Р Е Ш
Е Н И
Е № 146
гр.
Пловдив, 01.06.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в
открито заседание на двадесети
май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВЕЙКА К.А
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа
докладваното от съдията К.а в.т. дело
№ 97/2020 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 185 от 22.11.2019
година, постановено по т. дело № 27/2019 година по описа на Окръжен съд
– ****, е осъдено „Д.З.” АД, ЕИК ****, да заплати на Г.С. Д. ***, ЕГН **********, сума в размер на 2000
лева, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, вследствие на получена на 18.10.2018 година
контузия на корема и гръдния кош, причинена от ****, ЕГН **********, при
управлението на МПС – лек автомобил
„****“, с рег. № ****, застрахован по застраховка „****“ по застрахователна полица № ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на исковата молба 19.04.2019 година до окончателното ѝ изплащане,
като е отхвърлен иска за неимуществени вреди в останалата му част за разликата
над уважения размер от 2000 лева до пълния предявен размер от 50000 лева като
неоснователен. Осъдено е „Д.З.“ АД да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – ****
държавна такса върху уважената част от
предявения иск в размер на 80 лева, както и направените разноски за вещи
лица в общ размер на 584,92 лева. Осъдено е „Д.З.“ АД да заплати на адвокат
****от АК – ****, с адрес на кантората град **** ****, сумата от 370 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по делото.
Така постановеното решение е
обжалвано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Г.С.Д.
чрез процесуалния му представител адвокат А.М. от САК в отхвърлителната му част
- за разликата от 2000 лева до
претендираните 50000 лева обезщетение на неимуществени вреди. Оплакванията са
за незаконосъобразност и необоснованост на решението в тази му част. Твърди се,
че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е приложен неправилно принципа за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Липсвали мотиви
относно критериите, използвани от съда при определяне на размера на
обезщетението. Решението било необосновано, не били взети предвид събраните по
делото доказателства досежно вида, продължителността и интензитета на болките и
страданията, както и наличието на емоционален стрес. Не били съобразени социално-икономическите условия в страната,
нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането и приетите от съдебната
практика размери на обезщетенията. Искането е да се отмени решението в
отхвърлителната му част за разликата от 2000 до 50 000 лева и да се
постанови ново по същество, с което да се осъди ответника за заплати
допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 48000 лева ведно със
законната лихва от датата на исковата молба
- 19.04.2019 година до
окончателното изплащане. Има и искане за осъждане на ответника „Д.З.“ АД да заплати адвокатско
възнаграждение за двете инстанции на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 във връзка с
чл. 36 от Закона за адвокатурата съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Срещу въззивната жалба е подаден
писмен отговор от „Д.З.“ АД чрез
процесуалния пълномощник юрисконсулт В.Т.. В него се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди бил съобразен с
липсата на видни и ясно конкретизирани
травми при ищеца, травмите на вътрешните органи и контузията на гръдите
били хипопетични, а дори да се приемело, че ги има, ставало дума за лека
телесна повреда, която отшумяла бързо и без последици. Искането е за
потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Страните не сочат нови
доказателства пред въззивната инстанция.
Съдът, съобразявайки оплакванията във въззивната
жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу решението в
отхвърлителната му част. При подаване на
въззивната жалба е спазен срока по чл.
259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед на правомощията си по чл.
269 от ГПК намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С представените по делото и
неоспорени от ответника писмени доказателства
се установява, че ищецът Г.С.Д.
е сезирал ответното дружество с
претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените от него неимуществени
вреди при ПТП, станало на
18.10.2018 година, причинено от
**** при управлението на лек
автомобил „****“ с рег № ****, застрахован при ответника по
застраховка „****“ със застрахователна полица № ****. Претенцията е изпратена на
13.11.2018 година и е заведена при застрахователя под ****. От представеното с
исковата молба писмо с изх. № ********* от 19.12.2018 година се установява, а и между страните е
безспорно обстоятелството, че до заплащане на обезщетение от
застрахователя по застрахователната
претенция на ищеца по предвидения в чл.
380 от КЗ ред не се е стигнало. При положение, че ищецът не е получил
сума от застрахователя по заведената от
него застрахователна претенция,
предявеният пред съда иск е допустим съгласно изискванията на чл. 498 ал. 3 от КЗ.
По отношение на правилността на първоинстанционното
решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение
на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя
от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013
година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези
свои правомощия съдът ще се произнесе само по въведените с въззивната жалба
оплаквания, посочени по- горе. Те се свеждат до това какви са
уврежданията, причинени на ищеца, респ. какви по вид, интензитет и продължителност са
претърпените от него неимуществени вреди, установени със събраните по делото
доказателства и какъв е справедливия размер на обезщетението за тези вреди.
Между страните са безспорни, а и
от събраните по делото доказателства се установяват следните обстоятелства,
имащи значение за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения
срещу него пряк иск:
Първото от тях е наличието на
валидна застраховка „****“, сключена с
ответното дружество за автомобила, с който е причинено ПТП, станало на
18.10.2018 година, а именно лек автомобил марка
**** с рег. № ****Н, управляван
от ****.
По делото
е установено, че ПТП, при което
ищецът е пострадал като пешеходец,
пресичащ на пешеходна пътека тип „зебра“ в град ****, се дължи на противоправното и виновно поведение
на ****– водач на застрахования
автомобил по застраховка „****“ при ответника.
То се изразява в нарушение на чл. 119 ал. 1 от Закона за движение по
пътищата, а именно непропускане на преминаващи пешеходци. В тази насока са
представените по делото акт ****година на ОДМВР – **** за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление ****.
С
писмения отговор на исковата молба ответникът е въвел обстоятелства, свързани със съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия
Г.С.Д.. Според ответника пострадалият
в качеството си на пешеходец е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.
113 и чл. 114 от ЗДП, като е предприел пресичане на пътното платно на
неопределено за това място и без преди
това да се огледа и да съобрази конкретната обстановка и останалите участници в
движението. Възражението за
съпричиняване е неоснователно. Действително чл. 113 и чл. 114 от ЗДП поставят
изисквания и към пешеходците в качеството им на участници в движението, сред които да преминават по пешеходните
пътеки при пресичане на платното за движение / чл. 113 ал. 1 от ЗДП/. Чл. 113
ал. 1 т. 1 от ЗДП урежда задължение на пешеходците, включително тези, пресичащи на пешеходните пътеки, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства преди да навлязат на платното за движение. В случая от събраните по делото
доказателства, по-конкретно от приетата,
неоспорена от страните и неопровергана от останалите доказателства автотехническа експретиза се установява, че
пострадалият Г.Д. е предприел пресичане на пътното платно на пешеходна пътека.
Към този момент водачът на автомобила
****е имала видимост към него от разстояние по-голямо от дължината на „опасната
зона“ пред автомобила и ПТП е можело да
бъда предотвратено само с натискането на спирачката и пропускането на
пешеходеца. Такова действие от страна на водача не е предприето, доколкото е
установено, че скоростта на движение на автомобила преди ПТП, както и в момента на удара е една
и съща – около 48 километра в час. При наличие на възможност за водача на МПС
да спре с оглед скоростта на движение и разстоянието,
от което е можел да възприеме предприемащия пресичането на пешеходна пътека пешеходец, следва да се
приеме, че ПТП се дължи само и единствено на виновното поведение на водача,
доколкото спирането за пропускане на
пешеходеца е било възможно, но водачът не е предприел действия за
осъществяването му.
Освен горните обстоятелства,
които са от значение за ангажиране на отговорността на застрахователя, е
необходимо по делото да е установено настъпването на претендираните от ищеца с исковата молба болки и страдания, които да
са в пряка причинна връзка с процесното ПТП.
В протокола за ПТП е отразено, че при удара на пострадалия
Г.С.Д. е причинена травма на стомашната кухина.
По делото е представена епикриза
на ищеца, изготвена при болничния му престой
в МБАЛ – **** след ПТП в периода от 18.10.2018 година до 22.10.2018 година.
От нея е видно, че лечението на ищеца е по клинична пътека 197 - консервативно лечение при остри коремни заболявания. Вписаната
диагноза е травма на няколко интраабдоминални органа, без открита рана в
корема. Посочено е като придружаващо
заболяване и контузия на гръдния кош. За посочената травма на няколко
интраабдоминални органа ищецът е бил в отпуск по болест за периода от
18.10.2018 година до 10.12.2018 година включително.
В приетата по делото
съдебномедицинска експертиза е посочено, че контузията на корема и на гръдния
кош се дължат на действието на твърд тъп предмет и е възможно да са получени
при удара от автомобила при настъпилото
ПТП на 18.10.2018 година. Според вещото лице ищецът е изпитвал болки и страдания
със слаб до среден интензитет. Възстановителният период според него е бил около
десет дни, като този негов извод не касае конкретно ищеца, а е общ, направен на
база наблюдения при подобни увреждания.
Конкретните субективни
изживявания на ищеца, свързани с контузията на гръдния кош и корема, са описани
на първо място в представената по делото епикриза. В нея е посочено, че при
постъпването си в болница ищецът е изпитвал болки в лявата гръдна половина и
коремната област, усилващи се при дишане и движение. Те се установяват и от
показанията на разпитания свидетел К.К.. Свидетелят твърди, че при престоя си в
болница и след това ищецът е бил в тежко състояние, при изписването му не е
могъл да се качи сам в таксито и се е нуждаел от помощта на приятеля си. Повече
от един месец ищецът изпитвал болки, ставал трудно, трудно се обслужвал сам, не можел да излезе, болели
го ребрата и непрекъснато пиел обезболяващи, поради което свидетелят му
пазарувал храна и лекарства. Ищецът се
почувствал по-добре и започнал да излиза от дома си едва месец и половина след
ПТП. Общият период на лечението му вкъщи бил около два- три месеца. Дори след
като изтекъл срока на отпуска му по болест, ищецът си останал вкъщи, не се
върнал веднага на работа, защото имал болки и не можел да се справя с работата си,
която била физическа. Свидетелят установява, че и до днес ищецът изпитва
физически болки. Освен това той бил стресиран, страхувал се, когато пресичал
пътното платно.
Съдът възприема показанията на
свидетеля К., доколкото те се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства – епикриза и болнични листове. От друга страна изводите на
съдебномедицинската експертиза, обсъдени по-горе, са теоретични, а не касаят
конкретното състояние и конкретните негативни физически и емоционални изживявания
на ищеца.
Съобразявайки вида на
установените по делото травми,
интензитета и продължителността на болките и страданията, промяната в начина
на живот на ищеца,
включително в трудовата му заетост до
отшумяване на коремната и гръдна травми, както и неотшумелия и до момента страх
и притеснение от пресичане на пътното платно, съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е
15 000 лева. Болките и страданията – физически и емоционални и тяхната
продължителност са установени по делото и е без значение обстоятелството, че те
се дължат не на увреждане или нараняване на конкретен орган, а на причинените
от удара гръдна и коремна травми, описани по-горе.
При определяне размера на обезщетението за неимущетвени
вреди по настоящото дело освен обсъдените
по-горе обстоятелства, свързани с характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца
болки и страдания, съдът взе
предвид и конкретните икономически
условия в страната и общественото
разбиране за справедливост, ориентир за
което са нормативно определените лимити по застраховка „****“ на
автомобилистите. До 01.01.2010 година
нормативно определените минимални размери на лимитите са нараствали
непрекъснато и почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко събитие са
достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000
000 лева – при две или повече лица. След тази дата са определени значително по
–високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за застраховането / отм./ предвижда
лимит за едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000 000 лева
при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм., в сила от
11.06.2012 година/, задължителната застраховка „****“ на автомобилистите се
сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало
лице и 10 000 000 лв. за всяко събитие
при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за застраховането,
приложим в случая, влязъл в сила на 01.01.2016 година, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. / а след изменението
с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица. Лимитите, макар и само индиция, а не абсолютен
критерий за икономическите условия в страната, имат значение и следва да бъдат
взети предвид при определяне на размерите на обезщетението по справедливост,
което становище се застъпва и в
съдебната практика.
Първоинстанционното решение в
обжалваната отхвърлителна част за
разликата от 2000 лева / присъдени с първоинстанционното решение, което в тази
част е влязло в сила/ до дължимите 15 000 лева / или за 13 000
лева/ следва да бъде отменено и следва
да се постанови ново по същество, с което искът се уважи, като тази сума се
присъди на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както е
поискана, а именно 19.04.2019 година до окончателното ѝ изплащане.
В частта, с която искът за
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 15 000 лева
до претендираните 50 000 лева, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Съобразявайки изхода на спора,
съдът следва да разпредели и отговорността на страните по делото за разноските
в процеса.
Ответникът по въззивната жалба
„Д.З.“ АД следва да бъде осъден да
заплати на адвокат А.М. от САК адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, определено на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата
във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на 920 лева / при основателност на
жалбата за 13000 лева/.
Пред първата инстанция ищецът е
представляван от адвокат ****, на когото е присъдено възнаграждение от 370
лева. Общият размер на възнаграждението, което му се дължи / определен на
основание чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения върху сумата от 15 000 лева/ е 980 лева. С
настоящото решение при наличие на изрично искане във въззивната жалба „Д.З.“ АД следва да бъде осъдено да заплати
на адвокат ****допълнително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за
адвокатурата за осъщественото процесуално представителство пред първата
инстанция в размер на 610 лева.
„Д.з.“ АД дължи допълнително
държавна такса в бюджета на съдебната власт в общ размер от 260 лева за въззивната инстанция. Дължимата държавна
такса за първата инстанция е общо 600 лева, или допълнително следва да се
присъдят 520 лева наред с присъдените с първоинстанционното решение 80 лева.
За сметка на бюджета на съдебната
власт по делото пред първата инстанция са направени разноски за експертизи в
общ размер на 584,92 лева. Ответникът
„Д.З.“ АД е осъден да заплати пълния размер на тези разноски, без да е
съобразен изхода на спора. Молбата по
чл. 248 от ГПК за изменение на решението в тази му част е оставена без уважение
с определение № 72 от 17.10.2020 година, постановено от първоинстанционния съд.
Това определение не е обжалвано, влязло е в сила, поради което въззивният съд не разполага с процесуална
възможност за изменение на решението в тази му част, имаща характер на
определение.
С отговора на въззивната жалба
„Д.З.“ АД е претендирало заплащане на юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция. Юрисконсултско възнаграждение се дължи съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК, като неговият
размер се определя по реда на чл. 37 ал. 1 от Закона за правната
помощ в размерите, посочени в чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. В случая съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лева на основание чл. 25 ал.
1 от НЗПП. С оглед изхода на спора пред
въззивната инстанция жалбоподателят Г.С.Д.
следва да бъде осъден да заплати на „Д.З.“ АД разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 145,83 лева.
По изложените съображения
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 185 от 22.11.2019 година, постановено по т. дело № 27/2019
година по описа на Окръжен съд – ****, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлен предявеният иск от Г.С. Д. ***, ЕГН **********, против „Д.З.” АД, ЕИК
****, за сумата от 13 000 лева, / разликата между присъдените с
първоинстанционното решение 2000 лева и дължимите 15 000 лева/,
представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания, вследствие на получена на 18.10.2018 година
контузия на корема и гръдния кош, причинена от ****, ЕГН ********** при
управлението на МПС – лек автомобил
„****“, с рег. № ****, застрахован по застраховка „****“ по застрахователна полица № ****, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.04.2019 година до окончателното
ѝ изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.З.”
АД, ЕИК ****, с адрес на управление ***,
да заплати на Г.С. Д. ***, ЕГН
**********, допълнително сумата
от 13 000 лева, / разликата между присъдените с първоинстанционното решение
2000 лева и дължимите 15 000 лева/, представляваща обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
на получена на 18.10.2018 година контузия на корема и гръдния кош, причинена от
****, ЕГН ********** при управлението на МПС – лек автомобил „****“, с рег. № ****, застрахован по
застраховка „****“ по застрахователна
полица № ****, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 19.04.2019 година до окончателното ѝ
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 185 от 22.11.2019 година, постановено по т. дело № 27/2019
година по описа на Окръжен съд – **** в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Д.З.”
АД, ЕИК ****, да заплати на адв. А. Г.М.
от САК, със служебен адрес *** , на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, съразмерно с уважената
част от иска, в размер на 920 лева.
ОСЪЖДА
„Д.З.” АД, ЕИК ****, да заплати на адв.
****от АК - ****, със служебен
адрес гр. ******** , на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения допълнително
адвокатско възнаграждение за
първата инстанция, съразмерно с
уважената част от иска, от 610 лева /
или общо 980 лева наред с присъдените с първоинстанционното решение 370 лева/.
ОСЪЖДА „Д.З.”
АД, ЕИК ****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
за производството пред въззивната инстанция /Апелативен съд – Пловдив/ в размер
на 260 лева и допълнително държавна такса за първоинстанционното
производство в размер на 520 лева /
наред с присъдените 80 лева с първоинстанционното решение/.
ОСЪЖДА Г.С. Д. ***, ЕГН **********, да заплати на „Д.З.” АД, ЕИК ****, разноски
за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция съобразно изхода на
спора, в размер на 145,83 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.