ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ......................
06.02.2020г., гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І–ви въззивен граждански състав, в закрито
заседание на 06.02.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ВЕСЕЛА СПАСОВА
като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 96/2020г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
ЯОС, изпълнявайки процесуалното си задължение по чл.267, ал.1 от ГПК, извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба от Д.Д.И., чрез адв.В.К., срещу решение № 933/19.12.2019г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 5100/2018г. по описа на ЯРС.
ЯОС намира, че въззивната жалба е редовна и
допустима като подадена от надлежна страна, в срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ЯОС докладва възивната жалба и отговора:
С въззивната жалба от Д.Д.И., чрез адв.В.К., се обжалва решение № 933/19.12.2019г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 5100/2018г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Д.И., ЕГН ********** ***, иск по чл.45 от ЗЗД срещу З.И.С. за заплащане на имуществени вреди в размер на 240лв., като неоснователен и осъжда ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 300лв..
Първоинстанционното решение се обжалва като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила. Излагат се съображения, че ЯРС е направил грешен фактически извод, че оградата между имота на ищеца и имота на ответника е собственост само на ответника и действията му по премахване на маркерите не могат да бъдат квалифицирани като противоправно поведение. Според въззивника, този извод противоречи на чл.48, ал.3 от ЗУТ. Излага съображения, че оградата е обща собственост на страните като част от нея е в имота му и е негова собственост на основание чл.92 от ЗС. Поставянето на лека ажурна ограда в мястото на ищеца е налагало геодезическо заснемане за определяне къде точно минава границата между имотите. Намира, че неправилно ЯРС се е позовал на строителни разрешения №22/24.03.1945г. и №225/22.07.1946г., издадени на името на З. И. Б., и от тях не се установява, че само ответникът е собственик на оградата. Оспорва като неправилен изводът на ЯРС, че не са установени предпоставките за отговорността за непозволено увреждане - противоправно деяние, вреда, причинна връзка между неправомерното поведение и причинените вреди. По изложените в жалбата съображения се иска да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск като бъдат присъдени на въззивника направените от него разноски в двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания да бъде изискана и приложена преписка № 2726/09.11.2018г. на ЯРП като се твърди, че след постановяване на обжалваното решение въззивникът е узнал за нея и не е могъл да я посочи в срок пред първоинстанционния съд. Поискано е да бъде прието като доказателство писмо с изх.№2801-11285/18.06.2019г. на община Ямбол, което ЯРС, според въззивника, неправилно е отказал да приеме като преклудирано, тъй като писмото било получено от ищеца-въззивник след 19.09.2019г. и представянето му в о.с.з. на 21.11.2019г. не било преклудирано.
В срока за отговор на въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия Д.Д. Д., чрез адв.В.К., в който се излага становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е правилно и не страда от пороците, посочени в жалбата. Оспорва направените доказателствени искания. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция.
По направените доказателствени искания ЯОС намира следното: Видно от приложените към отговора на исковата молба доказателства, сред тях е постановление от 21.01.2019г. на ЯОС по преп.№ 2726/2018г. на ЯРП, от което следва изводът, че ищецът-въззивник е имал данни за тази преписка преди извършване на доклада по делото от ЯРС и не отговаря на действителността твърдението му, че едва след постановяване на решението на ЯРС е узнал за нея. Ето защо ЯОС намира, че искането за изискване и прилагане по делото на преписка № 2726/09.11.2018г. на ЯРП е преклудирано, тъй като не са налице условията на чл.266, ал.2, т.1 от ГПК.
Въззивният състав намира по отношение искането за допускане като доказателство на писмо с изх.№2801-11285/18.06.2019г. на община Ямбол следното: ЯРС правилно е преценил като преклудирано това доказателствено искане. С оглед обстоятелството, че доказателството не е посочено от ищеца в о.с.з. след доклада по чл.146 от ГПК и в о.с.з. на 19.09.2019г., а писмото е издадено по заявление от самия ищец от 17.06.2019г. и той е могъл да го посочи своевременно пред ЯРС, въззивният състав смята, че не са налице предпоставките по чл.266, ал.3 от ГПК за допускане като доказателство на писмо с изх.№2801-11285/18.06.2019г. на община Ямбол.
С оглед изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.04.2020г. от 9.30ч., за която дата и час да се призоват страните по делото.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Не уважава доказателствените искания на въззивника.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се връчи препис от определението на страните, а на въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.