Присъда по дело №5310/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 5310/21г.
ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД.
ХХVІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

Съдебното производство е образувано въз основа на частна тъжба на
АЛ. В. ПР. Срещу П.Г. П. за престъпление по чл.182 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК
за деяния, извършени в периода 03.07.21г. – 18.12.21г.
В съдебно заседание частният тъжител лично и с адв.Я. поддържа
обвинението и по същество пледира подс.П.П. да бъде призната за виновна.
Престъплението било осъществено от обективна и субективна страна, вкл. на
03.07.21г., когато нейната майка не дала детето, тъй като действала по
указания на подс.П.. За всички дати, на които не успял да осъществи среща с
детето си, Ал.П. подавал жалби в полицията, във връзка с което на
подсъдимата бил съставен и предупредителен протокол. Работният
ангажимент на майката не бил извинителна причина да не заведе детето, тъй
като имало начин да се организира. Твърдението, че срещите не са
осъществявани поради страха на детето от баща му били удобна защитна
теза.
В съдебно заседание подс.П.П. не отрича, че не е предоставила детето
на баща му на посочените в частната тъжба дати. Позовава се на това, че то
не искало да ходи при баща си, тъй като не се чувствало добре от неговите
забележки в присъствието на новата му приятелка и двете й деца.
Защитникът, адв.Ж., пледира подс.П.П. да бъде призната за невинна. На
02.07.21г. подс. не била в дома си и не извършила изпълнителното деяние. На
27.07.21г. , както и на другите дати, причината да не се предостави детето
било неговото психично състояние. Видно от изготвените социални доклади,
детето категорично заявило защо не желае да се среща с баща си. За това, че
на 06.11.21 г. майката е била с бъбречна криза по делото били ангажирани
доказателства – болничен лист. За 02.10.21 г. била предоставена медицинска
бележка, от която било видно, че детето действително е болно. За останалите
дати били предоставени доказателства, че майката е била на работа и не
могла да заведе детето при баща му. Не били събрани доказателства тя
умишлено да е осуетявала изпълнението на съдебните актове относно режима
на лични отношения с бащата.
С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По време на брака на П.Г. П. и АЛ. В. ПР. се родило детето А. А. П..
След като родителите се разделили, със съдебно решение №
4675/15.11.2017г., постановено по гр.дело № 4507/2017г. по описа на Районен
съд – Варна, влязло в сила на 15.12.17г., упражняването на родителските
права било предоставено на майката П. П.. Местоживеенето на детето било
определено при майката в гр. * №6. Бил определен режим на лични контакти
1

на детето А. с бащата А.П. всяка първа и трета събота и неделя от месеца - от
10.00 часа в събота до 19.00часа в неделя, както и 20 последователни дни през
лятната ваканция на детето, а след навършване на осем години – един месец
през лятото когато майката не ползва правото си на платен годишен отпуск,
детето да е с преспиване при бащата.
До 2021 г. между родителите нямало напрежение по повод личните
контакти на бащата и детето. Постепенно обаче то започнало да не иска да
се среща с баща си. Пред майка си разказало, че не се чувства добре, тъй като
баща му правел забележки по повод на телосложението му и начина му на
хранене. Забележките се случвали в присъствието на децата на новата му
приятелка. Освен това бащата използвал обидни епитети като „мазен“ и
„дебел“. Ограничавал го като не му давал определени видове лакомства,
докато в същото време тези храни били позволени за другите две деца.
На 02.07.2021г. ч.т.П. позвънил на подс.П. да се уговорят за вземането
на детето на 03.07.21г. То било при баща си предната седмица извън
определените от съда дни, поради което П.П. отказала тъй като имала други
планове. След като му било отказано, на следващия ден, още преди да отиде
до дома на майката, частният тъжител П. подал сигнал на тел.112. В резултат
на това му бил осигурен полицейски екип от св. П.К. и И. Г. и Ал. П. отишъл
в дома на детето заедно с полицейските служители. То било вкъщи само с
баба си, тъй като майката била на работа. Детето плачело и не искало да
тръгне с баща си. Като установили това, полицейските служители отказали да
съдействат по-нататък, тъй като преценили, че не са оправомощени да
извършват принудителни действия.
Ч.т. А.П. подал сигнал до прокуратурата и на подс.П.П. бил съставен
предупредителен протокол.
След този случай майката П. П. подала до РС – Каварна искова молба на
осн. чл. 51 ал.4 вр. чл.59 ал. 9 от СК и чл. 127а ал.2 от СК и чл. 76 т. 9 от
ЗБДС . Част от петитумът бил да се измени режима на лични отношения, като
бащата да вижда детето всяка първа и трета събота в присъствието на
майката. Иска се предварително изпълнение. Било образувано гр. дело №
320/21г.
Междувременно на 27.07.21г. А.В. П. и дядото на детето – св.В.П.,
отишли до гр. * да вземат детето за един месец през лятото. Подс.П.Г.
отказала да изпълни това и бившият и съпруг отново подал жалба в
полицията. На връщане към гр.Варна бил спрян за проверка за управление на
МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества. Установило се, че
проверката е извършена по сигнал, подаден от адвоката на П. П..
В хода на гражданското производство е била изготвена експертиза от в.
л. Р.Г.а – психолог. В протокола от съдебно заседание е посочено, че в
разговор с детето тя установила, че „детето е дълбоко обидено от баща си…
от факта, че бащата в присъствието на другите две деца на неговата
приятелка го обижда и му казва квалификации „мазен, дебел“. По делото бил
изготвен и социални доклади. Видно от доклада от 07.01.22г., пред социалния
работник детето споделило, че гражданското производство се води по негово
2

желание, тъй като не искало да остава с преспиване при баща си и искал
срещите да се провеждат в присъствие на майка му. Споделило , че баща му
не бил добър човек, като дал конкретен пример как когато се оплакал на баща
си от съученик, бащата казал, че ще изпрати хора да го пребият, включително
използвал груби и нецензурни изрази. Споделил също, че баща му го обижда,
наричайки го „ мазен“ и му правел забележка, че е дебел, настоявал да яде
определени храни, показвал му снимки на дебели хора в интернет и му
казвал, че ще стане такъв, ако яде много. Карал го да прави упражнения,
подстригал му косата противно на неговото желание. Също когато били на
плаж против волята му го хвърлял в морето и му казвал, че така щели да му се
„стопят сланините“. Когато излизали заедно с децата на новата приятелка на
баща му, го оставяли да ги наглежда. Те можели да ядат каквото си поискат, а
на него му давали само „полезни“ неща. В социалния доклад се сочи още, че
А.П. говорел и против майката, което също травмирало детето, но най-много
то се разстроило когато баща му отишъл с полиция в дома на майката. Пред
социалния работник детето заявило, че не желае да се среща насаме с баща
си. Майката заявила, е че ще опита да направи всичко необходимо, така че
детето да не прекъсне контактите с баща си, но срещите им да бъдат приятни
и ползотворни за детето.
Същите твърдения са залегнали и в социалния доклад от 20.07.21г.,
където изрично се сочи , че майката П. П. е заявила, че е готова на активна
връзка с оглед постигане на споразумение и решаване на делото в най- добрия
интерес на детето.
Става ясно, че в изпълнение на горното, макар и след подаване на
настоящата тъжба, П. П. е осигурявала на сина си срещи с психолог,
включително е ползвала услугите на Център за социална подкрепа, който
посещавала заедно с детето.
С протоколно определение от 21.08.21 г. по гр.дело №320/21г. на РС –
Каварна били определени привременни мерки съгласно които всяка първа и
трета събота от месеца майката следвало да води детето за срещи с бащата в
дома на родителите на последния в гр.Варна от 10.00 до 17.00ч.
На 04.09.21г. П. Г.а – П. завела детето в гр. Варна, но тъй като предната
вечер била нощна смяна, отишли в дома на родителите на бащата със
закъснение. На входа били посрещнати от дядото – св. В. П.. Частният.
тъжител Ал. П. отсъствал. След дълги увещания дядото приел и майката да
влезе в жилището. Вътре обаче, се скарали пред детето по повод
закъснението на подс.П.. Детето се разстроило и поискало да си тръгнат без
да дочака баща си. Поради това на 08.09.21г. ч. тъж. П. подал нова жалба до
прокуратурата.
На 18.09.21г. подс.П.П. отказала да заведе детето при баща му тъй като
била на работа.
На 02.10.2021г. подс. П. П. не го завела, тъй като детето било болно.
На 16.10.21г. подс. П. П. не го завела, тъй като била на работа.
На 18.10.21г. тъж. П. подал сигнал до РП-Варна.
3

На 06.11.21г. майката не завела детето на среща с баща му, тъй като
имала бъбречна криза.
На 20.11.21г. и на 04.12.2021г. и на 18.12.21г. отново не го завела, тъй
като била на работа.
Горната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства.
Като логични и непротиворечиви съдът кредитира гласните
доказателства - показанията на св.В. П., а. А., Н. П. и Д. Г.а.
Като събрани по реда на НПК, съдът кредитира писмените
доказателства – материалите по гр.дело 320/21 г. на РС – Каварна, вкл.
протоколи от съдебни заседания, социални доклади от 07.01.22г. и от
20.07.21г., искова молба, отговори на искова молба и насрещен иск и др.,
както и прокурорски преписки, графици за работа, болничен лист,
медицинска бележка, справка за съдимост, съд. решение по гр. д. №
14507/17г. на Рс - Варна, определение за привременни мерки по гр. д. № 320 /
21 г. на РС – Каварна. Графиците за работа следва да се кредитират само
доколкото е видно, че П. П. действително е полагала труд на смени. Същите
обаче са нечетливи копия и от тях не може да се направи извод на коя дата
коя смяна е била.
Обясненията на подс. П. се подкрепят от всички останали доказателства
по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Доказателствата са непротиворечиви. Те потвърждават обстоятелствата,
описани в тъжбата, но чрез тях се установяват и нови правнозначими факти.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Между страните по делото не се спори по въпроса, че на процесните
дати 27.07.21г., 04.09.21г., 18.09.21г., 02.10.221г., 16.10.21г. 06.11.21г.,
20.11.21г. , 04.12.21г. и на 18.12.21г. подс. П.П. не е дала детето на ч. тъжител
А.П.. Спорът между страните е правен и се свежда до това, дали деянието е
престъпление, предвид сочените конкретни факти – заболяване на детето,
заболяване на майката, заетост по трудово правоотношение на майката и
най-вече - нежелание на детето да се среща с баща си.
На 03.07.21г. майката не е била в дома си в гр. * и не е извършила
действие по непредаване на детето, поради което съдът намира, че това
деяние не е осъществено от обективна страна. По делото не са установени
факти, а и не се твърди в тъжбата, същата да е подбуждала майка си към това
да не изпълни съдебното решение. Видно е от показанията на св. Д. Г.а, че тя
не е дала детето тъй като то не е искало да отиде с баща си и тъй като
последният отишъл в дома й с полиция.
Изпълнителното деяние за всяка една от другите дати, описани в
тъжбата, се изразява в неизпълнение на съдебното решение и е осъществено
чрез бездействие, след като от майката се е очаквало действие - предаване на
детето. Не се установи подс.П.П. да е извършвала изрични действия, с които
4

да е осуетявала изпълнението на решението. Достатъчно е било същата да не
предава детето.
Непредаването на детето е било съзнателно и не са налице
обстоятелства, които да изключват вината.
Предвид горното, съдът намира, че в периода 27.07.21г. до 18.12.21г. е
осъществен от обективна и субективна страна съставът на престъплението по
чл.182 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК. Също така обаче съдът прецени, че това
осъществяване е само формално и извършеното не представлява
престъпление поради явна незначителност на обществената опасност. Този
случай се отличава от обикновените случаи. Видно е, че след влизане в сила
на решението за развода, от края на 2017 г. до лятото на 2021 г. между
родителите не е имало съществено неразбирателство във връзка с личните
контакти на бащата и детето. Подс. П. е започнала да отказва да предава
детето едва след като установила, че то не иска да се среща с баща си, тъй
като се чувствало обидено и унизено от неговото отношение и след като той е
отишъл в дома им в гр. * с полиция. Във връзка с тези новонастъпили
обстоятелства тя не просто е отказала да изпълнява съдебното решение, но е
предприела мерки в полза на детето. Осигурила му консултации с психолог и
веднага поискала съдът да се произнесе по тези нови факти, като промени
режима на личен контакт, включително е поискала постановяването на
привременни мерки. Според определението за привременни мерки обаче е
следвало тя да води детето до гр. Варна, което е било много трудно
изпълнимо за нея, предвид факта, детето живее в гр. *, а бащата – в гр. Варна.
Тя работила в гр.Варна, включително и нощно време и включително в
почивните дни. Това, че не е могла да заведе детето поради трудовата си
ангажираност, не е обстоятелство, изключващо вината, или отговорността.
Правилно е становището на адв. Я., че майката е била длъжна да се
организира по начин, че да изпълнява съдебното решение. Това, че е била на
работа, може да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство,
което само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за малозначителност
на деянието. Налице са обаче и други смекчаващи отговорността
обстоятелства, които в своята съвкупност водят до извода, че деянието е с
явно незначителна обществена опасност и поради това не представлява
престъпление. Видно от медицинската бележка, в периода 27.09.21 -
02.10.21г. детето е било болно и му било предписано домашно лечение.
Видно от приложения болничен лист на 04. и на 05.10.21 г. подс.П. е била
болна и е било предписано домашно лечение. И най-вече, видно е от
обясненията на подсъдимата, от показанията на св.Д. Г.а, от социалните
доклади и от протоколите от съдебни заседания по гр. дело № 320/21 г. на РС
– Каварна, че детето не е искало да се среща насаме с баща си. И видно е от
тези доказателства, че това му нежелание не е било оформено под влияние на
майката, а е резултат от поведението на бащата. Действително, напълно
нормално е бащата да е загрижен за здравето и външния вид на детето.
Повечето родители, без значение дали обективно са прави, или грешат,
възпитават децата си в култура на хранене, в култура на движение и др.
Естествено е бащата да се чувства отговорен и ангажиран в отглеждането на
5

детето и в неговото възпитание. Естествено е и да очаква от страна на детето
да известно подчинение и уважение. Това обаче следва да става при зачитане
на личното достойнство и на детето и на неговата майка. Тук не е задача на
съда да дава оценка на начина, по който бащата се е отнасял към детето, но е
важно за правните изводи по делото, че ч.тъжител действително е отправял
обиди към сина си, че детето действително е било травмирано от това и че
действително не е искало да се среща с баща си. Това обстоятелство е
достатъчно не само в съвкупност с останалите, но и само по себе си, да
обоснове извод за малозначителност на деянието поради явно незначителна
обществена опасност. Подс. П. е действала в най-добрия интерес на детето.
Този принцип е базов в Конвенцията за закрила на детето и е възведен в чл. 3
т.3 от Закона за закрила на детето. Съгласно §1 т.5 от Закона за закрила на
детето и с оглед утвърдената съдебна практика в гражданското
правораздаване, при преценката кой е най- добрият интерес на детето следва
да бъдат взети предвид желанията и чувствата на детето, преценени с оглед
неговата възраст и конкретно развитие, неговите физически, психически и
емоционални потребности, поведението на родителите, вкл.след раздялата –
помежду им, във връзка с децата, както и спрямо децата, готовността да водят
диалог в името на децата, да не ги въвличат в конфликти, да зачитат и
съхраняват авторитета на другия родител. В случая безспорно е установено,
че е бил накърнен най-добрият интерес на детето като не са били зачитани
неговите авторитет и достойнство, както и авторитетът и достойнството на
неговата майка. Също така е безспорно установено, че подс. П. не е имала за
цел просто да не изпълни съдебното решение в ущърб на бившия си съпруг.
Същата е охранила интересите на детето си, като е взела незабавни мерки.
Видно е от социалните доклади, че тя е проявявала готовност да съдейства за
изграждане на ползотворна връзка между детето и бащата.
С незачитането на личността и достойнството на детето от страна на ч.
тъжител А. П. е нарушен първият принцип, на който се основава закрилата на
детето, възведен в чл. 3 т.1 от ЗЗД. Това не само е могло да навреди на
детето, но и реално е навредило, поради което и се е наложило майката да
вземе съответните мерки в изпълнение на закона и на родителския си дълг.
Поради това и съдът намира, че обществената опасност на извършеното от
нея е явно незначителна.
Предвид изложеното по-горе, съдът прецени, че на 03.07.21г. деянието
не е осъществено от П. П., тъй като на тази дата все още не е било в сила
определението за привременни мерки и тя не е била длъжна да заведе детето в
гр. Варна, а когато ч. тъжител А. П. е отишъл в гр. * да го вземе, тя е била на
работа и по никакъв начин не е извършила изпълнителното деяние „
неизпълнение“ , или „осуетяване“.
В периода 27.07.21г. до 18.12.21г. подс.П. не е изпълнила съдебното
решение, съответно – определението за привременни мерки, но това не е
престъпно, тъй като обществената опасност на деянието е явно незначителна,
предвид изложените по- горе съображения.
Мотивиран от горното, съдът намери извършеното за малозначително
по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК и постанови присъдата си като призна подс. П.
6

П. за невинна в това, че в периода 03.07.2021 г.-18.12.2021 г., като родител не
изпълнила съдебно решение № 4675/2017 г. по гр.дело № 14507/2017 г. на РС-
Варна, влязло в законна сила на 15.11.2017 г. и определение за привременни
мерки от 27.08.2021 г. по гр.дело № 320/2021г. на РС-Каварна относно лични
контакти на бащата АЛ. В. ПР. с детето А. А. П. и на основание чл. 304 от
НПК я оправда по предявеното й обвинение за престъпление по чл.182 ал.2
вр.чл.26 ал.1 от НК.

СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	190
Дата:	5 октомври 2022 г. (в сила от 21 октомври 2022 г.)
Съдия:	Силвия Обрешкова

Дело:	20213110205310
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	22 декември 2021 г.

Присъда по дело №5310/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите