№ 842
гр. П., 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Ив. Тодорова
при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело №
20221720101000 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„Топлофикация-П.” АД срещу П. Р. К., ЕГН **********, и адрес: гр. П., ул. „С.“, ** ** ** с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 от
ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 263.02 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. „С.”, ** ** ** от които главница в размерна
209.67 лева, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2021 г. включително; законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 53.35 лева за периода от 09.07.2017 г. до
16.11.2021 г.; както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ - 21.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена Заповед № 2445/21.12.2021 г. по ч.гр.д. № ** г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът П. Р. К., чрез адв. В., е подал отговор, с който е
оспорила исковете по основание и размер, като твърди, че ищецът не сочи доказателства за
наличие на облигационна връзка с ответника и на какво основание е възникнала същата,
като е оспорил качеството на собственик на процесния имот, поради което и иска
отхвърлянето им като неоснователни. В отговора на исковата молба е противопоставила
възражение за погасяване по давност на част от процесния период. По изложените в
отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявените искове, като им се
присъдят сторените по делото разноски.
1
В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. М., която поддържа предявените
искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. В., който оспорва предявения
иск, като противопоставя и възражение за погасяване по давност на част процесните суми.
Моли да им се присъдят сторените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410
ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 2445/21.12.2021 г. по ч.гр.д. № ** г.
на ПРС, поради което съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да се
произнесе по същество.
По основателността на иска:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата
на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части
в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това
качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се
сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 от ЗЕ), като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл.153 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
2
потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл.36, ал.3 от ЗЕ.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират
своите съконтрахенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която
предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да
бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга
система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна
собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на
топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема
на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици,
разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на
потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на
една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените
деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя
реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от
своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като
изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на
изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този
смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на
другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия, продавачът изпраща
писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за
топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27,
ал.4 от същите Общи условия, едва след плащане на дължимите суми продавачът издава
документ - квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни
данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
3
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и
т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
В настоящия случай от приложения и договор за продажба на държавен недвижим
имот от 11.06.1991 г. се установява по безспорен начин, че ответникът е собственик на
процесния топлоснабден имот. Този факт се потвърждава и от приложената декларация по
чл.14 от ЗМДТ, която представлява извънсъдебно признат факт и се преценява от съда по
реда на чл.175 от ГПК, с оглед всички останали събрани по делото доказателства.
Декларацията по чл.14 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ и
удостоверява неизгодни за издателя факти (правото на собственост върху имота), поради
което този документ има материална доказателствена сила. Посочената декларация се
отнася за процесния имот и същата е подадена и подписана от П. Р. К., доколкото
последният не е оспорил по реда на чл.193 от ГПК нито авторството на подписа си, като
издател на документа, нито верността на удостовереното от него в декларацията. По делото
няма доказателства в процесния период собствения на ответника топлоснабден недвижим
имот да е бил отчуждаван или пък да е бил предоставен за ползване на друго лице.
Декларацията преценена в съвкупност с представения по делото договор за продажба на
държавен недвижим имот от 11.06.1991 г. по безспорен начин се установява, че ответникът
е собственик на процесния топлоснабден имот. Що се отнася до посочения в договора и
декларацията адрес в гр. П., ул. „ПЖБ“ № 1, то доколкото между страните няма спор, че
това е предишното наименование на ул. „С.“, находяща се в гр. П., то и следва да се приеме,
че адреса е един и същ. Предвид изложеното и следва да се приеме за доказано, че
ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот.
В горния смисъл ответникът се явява клиент на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, като облигационната връзка между страните е възникнала по силата на
закона, а съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-П.”АД.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л. З.З. в процесния топлоснабден
имот има монтирани две отоплителни тела. Отоплителните теля в помещения „дневна“ и
„кухня“ са демонтирани, като налични са тези в помещение „спалня“, комплектувано с
индивидуален разпределител и в помещение „баня“, представляващо щранг-лира, общо за
всички имоти по вертикала. Разхода за него е определен по изчислителен път, като за тяло
работило непрекъснато. През процесният период е начислен прогнозен разход на топлинна
енергия, а след провеждане на задължителният годишен отчет от фирмата топлинен
счетоводител, разхода на топлинна енергия за отопление на имота е определен според
4
отчетените показания на уредите. Прогнозно начислените суми са сторнирани, като
определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
В заключението вещото лице сочи, че през процесният период е начисляван разход
на топлинна енергия за БГВ – прогнозно, като в имота е монтиран уред за измерване разхода
на топла вода - 1 бр. водомер. Начисленото количество потребена топла вода е според
отчетените показания на уреда, а след провеждане на годишния отчет от фирмата топлинен
счетоводител, разхода на топлоенергия е преизчислен след определяне топлосъдържанието
на топлата вода за отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата равностойност на
топлинната енергия, което е отразено в индивидуалните изравнителни сметки.
Относно разхода на топлинна енергия за сградната инсталация, в заключението
вещото лице сочи, че е направен по изчислителен път, и е част от общия разход отчетен от
топломера в абонатната станция, пропорционален на обема на отоплявания имот по проект
– 149 куб.м. Начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период,
т.е. за времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС, като определените
суми за компонентата „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота.
По отношение на отоплителните тела в общите части на СЕС, вещото лице е
установило, че няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна
топлинна енергия и не са начислявани разходи.
От приетата съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Н.И., се
установява, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2021 г., за адрес гр. П., ул. „С.”, ** ** **
стойността на начислената доставена и разпределена топлинна енергия е в размер на 1247.32
лева, в това число сума за отопление 568.92 лева, сума за битово горещо водоснабдяване
522.07 лева, вноска за дялово разпределение 54.12 лева, корекция от изравнителни сметки -
106.90 лева, като сума за плащане. Вещото лице е установило, че за процесния период са
ответника е извършил плащания в размер на 1039.45 лева, в това число за главница 1037.65
лева и за лихва 1.80 лева, описани подробно по дати и основания в приложението към
експертизата.
От заключението на СИЕ се установява, че начислената лихва за забава на
плащанията е в размер на 53.35 лева, обща сума след приспадане на платените суми 263.02
лева.
Сумите от изравнителните сметки, издадени от фирмата за дялово разпределение за
периода от м.05.2017 г. - 04.2021 г., са въведени в счетоводството на ищеца по партидата на
ответника в размер на общо 106.90 лева, като сума за плащане. След прехвърляне на сумата
от 263.02 лева като съдебно вземане, вещото лице е установило, че ответникът е извършил
ново плащане в размер на 56.68 лева, като след неговото приспадане дължимите суми за
процесния период за главница са размер на 206.34 лева.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
5
тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на
задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Ответникът е релевирал възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
константната съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената
и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В
този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане
по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В същото
време по силата на чл.422 от ГПК искът ще се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат за
настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от
предявяването му. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е
подадено на 21.12.2021 г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца, чиято
изискуемост е настъпила преди 21.12.2018 г. са погасени по давност.
Тригодишният срок, посочен в чл.111, б.“в“ от ЗЗД, с изтичане на който вземанията
за главница на “Топлофикация – П.” АД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко
едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 от ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй
като в общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след
изтичане на 30-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени. С оглед на това
и предвид датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 21.12.2021 г., то погасено
се явява вземането за главница за периода от м.05.2017 г. до м.09.2018 г., или за сумата от
81.30 лева - главница, и искът за този период и размер следва да бъде отхвърлен като
погасен по давност.
С оглед горното установителният иск за главница на “Топлофикация – П.” АД следва
да бъде уважен за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., за който период вземането срещу
ответницата е в размер на 125.04 лева, предвид приетата по делото СИЕ, която сочи, че
процесната главница е в размер на 206.34 лева, след извършеното от ответника последно
плащане, а не както ищецът претендира главницата в размер на 209.67 лева. В останалата
част на иска за главница като погасен по давност за периода 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. в
размер на 81.30 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за лихва:
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на
задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
6
суми.
Ищецът е предявил и иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
обезщетение за забава в размер на 53.35 лева за периода от 09.07.2017 г. до 16.11.2021 г.,
който размер на начислено обезщетение за забава също не е спорен между страните.
Тъй като досежно искът за главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г.
ответницата дължи главницата, то искът за лихва в тази му част предвид неговата
акцесорност, за този период в размер на 23.57 лева е основателен и доказан, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване по давност на главното вземане се
погасяват и акцесорните вземания, макар и давността за тях да не е изтекла.
Предвид горното искът за сумата от 23.57 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 08.12.2018 г. до 16.11.2021 г. е основателен и доказан и до този размер
следва да бъде уважен, а в останалата му част за периода от 09.07.2017 г. до 16.11.2021 г.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от м.05.2017 г. до
м.09.2018 г., като погасен по давност, в размер на 29.78 лева, следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.86 от ЗЗД, съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 21.12.2021 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното
производство, така и в исковото производство.
Ищецът по главния иск претендира направените по делото разноски, като е бил
представляван от юрисконсулт в заповедното, така и в исковото производство. На
основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от
Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и
фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева общо за заповедното и исковото
производства, от които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за
заповедното производство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни
такси, такси за издаване на съдебни удостоверения, депозити за съдебни експертизи и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства в общ размер на
610.00 лева, от които в съответствие с уважената част от исковете му се дължи сумата от
349.08 лева, която и следва да му бъде присъдена.
Ответникът също претендира присъждане на разноски, но не е представил списък на
разноските. По делото ответникът е доказал извършени от него разходи представляващи
разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното в размер на 300.00 лева.
7
Няма доказателства по делото за извършени от ответника разходи в исковото производство.
С оглед отхвърлената част на исковете, на ответника следва да бъде присъдена сумата в
размер на 128.32 лева, представляваща разноски за заплатено от ответника адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Топлофикация- П.”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. „Мошино“, ТЕЦ
“Република”, срещу П. Р. К., ЕГН **********, и адрес: гр. П., ул. „С.“, ** ** ** че П. Р. К.
дължи на „Топлофикация- П.”АД сумата от 148.61 лева, представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П.,
ул. „С.”, ** ** ** от които главница в размерна 125.04 лева, за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2021 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
23.57 лева за периода от 08.12.2018 г. до 16.11.2021 г.; както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ - 21.12.2021
г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №
2445/21.12.2021 г. по ч.гр.д. № ** г. на ПРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ ПОРАДИ ИЗТЕКЛА
ДАВНОСТ исковете за главница в размер на 81.30 лева за периода от 01.05.2017 г. до
30.09.2018 г., и за лихва за забава в размер на 29.78 лева за периода от 08.07.2017 г. до
16.11.2021 г., върху погасената по давност главница.
ОСЪЖДА П. Р. К., ЕГН **********, и адрес: гр. П., ул. „С.“, ** ** ап.15 ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 349.08 лева,
представляваща направени разноски за държавни такси, експертизи и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исковото производства, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, ДА ЗАПЛАТИ на П. Р. К., ЕГН
**********, и адрес: гр. П., ул. „С.“, ** ** ап.15 сумата от 128.32 лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. № ** г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8