Р Е Ш Е Н И Е
№260527/18.2.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и първа година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело №20392по
описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени обективно и
кумулативно съединени искове с правно основание осн. чл.8, ал.1 вр. чл.
17, ал.2 ЗАЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда
на чл. 422 ГПК от "Ю." ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу EТ
„А.С.Д.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи сумата от 4663,33 лева – главница,
представляваща неплатено арендно плащане по Договор за аренда с вх. рег. № 1559/10.03.2014 г., том 4,
акт № 186, надлежно вписан в С.В.- гр.Л., касаещ ПИ с идентификатор 1053.53.9,
с площ 66619 кв. м., 3-та кат. по
КК и КР на с. З., общ. В., обл. М.,
ЕКАТТЕ:31053 - за стопанските
2016/2017г. и 2017/2018г., сключен между Я.Й.М,
ЕГН **********, чрез пълномощника С.Т.Г.и EТ „А. С. Д.Д.“, ЕИК *********, представлявано от
собственика му С.И.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника си С.Т.Г., като с нотариален акт за
покупко – продажба на поземлени имоти земеделска земя № 90, том V, рег. № 2676, дело № 356/28.03.2017 г. Я.Й.М, Л.Й.МН.М.С. С.Г.Г.са се разпоредили в полза на
заявителя „Ю." ООД, ЕИК: *************, с въпросния имот, и заместил арендодателя,
на основание чл. 17, ал. 2, ЗАЗ, ведно със законната лихва,
считано от 14.03.2019 г. – дата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното погасяване на задължението, както и сумата от общо 448,84 лева мораторна лихва
върху претендираната главница, от която 342,62 лева – дължима лихва дължима за
периода от 01.10.2017 г. до 13.03.2019 г., и сумата в размер на 106,22 лева -
лихва дължима за периода от 01.10.2018 г. до 13.03.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2142/18.03.2019г., постановена по ч.гр. дело № 3993/2019г. на ВРС.
В
исковата молба се излагат твърдения, че ищецът в качеството му на арендодател
по договор за аренда от 19.12.2013г., вписан на 10.03.2014г., по отношение на
нива с площ от 66,619 дка, находяща се в землището на село Златиня, Област М. е
отдал на ответника за период от 5 стопански години, считано от 01.10.2015г.
имота под аренда, при уговорено арендно плащане в размер на 35 лева на дка, или
по 2331,66 лева за всяка стопанска година. Излагат се твърдения, че правата си
по договора за аренда ищецът черпи от договор за покупко – продажба на
земеделска земя от 28.03.2017г., по силата на който е заместил първоначалните
арендодатели, на осн. чл. 17 ЗАЗ, като е придобило от тях съответните идеални
части от отдадения под аренда имот, за което обстоятелство твърди, че
ответникът е уведомен.
Твърди,
че за стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г. ответникът не е заплатил дължимото
арендно плащане в общ размер на общо 4663,33 лева. Претендира и мораторна лихва
за забава считано от падежа на задължението – за първата стопанска година от
01.10.2017г., а за втората от 01.10.2018г.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Излагат се
възражения от ответника, като се посочва, че ищецът не е уведомил арендаторът
–ответник в производството по делото за осъщественото заместване по чл. 17,
ал.2 ЗАЗ.
В
условията на евентуалност излага възражения, като посочва, че не дължи плащане
по договор за аренда от 19.12.2013г., доколкото на 27.10.2014г. по отношение на
процесния имот, между страните по спора - ищецът тогава действащ като ЕТ„М.А.–Ю.–
Ю.К.“ и настоящия ответник е възникнало облигационно правоотношение по договор
за преарендуване на земеделска земя, за периода 01.10.2014г. – 01.10.2019г., по
който било уговорено дължимо авансово в
началото на всяка стопанска година (01.10) арендно плащане в размер на 50 лева
на дка., което е изпълнявано надлежно от ответникът. При тези съображения
оспорва между него и праводателите на ищеца да е валидно възниквало
облигационно правоотношение по договор за аренда от 19.12.2013г., вписан на
10.03.2014г., за стопанските 2014/2015 година.
Посочва,
че на 09.05.2014г. е сключен договор за аренда между М.К.А. в качеството му на
арендатор по договора и арендодател - ЕТ„М.А.–Ю.– Ю.К.“ , от който договор
ищецът действащ като ЕТ„М.А.–Ю.– Ю.К.“ черпил права за сключване на договора от
27.10.2014г. с ответника.
В
срока по чл. 211 ГПК е депозирана насрещна искова молба. Ответникът – ищец по
насрещните искове позовавайки се на договорът за преарендуване от 27.10.2014г.
твърди, че по отношение на процесния имот за стопанската 2016/2017г. е
осъществил плащане в размер на 3330,95 лева, за което обстоятелство е издадена
фактура от ответника, действащ като ЕТ„М.А.–Ю.– Ю.К.“ №122/23.08.2016г., като
самото заплащане е осъществено по банков път на 03.11.2016г. Твърди, че за
следващата стопанка година 2017/2018г. е осъществил плащане на 29.12.2017г. в
полза на ищецът – ответник по насрещния иск действащ като ЕТ„М.А.–Ю.– Ю.К.“,
който е издал за сумата фактура №37/29.08.2017г.
Излага, че
договорът от 09.05.2014г. между М.К.А. в
качеството му на арендатор по договора и арендодател - ЕТ„М.А.–Ю.– Ю.К.“, който
е послужил за основание за сключване на договора от 27.10.2014г. е нищожен поради липса на съгласие, на осн. чл. 26, ал.2 ЗЗД. Счита, че договорът от 09.05.2014г. е
нищожен доколкото страните по него са идентични без собствената отделна
правосубектност на всяка една от тях.
С уточнителна
молба от 13.02.2020г. се посочва, че ответникът
– ищец по насрещният иск е имал сключен договор за аренда по отношение на
процесния имот още от 27.08.2008г., който договор е за срок на действие до
стопанската 2014/2015г. вкл., по който арендодател е М.Е.Н..
В последствие сключения договор от 13.12.2013г., вписан на 10.03.2014г. с арендодател Я.Й.М е със срок на действие 5 стопански
години, считано от стопанската 2015/2016г. до
2019/2020г.При тези съображения счита, че за процесния имот не е налице
прекъсване в арендното правоотношение. Посочва, че ищецът и ответник по
насрещния иск е придобил права на 28.03.2017г.,
доколкото праводател по договора за покупко – продажба на земеделска земя е
арендаторът на ответникът – ищец по насрещните искове Я.Й.М, което обосновавало
приложение на чл. 17 ЗАЗ.При тези съображения твърди, че процесната сума от 5329,53 лева е
неоснователно платена, като със същата ищецът – ответник по насрещните искове неоснователно се е обогатил.
Посочва, че
ответникът – ищец по насрещните искове е валидно обвързан по договор за аренда
от 2008г., в последствие от 2013г., вписан през 2014г.
по отношение на процесния имот, поради което на него
не може да му бъде противопоставен договор за аренда от 27.10.2014г.
По изложените
съображения твърди, че за стопанската 2015/2016г. е
извършил недължимо плащане, а за стопанските 2016/2017г и 2017/2018г. е надплатил с 15 лева на дка. по
отношение на процесния имот.
По изложените съображения EТ „А.С.Д.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** предявява осъдителен иск срещу "Ю." ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:*** за осъждане на
ищецът – ответник по насрещния иск да заплати сумата от 5329,53 лева, от която 3330,95 лева осъществено арендно
плащане за стопанската 2015/2016г.,
сумата от 999,29 лева арендно плащане за стопанската 2016/2017г., която сума е в размер на разликата между заплатените
от по 50 лв. на дка и дължимата от 35 лева на дка.,
сумата от 999,29 лева арендно плащане за стопанската 2017/2018г., която сума е в размер на разликата между заплатените
от по 50 лв. на дка и дължимата от 35 лева на дка., на
осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, евентуално на осн. чл. 59 ЗЗД.
В срока по чл.
131 ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца – ответник по
насрещният иск. Излага възражения, като посочва, че не
е налице нищожност на договора за аренда, респ. и
на договора за преаренда от 27.10.2014г., доколкото не е налице посочената в
насрещната искова молба идентично на страните (ЕТ„М.А.–Ю.– Ю.К.“ и физическото
лице М.К.А.). Излага възражения, че посочените от ответникът
– ищец по насрещните искове суми, които са платени не са във връзка с предмета
на спора, същите касаят и други арендни договори. За
неоснователно намира твърдението, че не е възможно да съществуват две паралелни
арендни правоотношения относно един и същи обект. Желае
отхвърляне на предявеният иск.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представена е справка по
партида от С.В>на М.Е.Н., от която се установява, че на 15.12.2008г. по
партида на лицето е вписан договор за аренда по отношение на имот № 053009,
площ от 66,619 дка, област М. с арендатор ЕТ „А. С. Д.Д.“, със срок от 7
години.
С договор за аренда от 19.12.2013г.,
с нотариална заверка на подписите рег. № 1915/07.03.2014г., вписан в С.В>гр.
Л. на 10.03.2014г., вх.рег.№1559, акт 186, том 4, Я.Й.М, чрез пълномощникът си С.Т.Г.
отдава под аренда недвижи имот №053009 по КВС, представляващ нива местност
„Совата“, землище на село З., община В., област М., с площ от 66,619 дка., за
срок от 5 стопански години, считано от стопанската 2015/2016г. до 2019/2020г.
вкл., при уговорена арендно плащане от 35 лева на дка.
Представена е справка по
партида от С.В>на Я.Й.М, от която се установява, че на 10.03.2014г. по
партида на лицето е вписан договор за аренда по отношение на имот № 053009,
площ от 66,619 дка, област М. с арендатор ЕТ „А. С. Д.Д.“, със срок от 5 години
от 2015/2016г.
С договор за покупко –
продажба от 28.3.2017г., оформен в нотариален акт № 90, том V, рег. № 2676, дело № 356
по описа на нотариус С.С.с район на действие РС – Л., Лилиня Гюргинова
Георгиева, Николай Емилов Станев, Я.Й.М и Стефан Георгиев Григоров, чрез
пълномощникът си М.К.А. продават 7/16 ид.части от недвижи имот №053009 по КВС,
представляващ нива местност „Совата“, землище на село З., община В., област М.,
с площ от 66,619 дка на ищеца „Ю.“ ООД, представлявано от М.К.А..
С нотариална покана от 07.11.2018г., рег. №
8080 на нотариус Венцислав Василев с район на действие РС – Враца, ищецът „Ю.“
ООД, представляван от Ю.М.К. е поканил ответникът в тридневен срок от
получаване на съобщението да заплати задължението си по договор за аренда досежно имот представляващ нива намираща се в
местност „Совата“, землище на село З., община В., област М., с площ от 66,619
дка., което арендно плащане е дължимо за стопанската 2016/2017, както и
2017/2018г. година в общ размер на 4663,33 лева. В поканата се сочи, че
съответните ид.части от имота са придобити от ищеца през 20017г., за което
обстоятелство ответника бил уведомен съобразно чл.17, ал.2 ЗАЗ.Липсва
отбелязване на датата, на която нотариалната покана е връчена на ответника.
С договор от 03.10.2016г.
за продажба на търговско предприятие по чл.15, ал.1 ТЗ, „Ю.“ ООД представлявано
от управителят си М.К.А. придобива търговското предприятие на ЕТ „М. – А. –Ю.– Ю.К.“, представлявано от Ю.М.К..
Представен по делото е
договор за преарендуване на земеделска земя от 27.10.2014г., вписан в С.В>– Л.
вх.№7324/27.10.2014г., акт №294, том15, по силата на който М.К.А. в качеството
му на преарендодател от една страна предоставя на ответника ЕТ „А.С.Д.“ в
качеството му на преарендатор за временно и възмездно ползване недвижи имот
№053009 по КВС, представляващ нива местност „Совата“, землище на село З.,
община В., област М., с площ от 66,619 дка. Уговорен е срок на договора от 01.10.204г. до 01.10.2019г., като е
уговорена и арендна вноска от по 50 лева на дка. за всяка стопанска година.
Представена е справка от С.В>по
отношение на вписани обстоятелства по партида на ищеца, от която се установява,
че на 26.10.2018г. е вписано едностранно прекратяване на договор за аренда
вх.рег. № 1559/2014г., на осн. чл. 27, ал.1, т.2 ЗАЗ с адендатора ЕТ „А. –С>
Д.“.
По делото е прието
заключение по съдебно –счетоводна експертиза на в.л. Д.П..Поставен е въпрос
досежно осъщественото заплащане на задължението на ответника за заплащане на
дължимата рента, по отношение на имот № 053009, площ от 66,619 дка.Експерта при
осъществяване преглед в счетоводството на ответника, което посочва, че е водено
редовно, установява че за стопанската 2015/2016г. е извършено плащане в размер
на 24546,40 лева, за което обстоятелство е издадена фактура №89/27.08.2015г.
от ЕТ „М. А.-Ю. – Ю.К.“, включваща общо
490,928 дка земи при определена арендна вноска от по 50 лева на дка, в това
число и по договор за аренда вх.рег. № 7324/27.10.2014г. за 66,619 дка., която
сума е платена на 09.09.2015г. по банков път. За стопанската 2016/2017г.,
отново от ЕТ „М. А.-Ю. – Ю.К.“ е издадена фактура № 122/23.08.2016г. за общо
124,287 дка. земи от по 50 лева за дка., на стойност общо от 6214,35 лева,
включваща и договор за аренда вх. рег. № 7324/27.10.2014г., за 66,619 дка.,
която сума е заплатена по банков път на 03.11.2016г. За стопанската 2017/2018г.
е издадена фактура от ищеца „Ю.“ ООД № 37/29.08.2016г., включваща общо 124,287
дка земи от по 50 лева на дка, на обща стойност от 6214,35 лева, включваща и
задължението по договор за аренда вх. рег.№ 7324/27.10.2014г. за земя с площ от
66,619 дка, която сума е заплатена на 29.12.2017г. по банков път. Посочените
три фактури за включени в дневникът за покупки на ответното дружество.
За трите стопански години
задължението по договор рег. № 7324/27.10.2014г. възлиза от по 3330,95 лева,
която сума бива получена от осъществяване заплащане на арендната вноска при
цена от по 50 лева на дка. ( 66,619х50 лева). В случай, че за трите стопански
години арендното плащане би било в размер на 35 лева, то за всяка година биха
се дължали от по 2331,67 лева (66,619х35), като разликата за всяка една
стопанска година възлиза в размер от по 999,28 лева.
При тази установеност на фактите, съдът
възприе следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.8, ал.1 ЗАЗ вменява в задължение на
арендаторът да заплаща дължимото арендно плащане в уговорения размер и срокове.
В случаите когато по време на действие на договора за аренда, арендуваният обект
бъде прехвърлен на трето на договора за аренда лице, то разпоредбата на чл. 17,
ал.2 ЗАЗ посочва, че приобретателя на този имот замества арендодателя като
страна по договора за аренда, ако същият е бил вписан.Приобретателят е длъжен
да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване, по реда на ал.3 на
чл. 17 ЗА. В хипотезата изрично е посочено, че новият собственик не може да
иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил
към предишния арендодател до получаване съобщението за заместване.
От анализа на представените по
делото писмени доказателства съдът приема, че ответникът в качеството му на
арендатор е обработвал имот №053009, представляващ нива в землището на село З.,
Област М. с площ от 66,619 дка., като първоначалното правно основание за това е
договор за аренда рег. № 9137/15.12.2008г. с арендодател М.Е.Н., което
обстоятелство се установява от наличните данни по партида на лицето водени в
Служба по вписванията. Договорът съобразно отбелязването в приложената по
делото справка по партида е бил за период от седем стопански години. В
последствие по отношение на този имот ответникът е сключил нов договор за
аренда с арендодателя Я.Й.М, договорът е вписан в С.В>гр. Л. на 10.03.2014г., вх.рег.№1559,
акт 186, том 4, като същият е за срок от 5 стопански години, считано от
стопанската 2015/2016г. до края на стопанската 2019/2020г. вкл., при уговорена
арендно плащане от 35 лева на дка.
Обстоятелствата досежно възникналото облигационно правоотношение се
потвърждават и от вписванията по партида на арендодателя Я.М., водена в С.В>-Л..
По време на действие на този договор за аренда, с договор за покупко – продажба
от 28.03.2017г., обективиран в нотариален акт № 90/28.03.2017г. по описа на
нотариус С.С.в район на действие РС- Л., 7/16 ид.части от имота предмет на
договора за аренда са придобити от ищеца. Прехвърлители по възмездната сделка са
собствениците на имота, включително и Я.Й.М, който има качество на арендодател
по договора за аренда вх.рег. №1559/2014г. по описа на С.В>– Л..
Така изложеното налага извода, че между ответника и Я.Й.М е валидно
възникнал договор за аренда вх.рег. №1559/2014г. на С.В>– Л., по силата на
който процесния имот следва да бъде обработван в срок до края на стопанската
2019/2020г., като по време на действието на този договор за аренда ищцовото
дружество е придобило идеални части от имота. В тежест на приобретателят е да
уведоми арендатора за осъществената прехвърлителна сделка. Макар новият
приобретател да встъпва в правата на предишния арендодател по договора за
аренда, то плащане на новият собственик съобразно уговореното ще се дължи едва
след уведомяване на задълженото лице, по смисъла на чл.17, ал.3 ЗАЗ. По аргумент от разпоредбата на чл. 17, ал. 3 ЗАЗ, арендаторът дължи
заплащането на арендната вноска на правоприемника от момента на уведомлението,
за текущата година. За периода до уведомяването, арендатора дължи
заплащането на вноската на страната по арендния договор, но не и на неговия
правоприемник, в случая новия собственик на имотите, предмет на договора, в който смисъл и
Определение № 474 от 5.10.2017
г. на ВКС по ч. гр. д. № 2898/2016 г., IV г. о., ГК. В настоящия случай доколкото
договорът за аренда с праводателя Я.Й.М е бил вписан, то частния правоприемник по
договора за покупко – продажба от 2017г. замества стария арендодател, като
страна по него, но плащане му се дължи едва след получаване на съобщение от
страна на арендатора за осъщественото прехвърляне.
Уведомлението по реда на чл. 17, ал.3 ЗАЗ няма отношение към редовността
на договора за аренда, подобно на уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД, което няма
отношение към редовността на цесията. Разпоредбата на чл. 17, ал.2 ЗАЗ е
категорична, че приобретателя замества стария арендатор, в случай, че договорът
за аренда е бил вписан. Заместването се осъществява по силата на закона, като
уведомлението по чл.17, ал.3 ЗАЗ има за цел да бъде съобщено на арендатора на
кого следва да осъществява плащане на уговорената арендна вноска.Ако след
осъществяване на вещнопрехвърлителната сделка с предмет имот, предмет на
договор за аренда, приобретателя не съобщи това на арендатора и той заплати
уговореното по договора за аренда в полза на стария арендодател, то това
плащане няма да бъде лишено от основание. Съобщението за осъщественото
прехвърляне на имота по реда на чл.17, ал.3 ЗАЗ може да бъде осъществено под
всякаква форма, като не е пречка същото да бъде извършено и с връчване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, респ.чл.410 ГПК, в
която е посочено обстоятелството по заместване на страната,респ. с връчване на
препис от исковата молба в хода на съдебното производство. Такова едно връчване
единствено би имало отношение към отговорността на арендатора за заплащане на
лихва за забава върху дължимата главница по договора за аренда. Не от
съобщението по чл. 17, ал.3 ЗАЗ, а от уговорените в договора за аренда клаузи,
арендаторът дължи плащане на посочената цена, като цитираната разпоредба е
приложима единствено до това, на кого следва да плати – на стария арендодател,
в хипотезата, при която не му е съобщено за осъщественото прехвърляне на земята
или на новият собственик. Арендатора би се освободил от задължението си по чл.8
ЗАЗ ако установи, че е заплатил дължимата по договора за аренда цена за
обработване на имота.
По отношение на процесният
имот №053009 по КВС, представляващ нива местност „Совата“, землище на село З.,
община В., област М., с площ от 66,619 дка., на 27.10.2014г. е сключен втори договор
за аренда.Преарендодател е физическото лице М.К.А., а преарендатор е ответника.
Предмет на този договор е предоставянето земи за обработка вкл. и процесния
имот, които са взети под аренда от М. Кирилов Николов, като по отношение на
процесния имот №053009 преарендодателя се е легитимирал с договор за аренда от 09.05.2014г.,
вписан под №26 ,том VІІІ, вх. рег. №
3326/20.05.2014г. на С.В>– Л., което обстоятелство се установява от
съдържанието на т.2 от договора от 27.10.2014г. Договорът е за срок от 5
стопански години от 01.10.2014г. до 01.10.2019г., в който е уговореното арендно
възнаграждение на 50 лева за дка.
В уточненията си дадени по
реда на чл. 145 ГПК, в уточнителна молба от 24.06.2020г. ответникът сочи, че не
поддържа оспорването си за нищожността на договор за аренда от 27.10.2014г. В
обстоятелствената част на насрещната си искова молба по предявеният от него
насрещен иск, обаче поддържа твърдението, че договора от 09.05.2014г. (който
е послужил за сключване на договор от 27.10.2014г.) е нищожен при
това,че е сключен при липса на съгласие, доколкото страните по него М.К.А. и ЕТ
„М. – А. –Ю.– Ю.К.“ са идентични, без отделна правосубектност.
Договорът от 09.05.2014г.,
вписан под №26 ,том VІІІ, вх. рег. №
3326/20.05.2014г. на С.В>– Л. не е представен от страните по делото, като не
се оспорва, че страни по него са М.К.А. в качеството на арендатор и ЕТ „М. – А.
–Ю.– Ю.К.“, като арендодател. От справка в търговски регистър се установява, че
ЕТ „М. – А. –Ю.– Ю.К.“ е вписано през 2009г., като физическото лице, което се
легитимира като едноличен търговец с посоченото фирмено наименование е Ю.М.К..
Не се установява от записите в търговски регистър М.К.А. да е осъществявал
търговска дейност по формата на ЕТ „М. – А. –Ю.– Ю.К.“ към момента на сключване
на договора, чиято нищожност се претендира. По отношение на М.К.А. от записите
в търговският регистър се установява, че същия е съдружник към момента на
учредяване – 01.06.2016г. на ищцовото търговско дружество „Ю.“ ООД. При тази
данни не може да бъде прието възражението на ответника за липса на съгласие
поради липса на отделна правосубектност на договарящите страни по договора от
09.05.2014г.
С договор за продажба на
търговско предприятие по чл.15, ал.1 ТЗ от 03.10.2016г. ищецът „Ю.“ ООД,
представлявано от управителят си М.К.А. придобива търговското предприятие на ЕТ
„М. – А. –Ю.– Ю.К.“, представлявано от Ю.М.К.. От момента на придобиване на
собствеността всички права и задължения на ЕТ „М. – А. –Ю.– Ю.К.“ преминават в
правната сфера на приобретателя – ищцовото дружество „Ю.“ ООД.
В хода на съдебното
производство бе прието заключението по съдебно – счетоводна експертиза на в.л. П.,
което изцяло се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено. Експерта
осъществи преглед в счетоводството на ответника-ищец по насрещният иск, което
посочи, че е редовно водено, а по отношение счетоводството на ищеца-ответник по
насрещният иск „Ю.“ ООД, експерта не получи съдействие от страната не е
получил, при което записите в неговото счетоводство
не са предмет на изготвеното и прието по делото заключение.Съгласно чл.182 ГПК и чл.55 ТЗ редовно
водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство в
негова полза, но те не се ползват със задължителна доказателствена сила, а
същата трябва да бъде преценена от съда с оглед всички събрани по делото
доказателства по делото, в който смисъл
Определение №361/13.05.2014 по
дело №3531/2013 на ВКС, ТК, I т.о. В от заключението на в.л. П.
се установи, че за стопанската 2015/2016г. е издадена фактура от ЕТ „М. – А. –Ю.– Ю.К.“ №
89/27.08.2015г., която в стойността си включва сумата от 3330,95 лева представляваща
заплатена арендна вноска за процесния имот за тази стопанска година при цена от
50 лева на дка., която сума е заплатена на 09.09.2015г. от ответника. За
следващата стопанска година 2016/2017г. отново ЕТ „М. – А. –Ю.– Ю.К.“ е издал
фактура включваща и процесния имот при стойност 3330,95 лева, която ответникът
е заплатил на 03.11.2016г. За стопанската 2017/2018г. е издадена фактура от
ищеца „Ю.“ ООД при цена за процесния имот от 3330,95 лева, която сума е
заплатена на последния от ответника на 29.12.2017г.
При анализиране на данните
от заключението на в.л. по съдебно – счетоводната експертиза и останалите
писмени доказателства, които са приобщени по делото и в частност договор за
аренда от 27.10.2014г. следва да бъде направен извода, че ответникът в
качеството му на арендатор е изпълнилнявал своето задължение по чл. 8 ЗАЗ, като
е заплащал арендна цена на ЕТ „М. – А. –Ю.– Ю.К.“, в последствие на неговия
приобретател – ищцовото търговско дружество „Ю.“ ООД.Следва да бъде поставен въпроса дали е налице правно
основание, на което ответникът е осъществил тези плащания в полза на ищеца,
както и дали договорът от 27.10.2014г. обвързва страните по настоящия спор.
Съдът намира отговора на този въпрос на отрицателен. След като по силата на
договор за аренда от 09.05.2014г. физическото лице М.К.А. е придобил правото на
аренда върху процесния имот от ЕТ „М. – А. –Ю.– Ю.К.“, с процесния договор от
27.10.2014г. той е предоставил този имот на ответника за обработка.
Обстоятелството, че ищецът в последствие през 2016г. е придобил търговското
предприятие на едноличния търговец не променя обстоятелството, че страни по
договора от 27.10.2014г. са ответникът и физическото лице М.К.А.. По този
договор ответникът като арендатор е поел задължение за плащане на арендна цена
от 50 лева на дка. за процсния имот в полза на М.К.А., а не в полза на ЕТ „М. – А. –Ю.– Ю.К.“ и в последствие
придобилото неговото предприятие ищцовото търговско дружество. По този договор
за аренда от 27.10.2014г. от заключението на в.л. П. съдът приема, че
ответникът вместо на арендодателя си – физическото лице М.К.А. е изпълнявало
задължението си по чл. 8 ЗАЗ на ищцовото дружество.По делото не се представиха
доказателства за надлежно възникнало валидно облигационно правоотношение
между на
ЕТ „М. – А. –Ю.– Ю.К.“ и в последствие придобилият го през 2016г. ищец „Ю.“
ООД, като арендодател и ответника в качеството му на арендатор. Договорът от
27.10.2014г. е сключен от физическото лице М. А., което действа от свое име и
за своя сметка, а не като представляващ
ЕТ „М. – А. –Ю.– Ю.К.“. Правата и задълженията по него възникват за М.К.А.,
а не за ЕТ „М. – А. –Ю.– Ю.К.“, респективно за неговия приобретател „Ю.“ ООД.
Не по банкова сметка *** посочена в т. 9 от договора от 27.10.2014г. ответникът
е изпълнявал своето задължение, а по сметки на ЕТ „М. – А. –Ю.– Ю.К.“, а след 2016г. по
сметка на ищеца „Ю.“ ООД.
Към момента на действие на
договора от 27.10.2014г. по отношение на процесния имот е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор за аренда от 19.12.2013г.,
рег. № 1559/10.03.2014г. на С.В>– Л., сключен между Я.Й.М като арендодател и
ответника в качеството му на арендатор. Ищецът придобива 7/19 ид.части от имота на 28.03.2017г., като
праводатели по разпоредителната сделка са собствениците на имота, сред които и Я.Й.М,
който е страна по договора за аренда от 19.12.2013г., последният надлежно
вписан в С.В>– Л.. От момента на осъществяване на разпоредителната сделка с
процесният имот на осн. чл. 17, ал.2 ЗАЗ ищецът „Ю.“ ООД стават страна по
договора за аренда от 19.12.2013г. От този момент се поражда и неговото
задължение да уведоми ответника за осъщественото заместване, на осн. чл. 17,
ал.3 ЗАЗ. Най-ранният момент, в който съдът приема, че ищецът е осъществил
задължението си по чл. 17, ал.3 ГПК е момента, в който на ответника е връчена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 2142/18.03.2019г.,
постановена по ч.гр. дело № 3993/2019г. Изрично в съдържанието на последната се
сочи, че правата, които упражнява кредитора по договор от 19.12.2013г., рег. №
1559/10.03.2014г. на С.В>– Л., произтичат от осъществената разпоредителна
сделка, която е обективирана в нотариален акт № 90/28.03.2017г. Заповедта на ответника
е връчена на 09.05.2019г., ведно с поканата за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 20191440400151 на ДСИ при РС – К.
За да се освободи от
задължението си по чл. 8 ЗАЗ вр. чл. 79 ЗЗД арендаторът следва да докаже, че е
заплатил задължението си по договора за аренда в уговореният размер. Вече бе
посочено, че не съобщението по чл. 17, ал.3 ЗАЗ, а уговорките в договора
пораждат това му задължение. Неоснователен би бил иска, ако бе установено, че
до 09.05.2019г. арендаторът бе изпълнил задължението си за плащане на арендната
вноска в полза на предишния титуляр по договора за аренда от 19.12.2013г. - Я.Й.М.Плащане в полза на предишния собственик за стопанската
2016/2017г., което да е осъществено от страна на ответника в хода на съдебното
производство не се установиха.Плащането, което е осъществено от ответника на 03.11.2016г.
в полза на ЕТ „М. – А. –Ю.– Ю.К.“ не може да бъде отнесено като изпълнение по
договор от 19.12.2013г., за стопанската 2016/2017г. Общо дължимото арендно
плащане съобразно уговорката на чл.7 от договора възлиза на 2331,67 лева (66,619х35
лева), за стопанската 2016/2017г.
Ищецът придобива
горепосочените идеални части от собствеността върху имота на 28.03.2017г., при
което от този момент встъпва като страна по договора за аренда от 19.12.2013г.,
който има за предмет процесния имот № 053009. От заключението по съдебно –
счетоводната експертиза на в.л. П., съдът прие, че за стопанската 2017/2018г.
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 3330,95 лева. Към момента на заплащане
на посочената сума – 29.12.2017г., ищецът „Ю.“ ООД се легитимира за собственик
на идеални части от имота, поради което
и на осн. чл. 17, ал.2 ЗАЗ е заместил
своя праводател по договора за аренда от 2013г. Независимо, че плащането
от ответника е отчетено като такова по договор от 27.10.2014., по отношение на
който съдът посочи, че не обвързва страните, то същото е във връзка с обработка
на процесния имот за посочената стопанска година 2017/2018г., за която на новия
арендодател се дължат 2331,66 лева, на осн. чл.7 от договора от 19.12.2013г.
Плащането на сумата от 2331,66 лева за стопанската 2017/2018г. не е лишено от
основание, доколкото е получено по договор от 19.12.2013г., по който ищецът на
осн. чл.17, ал.2 ЗАЗ е заместил старият арендодател Я.Й.М. Надплатеното арендно
възнаграждение следва да бъде разгледано при обсъждане на насрещният иск на
ответника.
При тези съображения съдът
намира, че предявеният установителен иск с правно основание чл.8, ал.1 вр. чл.
17, ал.2 ЗАЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК следва да бъде уважен за сумата от 2331,67 лева, която
представлява дължимото арендно плащане по договор от 19.12.2013г. за
стопанската 2016/2017г., като за разликата над тази размер до пълно предявеният
размер от 4663,33 лева, за стопанската 2017/2018г. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за дължима лихва за забава:
В забава арендаторът би изпаднал, ако не осъществи задължението за плащане
на арендното възнаграждение в уговорените в договора за аренда срокове. В
хипотезата на чл.17, ал.2 вр. ал.3 ЗАЗ това би бил момента от получаване на
съобщение за осъщественото заместване. С други думи изпадането в забава на
арендатора е свързано с предприемане на активни действия от приобретателя на
имота предмет на договор за аренда. В настоящия случай не преди депозиране на
заявлението в съда – 14.03.2019г., а след този момент ищецът е изпълнил
задължението си по чл. 17, ал.3 ЗАЗ, като едва на 09.05.2019г. ведно с връчване на поканата за
доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20191440400151 на ДСИ при РС –
Козлодуй ответникът е бил уведомен за замяната на страната, при което предявеният
иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи сумата
общо 448,84 лева лихва за забава върху
претендирата главница, от която 342,62 лева, за периода 01.10.2017г. –
13.03.2019г. и сумата от 106,22 лева
лихва за забава за периода 01.10.2018г.-13.03.2019г., е изцяло неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на насрещният иск:
Фактическият състав на
разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД урежда хипотезата на полученото без
основание или при първоначална липса на основание. Приложимост на хипотезата
намират случаите при липса на сключен договор или при нищожен договор, но
едната страна е престирала фактически, мислейки че изпълнява валидно договорно
задължение.
Основанието за
осъществените плащания от страна на ответника в полза на ЕТ„М. – А. –Ю.– Ю.К.“,
а в последствие на „Ю.“ е договор за аренда от 27.10.2014г., по отношение на
който съдът приема, че той не обвързва страните, поради което плащането по този
договор от ответника е направено без основание.Договорът формално съществува в
правния мир, но от него не се пораждат права за ЕТ„М. – А. –Ю.– Ю.К.“, а в
последствие на „Ю.“, съответно за арендатора ЕТ „А. – С. Д.“. С обвързваща договора
сила се ползва по отношение на лицата - преарендодателя М.К.А. и ответника,
като преарендатор.
За стопанската 2015/2016г., на 09.09.2015г.,
по този договор от 27.10.2014г. в полза на ЕТ„М. – А. –Ю.– Ю.К.“ е осъществено
плащане в размер на 3330,95 лева. Ищецът – ответник по насрещният иск е
приобретател на търговското предприятие на едноличния търговец, поради което и
последния отговоря за неоснователно получените от неговия прехвърлител парични
средства, поради което следва да бъде осъден да върне същите.
За стопанската 2016/2017г.,
на 03.11.2016г. в полза на ЕТ„М. – А. –Ю.–
Ю.К.“ е осъществено плащане в размер на 3330,95 лева. Основанието, което е
посочено за плащане – договор 27.10.2014г. не обвързва страните и за този
период. За този период съдът прие, че ответникът дължи плащане на ищеца,
доколкото не се установи да е изпълнил задължението си за заплащане на
арендната вноска на стария арендодател по договор от 19.12.2013г. (Я.Й.М), по
който договор задължението възлиза в размер на 2331,67 лева, на база
уговорените 35 лева на дка., и за който размер уважи предявеният иск по реда на
чл. 422 ГПК. За този период съдът е сезиран с насрещна претенция за сумата в
размер на 999,29 лева, до който размер дължи и произнасяне. При тези
съображения платено в размер на 999,29 лева без основание по договор от
27.10.2014г. също подлежи на връщане.
За стопанската 2017/2018г.,
на 29.12.2017г. в полза на ищеца „Ю.“ ООД е осъществено плащане в размер на
3330,35 лева. Към момента на получаване на арендното плащане ищецът е страна по
договор от 19.12.2013г., плащането за сумата от 2331,67 лева не е лишено от
основание. За получените 999,29 лева, които се явяват разлика между заплатените
3330,35 и дължимите 2331,67 лева, ищецът – ответник по насрещните искове следва
да бъде осъден да заплати, доколкото посочената сума е получена поради липса на
основание.
Процесуално изявление за
осъществяване на прихващане на задълженията по главните претенции с тези по
насрещния иск страната не е направила, поради което и съдът не се произнася в
тази насока.
Поради уважаване на главния
насрещен иск, с което съдът е сезиран то не следва да бъде разглеждан
предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД.
С оглед изложеното
предявеният насрещен иск за осъждане на ищеца – ответник по насрещният иск да
заплати сумата от 5329,53 лева, като получена без основание за стопанските
2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018година, се явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен. Следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва
върху уважената главница считано от депозиране на насрещната искова молба в
съда – 30.09.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца се дължат
присъждане на разноски съразмерно уважената част на предявените искове. В
заповедното производство разноски не са присъждане на страната, доколкото
такова искане в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение не е направено, заповедният съд не е присъдил разноски, поради което
и исковият съд не се произнася за разноски в заповедното производство.
В исковото производство са
представени доказателства за доплатена по сметка на съда държавна такса в
размер на 134,28 лева и 2230 лева заплатено възнаграждение за процесуално
представителство. В съдебно заседание от 18.09.2020г. ответникът е релевирал
възражение за прекомерност на уговореното и заплатено възнаграждение за
процесуално представителство на процесуалния представител на ищеца, на осн. чл.
78, ал.5 ГПК.За да се произнесе по така направеното възражение за прекомерност
съдът взе в предвид, че в производството по делото са разгледани два
установителни иска за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК, както и един насрещен осъдителен иск. В
договора за правна защита и съдействие на ищеца №129/0809.2020г. е посочено, че се дължат 750 лева по главния
иск, 750 лева по инцидентния установителен иск (който не е приет за
разглеждане) и 730 лева по насрещният иск. Доколкото не е уговорено друго съдът
приема, че уговорените 750 лева по главните установителни искове за
установяване размера на дължимата главница и мораторна лихва се дължат поравно
по всеки един от двата иска или от по 375 лева. Цената на иска по реда на чл.
422 ГПК за установяване размера на главницата възлиза на 4663,33 лева, поради
което възнаграждението от 375 лева не се явява прекомерно. Прекомерно се явява
уговореното възнаграждение по отношение на цената на иска за присъждане на
мораторна лихва върху претендираната главница от общо 448,84 лева, поради което
в тази част възражението за прекомерност следва да бъде уважено, като за основа
за изчисляване на дължимото възнаграждение за процесуално представителство бъде
взето минималното възнаграждение по Наредба №1/09.07.2004г. от 300 лева.
Предявените искове по реда на чл. 422 ГПК бяха уважени частично единствено по
отношение на част от вземането за главница от 2331,67 лева, като за разликата над този размер до
пълно предявеният размер от 4663,33 лева претенцията е отхвърлена. При тези
съображения съразмерно уважената част на този иск на ищеца се дължат разноски в
размер на 187,50 лева (2331,67 лева х375 лева/4663,33 лева.), на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК. Изцяло е отхвърлен предявеният иск за установяване дължимостта на
мораторната лихва, поради което за него възнаграждение на страната не се дължи.
Инцидентният установителен иск не е приет за разглеждане в производството по делото,
поради което за него не се дължи присъждане на съдебно – деловодни разноски.
Предявеният насрещен иск срещу ищеца – ответник по него е изцяло уважен, поради
което на последния по този иск разноски не се присъждат.
В полза на ответника се
дължат разноски съразмерно отхвърлената част на предявените главни искове и
уваженият насрещен иск. Разноски на страната се дължат съобразно представените
доказателства за реалното им заплащане. В договора за правна защита и съдействие
от 07.09.2020г. ответникът не е посочил размера на уговореното, съответно
размера на заплатеното възнаграждение за процесуално представителство. Липсват
други доказателства за заплатено възнаграждение за процесуално представителство,
поради което искането направено в списъка по чл. 80 ГПК от ответника за
присъждане на сумата от 1400 лева възнаграждение за процесуално
представителство не може да бъде уважено.По делото са представени доказателства
за сторени разноски в размер на 563,20 лева, от които 213,20 лева заплатена по
насрещният иск държавна такса и 350 лева разноски по заплатен депозит по
изготвената съдебно – счетоводна експертиза. Сторените разноски от ответника –
ищец по насрещните искове са сторени по повод разглеждане на предявения
насрещен иск, който е изцяло уважен, при което разноските от 563,20 лева заплатени от ответника
– ищец по насрещният иск следва да й бъдат изцяло присъдени.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че EТ „А.С.Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** дължи на "Ю." ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 2331,67 лева представляваща незаплатено
арендно плащане по Договор за аренда с вх. рег. №
1559/10.03.2014 г., том 4, акт № 186, надлежно вписан
в С.В.- гр.Л., касаещ поземлен имот с идентификатор
1053.53.9, с площ 66619 кв. м., 3-та кат. по КК и КР на село З., община В., област М., ЕКАТТЕ:31053, за стопанската
2016/2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране
на заявлението в
съда – 14.03.2019г. до окончателно изплащане на задължението, като отхвърля
предявеният иск за разликата над уважения размер от 2331,67 лева до пълно
предявеният размер от 4663,33 лева, за стопанската 2017/2018г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК № 2142/18.03.2019г., постановена по ч.гр. дело № 3993/2019г. на ВРС, на осн. чл.8, ал.1 вр. чл. 17, ал.2 ЗАЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
отхвърля предявеният иск от "Ю."
ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:*** срещу EТ
„А.С.Д.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
сумата от общо
448,84 лева мораторна лихва върху претендираната главница, от която 342,62 лева – дължима лихва дължима за
периода от 01.10.2017 г. до 13.03.2019 г., и сумата в размер на 106,22 лева -
лихва дължима за периода от 01.10.2018 г. до 13.03.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2142/18.03.2019г., постановена по ч.гр. дело № 3993/2019г. на ВРС, на
осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
Осъжда "Ю." ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на EТ „А.С.Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 5329,53 (пет хиляди триста двадесет и девет лева и 53 ст.)
лева, от която 3330,95
лева осъществено без
основание арендно плащане за
стопанската 2015/2016г., сумата от 999,29 лева осъществено без основание арендно плащане за стопанската 2016/2017г. и сумата от 999,29 лева осъществено без основание арендно плащане за стопанската 2017/2018г., ведно със законната лихва върху
уважената главница считано от депозиране на насрещният иск в съда –
30.09.2019г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 55, ал.1,
пр.1-во, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Осъжда EТ
„А.С.Д.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на "Ю." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 187,50 (сто осемдесет и седем лева и 50 ст.)
лева, съдебно
деловодни разноски сторени в исковото производство.
Осъжда "Ю." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на EТ
„А.С.Д.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 563,20
(петстотин шейсет и три лева и 20 ст.) лева, съдебно – деловодни разноски сторени в исковото производство.
Банкова сметка, *** –
ответник по насрещният иск "Ю."
ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:*** може да заплати задължението си към ответника –
ищец по насрещният иск EТ „А.С.Д.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***:Банка
Райфайзенбанк (България) ЕАД, IBAN ***, с титуляр EТ
„А.С.Д.“, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :