№ 8443
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110162509 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал.1 ГПК.
Предявен е от ищеца А. М. К., ЕГН **********, срещу ответника
********************* /с предишно наименование ***********************/, ЕИК
*********, иск с правно основание чл. 439 ГПК във вр. чл. 124 ГПК за установяване
недължимост на сумата от 1327,29 лв., представляваща главница, ведно със законна
лихва от 29.06.2009 г. до окончателното плащане, сумата от 26,54 лв. – разноски по
делото, и сумата от 110 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно Изпълнителен лист
от 13.07.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 33351/2009 г. по описа на СРС, 75-и състав, въз
основа на който е образувано изп. д. № 1574/2010 г. по описа ЧСИ М. М., рег. № *** на
КЧСИ.
Ищецът А. М. К., ЕГН **********, твърди, че въз основа на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 33351/2009 г. по описа на СРС, 75-и състав,
срещу нея бил издаден Изпълнителен лист от 13.07.2009 г. за процесните суми и
впоследствие образувано изп. д. № 1574/2010 г. по описа ЧСИ М. М., рег. № *** на
КЧСИ. Поддържа, че последното валидно извършено изпълнително действие е било
осъществено на 31.07.2010 г., като след тази дата други такива не са били
предприемани. Сочи, че изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона
на 31.07.2012 г. Счита, че процесните вземания по изпълнителния лист са били
погасени по давност. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *********************, ЕИК *********,
подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Б. П., с който оспорва иска като
недопустим, като твърди, че ищецът е погасил чрез плащане процесните суми. Моли
за прекратяване на делото, евентуално – за отхвърляне на иска. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
ОТ събраните по делото писмени доказателства се установява, че в полза на
1
********************* е издаден Изпълнителен лист от 13.07.2009 г. въз основа на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 33351/2009 г. на СРС
срещу А. М. К. за сумата от 1327,29 лева, главница по договор за потребителски
кредит № 162172 от 27.05.2006 г., ведно със законната лихва от 29.06.2009 г. до
окончателното изплащане, сумата от 26,54 лева – разноски по делото и 110 лева-
адвокатско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп.
д. № 1574/2010 г. по описа ЧСИ М. М., рег. № *** на КЧСИ
Установява се от приложеното изпълнително дело № 1574/2010 г. на ЧСИ М. М.,
че изпълнителното дело е образувано на 13.07.2010 г. срещу А. М. К. от
****************** чрез надлежен пълномощник въз основа на изпълнителен лист от
13.07.2009 г. по гр.д. № 33551/2009 г. по описа на СРС. В молбата за образуване на
изпълнителното дело е възложено на ЧСИ на осн. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да предприеме
изпълнителни действия за събиране на вземането на взискателя. Поканата за
доброволно изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ГПК на 08.09.2010 г., а на
25.10.2010 г. е изпратено запорно съобщение на трудовото възнаграждение на А. К. в
***********, но същото не е връчено надлежно предвид отбелязване от връчителя, че
дружеството не е на адреса. По изпълнителното дело не се установява да са
постъпвали каквито и да е суми.
Установява се , че в двугодишен период от образуването на изпълнителното дело
/13.07.2010 г./ по същото не са предприемани изпълнителни действия, следователно е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Липсата на висящо изпълнително
дело се отразява на правната квалификация на иска, като същата трябва да се счита по
чл. 124, ал. 1 ГПК, а не по чл. 439 ГПК, който визира наличието на висящо
изпълнително дело /виж определение № 513 от 24.11.2016 г. по ч.т.д. 1660/2016 на
ВКС/. Следователно, настоящият състав приема, че точната правна квалификация на
иска е такава по чл. 124, ал. 1 ГПК, а фактите, на които се основава са правилно
установени по делото.
По въпроса за давността при предприето принудително изпълнение следва да
бъде съобразена задължителната съдебна практика. С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС – т. 10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е
също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да
бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността
се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието
2
е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност
не тече. С т. 10 от горепосоченото Тълкувателно решение е дадено противоположно
разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да
тече нова давност, но давността не спира.
С тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 на ОСГТК на ВКС е
прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани
преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила
ППВС № 3/ 1980 г.
Следователно, в конкретния случай, при съобразяване на тълкувателната
практика по въпроса за давността, се налага извода, че давността за процесното
вземане по издаден изпълнителен лист от 13.07.2009 г. не е текла от образуването на
изпълнителното дело до 13.07.2012 г., а след това не се установява по изпълнителното
дело да са извършени или да е поискано извършването на други изпълнителни
действия от взискателя, в чиято тежест е било указано да установи тези факти и
обстоятелства. Доказателствената тежест е право и задължение на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изходът от
това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното не се е
осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/. Петгодишният давностен срок, считано от
13.07.2012 г. е изтекъл. Налага се изводът, че искът е основателен.
Възражението на ответника, че процесното вземане е погасено чрез плащане е
неоснователно. Действително към отговора на исковата молба, ответникът е
представил извлечения от бордера/без посочено основание, договор или задължение,
което се погасява/ в период от 11.12.2008 г. до 21.01.2010 г. за сума в общ размер от
2287 лева, но същите не доказват факта, че вземанията по изпълнителен лист от
13.07.2009 г. са погасени. Всичките бордера отразяват транзакции, които са извършени
преди образуване на изпълнителното дело /13.07.2010г./, а в молбата за образуване на
изпълнителното дело се съдържа изрично искане за принудително събиране на
задължението по изпълнителния лист от страна взискателя. Ето защо, съдът приема, че
е недоказано твърдението на ответника, че сумата, предмет на издадения
изпълнителен лист е била платена преди образуване на изпълнителното дело.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78, ал.
1 ГПК възниква за ищеца, както следва: 58,55 лева за държавна такса и 460 лв. -
адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно приложено по делото договор за
правна защита. Възражението за прекомерност е неоснователно, предвид цената на
иска и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. Разноските следва да се възложат в тежест на
ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. М. К., ЕГН **********,
срещу ответника ********************* /с предишно наименование
***********************/, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК,
че А. М. К., ЕГН **********, не дължи на ********************* сумата от 1327,29
лв., представляваща главница, ведно със законна лихва от 29.06.2009 г. до
окончателното плащане, сумата от 26,54 лв. – разноски по делото, и сумата от 110 лв. –
адвокатско възнаграждение, съгласно Изпълнителен лист от 13.07.2009 г., издаден по
ч.гр.д. № 33351/2009 г. по описа на СРС, 75-и състав, за събиране на който е
образувано изп. д. № 1574/2010 г. по описа ЧСИ М. М., рег. № *** на КЧСИ поради
погасяване по давност.
ОСЪЖДА ********************* /с предишно наименование
***********************/, ЕИК ********* да заплати на А. М. К., ЕГН **********
сумата от 518,55 лева, представляваща разноски за исковото производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4