Р Е Ш Е Н И Е
390/29.6.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На трети юни през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2456 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно съединени иска, от
които първия - отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК и
втория - осъдителен иск за връщане на дадено без основание с правно основание
чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, като в същото време съдът е сезиран и с
насрещен осъдителен иск с правна квалификация
чл.79 от ЗЗД.
Производството по
настоящото дело е образувано по искова молба от
„***“ ООД, с ЕГН*********, представлявано от Р. И. В., с посочен адрес: гр.Шумен,
бул.“***“ №46В, магазин ***, съдебен адрес:***, пл.“***“ №1, чрез адв.Н.Т. от ШАК срещу
“***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Младост, ж.к ***4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Я. Х., М. С. и Д. К. К.
Ищцовото дружество твърди, че на 09.12.2016 год.
сключили с ответника договор, по силата на който последният се задължил да им
предоставя мобилни и интернет услуги за множество телефонни номера, срещу
задължение от тяхна страна да заплащат потреблението по съответните тарифни
планове. Договорът изтекъл на 09.12.2018 год., след което ответникът продължил
да начислява потребяваните услуги по същите условия и тарифи, без да ги
променя. Твърдят че междувременно получили фактура №**********/15.07.2019 год.
за сумата от 105.72 лева и фактура №**********/14.07.2019 год. за сумата от
470.53 лева. При анализ на същите установили, че
ответникът е изчислил потребените услуги не по ползваните от тях до момента
тарифни планове, а по съвсем нови тарифни планове, за които не били дали
съгласие и не били уведомени. В исковата молба излагат, че на 26.07.2019 год.
са заплатили първата фактура, а втората не е била заплатена. Считат, че
едностранната промяна на тарифните планове е незаконосъобразно и без правно
основание. Сочат, че съгласно чл.229а, ал.1 от ЗЕС срочен договор може да бъде
продължен само при изрично писмено съгласие на абоната относно условията за
продължаване, като при липса на съгласие след изтичане на срока на договора той
се преобразува в безсрочен договор при същите условия, като на основание
чл.229а, ал.2 от ЗЕС са нищожни всички уговорки, които противоречат на
ал.1.
С настоящата искова молба предявява два обективно
съединени иска, от които първия - отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 от ГПК, като молят съдът да признае за установено, че не
дължат на ответното дружество сумата от 185.00 лева, представляваща разлика
между дължимата сума по фактура №**********/14.07.2019 год. в размер на 470.53
лева и реално дължимата от дружеството сума в размер на 285.53 лева, съобразно
договорените тарифни планове и втория - осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД с цена на иска 26.00 лева, представляваща
платена без основание сума, представляваща разлика между действително платената
сума по фактура №**********/15.07.2019 год. в размер на 105.72 лева и реално
дължимата от дружеството сума в размер на 79.72 лева, изчислена съобразно
договорените тарифни планове. Молят да им бъдат присъдени и направените по
делото разноски. Правят възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание за ищцовото дружество по
първоначалния иск не се явява представител.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответното дружество, като в законоустановения
едномесечен срок от тяхна страна е депозиран писмен отговор, към който са
приложени писмени документи. В отговора ответното дружество оспорва предявените
искове. Твърдят, че претенцията на ищеца касае общо 42 броя договори, като
последните са били последно предоговорени с подписване на допълнително
споразумение към рамков договор от 23.11.2016 год. Съгласно условията на това
споразумение договорните отношения между страните по отношение на включените в
него номера са били удължени за срок от 24 месеца, съответно до 23.11.2018 год.
В приложението към договора били посочени изрично отстъпки от абонаментните
планове, изразени в процентно съотношение от месечната абонаментна такса, които
за всички планове били договорени за срок от 24 месеца. Посочените отстъпки са
започнали да се прилагат от датата на подписване на допълнителното споразумение
и са били длъжни да ги прилагат до 23.11.2018 год. С оглед запазване на добрите
търговски взаимоотношения посочената отстъпка е била прилагана и след този срок
в периода до 15.06.2019 год. След посочената дата са започнали да начисляват
договорената между страните абонаментна такса, без посочената отстъпка. Заедно
с отговора от страна на ответното дружество е бил предявен и насрещен иск, с който
молят ищецът по първоначалния иск да бъде осъден да им заплати сумата от 185.00
лева, представляваща незаплатена от дружеството сума по фактура
№**********/14.07.2019 год.
Препис от насрещния иск е бил изпратен на ищеца по
първоначалния иск. В едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран отговор
на насрещния иск, в който заявяват, че след изтичане на срока на договора
ответното дружество е следвало да продължи да прилага същите абонаментни
планове,включително и прилаганите до този момент отстъпки. Молят да им бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание за ответното дружество по първоначалния
иск и ищец по насрещния иск не се явява представител.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между „***“ ООД и “***” ЕАД бил сключен рамков
договор, по силата на който второто дружество се задължило да предоставя на
първото мобилни и интернет услуги за множество телефонни номера, срещу
задължение от тяхна страна да заплащат потреблението по съответните тарифни
планове. На 23.11.2016 год. било сключено Допълнително споразумение към посочения
рамков договор, касаещо 42 броя СИМ-карти, с което договорните отношения между
страните по отношение на включените в него номера са били удължени за срок от
24 месеца, съответно до 23.11.2018 год. По отношение на посочените телефонни
номера били договорени и приложени два абонаментни плана, съответно В Partner S и В Partner М. Към
Допълнителното споразумение било приложено и Приложение за абонаментни планове
В Partner/B nonstop към рамковия договор, в което били посочени конкретните цени на абонаментните
планове по действащите между страните
договорености. Цената на конкретно договорените абонаментни планове била
съответно 5.99 лева за абонаментен план В Partner S+, 7.99 лева за абонаментен план В Partner М и 29.99 лева за
абонаментен план В NonstopS. В чл.4.1 от Допълнителното споразумение към
посочения рамков договор било договорено, че операторът предоставя на
потребителя отстъпки и допълнително включено потребление за срок до 23.11.2018
год., след което се прилагат стандартните условия на избрания абонаментен план.
В 3.1 и 3.2 от Приложението за
абонаментни планове В Partner/B nonstop към рамковия договор били посочени приложимите
отстъпки към съответния абонаментен план, като по отношение на договорените
между страните два плана била посочена отстъпка в размер на 10% или 60% от
абонаментния план за срок от 24 месеца и 10 % от стойността на месечната
фактура /без стойността на международни разговори, роуминг извън плана,
лизингови вноски и услуги с добавена стойност/.
Така посочените отстъпки били прилагани за период
от 24 месеца, който изтекъл на 23.11.2018 год., като с оглед запазване на
добрите търговски отношения ответното дружество продължило да прилага тези
отстъпки и до 15.06.2019 год. След посочената дата били прилагани договорените
между страните тарифи на абонаментни планове и цени за разговори, без прилагане
на посочената отстъпка. В получената от ищцовото дружество фактура №**********/15.07.2019
год., касаеща отчетния период 15.06.2019 год. – 14.07.2019 год. били начислени
договорените между страните такси, пропорционално на дните, през които са били
ползвани, без да бъде приложена посочената по-горе отстъпка. Общият размер на
дължимата сума по посочената фактура била 470.53 лева, като същата не била
заплатена от страна на ищцовото дружество.
На ищцовото дружество била издадена и фактура
№**********/15.07.2019 год. за сумата от 105.72 лева, но същата липсва в
кориците на делото, въпреки многократно дадената възможност на ищцовото
дружество да я представи.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощно, Разписка-2 бр.,
Документ за заплатена държавна такса, фактура
№**********/15.07.2019 год.,
Пълномощни, Допълнително споразумение от 23.11.2016 год. към Рамков
договор, Приложение за абонаментни планове В Partner/B
Nonstop към Рамков договор, Документ
за заплатена държавна такса.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения по силата на
сключения между „***“ ООД и “***” ЕАД
Рамков договор, съгласно който второто дружество се е задължило да предоставя
на първото мобилни и интернет услуги за множество телефонни номера срещу
задължение от тяхна страна да заплащат потреблението по съответните тарифни
планове. По силата на сключеното на 23.11.2016 год. Допълнително споразумение
към посочения рамков договор страните са договорили удължаване на срока на
договора за 24 месеца, считано до 23.11.2018 год.. Съгласно т.5.1 от същото
страните са се договорили, че след изтичане на срока, споразумението се
превръща в безсрочно без да се прилагат промоционални условия. Следователно,
доколкото в т.3.1 и т.3.2 от Приложението
за абонаментни планове В Partner/B nonstop към рамковия договор били
посочени приложимите отстъпки към съответния абонаментен план и доколкото така
посочените отстъпки е следвало да бъдат прилагани за период от 24 месеца, който
е изтекъл на 23.11.2018 год., то след посочената дата между страните е следвало
да бъдат прилагани стандартните цени за абонаментните планове, без да бъде
приспадана посочената по-горе отстъпка. В този смисъл е ирелевантно за
отношенията между страните, че ответното дружество е продължило прилагането на
промоционалните отстъпки за период от няколко месеца след изтичане на
договорения срок. Съгласно постигнатите между двете дружества писмени договорки
е било ясно договорено, че след изтичане на посочения срок от 24 месеца, по
отношение на сключения между тях договор ще важат общите договорени условия.
С оглед на изложеното съдът намира, че ответното
дружество правилно е посочило и начислило съответните договорени между страните
условия при изчисляване на дължимите суми за абонаментни планове и потребление
за периода 15.06.2019 год. – 14.07.2019 год., доколкото за този период между
страните не е имало договорени други условия или действащи и приложими
отстъпки. Следователно се налага извода, че предявеният от ищцовото дружество
отрицателен установителен иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен изцяло.
