Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Пирдоп, 03.08.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп, I-ви състав в публично съдебно заседание, проведено на пети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
при
участието на секретаря
Мария Николова, като
разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 827 по описа за 2017г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с правно основание чл.49,
ал.1 от СК.
Производството
по делото е образувано по искова молба на З.М.Ф.
с ЕГН:**********, представлявана от адв. М.И.П. от САК, с адрес: *** срещу М.С.Ф. с ЕГН:********** с адрес: ***. Ищцата
твърди в исковата молба, че с
ответника сключили граждански брак на 15.08.2005 г., за което бил съставен Акт
за граждански брак № 0054376 от 15.08.2005г., съставен в гр. Бургас. Твърди, че
от съвместният си живот имали син, който
бил роден на *** г., видно от Удостоверение за раждане № 26336 съставено на
03.11.2003 г. Ищцата твърди в исковата молба,
че с ответника заживяли заедно и
отношенията им били нормални, като за всяко семейство. Тя заминала на работа в
Обединените арабски емирства и там се родил синът им. Сключили граждански брак,
тъй като имала добра работа в чужбина и за съпругът й единствения начин да
получи виза бил да получи „семейна виза”. След сключване на брака заживяли в Абу Даби, където тя
имала високо платена работа и издържала
финансово семейството си. Ищцата твърди
в исковата молба, че разногласията
им започнали скоро след преместването. Първоначално причината за тях била, че
въпреки съществуването на възможност ответника също да започне работа при добри
условия, той категорично отказал за да може да помага в попълване на семейният
бюджет. Заявявал, че предлаганата работа не го устройва и отказал категорично
да работи за да облекчи семейният бюджет. Ищцата
твърди в исковата молба, че
от прекаленото свободно време, което имал съпругът й, започнал да играе на
борсата и да губи големи суми. Сумите, които съпругът й изгубил на борсата,
били от семейният им бюджет, който тя осигурявала, а той харчел безразборно без
нейно знание. Ищцата твърди в исковата молба,
че се споразумяли, че щом не
желаел да работи, да допринесе за семейството като поеме по-голяма част от
грижата за сина им, докато тя работи, но той и това не правел, и се наложило да
наеме домашна помощница, която да се грижи за жилището, в което живеели и за
сина им. Ищцата твърди в исковата молба,
че от около пет години
отношенията им окончателно се влошили и всички опити за подобрения останали без
резултат. Отказвал да работи, не желаел да се грижи за сина им и не консумирали
брака си. Ищцата твърди в исковата молба,
че съпругът й поискал да му плаща
заплата, за да се грижи за детето, но в същото време поискал да остане наетата
домашна помощница. Твърди, че от пет години отношенията им били само на
съквартиранти, като тя била поела изцяло всички грижи за дома, детето,
включително изцяло грижата за финансовата издръжка на семейството. Твърди, че
със съпруга й нямали никакви контакти и само в краен случай говорели. Ищцата твърди в исковата молба, че всички опити вече почти пет години за нормализиране на
отношенията им останали безуспешни. Съпругът й напълно се дезинтересирал от
семейството (нея и детето). Ишцата моли да й бъдат присъдени родителските
права, поради явното дезинтересиране на ответника от детето и отказа да полага
грижи за него. Твърди, че изцяло тя се грижела за детето включително и за
финансовото подсигуряване на образованието му и покриването на всички негови
нужди. Упражнявайки родителските права щяла да подсигури по добро бъдеще на
синът им, като му осигури по-нормален начин на живот и добро образование. Ищцата З.М.Ф. с ЕГН:********** твърди в исковата молба,
че с поведението си, съпругът й
не давал добър житейски пример на сина им, като отказвал да работи и да се
развива, както правят повечето отговорни за семейството си съпрузи. Моли М.С.Ф. с ЕГН:********** да бъде осъден да й
заплаща издръжка в законно предвидения минимален размер от 120лв.
месечно за отглеждане на общото им дете СМФс ЕГН:**********. По отношение на семейното жилище, а именно: Апартамент
7, ет.4, вх.1, състоящ се от хол, две спални, баня и тоалетна, цялото от 103
кв.м. находящ се в гр.София, ул. „Адриана Будевска”
№ 4, моли да
бъде предоставено ползването му на нея и детето детето СМФс ЕГН:********** до навършване на
пълнолетие от детето. Ищцата моли съда, след като установи настъпилото дълбоко
и непоправимо разстроиство на брака, да постанови решение, с което да прекрати
съществуващия брак по вина на ответника, да й присъди упражняването на
родителските права, като определи режим на свиждане със бащата, и М.С.Ф. с ЕГН:********** да й заплаща издръжка в законно предвидения минимален
размер от 115лв. месечно за отглеждане на общото им дете. Да й предостави
семейното жилище, в което да останат със сина й, както и да запази фамилията от
брака Ф.. Моли да не бъдат давани помирителни заседания.
В дадения от съда срок ответникът М.С.Ф. с ЕГН:**********
не е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и не е направил
доказателствени искания. В с.з., чрез назначения особен представител адв.Н.З.
от САК, не оспорва исковата молба, желае брака да бъде прекратен без съда да се
произнася по въпроса за вината, претендира размера на издръжка да бъде
съобразен с минималната работна заплата в РБ.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
З.М. Хубанова с ЕГН:********** и
М.С.Ф. с ЕГН:**********,
са сключили граждански брак на 15.08.2005г. в гр.Бургас, съгласно акт № V-178/15.08.2005 г. на община Бургас, като съпругата ще
носи фамилно име Ф..
Установява се от прието Удостоверение за раждане № 26336,
издадено на 03.11.2003 г. от Община гр.Варна, че страните са родители на
непълнолетното дете СМФс ЕГН:**********.
Установява се от
събраните доказателства по делото: Декларация за гражданство, жителство,
гражданско, семейно и имотно състояние от 19.10.2017 г. и Приложение към
декларация за гражданство, жителство, гражданско, семейно и имотно състояние, и
не се спори от страните, че семейното жилище е Апартамент 7, ет.4, вх.1, състоящ се от хол, две
спални, баня и тоалетна, цялото от 103 кв.м. находящ се в гр.София, ул.
„Адриана Будевска” № 4.
От показанията на свидетеля Катя Савова се установява, че познава
З.Ф. и М.Ф.. З. я познавала повече от 20 г., а М. от 5-6 г. В началото, като се
оженили, живеели заедно в Абу Даби. След това вече не. Може би вече повече от 5
г. не живеели заедно. Тази година на Бъдни вечер тя била у свидетелката със
сина си, без мъжа си. В момента били разделени. Само З. работела. М. мисли, че
никога не бил работил. Тя била лекар. Добре работи. Техният син бил в частно
училищно заведение. Таксите плащала майката. Бащата не работел. Занимавал се с
някакви хазартни залагания онлайн. Познавайки семейството, свидетелката не
счита, че брачната връзка можела да бъде заздравена. Ходила е в къщата, в която
живеели в „Лозенец“. Преди две седмици за последен път ходила. Къщата се
ползвала от З. и сина й, когато били в България.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира всички представени по
делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля Савова, разпитан по
инициатива на ищцата,
допринасят за изясняване на фактите по делото, същия заяви личните си впечатления за страните по
делото, като се установиха и непосредствени впечатления за живота на
семейството.
При
така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.49,
ал. 1 от СК:
От
доказателствата по делото се установи и, съдът приема за установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду
им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом и
близост, общност и единство, липсва и желание за полагане на общи грижи за
семейството и дома. Съдът основава изводите си в тази насока на събраните в
хода на делото гласни доказателства. По безспорен начин последните установяват,
че страните не живеят като съпрузи, съпружеските отношения са охладнели, вследствие
поведението на ответника. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването
на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, това би било
вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и
духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност,
поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
По въпроса за вината:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при
допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на
брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, такова искане от
страните не е направено, а се твърди обратното, поради което съдът не следва да
разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по него.
По
отношение предоставяне упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху ненавършилото
пълнолетие дете:
Ищцата е направила
искане упражняването
на родителските права по отношение на детето
СМФс ЕГН:********** да бъде предоставено на нея, което не е оспорено от ответника, като ищцата не се
противопоставя на съвместно упражняване на
родителските права по отношение на детето
СМФс ЕГН:**********. Критериите при решаване на
въпроса за родителските права са изчерпателно посочени в текста на
чл. 59 ал.4 от СК и трябва да се преценяват
преди всичко с оглед интересите на децата
като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата
към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица
– близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така
изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително
тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г.
(Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК).
Легално определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в §
1, т. 5 от ДР на ЗЗД. Определението включва изброяването на сходни критерии,
като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗД сочи, че следва да се преценят
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му
потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена
на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и
в ЗЗД не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се
извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които
имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето. С Тълкувателно
решение №1/2016 от 03.07.2017 ВКС приема, че е допустимо съвместното
упражняване на родителски права. При прекратяване на брака чрез развод законът
дава приоритет на постигането на съгласие между родителите по въпросите,
свързани с отглеждането и възпитанието на децата и в частност – по
упражняването на родителските права, като проявление на основополагащия
принцип, изведен в чл. 18 от Конвенцията за правата на детето, за носене от
двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето,
при въздигане на висшите интереси на детето в тяхна основна грижа. Само по
изключение, при наличието на спор, се позволява намесата на съда с единствената
цел да бъде дадена защита на интересите на ненавършилите пълнолетие деца, засегнати
от родителския спор. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността
родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата
родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването
им.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 е приложима само в случаите на развод
по исков ред, и при непостигане на споразумение между родителите относно
местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските
права спрямо тях законът сочи, че следва да бъде предпочетен един от
родителите, при когото детето да живее, и той да е носител на родителските
права, какъвто е и настоящия случай.
От събраните доказателства, се установи,
че детето СМФс ЕГН:********** продължава обучението си в колеж-пансионат Стейджкоуч-училища
за театрални изкуства във Великобритания, което се заплаща от ищцата.
Съдът намира, че следва да постанови
упражняване на родителските права по отношение на детето СМФс ЕГН:********** от майката З.М.Ф. с
ЕГН:**********. По отношение на ответника М.С.Ф. с ЕГН:********** следва
да се определи личен режим на контакти с детето,
т.е. бащата М.С.Ф. с ЕГН:********** да
може да го
вижда и взема при себе си, с преспиване, всяка първа
и трета седмица от месеца, за времето от 18.00ч. в петък до 17.00ч. в неделя,
със задължението да връща детето СМФс ЕГН:********** при неговата майка З.М.Ф. с ЕГН:********** и е съобразено с учебната ангажираност на детето
СМФс ЕГН:**********. Детето СМФс
ЕГН:********** ще
се взима и връща на адреса на майката З.М.Ф. с ЕГН:**********
лично от бащата М.С.Ф. с ЕГН:********** или от посочено от него
пълнолетно лице, за което майката З.М.Ф. с ЕГН:********** следва да бъде своевременно уведомена от бащата М.С.Ф. с ЕГН:**********.
Бащата М.С.Ф. с ЕГН:********** има
право да вижда и взема детето при себе си от адреса на майката З.М.Ф. с ЕГН:**********
или от училището на детето СМФс ЕГН:********** /ако съответния ден то е на училище/,
със задължение да води детето СМФс ЕГН:********** на училище на следващия ден.
Бащата М.С.Ф. с ЕГН:********** има право да вижда и взема детето
СМФс ЕГН:********** при себе си, с преспиване,
за петнадесет дни през лятото и десет дни през зимата, по време, което не
съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката З.М.Ф. с ЕГН:********** и
е съобразено с учебната ангажираност на детето
СМФс ЕГН:**********.
По
издръжката:
Предявеният иск за издръжка е за сумата от 127.50
лв. месечно за детето СМФс ЕГН:**********, който е основателен, по следните
правни съображения: Съобразно разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ответника бе да докаже при условията на главно и пълно
доказване, че дава издръжка на ищците, като съдът намира че такова доказване не бе
проведено от страна на ответника. Съгласно чл. 142 СК, размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие
деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на
родителя, като минималната издръжка е равна на една четвърт от минималната
работна заплата. Съгласно Постановление № 141/13.07.2017 г. на МС за определяне
размера на минималната работна заплата за РБ, от 01.01.2017 г. същата е в
размер на 460,00 лв., а съгласно Постановление № 416/20.12.2017 г. на МС за
определяне размера на минималната работна заплата за РБ, от 01.01.2018 г.
същата е в размер на 510,00 лв. Не се събраха доказателства, че
ответника получава трудово възнаграждение, като не се събраха доказателства и
същия да не е работоспособен, да не е здрав
и да не може да полага труд. Според
чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като в чл.142,
ал.2 СК е определена минимална граница на издръжката, а именно една четвърт от
минималната работна заплата, а съгласно чл.150 от СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена.
Изискванията на чл.143 от СК следва да се прилагат както когато се иска за
първи път издръжка, така и когато се иска увеличение (респ. намаление на нейния
размер) поради промяна на обстоятелствата при които е била определена преди
това /В този смисъл Р – 917/
1980г. на ІІ г.о./. Ето защо съдът намира иска,
предявен с правно основание чл. 143, ал.
2 от СК за основателен в претендирания размер, като следва да се постанови решение, с
което да се осъди ответника М.С.Ф. с ЕГН:********** да
заплаща месечна издръжка на своето дете – СМФс
ЕГН:**********, със съгласието на неговата майка
З.М.Ф. с ЕГН:**********, в размер на 127,50
лв., считано от 01.11.2017
година, занапред, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или
отмяната на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
датата на настъпване на изискуемостта до окончателното заплащане.
На
основание чл. 242
ГПК, съдът служебно следва да допусне предварително изпълнение върху решението,
в частта му досежно присъдените
издръжки.
По
иска по чл. 53 СК:
На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по
иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното
име на съпрузите. Ищцата
З.М.Ф. с ЕГН:********** е заявила желание след прекратяване
на брака да носи брачното си фамилно име Ф..
