№ 260
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова
в присъствието на прокурора В. П. Т.
като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100605748 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
С присъда № 20123132 от 27.05.2024 г., постановена по н.о.х.д. 4854 по описа на Софийски
районен съд, НО, 114-ти състав, за 2020г., Съдът е признал подс. Г. М. за невиновен в това,
че: на 31.03.2017г., в гр. София с цел да набави за себе си имотна облага да е възбудил и
поддържал заблуждение у Б.К. – служител на БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, че
лицето, което подава заявка за закупуване на стока за изплащане – преносим компютър „Mac
Book Pro 13: Retina Display с Touch Bar – Space” и подписва Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта CRX – 14645213 оторизационен код a861tx5x от 31.03.2017г. от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД чрез „Екзисто“ ООД с ЕИК *********, за финансиране
закупуването на същата стока, не е той, а Н.В.Ш. с ЕГН ********** и с това да е причинил
имотна вреда на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в размер на 4430,00 лв., поради
което и го оправдал по така повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по
чл. 209, ал. 1 НК.
Въззивният съд е сезиран с постъпил протест от К.Т., прокурор при Софийска районна
прокуратура против така постановения първоинстанционен съдебен акт. Наблюдаващият
прокурор претендира за неговата отмяна, с аргумент за извършен неправилен анализ на
доказателствата по делото, довел съответно до неправилно приложение на материалния
закон и неоснователното оправдаване на подсъдимия. В постъпилия допълнителен протест
1
излага подробен анализ във връзка с неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
поддържа, подс. М. да е извършил деянието, в което е обвинен, поради което иска отмяна на
постановената присъда и признаването му за виновен. Счита, че следва да му бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение да бъде
отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години.
В сезиращия процесуален документ липсват искания за събиране на доказателства пред
въззивната инстанция.
Подсъдимият Г. М. и неговият защитник – адв. Я. А., редовно уведомени, не излагат
становища по аргументите, обсъдени в протеста.
В рамките на извършената служебна проверка, настоящият състав намира подадения
протест за допустим, подаден срещу подлежащ на обжалване акт /първоинстанционна
присъда/, от страна по делото, с признат от закона правен интерес да я обжалва, като същата
е подадена в рамките на 15 – дневния преклузивен срок по чл. 319, ал. 1 НПК. Доколкото
сезиращият документ отговаря на изискванията за съдържание и форма по смисъла на чл.
320, ал. 1 НПК, същият се явява редовен.
Настоящият съд, счита, че на основание чл. 327 НПК, за изясняване на фактическата
обстановка по делото не се налага допускане на разпит на подсъдимия, на свидетелите или
на вещите лица.
В хода на съдебната прения прокурорът счита, че присъда, с която подсъдимият Г. М. е
признат за невиновен и оправдан, по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК, е неправилна и незаконосъобразна и Моля, да бъде отменена. Моли Съдът
да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, тъй
като са били нарушени процесуалните правила, което е довело до ограничаване на правата
на една от страните, поради това, че установените факти и обстоятелства от съда, които са
възприети и изчерпателно изброени в мотивите на първоинстанционния съд, са вътрешни
противоречиви и необосновани. Счита, че са налице достатъчно доказателства, които да
обосноват и са събрани в хода на съдебното следствие, доказателства, подкрепящи
обвинителната теза. Посочва, че Съдът погрешно е анализирал съвкупността от всички
доказателства, гласни и писмени такива. Намира, че безспорно е установено, че договорът е
подписан от М. и с оглед това счита, че същият е извършил така вмененото му
престъпление. Изтъква, че предвид погрешната дата, на която се е случило, инкриминирана
в ОА, е нарушено правото на прокуратурата да повдигне правилното и по-скоро да измени
обвинението в съдебна фаза. В заключение моли съдът да върне делото на първа инстанция,
да отмени присъдата и да върне за ново разглеждане делото.
Подсъдимият М., в правото си на лична защитата моли искането на прокуратурата да бъде
отхвърлено. Обръща внимание на изтъкнатото от прокуратурата относно договора, че той по
никакъв начин не се отнася към ощетяването на юридическото лице, тъй като става въпрос
за стока, която е предадена на неустановена дата, на неустановено лице, като аз нямам
никаква връзка с приемането на тази стока, което е и твърдението изначално на
2
прокуратурата, с което е нанесена материалната вреда на банковата институция. Не смята, че
съдът е допуснал грешка, а точно обратното съдебният състав е разбрал цялото дело и
обвинението и затова е постановил тази присъда. В заключение желае да бъде потвърдена
изцяло.
В предоставена му последната дума, подс. М. моли да бъде потвърдена присъдата и да бъде
признат за невинен.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 14 въззивен състав, след като обсъди доводите в
депозирания протест, допълнението към него, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното:
На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания
по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. Ето
защо няма основание присъдата да бъде отменяна.
След самостоятелен анализ на доказателствена съвкупност по делото въззивният съд приема
за установена фактическа обстановка, идентична с приетата от първоинстанционния съд.
Подсъдимият Г. Г. М. е роден на ****г. в гр. Пазарджик, с ЕГН **********, българин,
български гражданин, неженен, с висше образование, управител на фирма, с адрес: гр.
София, ул. ****.
Подсъдимият е осъждан два пъти, съответно за престъпления по чл. 212, ал.1 от НК и по чл.
316, вр. чл. 208, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл. 309, ал.1 от НК.
Към 2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД отпускала кредити на клиенти за
закупуване на стоки от различни търговци, като имало възможност за подаване на заявление
по интернет. Заявлението за кредит се подавало по електронен път, а след това служители се
обаждали на посочения телефон за връзка и събирали данни за клиента. След събираното на
информацията системата автоматично извършвала преценка на кредитния риск и дали е
възможно отпускането на кредит. В случай, че клиента бъде одобрен документите му се
разпечатвали и се изпращали чрез куриерска фирма до адрес на клиета. Куриера следвало да
се увери по лична карта дали данните на лицето съвпадат с тези посочени в документите за
подписване и едва след това да ги предостави на клиента за подпис.
В същия период служители в „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД били свидетелите П.Л.
– старши юрисконсулт и Б.К. – кредитен консултант – стокови кредити.
На 31.03.2017г. св. К. в качеството му на кредитен консултант принтиран и подписал:
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта CREX – 14646213 оторизационен код a861tx5x от 31.03.2017г.
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, Сертификат № CREX – 14646213; Декларация за
3
предоставяне на лични данни; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация към чл. 5, ал.2 от ЗПК.
Горецитираните документи касаели отпускането на стоков кредит за сумата от 4 430,00лв.
във връзка със закупуването на преносим компютър Mac Book Pro 13” Retina Display c
Touch Bar – Space” чрез посредник „Екзисто“ ООД. Документите за отпускането на кредита
били подадени по В договора за кредит като данни за кредитополучател били вписани:
Н.В.Ш., ЕГН **********, лична карта № ****, издадена на ****г. от София – МВР, настоящ
адрес: гр. София, община Столична, обл. София, кв. ****, е-поща: **********@*****.***.
Същите данни били посочени в съответно заявление за кредит, подадено по електронен път
и чиито данни били събрани в телефонен разговор между кредитен консултант и лицето,
което е отговорило на телефона, посочен като телефон за връзка в заявлението. Посочен бил
и номерът на застрахователната декларация, касаещ застраховането на стоката и
погасителния план, съгласно който общата сума, която трябвало да бъде заплатена след
начислението на ГПР била 5 408,16лв., като били посочени и падежните дати. В
Сертификата за застрахована също били вписани имената и ЕГН на Н.В.Ш..
В декларацията за префдоставяне на лични данни като данни на клиента били вписани:
Н.В.Ш., ЕГН **********, лична карта № ****, издадена на ****г. от София – МВР, настоящ
адрес: гр. София, община Столична, обл. София, кв. ****. Също така били посочени личен
мобилен телефон, телефон за спешна връзка, данни за месторабота, доходи и разходи.
Св. Ш., чийто данни били посочени никога не бил подавал заявление за отпускане на кредит
до „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за закупуването на процесния преносим
компютър, никога не е подписвал посочените документи, както и никога не е губил личната
си карта. След като, през месец юни 2017г., получил обаждане от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД отговорил, че никога не е теглил кредит от тях.
По данни от справка от куриерска фирма “M&BM Express” пратката с горецитираните
документи от дата 31.03.2017г. с номер **********, с изпращач „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е била адресирана до получател Н.В.Ш. с адрес: гр. София, кв. ****, тел.
****. Св. Ц.Й., който работел като куриер в дружеството, връчил пратката на 04.04.2017г.
Видно от последната страница на договора за стоков кредит, кредитополучателят го е
подписал на 04.04.2017г. Документите били подписани от подс. М. при връчването на
куриерската пратка от св. Й.. При доставянето на пратката подсъдимият представил на св.
Й. копие от лична карта с изписано „Вярно с оригинала“, която била издадена на Н.В.Ш. с
ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. ****, ап. 13. Данни в действителност отговаряли на
тези на св. Ш., но снимката и подписът не били негови.
На 05.04.2017г. от „Екзисто“ ООД била издадена фактура № ********** с получател Н.В.Ш.
на обща стойност 4430, 00лв., касаеща закупуването на 1 бр. преносим компютър Mac Book
Pro 13” Retina Display c Touch Bar – Space”.
Сумата по договор за кредит № CREX – 14646213 е била заплатена, заедно с други дължими
суми, с едно платежно нареждане на 10.04.2017г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
4
От справка от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 18.11.2019г. е видно, че няма
постъпили плащания по нито един от посочените в писмото кредити, включително и по
процесния договор за кредит.
Към месец юли 2017г. в „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД имало подозрения, че
лицето Г. Г. М. при телефонните разговори с кредитните консултанти се представя с
различни имена. Лицето преди това е подавал заявления за кредит с неговите лични данни,
но тези кредити не били погасявани след това.
Поради това на 13.07.2017г., около 11:30ч., св. П.Л. се обадила на личния номер на св. П.Н.,
който работел като инспектор към СДВР. Към момента на разговора, той се намирал заедно
със св. З.Н. – инспектор в СДВР в района на ж.к. „Дружба“, гр. София. Св. Л. обяснила, че в
дружеството има одобрен кредит на името на П.С.С., ЕГН ********** и договорът ще бъде
занесен за подпис от куриер на “M&BM Express” на адрес: гр. София, ул. ****, в същия ден
за времето от 12:00ч. до 14:00ч. Свидетелката също така обяснила, че при прослушване на
телефонните разговори от служители на дружеството е била установено, че гласът, който
следвало да е на П.С. е на друго лице, което се е обаждало за отпускане на кредити и се е
представяло с различни имена.
След като св. Н. се свързал с Началника на отдел „Сигурност“ в “M&BM Express”, разбрал,
че пратката, предназначена за П.С. е взета от куриер Й.Н. и всеки момент ще бъде доставена.
Свидетелите Н. и Н. се насочили към адреса, на който трябвало да бъде доставена пратката
и междувременно се свързали и с куриера. На мястото на доставката на пратката
пристигнали и двама техни коледи от СДВР. Подс. Г. М. също пристигнал на мястото и
подал на куриера лист хартия. След като куриерът му го върнал, св. Н. се легитимирал на
подсъдимия и му издал разпореждане да остане на място. Подс. М. се опитал да пресече ул.
„Шипка“, скъсал листа и го хвърлил на земята. Подсъдимият бил задържан от полицейските
служители, които му поискали документ за самоличност, но той заявил, че няма такъв и, че
нямат право да го задържат. Куриерът съобщил, че задържаното лице му е казало, че си е
забравил личната карта, но ще му предостави копие. Поради това куриерът не му дал да
подпише договора.
Последвали процесуално-следствени действия, в които макар и да присъствали, св. Н. и св.
Н. да взели участие. Били извършени следните процесуално-следствени дейстия: оглед на
местопроизшествие, претърсване и изземване от лекия автомобил, с който М. пристигнал на
мястото, претърсване и изземване на два адреса на подс. М.; доброволно предаване от
куриера Н. на документите, който се съдържали в пратката; доброволно предаване от подс.
М. на безжичен рутер.
Във връзка с този случай в СДВР започнало разследване и било образувано ДП №
5341/2017г. по описа на СДВР.
Сред приобщените материали към досъдебното производство била и поръчка № 170330-25
BF от 30.03.2017г. от името на Н. Ш. номер на договор CREX: 14646213 от 31.03.2017г.
Видно от заключенията на Компютърната експертиза и Техническата експертиза в
5
изследваните обекти не е отрита информация, касаеща процесния договор за кредит или
друга информация, която може да бъде отнесена към него.
Съгласно заключението на СГЕ в графите „Подпис на клиент“; „Кредитополучател“;
„Подпис на застрахован“, „Собственоръчен подпис“, „Подпис на кредитоискателя“ в
документите: Договор са потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване на кредитна карта CREX: 14646213 с оторизационен код а861tx5x от
31.03.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД чрез „Екзисто“ ООД с ЕИК
********* и Н.В.Ш.; Сертификат № CREX: 14646213; Декларация за предоставяне на лични
данни и почеркът върху лист с копие на лична карта с № ****, съдържащ ръкописен текст
„вярно с оригинала“ са написани и положени от подс. Г. М..
В мотивите си СРС В мотивите си СРС обстойно е анализирал доказателствената
съвкупност по делото, а именно: гласни доказателства – обясненията на подс. М.,
показанията на свидетелите, включително и тези приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр.
ал.1, т.2 от НПК: З.Н., П.Н., П.Л., Б.К., Н. Ш., Ц.Й.; друго способи на доказване –
заключенията на компютърната експертиза, техническата експертиза, съдебно графическата
експертиза; от протоколите за извършени процесуално-следствени действия, сред които:
протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване; протоколи за
претърсване и изземване; протокол за оглед на веществени доказателства; писмо от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с приложение на Договор за потребителски кредит CREX
– 14646213 и прилежащите му документи; писма от “M&BM Express” и „Данте
Интернешънъл“; писма от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; справка съдимост на
подсъдимия.
Първоинстанционният съд е направил подробен, съдържателен и обоснован доказателствен
анализ, с който въззивната инстанция се солидализира. В мотивите към присъдата, Съдът е
посочил кои доказателствени източници от тях възприема, в кои части, както и кои
обстоятелства счита за установени от тях. Настоящата инстанция намира, че на базата на
този доказателствен анализ, първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни
изводи, че обвинението се явява недоказано по изискуемия безспорен начин, който да
обуслови осъдителна присъда.
Според настоящата инстанция по делото категорично е доказано, че подс. М. е подписал
договора за стоков кредит, който касае закупуването на процесната стока, както и
прилежащите към него документи. С това свое действие подс. М. е създал неистински
частен документ. В тази хипотеза би могло да се възприеме евентуалното извършване на
престъпление по друг текст на НК, но такова обвинение на подсъдимото лице не е било
повдигнато. От обективна страна повдигнатото обвинение по смисъла на чл. 309, ал.1 от НК
остава недоказано. На първо място е налице непреодолимо противоречие относно
посочената дата на инкриминираното деяние и доказателствените материали по делото. В
6
обвинението е възприето, че на 31.03.2017г. подс. М. с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и поддържал заблуждение в св. К., че лицето, което подава заявката за
закупуване на стока на изплащане, не е той, а св. Н.В.Ш.. Следва да се посочи, че в
приобщените материали към делото относно кредитното досие по процесния договор такова
заявление не се съдържа, като първоинстанционният съд е изложил подробни съображения в
тази насока, с които настоящата инстанция се солидализира. От показанията на св. К. се
установява, че той в действителност е разпечатил процесния договор на 31.03.2017г., но на
последната страница от договора, където от СГЕ е установено, че подс. М. се е подписал е
посочена датата 04.04.2017г. В подкрепа на това възприятие са показанията на куриера
доставял пратката св. Й., който посочва, че датата 31.03.2017г, не би могла да бъде датата на
връчване на пратката, тъй като датата на връчване не може да бъде изписана предварително.
По делото липсва разписка за връчване на пратката, с която да бъде категорично установен
моментът, в който пратката е била доставена и връчена на подс. М.. На базата на
изложеното са налице разнопосочни доказателства относно датата на извършването на
деянието, като настоящата инстанция приема, че с оглед изложените съображения, датата на
деянието не би могла да бъде тази посочена в обвинителния акт – 31.03.2017г. и, по която
подс. М. се е защитавал в рамките на наказателното производство.
Следващият елемент, който е останал недоказан от обективна страна е самото изпълнително
деяние. С оглед липсата на заявление на стоков кредит, което подс. М. да е посочил имената
на св. Н. Ш., то липсват и доказателства за възбуждане на заблуждение у св. К.. Още повече,
че и от показанията на самия свидетел е видно, че той е разпечатал процесния договора за
кредит на 31.03.2017г. и се е подписал от името на кредитодателя, но не е доказано, че
именно св. К. е било лицето, което е осъществило контакт по телефона с подс. М. и е
проверил посочените от него лични данни, както и е събрал допълнителни такива. Самият
свидетел не може да заяви това обстоятелство с категоричност, а и е посочил, че не е
изключено един служител да провери и събере личните данни, а друг да разпечата и
подпише договора. На следващо място съществен признак от обективната страна на
измамата е поведението на измаменото лице. Мотивирано от неправилните си представи за
действителността, то трябва да извърши акт на юридическо или фактическо разпореждане с
имуществения предмет. Безспорно подс. М. е подписал договора за кредит и прилежащите
му документи от името на св. Ш., но по делото няма доказателства за възбуждане на заблуда
или поддържането на такава в съзнанието на св. К., тъй като е неизяснено след подписване и
връщането на договора от страна на куриерската фирма на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД дали именно св. К. е лицето, пред което договорът е бил използван с цел
иницииране на плащането на процесната сума от 4 430,00лв., респективно фактически
неизяснено е останало обстоятелството дали св. К. е лицето, което е осъществило акт на
имуществено разпореждане относно горепосочената сума. Не е било доказано поведението
на твърдяното от обвинението за измаменото лице да е било вредоносно за конкретното
имущество. Тъй като тази особеност не е била разкрита, то няма как „измамата“ да бъде
приета за осъществена. Тук е моментът да бъде посочено, че престъплението по смисъла на
чл. 209, ал.1 от НК е резултатно увреждащо престъпление. Имотната вреда може да настъпи
7
както в имуществото на измамения, така и в това на трето лице. Съдебната практика е
противоречива относно това кога измамата е довършена. В някой решения се приема, че
измамата е настъпила, когато настъпи и имотната вреда, а в други решения се приема, че е
необохдимо за дееца или за другиго да е настъпила имотната облага. В настоящия случай е
ирелавентно становището, което настоящият съд ще застъпи, тъй като е процесната сума е
била преведена на 10.04.2017г. по сметката на посредника „Екзисто“ ООД, а данни относно
облагодателстването на подс. М. или друго лице липсват. И все пак датата 10.04.2017г. не се
твърди от прокуратурата, а както вече беше прието за установено и твърдяната като
инкриминирана дата 31.03.2017г. е категорично опровергана от останалия доказателствен
материал по делото.
В обобщение на всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че обвинението не е
доказано по изискуемия категоричен начин. Налице е разколебаванета на обвинителната теза
относно инкриминирата дата, както в подробно анализираните в настоящото решение, както
и в мотивите на първоинстанционния съд, елементи от обективната страна на деянието.
Предвид изложените констатация се явява безпредметно обсъждането на субективната
страна на деянието.
Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
въззивния съд приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и, като такава,
следва да бъде потвърдена изцяло. Изложените в протеста доводи са неоснователни.
Присъдата е постановена без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон.
По направеното от представителя на държавното обвинение искане за връщането на делото
за ново разглеждане от първата инстанция, Съдът намира същото за неоснователно.
Твърдението за нарушено право на прокуратурата да повдигне правилното и по-скоро да
измени обвинението в съдебна фаза също е неоснователно. Съгласно чл. 287, ал.1 от НПК в
правомощията на прокурорът е да повдигне ново обвинение, когато на съдебното следствие
установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.
Безспорно при факти, сочещи , че деянието е извършено в друг времеви период е налице
съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението. При съблюдаване на
доказателствената маса, настоящата инстанция, намира, че изначално по делото, още в
досъдебната му фаза, са били налице достатъчно по обем и съдържание доказателства, от
които да се изведе коректната дата на инкриминираното деяние, а същите са били налице и в
хода на съдебните прения пред първоинстанционния съд, на които неизменно е присъствал
представител на СРС, който не се е възползвал от правомощието си да поиска изменение на
обвинението. В този смисъл настоящият въззивен съдебен състав намира, че искането за
връщане на делото за ново разглеждане не е основателно.
При цялостната служебна проверка на присъдата, съдът не констатира необоснованост,
относно установеното разколебаване на обвинителните теза, на което почива и
оправдателната първоинстанционна присъда, както и поради липса на съществени
нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на присъдата, настоящият въззивен
8
съдебен състав прецени, че същата следва да бъде изцяло потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, Софийски
градски съд, 14 въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 27.05.2024 г., постановена по н.о.х.д. 4854 по описа на
Софийски районен съд, НО, 114-ти състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9