В същото време обаче се явява основателен и
доказан предявеният от страна на ответното дружество насрещен осъдителен иск за
сумата от 185 лева. Както бе посочено и по-горе съгласно постигнатите и
действащи между страните договорености след датата 23.11.2018 год. между
страните не са действали посочените в т.3.1 и 3.2 от Приложението отстъпки и
ползваните от ищцовото дружество услуги е следвало да бъдат изчислени по
договорените между страните стандартни абонаментни планове и цени на
изразходвани услуги. Претендираната сума от 185 лева представлява разлика между
посочената във фактурата сума от 470.53 лева, представляваща дължима сума за
абонаментни планове и потребени услуги, изчислени за дните на потребление по
договорените и действащи между страните стандартни цени и цената на същите
услуги, изчислена при прилагане на промоционална отстъпка, посочена в т.3.1 и
т.3.2 от Приложението, които са действали между страните за срок от 24 месеца,
считано до 23.11.2018 год.
Не се спори между страните по делото, че ищцовото
дружество не е заплатило посочената сума от 470.53 лева, но доколкото претенцията
на ответното дружество касае единствено сумата от 185 лева то така предявения
насрещен осъдителен иск следва да бъде уважен именно за посочената сума.
По отношение на вторият, предявен от ищцовото
дружество осъдителен иск, касаещ сумата от 26 лева, представляваща платена без основание сума,
представляваща разлика между действително платената сума по фактура №**********/15.07.2019
год. в размер на 105.72 лева и реално дължимата от дружеството сума в размер на
79.72 лева, изчислена съобразно договорените тарифни планове, съдът намира
същият за неоснователен и недоказан. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че от ищцовото дружество, чиято бе доказателствената тежест да
докажат предаването на посочената сума от тяхна страна на ответника, както и да
установяват обогатяването на ответника за сметка на тяхното обедняване с
посочената сума и връзката между двете, не са представени каквито и да е
доказателства в тази насока. Въпреки, че ищцовото дружество е посочило към приложенията на исковата молба,
че прилага №**********/15.07.2019 год.,
такава не е била представена от тяхна страна. Същата не е представила и
впоследствие, въпреки указанията, дадени в доклада по делото и двукратно
дадената на страната възможност за това. Липсват доказателства и че ищцовото
дружество действително е заплатило посочената сума на ответника.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед задължението, визирано в разпоредбата на
чл.7, ал.3 от ГПК служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, съдът при проверка на представените по делото
писмени доказателства намира, че клаузите на сключените между страните договори
отговарят на изискванията на ЗЗП и не са неравноправни.
С оглед на обстоятелството, че и двата, предявени
от ищцовата страна обективно съединени искове са отхвърлени изцяло на ищцовата
страна разноски не се дължат.
С оглед изхода на спора на основание разпоредбата
на чл.78 от ГПК ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния има право
на направените по делото разноски, но доколкото от тяхна страна не е направено искане в тази насока разноски не
им се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „***“ ООД, с ЕГН*********, представлявано от Р. И. В., с посочен адрес:
гр.Шумен, бул.“***“ №46В, магазин ***, съдебен адрес:***, пл.“***“ №1, чрез адв.Н.Т. от
ШАК срещу “***” ЕАД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к ***4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Я. Х., М. С. и Д. К. К ОТРИЦАТЕЛЕН УСТАНОВИТЕЛН ИСК с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните,
че „***“ ООД, с ЕГН********* НЕ ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД,
с ЕИК***, сумата от 185.00 лева /сто
осемдесет и пет лева/, представляваща разлика между дължимата сума по фактура №**********/15.07.2019
год. в размер на 470.53 лева и сумата от 285.53 лева, представляваща цена на
потребените услуги, изчислена при прилагане на промоционални отстъпки,
действали между страните в периода 23.11.2016 год. – 23.11.2018 год. съобразно
първоначално договорените тарифни планове.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „***“ ООД, с ЕГН*********, представлявано от Р. И. В., с посочен адрес:
гр.Шумен, бул.“***“ №46В, магазин ***, съдебен адрес:***, пл.“***“ №1, чрез адв.Н.Т. от
ШАК срещу “***” ЕАД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к ***4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Я. Х., М. С. и Д. К. К осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД с искане да бъде осъден
ответникът “***” ЕАД, с ЕИК*** да заплати на „***“ ООД, с ЕГН********* сумата
от 26.00 лева /двадесет и шест лева/, представляваща платена без основание
сума, представляваща разлика между действително платената сума по фактура №**********/15.07.2019
год. в размер на 105.72 лева и сумата от 79.72 лева, изчислена при прилагане на
промоционални отстъпки, действали между страните в периода 23.11.2016 год. –
23.11.2018 год. съобразно първоначално договорените тарифни планове.
ОСЪЖДА „***“
ООД, с ЕГН*********, представлявано от Р. И.
В., с посочен адрес: гр.Шумен, бул.“***“ №46В, магазин ***, съдебен адрес:***, пл.“***“ №1, чрез адв.Н.Т. от
ШАК ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к ***4, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Я. Х., М. С. и Д. К. К Асан сумата от 185 лева /сто осемдесет и пет лева/, представляваща
дължима и незаплатена сума по фактура
№**********/14.07.2019 год.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: