№ 57
гр. Смолян, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Гражданско дело №
20215400100119 по описа за 2021 година
Производството е по два обективно съединени иска-
главен иск с правно основание чл.155ал.2 ЗЗД във връзка с чл.143ал.1
ЗЗД, с цена на иска 65 844.28лв. и акцесорен иск с правно основание чл.86
ЗЗД,с цена на иска 11 319.11лв.
ИЩЦАТА Т. Б. К.,ЕГН********** с адрес: гр.П.,
ул.“Н.Г.“№2, със съдебен адрес: гр.П., бул.“Ш.с.“ №144, ет.2, офис3, чрез
пълномощника и адв. М.Х., твърди в исковата молба, че ответницата В. АС.
ГЮН.,ЕГН********** от гр.З., на 26.ІІ.2008год. е сключила с „Банка
ДСК“ЕАДгр.София договор за кредит в размер на 110 000лв., със срок на
издължаване на кредита- 240 месеца, считано от датата на усвояването му или
до 26.ІІ.2028год. За обезпечение на отпуснатия кредит, „Банка
ДСК“ЕАДгр.София е вписала договорна ипотека върху следния недвижим
имот: апартамент „А“, находящ се в гр.П., бул.“М.“№95, ет.3, със застроена
площ 84кв.м., ведно с 1/38 идеални части от поземления имот, върху който е
построена сградата, който е собственост на ищцата Т.К.. С вписването на н.а.
за учредяване на договорна ипотека №181, том ІІІ, н.д.№3291/2008год. на АВ-
П., ищцата Т.Б. К. е станала ипотекарен длъжник за чужд дълг. С цел
запазване на имуществото си и с оглед на предстояща сделка с имота,
послужил за обезпечение на кредита на ответницата, Т. Б. К. е заплатила в
1
периода от 17.VІІІ.2011год. до 6.Х.2011год. всички дължими суми до пълното
погасяване на кредита, в общ размер на 109 464.07лв., представляваща
главница и такси по предсрочното погасяване на кредита на В. АС. ГЮН., по
изчисленията на банката-кредитор, както следва: на 17.VІІІ.2011год. е платена
сумата 10 300лв., на 4.Х.2011год. са платени сумите- 412.79лв., 84 586.97лв. и
2 550лв., на 5.Х.2011год. е платена сумата 1 680лв., на 6.Х.2011год. са
платени сумите 9 461.25лв. и 473.06лв. В резултат на извършените от ищцата
плащания по кредита на ответницата, „Банка ДСК“ЕАДгр.София е подала
молба за заличаване на договорната ипотека и така наложената ипотека върху
имота на ищцата е вдигната. С плащането на обезпеченото с ипотека
задължение, ищцата Т.К., като ипотекарен кредитор за чужд дълг, се
суброгира в правата на удовлетворения кредитор на основание чл.155ал.2 във
връзка с ал.1 на ЗЗД. Ищцата счита, че има право да претендира от
ответницата В.Г. сумата, която е платила, за погасяване на дълга и законната
лихва от деня на плащането, на основание чл.143 ЗЗД. Длъжникът е изпаднал
в забава от деня на пълното плащане на дълга към банката от Т.К.. Ищцата
твърди, че съгласно постигнатата уговорка между нея и ответницата,
последната лично, чрез съпруга и П. Г., чрез дъщеря и Р. П. В. и нейния
съпруг В. Б. В.ев и чрез внука и Б. В.ев В.ев, започват от месец януари
2012год. да заплащат по банковата сметка на Т.К. на части дължимата сума.
Тези плащания са били извършвани редовно от януари 2012год. до септември
2012год., след което Т.К. е пожелала дългът да бъде погасяван по банковата
сметка на сина и К. Р. Р. в „ОББ“АД. Плащанията по неговата сметка са
извършвани редовно от 22.Х.2012год. до 2.Х.2019год. Ищцата твърди, че по
общо формираното задължение от 109 464.07лв. са платени, считано от
6.Х.2011год. 22 699.96евро, с левова равностойност 44 394.18лв. Тъй като
вноските са частични и ищцата не може да разграничи с каква част от тях се е
погасявала главницата по дълга, и с каква част дължимите законни лихви, то
счита, че към настоящия момент ответницата и дължи около 70 000лв.
главница и 20 000лв. лихви. Тъй като ответницата е спряла плащанията по
дълга, за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящите
искове по чл.155ал.2 във връзка с ал.1 ЗЗД и чл.143 ЗЗД. Ето защо ищцата
моли Смолянският окръжен съд да постанови решение, с което да осъди
ответницата В. АС. ГЮН.,ЕГН********** да и заплати сумата 70 000лв.,
представляваща неплатен остатък от сумата, която Т.К., като ипотекарен
2
длъжник, е платила за погасяване на дълга на В.Г. по договор за банков
кредит от 26.ІІ.2008год. с „Банка ДСК“ЕАДгр.София, ведно със сумата
20 000лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от падежа- 7.Х.2011год. до датата на подаване на
исковата молба в съда- 8.ІV.2021год., ведно със законните лихви, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 8.ІV.2021год. до окончателното
изплащане на сумите, като и присъди и съдебните разноски по делото в
настоящата съдебна инстанция, съгласно списъка по чл.80 ГПК. Посочва
банкова сметка с титуляр Т. Б. К., с IBAN: BG *****, BIC: STSABGSF в
„Банка ДСК“АД клон гр.П., по която следва да се платят присъдените суми.
След допуснато изменение на размера на двата осъдителни
иска, с протоколно определение на съда от 16.ІІ.2022год., ищцата моли
Смолянският окръжен съд да постанови решение, с което осъди ответницата
В. АС. ГЮН.,ЕГН********** да и заплати сумата 65 844.28, представляваща
остатък от заплатената от ищцата сума за погасяване на банковия кредит на
ответницата, както и сумата 11 319.11лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
7.Х.2011год.- падежа на задължението до датата на подаване на исковата
молба в съда- 8.ІV.2021год., ведно със законните лихви, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 8.ІV.2021год. до окончателното
изплащане на сумите.
ОТВЕТНИЦАТА В. АС. ГЮН.,ЕГН********** с адрес
гр.З., ул.“О.“№5, чрез пълномощника и адв. М. М., подава писмен отговор вх.
№1321/26.V.2021год. на исковата молба. Ответницата счита предявените
искове за процесуално допустими. Твърди, че ищцата Т.К. е нейна
племенница, поради което тя изцяло и се доверила, като и издала генерално
пълномощно№1820/26.ІІ.2008год., с което от нейно име и за нейна сметка да
извършва всякакви правни и фактически действия. Кредитът от „Банка
ДСК“ЕАДгр.София е договарян, обезпечен с нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека, получен, разходван еднолично от ищцата Т.К., въз основа
на издаденото и генерално пълномощно№1820/26.ІІ.2008год. С това
пълномощно, ищцата е изтеглила в брой 109 000лв. от банковата сметка на
ответницата, както следва: на 17.ІІІ.2008год. са изтеглени 100 000лв., на
23.ІІІ.2008год. са изтеглени 3 000лв., на 24.ІІІ.2008год. са изтеглени 3 000лв. и
на 25.ІІІ.2008год. са изтеглени 3 000лв. Ищцата, в качеството на
3
пълномощник на ответницата, не и е предоставила отчет за какво е
разходвана получената сума в размер на 109 000лв, нито е представила
писмени доказателства за извършените разходи. По този начин ищцата е
прибрала парите, а за ответницата е останало задължението за плащане на
кредита. През юли 2011год. ищцата информирала семейството на
ответницата, че има купувач за апартамента, служещ за обезпечение на
кредита, поради което те следва да платят възможно най-много за погасяване
на кредита, а остатъкът щяла за плати ищцата, за да се заличи ипотеката.
Кредитът бил окончателно погасен през октомври 2011год. След като по
нейно настояване, ищцата е погасила кредита, било сключено споразумение
между страните, сумата 97 500лв. да бъде платена от ответницата в срок от 8
години по посочени от ищцата сметки, без да се дължат допълнителни
плащания. От представите платежни нареждания се установява, че ищцата е
платила за пълното погасяване на кредита сумата 97 484.07лв., от които: 84
999.76лв. са платени на 4.Х.2011год., 2 550лв. е платената такса за предсрочно
погасяване на кредита на 4.Х.2011год. и 9 934.31лв. е окончателно платената
сума по кредита. Но ответницата твърди, че сумата 10 300лв. е внесена на
17.VІІІ.2011год. от нея, а сумата 1 680лв. е дописана на ръка върху
платежното от 4.Х.2011год., което е за 2 550лв. и за тази сума няма
доказателства, както за дължимост, така и за плащане. Договорените
плащания са извършени от семейството на дъщерята на ответницата- Р. П. В.,
съпругът и В. Б. В.ев и сина им Б. В.ев за периода септември 2011год.-
октомври 2019год., по посочените от ищцата банкови сметки в евро. Дългът
към ищцата е в български лева, поради което разликите от превалутирането
на сумите от лева в евро е за сметка на ищцата. Ответницата твърди, че са
извършени плащания в размер на 97 800.34лв., подробно описани в отговора
по дати и размер на внесените суми. С това задълженията и към ищцата са
изцяло погасени. Оспорва основателността на акцесорната претенция за
мораторни лихви в размер на 20 000лв., тъй като договорената сума е платена
в срок. Оспорва твърденията на ищцата относно размера на извършените
плащания по посочените от нея сметки- нейни и на сина и К. Р. Р.. Оспорва
претенцията за 10 300лв., които са платени от ответницата, както и
претенцията за 1 680лв., дописани на ръка на платежното нареждане от
4.Х.2011год. за сумата 2 550лв. Оспорва дължимостта на обезщетението за
забава, тъй като такова не е договорено и не се дължи. Прави възражение за
4
прихващане на получената в брой от ищцата сума в размер на 109 000лв. с
извършените от нея плащания за погасяване на кредита на ответницата, до
размера на по-малката сума към датите на плащанията през 2011год. Прави
възражение за погасяване на вземанията на ищцата по давност, която за
главниците съгласно чл.110 ЗЗД е 5години,а за лихвите съгласно чл.111б.В
ЗЗД е 3 години. Претендира за присъждане на съдебните разноски по делото,
съгласно списъка по чл.80 ГПК.
Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в
исковата молба от ищцата и нейният пълномощник адв. М.Х., становището
на ответницата и нейният пълномощник адв. М. М., обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства и заключенията на ССчЕ, в тяхната
съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, направи следните
фактически и правни изводи:
Безспорно се установява по делото, че на 26.ІІ.2008год. е
сключен договор за ипотечен кредит между “Банка ДСК“ ЕАД гр.София,
ЕИК121830616, в качеството на кредитор и В. АС. ГЮН., ЕГН**********, в
качеството на кредитополучател, с който Банката предоставя на
кредитополучателя В.Г. кредит в размер на 110 000лв., при годишна лихва,
формирана от БЛП за този вид кредит, определян периодично от „Банка
ДСК“ЕАД, и надбавка,като към датата на сключване на договора за ипотечен
кредит, БЛП е 4.19%, а стандартната надбавка е 6.80 % пункта, със срок на
издължаване на кредита 240месеца, считано от датата на неговото усвояване.
От удостоверението, издадено от „Банка ДСК“АД- РЦ П. на
15.ІХ.2021год. се установява, че сумата по кредита е усвоена на
13.ІІІ.2008год. по банковата сметка на кредитополучателя В.Г.. Банката
твърди, че всички документи, съдържащи се в кредитното досие на процесния
кредит са унищожени, поради изтичане на срока за съхранението им,
регламентиран във вътрешнобанковата нормативна уредба. Но няма данни да
е издаван и предоставян погасителен план и ГПР на Т.К., с посочените в
съдебното удостоверение данни /на стр.229 от делото/. Представя се
извлечение от кредитна сметка 17/15180833 за периода от 1.ІІ.2008год. до
31.Х.2011год., по който е усвоен и погасен кредита на В.Г.. От него е видно,
че кредитът е разрешен на 26.ІІ.2008год., усвоен на 13.ІІІ.2008год. и погасен
изцяло на 6.Х.2011год.
5
Безспорно се установява по делото /от представения нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека №23, том ІІ, рег.№1913, н.д.
№223/28.І.2008год. на нотариус Адела Кац,с рег.№171 по РНК/, че за
обезпечение на ипотечния кредит, отпуснат на В. АС. ГЮН.,ЕГН**********,
кредиторът „Банка ДСК“ЕАДгр.София е учредил и вписал договорна ипотека
върху недвижим имот- собственост на Т. Б. К.,ЕГН**********, а именно:
апартамент „А“, находящ се в гр.П., бул.“М.“№95, със застроена площ от
84кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, който апартамент е разположен в
четириетажна жилищна сграда, изградена в дворно място със застроена и
незастроена площ от 387кв.м., съставляващо УПИ VІІІ-2064, в кв.547 по
плана на V градска част на гр.П., заедно с правото на собственост върху 1/38
идеална част от подробно описаното дворно място, което се намира в гр.П.,
бул.“М.“№95. Или с учредяването на договорната ипотека върху собствения и
недвижим имот, ищцата Т.К. е ипотекарен длъжник по договора за жилищен
ипотечен кредит от 26.ІІ.2008год., съгласно който „Банка ДСК“ЕАДгр.София
е отпуснала на кредитополучателя В.Г. 110 000лв. банков кредит..
От извлечението от кредитната сметка № 17/15180833 на
кредитополучателя В.Г. се установява, че ипотекарният длъжник Т.К. е
заплатила следните суми за предсрочно погасяване на жилищния кредит на
В.Г.: на 4.Х.2011год. са платени сумите 412.79лв., 413.03бв., 84 586.97лв., на
5.Х.2011год. е платена заемна такса за предсрочно погасяване на кредита в
размер на 2 550лв., на 6.Х.2011год. са платени сумите: 1 680лв. заемна такса
за предсрочно погасяване на кредита и 9 461.25лв. за окончателно погасяване
на кредита. Или общо ищцата е заплатила сумата 99 104.04лв. за предсрочно
погасяване на кредита по процесния договор от 26.ІІ.2008год.. На
17.VІІІ.2011год. са платени сумите 10 000лв. за предсрочно погасяване на
главница по кредита и 300лв. заемна такса, общо 10 300лв., но в извлечението
от кредитната сметка не е посочено, че сумата е платена от Т.К.. Тя не е
посочена като вносител на сумата и в представената като доказателство по
делото операционна бележка от 17.VІІІ.2011год. /стр.23 от делото/.
Безспорно се установява по делото, че след предсрочното
погасяване на 6.Х.2011год. на ипотечния кредит, отпуснат от „Банка
ДСК“ЕАД на кредитополучателя В.Г., от ипотекарния длъжник Т.К.,
6
кредиторът „Банка ДСК“ЕАДгр.София е дала съгласие за заличаване на
ипотечно вписване вх.№23833/13.Х.2011год. на СВ- П., с нотариална заверка
на подписите рег.№8291/13.Х.2011год. на нотариус Мариана Пиперкова-
Атанасова, с рег.№483 по РНК, с което е заличена договорната ипотека върху
процесния недвижим имот- собственост на Т. Б. К..
По делото се представят като доказателства извлечение от
банковата сметка на Т. Б. К. в „ОББ“АД, с отразените плащания на суми в
периода от 9.І.2012год. до 1.І.2013год. и извлечение от банковата сметка на
сина и К. Р. Р. в „ОББ“АД, с отразените плащания на суми в периода от
1.І.2013год. до 2.Х.2019год. Тези плащания са извършени от съпруга на В.Г.-
П. Г., от дъщеря и Р. П. В. и съпругът и В. Б. В.ев, както и от техния син Б.
В.ев В.ев, за погасяване на дълга на В.Г. към Т.К. за предсрочното погасяване
на процесния кредит.
Ответницата В.Г., в отговора на исковата молба, не отрича, че
ищцата Т.К. е платила сумата 97 500лв. през октомври 2011год. за предсрочно
погасяване на процесния жилищен кредит, отпуснат с договора за банков
кредит от 26.ІІ.2008год.. Ответницата не отрича, че по настояване на ищцата
за връщане на сумата за предсрочното погасяване на кредита, е постигнато
съгласие между нея и ищцата, сумата да бъде платена на Т.К. за срок от 8
години по посочени от ищцата сметки без да се дължат допълнителни
плащания. Ответницата не отрича, че договорените плащания са извършени
от семейството на дъщеря и Р. П. В., нейния съпруг В. Б. В.ев и синът им Б.
В.ев В.ев, в периода от септември 2011год. до октомври 2019год. по посочени
от ищцата Т.К. сметки в евро. Твърди, че плащанията са в общ размер на
97 800.34лв., като за доказването им представят по опис /от стр.97 до стр.221
от делото/ вносните бележки за внесените суми по дълга, по банковите
сметки на Т. Б. К. и синът и К. Р. Р. в „ОББ“АД. Ответницата представя като
доказателство за извършени плащания по дълга и саморъчна разписка за
платени суми от нейната дъщеря- стр.222 от делото, която не се оспорва от
ищцата. В саморъчната разписка е посочено „кредит на мама, допълнителни
плащания по голям кредит на Нуша“, като разписката е подписана през
септември 2012год. от Т.К., в качеството и на получател на посочените в
разписката суми.
Вещото лице по назначената ССчЕ Е.К.К. в първоначалното
7
си заключение твърди, че след като се запознала с доказателствата по делото
и извършила допълнителни справки в счетоводството на „Банка
ДСК“АДгр.София, е констатирала, че на 26.ІІ.2008год. между „Банка
ДСК“ЕАДгр.София и В. АС. ГЮН. е сключен договор за банков ипотечен
кредит в размер на 110 000лв. и срок на издължаване 240 месеца. С
вписването на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот, Т. Б. К. става ипотекарен длъжник по кредита. Сумата по
договора за банков ипотечен кредит от 26.ІІ.2008год., в размер на 110 000лв.,
е отпусната от банката на 13.ІІІ.2008год. по разкрита в „Банка ДСК“ЕАД
сметка с титуляр В. АС. ГЮН.. Предсрочното погасяване на банковия кредит
е извършено в периода от 4.Х.2011год. до 6.Х.2011год., когато за погасяване
на кредита Т. Б. К. е внесла суми в общ размер на 97 484.31лв. За погасяване
на тази сума, с която предсрочно е погасен жилищния ипотечен кредит на
В.Г., нейната дъщеря Р. В., зет и В. В.ев и внукът и Б. В.ев са внесли по
сметките на Т. Б. К. и нейния син К. Р. Р. суми в общ размер на 94 800.13лв.
или 48 298.47евро, по курс купува на еврото към лева в деня на плащането,
от които 4 466.58евро по сметката на Т.К. и 43 831.89евро по сметката на К.
Р.. По- точно Р. П. В. е внесла 33 678.46евро, с левова равностойност
64 200.10лв., В. Б. В.ев е внесъл 5 283.32евро, с левова равностойност
10 350лв. и Б. В.ев В.ев е внесъл 9 336.69евро, с левова равностойност
20 250.03лв. Непогасената главница от ответницата В.Г. към Т.К., съгласно
сумите, платени и постъпили в банковите сметки, е 2 684.18лв., подробно
посочена в таблица№1 към заключението. Законната лихва за забава върху
размера на внесените суми за предсрочно погасяване на кредита, считано от
6.Х.2011год. до датата на подаване на исковата молба в съда- 8.ІV.2021год., е
41 686.84лв.Вещото лице уточнява, че тези размери на непогасените главница
и лихви, са определени, като вещото лице е имало предвид, че с внесените
суми е погасявана само главницата по дълга. Не е взела предвид платените
суми по саморъчната разписка, приета като доказателство по делото.
В допълнителното заключение по ССчЕ вещото лице Е.К.К.
твърди, че след като преизчислила сумите за лихви с уточнените дати на
плащане и добавила сумата 3 750лв. по саморъчната разписка, която е
призната от ищцата Т.К., е констатирала, че общо постъпилите суми за
изплащане на дълга са в размер на 98 550.13лв., подробно посочени по размер
и дати на плащане в таблицата към заключението- вариант І. Размерът на
8
дълга е 99 164.31лв., защото към посочената сума по първоначалното
заключение 97 484.31лв., вещото лице е прибавило сумата 1 680лв., заплатена
от ищцата на 5.Х.2011год. Непогасената дължима главница от ответницата
В.Г. към Т.К., съгласно сумите, платени в брой и съответно постъпили в
банковите сметки на ищцата и сина и, ако с погасителните вноски се заплаща
само задължението за главница, е 614.18лв. Законната лихва за забава върху
размера на внесените суми за предсрочно погасяване на кредита, считано от
датата на плащане- 6.Х.2011год. до датата на подаване на исковата молба в
съда- 8.ІV.2021год., е 39 225.76лв., подробно посочена в таблицата към
заключението- вариант І. Във вариант, ако с направените погасителни вноски,
се погасява задължение за главница, то с погасителната вноска от
11.ІХ.2019год. дължимата от В.Г. главница към Т.К. е погасена и остава
надвнесена сума в размер на 1 065.82лв. Във вариант ІІ, вещото лице е
извършило изчисление, ако с направените погасителни вноски, се погасяват
задължения за главница и лихви, то е погасена главница в размер на
33 320.03лв. и лихви в размер на 65 230.13лв. Непогасената дължима главница
и лихви от В.Г. към Т.К. във вариант ІІ, когато с направените погасителни
вноски, са погасявани задължения за главница и лихви, са както следва:
непогасена главница в размер на 65 844.28лв. и непогасени лихви в размер на
11 319.11лв. Т.е. във втория вариант направените от ответницата и близките и
вноски по предсрочно погасения кредит, са погасявали задължения за
главница и лихви по реда на чл.76ал.2 ЗЗД.
Съдът възприема заключенията на вещото лице по ССчЕ
изцяло, като компетентно и обективно изготвени, както и неоспорени от
страните по делото.
По делото е разпитана свидетелката Т.Н.В., която е работила
като регионален мениджър продажби в РЦ на „Банка ДСК“ЕАД в гр.П.,
когато е сключен процесния договор за ипотечен кредит на 26.ІІ.2008год.
Свидетелката твърди, че познава добре ищцата Т.К., която била една от най-
добрите клиенти на „Банка ДСК“ЕАД в РЦ- П.. Спомня си, че Т.К. е довела
В.Г. в банката, защото близките на В.Г.- нейната дъщеря и зет, или техния
син, имали нужда от ипотечен кредит и искали да теглят такъв. Но децата на
В.Г.- Р. и В., не отговаряли на тогавашните условия на „Банка ДСК“ЕАД, а в
процеса на консултациите, се установило, че В.Г. отговаря на тези условия. В
крайна сметка В.Г. теглила кредита през 2008год., който бил в голям размер,
9
затова свидетелката е запомнила подробности по случая. Помни, че с този
кредит искали да закупят или да построят жилище в П. близките на
кредитополучателката. За обезпечение на кредита Т.К. предложила да се
учреди ипотека върху неин собствен недвижим имот в П.. Свидетелката си
спомня, че кредитът се погасявал редовно, а предсрочно го погасила Т.К.,
която твърдяла, че иска да продаде апартамента върху който е учредена
договорна ипотека за обезпечение на кредита на В.Г.. Но свидетелката не си
спомня дали В.Г. или нейните близки са поискали да предоставят друг имот
за обезпечение на кредита.
При така установената фактическа обстановка, която е
безспорна, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са два обективно съединени иска- главен иск с
правно основание чл.155ал.2 във връзка с ал.1 ЗЗД във връзка с чл.143ал.1
ЗЗД, с цена на иска 65 844.28лв., представляваща неплатен остатък от сумата,
която Т.К., като ипотекарен длъжник, е платила за погасяване на дълга на В.Г.
по договор за банков ипотечен кредит от 26.ІІ.2008год. с „Банка
ДСК“ЕАДгр.София и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД, с цена на
иска 11 319.11лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от падежа- 7.Х.2011год. до
датата на подаване на исковата молба в съда- 8.ІV.2021год., ведно със
законните лихви, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
8.ІV.2021год. до окончателното изплащане на сумите.
Безспорно се установи по делото, че на 26.ІІ.2008год. е
сключен банков ипотечен кредит между „Банка ДСК“ЕАД, РЦ- П., като
кредитор и В. АС. ГЮН.,ЕГН**********, като кредитополучател, за сумата
110 000лв., със срок на издължаване на кредита- 240 месеца, считано от датата
на неговото усвояване. Кредитът е отпуснат на 13.ІІІ.2008год. по открита в
„Банка ДСК“ЕАД сметка на кредитополучателката В. АС. ГЮН.. Безспорно е
и че банковия кредит е обезпечен с учредена договорна ипотека с н.а. №23,
том ІІ, рег.№1913, н.д.№229/2008год. по описа на нотариус Адела Кац, с рег.
№171, върху недвижим имот, собственост на Т. Б. К., ЕГН**********, а
именно: апартамент „А“, със застроена площ от 84кв.м., ведно с 1/38 идеални
части от поземления имот, върху който е построена четириетажната жилищна
сграда, находяща се в гр.П., бул.“М.“№95, ет.3. Т.е. с учредяването на
10
договорната ипотека върху собственият и недвижим имот, ищцата Т.К. е
станала ипотекарен длъжник за чужд дълг.
Безспорно се установи по делото и че с цел запазване на
имуществото си и с оглед предстояща сделка с имота, ипотекарният длъжник
Т. Б. К., в периода 4.Х.2011год.-6.Х.2011год. е внесла общо сумата
99 164.31лв., с който предсрочно е погасила кредита на В.Г. по договора за
банков ипотечен кредит от 26.ІІ.2008год., поради което ипотеката е била
заличена със съгласието на „Банка ДСК“ЕАДгр.София на 13.Х.2011год.
По делото не се доказа ищцата Т.К. да е изтеглила сумата
109 000лв. по процесния договор за кредит за себе си, с генерално
пълномощно№1820/26.ІІ.2008год., за което тя не е представила отчет на
ответницата В.Г.. На първо място- по делото не се представя надлежен
препис от това пълномощно. А и представеното банково извлечение се
различава от банковото извлечение, представено на съда от „Банка
ДСК“АДгр.София като доказателство по делото, от което е видно, че
процесния кредит е усвоен по сметка, открита в „Банка ДСК“ЕАД на името на
кредитополучателя В. АС. ГЮН.. Ако процесният кредит е бил усвоен от
ищцата и предсрочно погасен от нея, житейски нелогично е след това сумите
по предсрочно погасения кредит да се заплащат от близките на ответницата
на Т.К.. Т.е. не би имало основание близките на ответницата да и изплащат
посочените с отговора на исковата молба суми. А и разпитаната по делото
свидетелка Т.В., която като регионален мениджър продажби в РЦ-П. на
„Банка ДСК“ЕАД в момента на сключване на процесния договор, е участвала
в консултациите по сключването му, твърди, че процесният кредит е отпуснат
на В.Г., която е отговаряла на условията на банката предоставяне на ипотечен
кредит в такъв голям размер, но той е бил необходим на близките на В.Г.
/дъщеря и зет и/ за покупка или строеж на имот в гр.П.. Тези свидетелски
показания кореспондират изцяло с доказателствата по делото- представените
вносни бележки за плащания на суми по дълга на В.Г. към Т.К. за предсрочно
погасения кредит, извършени от дъщеря и Р. П. В., зет и В. Б. В.ев, внукът и
Б. В.ев В.ев и съпругът и П. Г..
С плащането на обезпеченото с ипотека задължение, ищцата
Т.К., като ипотекарен кредитор за чужд дълг, се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор на основание чл.155ал.2 във връзка с ал.1 на ЗЗД.
11
Ето защо ищцата има право да претендира от ответницата В.Г. сумата, която е
платила, за погасяване на дълга и законната лихва от деня на плащането, на
основание чл.143ал.1 ЗЗД. Длъжникът е изпаднал в забава от деня на пълното
плащане на дълга към банката от Т.К.. И съгласно постигнатата уговорка
между ищцата и ответницата, последната лично, чрез съпруга и П. Г., чрез
дъщеря и Р. П. В. и нейния съпруг В. Б. В.ев и чрез внука и Б. В.ев В.ев,
започват от месец януари 2012год. да заплащат по банковата сметка на Т.К.
на части дължимата сума.
Съгласно разпоредбата на чл.155ал.2 ЗЗД собственикът,
който е ипотекирал своя вещ за чуждо задължение, встъпва в правата на
кредитора срещу длъжника след продажбата и /т.е. субгогира се в правата на
удовлетворения кредитор/. Според правната теория суброгацията е институт,
по силата на който, удовлетвореното от третото лице вземане на кредитора,
продължава да съществува в полза на третото лице и преминава върху него
заедно с всичките му принадлежности. Суброгацията е способ за преминаване
на вземания, а не за погасяване на задължения. Суброгацията се определя
като преминаване на правото на кредитора върху третото лице, което го е
удовлетворило.
Съгласно разпоредбата на чл.74 ЗЗД този, който е изпълнил
едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в
правата на кредитора. От правото да се встъпи в правата на удовлетворения
кредитор, т.е. от суброгационното право се ползва не всяко трето лице, което
е изпълнило чужд дълг, а само това трето лице, което има правен интерес от
изпълнението. Наличието на правен интерес за третото лице от изпълнението
според трайно установената практика на ВКС означава, че облигационното
отношение между кредитора и длъжника засяга конкретни имуществени
права на третото лице.