От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установи, че именно това е брачното й фамилно име, като
искането следва да бъде уважено на основание чл. 326 ГПК вр. чл. 53 СК.
Относно
ползване на семейното жилище:
Съгласно
разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от СК, когато от
брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за
ползването на семейното жилище. Установи се, че ищцата З.М.Ф. с ЕГН:********** е направила искане да й бъде
предоставено ползването семейното жилище - апартамент
№7, находящ се в гр. София, ул. „Адриана Будевска“ №4. Съдът намира, че съгласно чл.56,
ал.1 от СК семейното жилище следва да остане за ползване от ищцата З.М.Ф. с
ЕГН:**********, на която се предоставя упражняването на родителските права
върху роденото от брака им непълнолетно дете СМФс ЕГН:**********.
Съдът
не дължи произнасяне и по въпроса за издръжка на невиновния съпруг М.С.Ф. с ЕГН:**********.
Съгласно
разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, когато съдът не се произнася по въпроса за
вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги
направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, Районен съд-гр.Пирдоп определя окончателна
държавна такса за развода в размер на 50 лв., от която следва да се приспадне
сумата от 25.00 лв., внесена от ищцата З.М.Ф. с ЕГН:********** при завеждане на
делото. В този смисъл ответника М.С.Ф. с ЕГН:********** следва да заплати
сумата от 25.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса по допускане на
развода.
Мотивиран
от гореизложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА,
на основание чл.49, ал.1 от СК, брака между З.М.Ф. с ЕГН:********** и М.С.Ф. с ЕГН:**********,
сключен на 15.08.2005г. в гр.Бургас, за което е съставен
Акт за граждански брак № V-178/15.09.2005 г. на община Бургас, като дълбоко и
непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяването на брака З.М.Ф. с ЕГН:**********
да носи фамилно име – Ф..
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права, върху роденото от
брака ненавършило пълнолетие дете
СМФс ЕГН:********** на майката З.М.Ф. с ЕГН:********** за отглеждане и възпитание, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето
СМФс ЕГН:********** да
бъде при майката З.М.Ф. с ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти на бащата М.С.Ф. с ЕГН:**********
с
детето СМФс ЕГН:**********, както следва:
бащата М.С.Ф. с ЕГН:********** да може да го
вижда и взема при себе си, с преспиване, всяка първа и трета седмица
от месеца, за времето от 18.00ч. в петък до 17.00ч. в неделя, със задължението
да връща детето СМФс ЕГН:********** при
неговата майка З.М.Ф. с ЕГН:********** и е съобразено с
учебната ангажираност на детето СМФс ЕГН:**********. Детето СМФс ЕГН:********** ще
се взима и връща на адреса на майката З.М.Ф. с ЕГН:********** лично от бащата М.С.Ф. с ЕГН:********** или от посочено от него пълнолетно лице, за
което майката З.М.Ф. с
ЕГН:********** следва да
бъде
своевременно уведомена от бащата М.С.Ф. с ЕГН:**********. Бащата М.С.Ф. с ЕГН:**********
има
право да вижда и взема детето при себе си от адреса на майката З.М.Ф. с ЕГН:********** или от училището на детето СМФс
ЕГН:********** /ако съответния ден то е на училище/, със задължение
да води детето СМФс ЕГН:********** на училище на следващия ден. Бащата М.С.Ф. с ЕГН:********** има право да вижда и
взема детето СМФс ЕГН:********** при себе си, с
преспиване, за петнадесет дни през лятото и десет дни през зимата, по време,
което не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката З.М.Ф. с ЕГН:********** и е съобразено с учебната ангажираност на
детето
СМФс ЕГН:**********.
ОСЪЖДА на
основание чл.143 ал.2 от СК М.С.Ф. с ЕГН:**********
да
заплаща ежемесечна издръжка на детето си СМФс ЕГН:********** в размер на 127,50 лева, със съгласието на неговата майка З.М.Ф. с ЕГН:**********, считано от влизане на решението в сила до настъпване на
обстоятелства, които да водят до изменението или прекратяването на издръжката, заедно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска.
ДОПУСКА,
на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдената
издръжка.
ПРЕДОСТАВЯ на З.М.Ф.
с ЕГН:********** ползването на семейното
жилище - апартамент №7,
находящ се в гр. София, ул. „Адриана Будевска“ №4, до навършване на пълнолетие на детето СМФс
ЕГН:**********.
ОСЪЖДА М.С.Ф. с
ЕГН:********** да заплати по сметка на Районен съд-Пирдоп
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 183,60 лева и окончателна държавна
такса в размер на 25,00 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски окръжен съд на РБ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: