№ 1247
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Емилия А.
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100511990 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Х. М., действаща лично и като
майка и законен представител на малолетната М. К. Д., с която се обжалва
изцяло решението, постановено по гр.д. № 7247 по описа за 2022 г. на СРС,
III ГО, 86 състав, като неправилно, постановено при неправилен анализ на
събраните по делото доказателства. Въззивниците молят да се отмени
обжалваното решение и постанови друго, с което да се уважи молбата им за
защита по ЗЗДН. Претендират разноски.
Въззиваемата страна К. Е. Д. излага становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли за оставянето ѝ без уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от
ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, имащи правен
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
1
Делото пред първата инстанция е образувано по молба от 15.02.2022 г.,
подадена от Д. Х. М., действаща лично и като майка и законен представител
на малолетната М. К. Д., с която се иска да бъде издадена в тяхна полза
заповед за защита срещу К. Е. Д. – баща на втората молителка, респ. лице, с
което е живяла във фактическо съпружеско съжителство и от което има
родено дете, с твърдения за извършено от последния спрямо тях домашно
насилие на 10.02.2022 г. след 17.30 часа, в гр.София, в близост до магазин
Фантастико на бул.“Витоша“, подробно описано по време, място и начин на
извършване.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на
извършено от него домашно насилие, като е посочил, че инициирането на
производство по ЗЗДН цели дискредитирането му в очите на детето, както и
на обществото, „залепвайки му етикет „насилник“ за да се манипулира
обуславящият съдебен процес за родителски права.
С решение № 9745/31.08.2022 г., постановено по гр.д. № 7247/2022 г.,
СРС, ІІІ ГО, 86 състав, е отказал да издаде заповед за защита от домашно
насилие срещу К. Е. Д. по молбата на Д. Х. М., действаща лично и като майка
и законен представител на малолетната М. К. Д. и е осъдил първата молителка
да заплати държавна такса в размер на 40 лева по сметка на СРС, а на
ответника - разноски в размер на 300 лева.
За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд е
приел, че по делото не са събрани доказателства установяващи извършени от
ответника актове на домашно насилие спрямо молителите на поцесната дата,
като е акцентирано върху това, че разпитаният по делото свидетел няма
непосредствени впечатления от фактическата обстановка, а е научил за нея от
първата молителка, поради което е приел молбата за неоснователна и
недоказана и като такава я е отхвърлил.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са
2
основателни.
В първоинстанционното производство молителката Д. Х. М. е
представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършеното от ответника
К. Е. Д. спрямо нея домашно насилие, вкл. за присъствието на малолетната
молителка М. К. Д. на инцидента. Тази декларация е допустимо
доказателствено средство (арг. от чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 8, т. 1, предл. 1 от
ЗЗДН). В настоящия случай тя съдържа всички индивидуализиращи белези на
насилническия акт, поради което представлява и годно доказателствено
средство за правнорелевантните факти. Декларацията притежава, както
формална, така и материална доказателствена сила, които не са оборени от
ответника нито в първоинстанционното производство, нито във въззивното
производство. Не са събрани никакви доказателства, които да й противоречат,
да са по-убедителни от нея или да подлагат под съмнения изложени в нея
обстоятелства. В декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е описано поведението на
ответника на 10.02.2022 г. след 17.30 часа, в гр.София, в близост до магазин
Фантастико на бул.“Витоша“, изразяващо се в следното : след като Д. М.
взела дъщеря си М. Д. след среща с баща й К. Д., като предаването на детето
станало пред блока, в който живее Д., находящ се в гр.София, кв.Иван Вазов,
ул.**** № ****, и с детето тръгнали да се прибират, Д. ги последвал, като с
агресивен тон питал къде ще ходят, повтарял, че М. никъде няма да води
детето, както и че той възнамерява да върви с тях. М. се обадила на тел.112 за
да поиска помощ, притеснена агресията на ответника да не екскалира. Това е
станало около 17.45 часа. Успяла да обясни на диспечерката, че се намират до
магазин Фатастико на бул.Витоша, като в този момент ответникът Д. грабнал
телефона й, започнал да рови с него казвайки, че иска да види с кого си пише,
след което го хвърлил на земята и го настъпил с крак. Детето М. се
изплашило, започнало да плаче и да пита баща си защо чупи телефона на
майка й, и защо прави така. М. взела телефона от земята и помолила
ответникът да ги остави , но той я бутнал на земята. Тя паднала и си ударила
главата. Детето започнало да пищи, да пита майка си дали е добре, а баща си
защо бута майка й. В този момент пристигнала полицейска кола и докато
паркирала, ответникът я видял и избягал.
Така описаното в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН поведение на
ответника, макар и със сравнително нисък интензитет, покрива признаците на
домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН по отношение на
3
молителката М. и доколкото последното е извършено в присъствието на
детето М. Д., представлява психическо и емоционално насилие спрямо детето
по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗЗДН, като без значение, че тези действия
на бащата не са оставили трайни негативни следи в психо-емоционалното
състояние на детето (от представения пред въззивната инстанция социален
доклад на ДСП –Лозенец).
Несъстоятелни са доводите на въззиваемата страна, че въз основа на
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН в случая не може да бъде издадена заповед за
защита, тъй като твърденията са за акта на насилие, извършен на публично
място, а по делото не са събрани показания на лице, което да е присъствало на
такъв акт. Това е така, защото когато са събрани и други доказателства (респ.
когато има очевидци, но техните показания е невъзможно да бъдат събрани,
защото са малолетни, поставени под пълно запрещение или пък случайни
минувачи, чиято самоличност), декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да
се цени във връзка с тях, и само ако съдът намери доказателствата,
противоречащи на декларацията, за по-убедителни от нея, следва да отхвърли
молбата за защита (т.е. материалната доказателствена сила на декларацията е
оборена). Противното означава да се отрече възможността пострадало от
домашно насилие лице да получи защита, в случаите, в които има очевидци,
но техните показания е невъзможно да бъдат събрани случайни по една или
друга причина самоличността им е останала неустановена. В случая
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН кореспондира и се допълват от останалите
събрани по делото доказателства. От показанията на св.М. се установява
влошеното емоционално състояние на въззивниците непосредствено след
инцидента от 10.07.2019 г., а констатираните от съдебния лекар травматични
увреждания при прегледа на Д. М. на 11.02.2022 г., около 11.00 часа, са в
причинно следствена връзка с описаните в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН
действия на въззиваемия след 17.30 ч. на 10.02.2022 г., тъй като видно от
СМУ № 101/2022 г., освидетелстваното лице е съобщило предварителни
сведения за това кога и в какво телесно посегателство е претърпяло, а
съдебния лекар в заключението си е категоричен, че констатираните при
прегледите травматични увреждания могат да бъдат получени по начин и
време, както съобщава освидетелстваната.
С оглед на гореизложеното и установеното поведение на въззиваемия
спрямо въззивниците, покриващо състав на домашно насилие по смисъла на
4
чл.2, ал.1 от ЗЗДН по отношение на Д. М. и представляващо психическо и
емоционално насилие спрямо детето М. Д. по смисъла на чл.2, ал.2 ЗЗДН,
обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено.
Спрямо въззиваемия, като извършител на домашно насилие, съдът
намира, че следва да бъде наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗЗДН, чрез
която ще се даде защита на пострадалите лица, тъй като неизпълнението на
последната ще доведе до прилагането на предвидените в чл.21, ал.3 от ЗЗДН
последици. За яснота на страните следва да бъде отбелязано, че съдът не е
обвързан от искането на страните и следва да наложи по своя преценка една
или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). В случая съдът освен тежестта
и естеството на домашното насилие, отчита и липсата на трайни негативни
последици у детето от процесното поведение на неговия баща, както и
обстоятелството, че страните не обитават едно и също жилище, и между тях е
висящо производство за родителски права. Според въззивната инстанция не
са подходящи мерки, водещи до пълното елиминиране на контакти между
бащата и детето, което следва да става само в особено краен случай, какъвто
не представлява настоящия.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът
е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема
предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съобразно които
намира, че на въззиваемия следва да бъде наложена глоба в размер на 400 лв.
Като съобрази изхода на делото, съдът следва да осъди въззиваемия да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 50 /2 х25/ лева за
молбата за защита от домашно насилие, както и държавна такса в размер на
25 /2х 12.50/ лева за въззивната жалба.
С оглед изхода на делото, въззиваемият няма право на разноски, нито за
първоинстанционното, нито за въззивното производство, но същият дължи на
въззивниците направените пред двете инстанции разноски, които са в доказан
размер от 1000 лева (заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по
500 лева за инстанция).
Така мотивиран, Софийският градски съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 9745 от 31.08.2022 г. по гр.д.№ 7247/2022 г. на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 86 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД , на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу К. Е.
Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Иван Вазов, ул.**** №****, **,
**, като:
ЗАДЪЛЖАВА К. Е. Д., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
Д. Х. М., ЕГН **********, и М. К. Д., ЕГН **********, и двете с постоянен
адрес в гр.София, бул.****.
ПРЕДУПРЕЖДАВА К. Е. Д., ЕГН **********, че при неизпълнение
на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският
орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на К. Е. Д., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 4 от
ЗЗДН, глоба в размер на 400 (петстотин) лева, платима в полза на държавния
бюджет.
ОСЪЖДА К. Е. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския градски съд държавни такси в размер на 75 (седемдесет и пет)
лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА К. Е. Д., ЕГН **********, да заплати на Д. Х. М., ЕГН
**********, и М. К. Д., ЕГН **********, разноски за двете съдебни
инстанции в общ размер от 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните и да се изпрати
на районното управление на МВР по адресите на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7