Третото лице, което има правен интерес от изпълнението на
чуждо задължение има и регресно право срещу длъжника да иска да му се
възстанови това, което е изпълнило на кредитора. Регресното право срещу
длъжника може да произтича от различни вътрешни правоотношения между
длъжника и третото лице. Във всички случаи третото лице трябва да има
правен интерес да изпълни чуждото задължение. При ипотекарният длъжник
законодателят приема, че интересът му е налице, с оглед факта на вещната
12
тежест върху имота, поради което и за суброгирането е достатъчно плащането
на дълга или претърпяването на принудителното изпълнение. Плащането е до
размер на обезпеченото вземане. Плащането на обезпеченото с ипотека
задължение е достатъчно за суброгирането на ипотекарния длъжник в правата
на удовлетворения кредитор на основание чл.155ал.2 във връзка с ал.1 ЗЗД.В
този смисъл е и съдебната практика- Определение№75/31.VІІ.2018год. по
гр.д.№4186/2017год. на ІV ГО на ВКС, Решение№78/19.VІІІ.2015год. по т.д.
№2271/2014год. на І ТО на ВКС.
В настоящия случай е безспорно, че ищцата Т. Б. К. е
ипотекарен длъжник по договор за банков ипотечен кредит, сключен на
26.ІІ.2008год. между „Банка ДСК“ЕАД РЦ- П., като кредитор и В. АС. ГЮН.,
като кредитополучател, тъй като е предоставила собствения и недвижим
имот-апартамент, находящ се в гр.П., бул.“М.“№95, ет.3, за обезпечение на
банковия кредит и върху него и била учредена договорна ипотека. С
извършеното плащане на сумата 99 164.31лв. на обезпеченото със собствения
и имот чуждо задължение, като ипотекарен кредитор, изпълнил чужд дълг,
Т.К. се суброгира в правата на удовлетворения кредитор „Банка
ДСК“ЕАДгр.София, ето защо има право да получи от ответницата В.Г. /чийто
кредит е бил предсрочно погасен от ищцата/ както сумата, заплатена за
погасяване на кредита и, така и законната лихва върху тази сума, считано от
деня на плащането и- 6.Х.2011год. до окончателното изплащане на дълга, тъй
като съгласно разпоредбата на чл.143ал.1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските,
които е направил. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми
от деня на плащането им. В този смисъл е и задължителната съдебна практика
по чл.280ал.1т.1 ГПК- Определение№108/28.І.2015год. по гр.д.
№5043/2014год. на ІІІ ГО на ВКС.
Безспорно се установи по делото, че в периода от 6.Х.2011год.
до 2.Х.2019год. ответницата В.Г., чрез съпруга и П. Г., дъщеря и Р. П. В., зет
и В. Б. В.ев и внукът и Б. В.ев В.ев, са извършвали частични плащания за
връщане на сумата, платена от Т.К. за предсрочно погасяване на кредита на
В.Г., по банковите сметки на Т.К. и синът и К. Р., както и лично на ищцата, но
след 2.Х.2019год. са преустановили плащането и въпреки проведените
разговори между страните по делото, повече плащания не са правени и до
настоящия момент. От представените по делото писмени доказателства и
13
заключението на вещото лице по ССчЕ безспорно се установи, че Т.К. е
внесла общо сумата 99 164.31лв. за предсрочно погасяване на кредита на
ответницата В.Г., а нейните близки са внесли лично или по банкови сметки на
Т.К. и К. Р. общо сумата 94 800.13лв. или 48 298.47евро. Но както
ответницата, така и нейните близки не са отчели факта, че дължат не само
внесената сума за предсрочно погасяване на кредита, но и законните лихви
върху сумата, считано от деня на плащането- 6.Х.2011год. Ответницата В.Г.
не доказа твърдението си, че с ищцата са постигнали съгласие, внесената за
предсрочно погасяване на кредита сума, да се издължи в срок от 8 години, без
допълнителни плащания /т.е. без лихви/. Това възражение на ответницата,
направено с отговора на исковата молба, не бе подкрепено с доказателства по
делото, поради което съдът го оставя без уважение,като недоказано. Не се
доказаха по делото и други вътрешни правоотношения между длъжника В.Г.
и третото лице Т.К..
От допълнителното заключение на ССчЕ безспорно се
установи, че ищцата Т.К. е заплатила общо сумата 99 164.31лв. в периода
17.VІІІ.2011год.-6.Х.2011год. за предсрочно погасяване на кредита на В.Г. по
договора за ипотечен кредит, сключен на 26.ІІ.2008год. с „Банка
ДСК“ЕАДгр.София. В периода от 6.Х.2011год. до 2.Х.2019год. близките на
ответницата В.Г.- съпругът и П. Г., дъщеря и Р. В., зет и В. В.е и внукът и Б.
В.ев, са платили лично на Т.К. или по банковата и сметка в „ОББ“АД, и по
банковата сметка на сина и К. Р., общо сумата 94 800.13лв. или 48 298.47евро,
по курс купува на еврото към лева в деня на плащането, от които
4 466.58евро по сметката на Т.К. и 43 831.89евро по сметката на К. Р.. С тази
сума в периода от 6.Х.2011год. до 2.Х.2019год. е погасена главница в размер
на 33 320.03лв. и лихви 65 230.13лв., при условията и в поредността на
чл.76ал.2 ЗЗД. Останала е непогасена главница в размер на 65 844.28лв. и
лихви в размер на 11 319.11лв., изчислени върху неплатената част от
главницата за периода от 2.Х.219год. /датата на последно извършеното
плащане/ до датата на подаване на исковата молба в съда- 8.ІV.2021год.
Поради което и в този размер така предявените искове са основателни и
доказани и ще следва да се уважат от съда. В случая, вещото лице в
допълнителното заключение по ССчЕ правилно е извършило изчисление на
погасените с частичните плащания от близките на ответницата, суми за
главница и законни лихви по дълга, в поредността по чл.76ал.2 ЗЗД. Съгласно
14
т.1 от ТР№3/27.ІІІ.2019год. по тълкувателно дело№3/2017год. на ОСГТК на
ВКС „когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за
законна лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва
при условията и в поредността по чл.76ал.2 ЗЗД“.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответницата,
че тя не е признала дълга на Т.К.. Напротив- с направените от нейните
близки-съпруг, дъщеря, зет и внук частични плащания за погасяване на дълга,
безспорно се установява, че тя е признала съществуването на този дълг,
поради предсрочното прекратяване на договора и за ипотечен кредит от
26.ІІ.2008год., който кредит е бил необходим именно на нейните близки
/дъщеря и зет/. Това признание се съдържа и в саморъчната разписка,
съставена от нейната дъщеря, в която е посочено „“кредит на мама“,
„допълнителни плащания по голям кредит на Нуша“.Ответницата не само е
признала дълга си към ищцата, но чрез близките си е започнала и да го
изплаща, считано от 6.Х.2011год. до 2.Х.2019год.
Неоснователно е и възражението на ответницата за
погасяване на вземанията по предявените искове по давност, съгласно чл.110
ЗЗД- за главницата и по чл.111“в“ ЗЗД- за лихвите. Неправилно е
възражението на ответницата, че вземанията по договор за банков кредит,
които се погасяват чрез месечни вноски, са за периодични плащания. При
договора за заем, както и при договора за банков кредит, е налице едно
неделимо вземане и договореното връщане на заема или кредита на вноски,
представлява частични плащания по заема или кредита, но не превръщат
договора в такъв за периодични плащания. Ето защо по отношение на
погасителната давност за вземането на кредитора или заемодателя е
приложим общия давностен срок по чл.110 ЗЗД- петгодишен давностен срок.
И тъй като ищцата Т. К. е платима предсрочно задължението на В.Г. по
договор за банков ипотечен кредит, в който са договорени частични
плащания, то тя се е суброгирала в правата на удовлетворената „Банка
ДСК“ЕАД за това задължение, което както признава ответницата в отговора
на исковата молба, е договорено с ищцата също да се изплаща на вноски. В
настоящия случай от представените по делото писмени доказателства и
заключението на ССчЕ безспорно се установи, че с извършените от близките
на ответницата частични плащания са погасени задълженията за главница и
15
лихви по дълга за периода от 6.Х.2011год. до 2.Х.2019год. А с така
предявените искове се претендира плащане на неизплатената главница и
лихви, дължими от 2.Х.2019год. /датата на последното извършено плащане/
до датата на подаване на исковата молба в съда- 8.ІV.2021год. Поради което и
възражението на ответницата за погасяване на вземанията на ищцата по
давност са неоснователни, тъй като към датата на подаване на исковата молба
в съда- 8.ІV.2021год. не е изтекъл погасителния давностен срок за процесните
вземания на ищцата.
На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъди
ответницата да заплати на ищцата съдебните разноски по водене на делото в
настоящата съдебна инстанция, в размер на 7380лв., съгласно списъка на
разноските по чл.80 ГПК.
Ищцата претендира и разноските в обезпечителното
производство, които принципно се присъждат в производството по
разглеждане на исковете, и се присъждат с оглед изхода на спора,като в
случая те са в размер на 560лв. Или общо дължимите от ответницата на
ищцата разноски са в размер на 7 940лв., съгласно списъка по чл.80 ГПК.
На основание гореизложеното и чл.155ал.2 във връзка с ал.1
ЗЗД във връзка с чл.143ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ЗЗД Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. АС. ГЮН.,ЕГН********** от гр.З.,
ул.“О.“№5 да заплати на Т. Б. К.,ЕГН********** с адрес гр.П., ул.“Н.Г.“№2,
сумата 65 844.28лв. /шестдесет и пет хиляди осемстотин четиридесет и
четири лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща неплатен остатък от
сумата, която Т.К., като ипотекарен длъжник, е платила за погасяване на
дълга на В.Г. по договор за банков ипотечен кредит от 26.ІІ.2008год. с „Банка
ДСК“ЕАДгр.София, ведно със сумата 11 319.11лв. /единадесет хиляди триста
и деветнадесет лева и единадесет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от падежа до
датата на подаване на исковата молба в съда- 8.ІV.2021год., ведно със
законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда- 8.ІV.2021год. до окончателното и изплащане, както и съдебни
16
разноски в размер на 7 940лв. /седем хиляди деветстотин и четиридесет лева/
за настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото пред ПАС!
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
17