Материалната компетентност на длъжностните лица да
съставят актове за установяване на административни нарушения (АУАН) е разграничена
нормативно и следва от изрична разпоредба на законов или подзаконов нормативен
акт (чл. 37, ал. 1, б.
"а" ЗАНН). В конкретния случай длъжностни лица от Агенция
"Пътна инфраструктура" са съставили акт и съответно наложили наказание за нарушение на ЗДвП,
което нарушение е включено в компетентността на други служби за контрол.
В глава 5 от ЗДвП
са разпределени правата и задълженията на службите по контрол за осигуряване на
безопасност на движението по пътищата в Република България. В чл. 167а от ЗДвП
като служба за контрол, която контролира заплащането на съответната такса по
чл. 10 от ЗП е посочена, Агенция "Пътна инфраструктура". На свой ред разпоредбата
на чл. 167а, ал. 2, т. 8 във вр. с т. 7 от ЗДвП, изрично регламентира случаите,
в които компетентни да съставят АУАН и да връчват електронни фишове са
определени от председателя на УС на АПИ длъжностни лица - за нарушения по чл.
179, ал. 3 – 3в, при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, какъвто
не настоящият случай.
От друга страна Наредба № 11/03.07.2001 г. е издадена на основание законовата делегация на чл. 139, ал. 3 от ЗДвП, според който движението на ППС с размери, маса и натоварване
на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2 от чл. 139, както
и движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари, се извършва
по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
съгласувано с министъра на транспорта, министъра на околната среда и водите и
министъра на вътрешните работи. По силата на ЗДвП не е делегирана възможност на
съответния министър с подзаконов нормативен акт да определя органите,
компетентни да извършват контрол. Законовата делегация обхваща само реда, по
който се извършва движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос,
надвишаващи регламентираните норми, както и движението на ППС, превозващи
опасни товари. Относно контрола на извънгабаритните и тежки ППС, в Наредбата е
разписано, че контролът се осъществява от Агенция "Пътна
инфраструктура" със съдействието на съответните служби за контрол при МВР,
за разлика от възложения контрол в чл. 166, ал. 1, т.
1 във вр. с ал. 2, т. 8 от ЗДвП осъществяван от министъра на
транспорта информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация".
На основание чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон като според ал. 12 на
цитираната норма, наказателните постановления за нарушения по този закон се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица, съобразно
тяхната компетентност.
Същевременно, съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП нарушенията се установяват с
актове, съставени от длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура"
и на Агенция "Митници" - за нарушения по републиканските пътища. А съгласно чл. 167, ал. 3
от ЗДвП общата маса, осовото
натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират
от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна
инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване, Следователно по смисъла на ЗДвП Агенция "Пътна
инфраструктура" и Агенция "Митници" в частност, осъществяват
контрол в случаите, когато се охраняват обществени отношения свързани с
правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване.
От своя страна нормата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, на което основание е наложено наказанието на жалбоподателя,
регулира защитата на друг вид обществени отношения, такива свързани с безопасността на движението по пътищата и
свързаната с нея необходимост от спазване на определена допустима маса на
транспортните средства, движещи се без специално разрешение. Правомощията на
длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура" обаче са свързани
единствено и само с осъществяване на контрол с оглед предпазване на пътищата. В
тази насока е и Заповед № РД-11-247/31.03.2022
г. на Председателя на УС на АПИ, приложена по делото, с която оправомощава длъжностните лица по контрол по
републиканската пътна мрежа да съставят АУАН на основание чл. 56, ал. 2, т.
1 от Закона за пътищата във вр. със Закона за движение по пътищата.
В конкретния случай издаването на АУАН по
отношение на нарушение на ЗДвП е извън правомощията, които притежават
длъжностните лица в структурите на Агенция "Пътна инфраструктура".
Последните могат да съставят актове за установяване на административни
нарушения на основание чл. 56, ал. 2, т.
1 от ЗП. Към тези нарушения актосъставителят и административно
наказващият орган може да направи привръзка със Закона за движение по пътищата,
но не и нарушението и основанието, въз основа на което се налага, да се
основава само и единствено на ЗДвП.
Дори и да се приеме, че е налице колизия между
определените с Наредба № 11/03.07.2001 г. контролни органи и тези, посочени в
ЗДвП, то на основание чл. 15, ал. 3 от
ЗНА, се прилага уредбата, регламентирана в закона.
По изложените съображения
настоящият състав счита, че актосъставителят и административнонаказващият орган
– длъжностни лица при АПИ, определени от председателя на УС на АПИ, не
разполагат с компетентност да установяват и санкционират нарушения по чл. 139,
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Изложеното обосновава
отмяна на решението на районния съд като незаконосъобразно, респективно отмяна
на наказателното постановление, като издадено в нарушение на закона поради
липса на материална компетентност у актосъставителя и издателя на същото, което
изначално опорочава производството, както и поради допуснатите в хода на
проведеното административнонаказателно производство съществени процесуални
нарушения, ограничили включително правото на защита на наказаното лице.
По разноските:
Касаторът не претендира
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
При този изход на спора
ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1
от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 685 от 15.12.2022 г., постановено по АНД № 1582/2022 г.
по описа на Районен съд – Перник, и ВМЕСТО НЕГО:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 7874 от 29.09.2022 г., издадено от началника на Отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа”, дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура”, с което на С.П.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв. (осемстотин
лева) за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37,
ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/