Решение по дело №223/2021 на Районен съд - Елин Пелин

 

       Р Е Ш Е Н И Е

            гр.Елин Пелин, 31.01.2022 г.

 

         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

    ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година в състав

                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ

                при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 223 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата молба се твърди, че ищецът е член на ЛРД – Елин Пелин при с. Г. Р., обл. С.. На 12.03.2016г. ищецът бил изключен от сдружението, като решението за това било утвърдено от УС на СНЦ“ЛРД Е. П.“ на 29.03.2016г..

С решение на ВКС на РБ от 07.02.2019г. решението за изключване на ищеца от сдружението било отменено.

Твърди се, че в периода 21.05.16г. до 07.02.19г. ищецът е бил лишен от възможност да ловува, с което му причинени неимуществени вреди, тъй като неправомерното поведение спрямо него се отразило на живота му, засягайки и честта и достойнството му пред колеги, приятели споделящи страстта му да ловува, отчаяние и др..

Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5100.00 лева, заедно със законната лихва от датата на увреждането - 21.05.16г. до завеждане на исковата молба пред съда.

Претендира се и лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане.

Ищецът претендира и сторените разноски по делото.

 В срока по чл. 131 ответникът, чрез упълномощеното адвокатско дружество, е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск по основание и размер.

 Предявил е насрещен иск на основание чл.45 , ал.1 ЗЗД, за неимуществени вреди, оценен на 1.00 лв., поради злепоставяне на дружеството - ответник по настоящото дело чрез множество жалби до различни компетентни органи и инициирани съдебни производства, както и с поведението си смущавал атмосферата в дружинката чрез интриганстване, противопоставяне членовете на дружинката, чрез претърпени от дружинската проверки, загуба на време.

             Иска се ответника по насрещния иск да бъде осъден да заплати на Сдружението претендираните неимуществени вреди в размер на 1 .00 лев.

 Претендират се и направените по делото  разноски.

 

 

             СЪДЪТ, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

 ПО ПЪРВОНАЧАЛНО ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК  ОТ  ИЩЕЦА Н.СТ.В.

 

Не се спори в процеса, че ищецът е член на СНЦ“ЛРД- Е. П.“, регистрирано с ЕИК  13057585 и ловец към Ловна дружина -с.Г. Р.-с..

Не е спорно също, че ОС на Ловно-рибарската  дружина-с.Г. Р.-О. е взело решение на 12.03.2016г.  „...ловецът Н.В. да бъде предложен за изключване“, което предложение потвърдено с решение на ОС на ЮЛНЦ „ЛРД Е.П.“ от 21.05.2016 година.

 С Решение № 318 /04.02.2019г. на ВКС на РБ, по  т.д. № 808/2018г., е отменено  въззивно решение на САС, т.о.,  шести състав  № 2480/30.11.2017г. по т.д. № 3840/2017г. и  вместо него постановена отмяна  приетото решение  от  Общото събрание на СНЦ“ЛРЗ Е. П.“, гр. Е. П., проведено на 21.05.2016г., с което е потвърдено решение на Управителния съвет на сдружението от  29.03.2016г. за утвърждаване решението  на Общото събрание на ловно-рибарската дружина с. Г. Р.-с. О. от 12.03.2016г. за изключване на ловеца Н.С.В., като незаконосъобразно. С мотивите към  цитираното решение на  ВКС на РБ се констатира материална незаконосъобразност  на взетото решение  от проведеното на 12.03.2016г. Общо събрание на ловната дружинска на с. Г. Р.-с. О. за изключавето на ищеца, обуславящо и материална незаконосъобразност на утвърждаващото го решение на Управителния съвет на  СНЦ „ЛРД Е.П.“, гр. Е.П., както и на потвърждаващото решение на ОС на ЮЛНЦ. Безспорно е установено, че  СНЦ „ЛРД Е. П.“, гр. Е. П. - ответник в настоящия процес,  на 12.03.2016г. „не е осигурил право на реална защита на застрашен от  изключване член на Сдружението с идеална цел, респ. на ищеца  в настоящия процес, щом  при непредвидено в Устава  предварително предупреждание, конкретните негови действия, възприети за нарушения, които са несъвместими с по-нататъшното челенство , не са посочение в предварително  оповестения дневен ред  на поканата за Общо събрание, оправомощено да наложи санкция „изключване““(вж. мотиви към цитираното решение на ВКС на РБ).

Ответникът е ЮЛ структурирано по смисъла на чл.30 ЗЛОД и регистрирано при условията  и реда на ЗЮЛСНЦ.

Като свидетели по настоящотоделото са изслушани И. Г.Й. и  М. Др. М.. И двамата свидетели  се познават с ищеца повече от 30 години. Тъй като ищецът имал огромно желание да стане ловец , в края на 90-те години / около 1999г./ провел  курс в гр. К., В., за което му съдействал св. Й., който  по   това време живеел и  работел там. В определен период ищецът е избран за  председател на ловната дружинка в  с. Г. Р.-с. О.. Той не пропускал лов в съботния ден, а св.Й. го придружавал почти всяка събота. Ищецът приел изключително тежко изключването му от дружинката, като по същото време бил и нейн председател. На общото събранието се сипели много обвинения срещу ищеца, обвинения за финансови злоупотреби с пари на сдружението. От тогава ищецът  се затворил в себе си, посърнал, покачил кръвна захар и докато бил страстен и емоционален ловец,  вече станал  не така контактен и общителен , какъвто бил преди. Св.М.  видял в очите на ищеца плач, когато двамата заговорили за отнетите права в ловната дружина.  Относно привързаността на ищеца към лова св. М.  го оприличава , като „откачен, страстен ловец, за когото ловът  е лекарство на живота му“. Преди да му отнемат ловните права, ищецът бил позитивен, весел и открит  човек, но сега променен.

 От нотариална покана, Акт № 045, том II/ 2016г.  на нотариус Ст. А.  е видно, че ищецът е отправил   заявление за подновяване на ловен билет и членската си книжка за 2017г., като изрично е поискал  да му се укаже и размера на  дължимата се сума, която да депозира в касата на Сдружението.  Със същата покана е обърнал внимание на председателя на УС на СНЦ „ЛРД Елин Пелин “ гр. Е. П., че на 17.06.2016г. бил депозирал  искова молба против решението на ОС на СНЦ, с което бил изключен от  ЛРД“ Г.Р.-с.О.“ и в този смисъл решението  за изключване не е влязло в  сила  и съгласно чл.24, ал.9 от Устава той е член на Сдружението. Насрещни доказателства за  подновени ловен билет и членска книжка  на името на ищеца не са ангажирани в процеса, което  е в тежест на ответника по делото, с оглед доказателствената тежест.  

 

От представени по делото и приети писма - запитване и отговори на същите  е видно, че  ищецът е направил питане на 14.09.2017г. до СИДП ТП „ДЛС П..“ с. В.и на 13.09.2017 г. до СИДП ТП „ДЛС Ч.Л.“, гр. П. за евентуална възможност да бъде допуснат до ловуване във всяка   една от дивечовите станциите с незаверен ловен билет за 2017 година. Предоставен му е отговор от дивечовъдните станции  / писмо изх . № 699/14.09.17г.  и писмо  изх. № 3026/15.09.17г./, от който видно, че  не може да бъде допуснат до ловуване без  заверен ловен билет за  посочената в запитаването година.

 

Като доказателства по делото са приобщени представените от ответника  с отговора по чл.131 ГПК  разрешителни за групов лов за периода м.октомври 2019г. – м. октомври 2021г. в част от които присъстват в списъка от ловци имената на ищеца Н.  В.. Честотата, с която може да се открие в предоставените списъци името на ищеца е неотносима към настоящия процес, но важен извод в тази връзка е, че до прекратяването на членство в Сдружението ищецът е бил  неизменно в съботните дни на лов, а епизодично е придружаван от св. Й., който  към онзи момент също член на ловната дружина – с. Г. Р. - с. О.. Съдът намира, че този факт   несъмнено кореспондира и с твърденията на  изслушаните по делото двама свидетели относно пристрастеността на ищеца към лова, до степен „ лудост“, както го описва  св. М.. Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите относно емоционалното състояние на ищеца след изключването му от ловната дружина на 12.03.2016г.. Съдът дава вяра на показанията на св. М. и в частта относно направен от свидетеля  подарък на ищеца под формата на  валчел за отстрел на ловен трофей в шуменското ловно стопанство.  Съдът отчита и факта на липса на практика в С“ЛРД Сокол –Ш.“ за издаване на  ваучери за отстрел  на диви животни разрешение  за лов  с цел  добиване на трофеи от тях, както и на факта, че в счетоводството на това  сдружение липсват отразявания   за постъпили суми  в размер на 5 000 лева  от лице  с имена  М. Д. М.. Следва да се отрази  също , че прецизният прочит на показанията на св. Милев сочи, че той е депозирал  сума  от 5 хил. лева при  свой познат в местно  ловно дружество  по падащо  в  шуменското ловно стопанство или СДП-Ш., което има за териториално поделение ТП „П.“, както и попадащи в СДП – Шу.: ЛРД“С.-Ш.“,  ЛРД „Ч.Л.“ и други. Следователно от писмо изх. № 48/17.09.2021г. съдът приема, че пред това сдружение не е постъпвала от лице с имена М. Д. М. посочената от последния сума в показанията от  27.07.2021г. по настоящото дело (л.204,л.213 от делото). За пълнота следва да се  посочи, че запитването  от страна на ответника е направено до конкретно ловно-рибарско дружество, а не до   СДП-Ш. или всички попадащи в обхвата на последното  такива ловни дружини. В тоз исмисъл съдът кредитира показанията на този свидетел  касателно отказа на ищеца да приеме направения му от  М. подарък и свързаното с това емоционално състояние на ловеца В. намиращо се в причина връзка с изключването му, каквото пресъздават показанията на св. М..

 

С исковата молба ищецът претендира спрямо  ответното СНЦ отговорност за неимуществени вреди на основание чл.49 ЗЗД поради незаконосъобразното му изключване от сдружението, което установено с  окончателен съдебен акт - Решение №318 /04.02.2019г. на ВКС на РБ, по  т.д. № 808/2018г.. За да възникне правото на обезщетяване за ищеца, последният следва да докаже виновно и противоправно поведение, в причинна връзка с което да са настъпилите за него вреди, както и фактите ангажиращи отговорността на ответника.

От събраните в настоящия процес доказателства се установява, че  в периода от 21.05.2016г. до 07.02.2019г. ищецът незаконосъобразно е били изключен от член на Сдружението, лишен от възможност  да ловува  като член на  Ловна дружина  с. Г. Р. – с. О.. С Решение №318 /04.02.2019г. на ВКС на РБ, по  т.д. № 808/2018г. е констатирана тази материална незаконосъобразност на взетото решение  от ОС на 12.03.2016г.  за изключване на ищеца и отменено  така приетото решение  от ОС на Сдружението на 21.05.2016г. , с което  отменено като незаконосъобразно решението на УС на Сдружението  от 29.03.16г.  за утвърждаване  на решението на ОС  на ЛРД-с. Г. Р. –с. О. от 12.03.2016г. за изключване на ловеца Н.В.. Касае се за противоправно поведение от страна на органите на ответното Сдружение  / УС и ОС/. Поради изключването му ищецът  не  е могъл да упражнява правото си на лов в сдружението за период достатъчно дълъг, от  три години, като не е спорно между страните че извън процесния период  ищецът  е имал придобито право на лов, съгласно чл. 22 от ЗЛОД, а така и  билет за лов, заверен за съответната календарна година (чл. 23, ал. 1, ал.3 ЗЛОД ). Не се  ангажираха от ответника доказателства за  заверени членска карта и билет за лов, за съответната календарна година в  периода 21.05.2016г.- 07.02.2019г.. Нещо повече  през 2016г.  на ищеца е отказано от ответника  подновяване на ловен билет и членска карта  за 2017 година ( вж. нотариална покана  до ответника, л. 54 от делото)  поради предложеното изключване, за което ищецът изрично е сигнализирал, че не е влязло в сила е в тази връзка  е депозирал  искова молба пред   СОС във връзка с изключването му и това решение на съответния орган на Сдружението не е влязло в сила съгласно чл.24, ал.9 от Устава на Сдружението. При това  за ищеца е възникнала невъзможност да упражнява правото си на лов. Следва да се отбележи, че правото на избор на  ловната дружина е лично право. Видно е че  мотивацията на ищеца / да е ловец в родното място на баща му и там , където е пораснал / и неговият ентосиазъм  да стане ловец   са го отвели  в края на 90-те години в гр. Кула, където  е  съществувала възможност  да завърши курс за ловец, за което му е съдействал  св. Й..  Със завръщането си ищецът е осъщетвил мечтата си да  стане ловец  в    родното село на баща си там, където и самият той е пораснал (св. Й.). Несъмнено за процесния период до възстановяване на членството си ищецът не е могъл да упражнява правото си на лов в ловната  дружина, към която се е числил към 12.03.2016г.. От друга страна правната възможност за ищеца при предпоставките по чл.29 и чл.30 от ЗЛОД не освобождава ответника от отговорност  за взетите при материална незаконосъобразност решения за изключване на ловеца Н. В. /вж. Решение №318 /04.02.2019г. на ВКС на РБ, по  т.д. № 808/2018г. /.

 

Ищецът претендира неимуществени вреди  за невъзможността да упражнява  за процесния период любимото си хоби, както и за огорчение и безсилие срещу  несправедливостта и засегнато му чувство  за достойнство, поради неправомерното му изключване, като член на Сдружение. Тези неимуществени вреди намират израз в  затвореност,  вече не така контактен, не така позитивен, както е бил ищецът преди изключването му / св.М., св. Й./. Не на последно място е и факта ( по който не се спори между страните по делото), че ищецът е дългогодишен ловец, като  правоспособност е придобил преди повече от  двадесет години. Недоказано  от ищеца остава твърдението за  притежавано от него юридическо образование, както се твърди  с исковата молба и което е в тежест на ищцовата страна, с оглед доказателствената тежест разпределена в процеса / като не е отделен между страните  в процеса, като безспорен този факт/. Настоящият състав, като отчита събраните в процеса доказателства намира, че ищецът притежава силна привързаност към  хобито си - лова, че лова е неговата  страст и смисъл житейски (показанията на св. Й. , св. М.). В този смисъл св.М. :.приличава лова , като лекарство  за живота на ищеца. Невъзможността ищеца да ловува за процесния период от три години, поради изключването му като член на ответното сдружение  е намерило  изключително тежко отражение  върху личността на ищеца, което  се установява от   свидетелските показания, като е налице причинната връзка между действията на ОС и УС на ответното сдружение и претърпените от ищеца  неимуществени вреди.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът следва да определи по справедливост дължимото се обезщетение за неимуществени вреди. При така изложените съображения и като отчита период от време от  три години, за който ищецът  е бил поставен в невъзможност да упражнява правото си на лов в ловната дружина „Г. Р. - с. О., настоящият състав приема, че обезщетението следва да се определи в размер на 5 000.00 лева, като се отхвърли предявения ис за  сумата  от 100.00 лева до пълния претендиран размер  от 5100.00 лева. Следва да се присъди  в полза на ищеца и лихва за  забавено плащане върху размера на обезещетението от датата на увреждането -  21.05.2016г. до  04.03.2021г.- датата на депозиране на исковата молба -  в размер на 2 429.42 лева, като се отхвърли в тази част претенцията за разликата до пълния претендиран размер  от 2 477.00 лева..

Следва  ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и  законна лихва върху сумата от 5 000.00 лева, считано от 04.03.21г. до окончателното изплащане.

 

 

ПО НАСРЕЩНИЯ ИСК  НА ИЩЕЦА СНЦ „ЛРД ЕЛИН ПЕЛИН“, гр. Елин Пелин

 

С отговора по чл.131 ГПК ответникът е предявил и насрещен иск  спрямо ищеца за сумата  от 1.00 лев , поради  злепоставяне на дружеството-ответник  чрез  множество жалби до различни компетентни органи и инициирани съдебни производства, а така и поради поведение на ищеца смущавало  атмосферата в ловната дружинска към която членува, чрез интригантстване, противопоставяне членовете на дружинката, претърпени   от  дружинката  проверки, които били извършвани спрямо нея и загуба на време.

 Във връзка с  предявения насрещен иск  с правно основание чл.45 ЗЗД  по делото са допуснати и изслушани свидетелите С. и  .

 В показанията си св. С. твърди, че поради постоянни жалби и съдебни дела от страна на ищеца, е била отровена  атмосферата в ловната дружинка.  Свидетелят твърди, че не си спомня точно с какво е станала по-лоша атмосферата  в дружинката ( л.2018 от делото). Свидетелят не  си спомня лично или някой от  членовете на УС да е давал   някъде  обяснения във връзка с постъпили жалби от страна на   ловеца Н. В.. Свидетелят твърди  също, че В. е отправял  жалби до УС  и към ОС на сдружението, но не си спомня за отправени жалби до институции.

 От показанията на св. И.  се установява, че  от 2014 г. е изготвял месечните графици за лов, отчети, заявки за отстрел, заверка на членски карти и др.. През 2016г.  имало проблеми в  дружеството и на  събрание  Н. В. бил предложен за изключване и това решение  било потвърдено от УС на Сдружението. Три години по-късно В. бил възстановен в членствени права. Ловният билет и членската карта на ловеца В. не били отнети при изключването му и ловецът  могъл да се запише в  друго сдружение  на територията на Община .Е. . Спомня си за две-три съдебни дела  през 2014г.  с участието на  Н. В., който оспорвал  избора на ръководство на Сдружението,  на УС. Срещу ръководството  и Сдружението имало жалби от страна на В., като за това  имало  направена папка съдържаща  жалбите и сигналите. Свидетелят твърди, че е давал обяснения в полицията  и в горското. През 2014г. имали проблем с връщане  от Н. В. на протоколните книги  и списъци, за което председателят пуснал  сигнал до прокуратурата. Свидетелят се е явявал лично по две от делата, но не си спомня дали е бил разпитван  относно поведението на  ловеца Н.В.. След възстановяване на членството на В. не му е било отказвано заверка на членската карта.

От така събраните свидетелски показания   за съда се налага извод, че през 2014г. в ловната дружина, в която е членувал  ищеца по настоящото дело и ответник по насрещния иск, е имало проблеми, без да е установен в процеса източника на същите и дали от естество, което може да се вмени във вина на ответника по насрещния иск / което в   тежест на  Сдружението - ищец/, както и конкретното им съдържание и в частност да са произтичащи от ловеца Н. В., каквито са твърденията  по насрещия иск. Твърди се в показанията на свидетелите и за  множество жалби и сигнали  от ловеца В. насочени към УС и  ОС на Сдружението. В последна връзка  пак в тежест на ищеца по насрещната искова претенция е да докаже изнесените с исковата молба твърдения при пълно и главно доказване, в т.ч.  за причинена на сдружението вреда, изразяваща се  в „злепоставяне“  на Сдружението от страна на ловеца В..  Не се установява  от събраните по насрещния иск доказателства и липсата на списъчно присъствие на ловци  в ловните излети, каквито твърдения се навеждат с показанията на св. С.. В тази връзка следва да се отбележи, че Сдружението е ангажирало  писмени доказателства за относително процентно присъствие на  ловеца  В. в груповото разрешително за лов   за период неотносим към  предемта на делото, но не е  представил такива доказателства за  броя на членовете на  ловните групи  по време на  излетите  посочени в  нарсрущния иск, с оглед установяване  липсата  или незначителна численост на състава на  групите от ловци, както се твърди в насрещната искова молба. Отделно от това ищецът не е ангажирал доказателства  твърдяната евентуална намалена численост  на ловните групи да е резултат  именно от конкретно противоправно поведение – действие или бездействие на  ответника В..

 По отношение  твърденията в насрещната искова молба за множество жалби и сигнали от ловеца В.  до различни компетентни органи и инициирани съдебни производства, които злепоставили СНЦ“ЛРД Е П“ следва да се отбележи, че доказателствата по делото действително сочат наличие на проблеми в  Сдружението относими към процесния период, част от които не са предмет на настоящото производство, а други намерили разрешение  с постановеното  Решение № 318 /04.02.2019г. на ВКС на РБ, по  т.д. № 808/2018г.. Събраните в настоящия процес по насрещната искова претенция доказателства не разкриват  елементи на интриганство и/или противопоставяне членовете на дружинката от срана на ответника. Липсват и доказателства за претърпени   проверки  от дружинката или загуба на време за органите на Сдружението или на неговите членове, поради конкретно неправомерно действие или бездействие  от  страна на ответника. Нещо повече, по отношение на упражненото от ответника, като член на  ловната дружина право на жалби, сигнали, молби и т.н. до конкретни институциии, то това право е  конституционно признато, прокламирано  в чл.45 от КРБ. От друга страна   ищецът  по насрещия иск не е установил в процеса  в какво конкретно се е изразявало  „ смущаването на атмосферата“ в дружинката, респ. конкретно поведение на ищеца, довело до смущаване   на отношенията в нея или до друг негативен резултат. Нещо повече, в тази връзка  св.. С. заявява в показанията си, че „съвмес нормално са  го приели в дружинката г-н В., след като е бил възстановен вече в права“. Съвсем нормално и  самия св. С. е приел  възстановяването  на  В.  в дружинката (л.218,стр.1,2 от делото). В този смисъл  настоящият състав приема, че в случай на нарушена/смутена атмосфера в дружинката от страна на ответника по насрещния иск, още повече чрез интриганстване, противопоставяне членовете на дружинката, чрез предизвиквани необосновани проверки  и загуба на времето на  членовете на дружинката, които твърдения не бяха  доказани в процеса, не би било съвсем нормално  приемането на ловеца В. в нея след възстановяване в права. Ето защо съдът приема, че ищецът не е установил в процеса факти, които да сочат на противоправно поведение (действие или бездействие) на ответника, с което да се накърняват  интересите на сдружението, каквито са твърденията по предявения насрещен иск.

 По  така изложените съображения настоящият състав намира предявения  насрещен иск за неоснователне и недозакан, поради което и подлежащ на отхвърляне, в т.ч. и по претенцията за разноски.

С оглед изхода на спора по предявения от ищеца Н. В. иск ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищците сторените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно 1 237.82 лева, в т.ч.  заплатена държавна такса по   делото и възнаграждение за един адвокат съгласно  Договор за правна защита и съдействие  № 910180/20.07.21г..

 

 Водим от горното, съдът

 

                                                              Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА СНЦ“ЛРД-Е П“,гр. Е П, с ЕИК   заплати на  Н.С.В. ***, с ЕГН  **********, сумата от 5 000.00 /пет хиляди/лева-обезщетение за неимуществени вреди, в следствие неправомерно лишаване от упражняване право на лов, като ловец в Ловна дружина „Г Ра-с. О“, от СНЦ“ЛРД-Е П“,гр. Е П, с ЕИК  периода  21.05.2016г. – 07.02.2019г., заедно със законната лихва, считано от 21.05.2016 г. до 04.03.2021г.  и законна лихва от 04.03.2021г.  до окончателното изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.С.В. ***, с ЕГН  **********,*** П, с ЕИК  ск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 100.00 / сто/ лева до пълния предявен размер  от 5100.00 лева, както и за  мораторна лихва, считано от датата на увреждането до  04.03.2021г., за разликата до пълния претендиран размер  от 2 477.00 лева.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от СНЦ“ЛРД-Е П“,гр. Е П, с ЕИК  …….Н.С.В. ***, с ЕГН  **********,  иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от  1.00/ един /лева, поради злепоставяне на Сдружението от страна на Н.С.В. чрез интригантстване в дружинската, противопоставяне членовете на дружинката, претърпени   от  дружинката  проверки, загуба на време.

 

 

 ОСЪЖДА СНЦ“ЛРД-Е П“,гр. ЕП, с ЕИК  …….. , да заплати на Н.С.В. ***, с ЕГН  **********, направени разноски по делото в размер на 1 237.82 / хиляда двеста тридесет и седем лева и 82 стотинки/ лева.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