№ 264
гр. Плевен, 06.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. Г.А
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430200206 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №21-0938-004631/06.12.2021г. на
НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Г. ЕМ. Л. ЕГН:
********** са наложени административни наказания на основание чл.175а
ал.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 3000 /три
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че не е управлявал МПС с превишена или несъобразена скорост, че не е
извършвал рискови маневри и че е използвал пътя само в съответствие с
неговото предназначение, тъй като е заобикалял локви; отбелязва, че
управляваният лек автомобил е с предно предаване, поради което, дори да е
извършвал маневри наляво-надясно по пътното платно, то те не са били
извършени по описания в съставения АУАН и издаденото НП, начин. На тази
основа счита, че не е извършил нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност и моли за отмяна на
обжалваното Наказателно постановление, като незаконосъобразно и
неправилно.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Защитникът
допълва, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по
1
чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като при описание на нарушението и
обстоятелствата на неговото извършване, не е изрично отбелязано, че
нарушителят е използвал при своите маневри ръчната спирачка; сочат, че
последното се явява наложително, предвид предното предаване на
управлявания автомобил, защото в противен случай същият би станал
неуправляем; в тази връзка изтъква, че механизмът на извършеното
нарушение е неясен. Пледират за отмяна на обжалваното Наказателно
постановление, както и за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в
размер на 500 лева, за което представят нарочен списък.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява; с придружителното писмо за изпращане на жалбата в РС-ПЛЕВЕН е
изразено становище за нейната неоснователност и е отправено искане, в
случай, че бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, същите
да бъдат съобразени с предвидения минимален размер, съобразно Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
532235/29.11.2021г. от страна на Н. В. Г. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР
„ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите ПР. Р. Л. и М.
Д. Б., както и на нарушителя Г. ЕМ. Л.. Съставен е за това, че на 29.11.2021г.
около 14:35 часа в ГР.ПЛЕВЕН, Ж.К.“***“, до Професионална гимназия по
подемна, строителна и транспортна техника „***“, с посока на движение към
хотел „***“, като водач на совствения си лек автомовил „***“ с
регистрационен номер ***, извършва следното нарушение: извършва резки,
рискови маневри, подавайки рязко газ и повишавайки оборотите на двигателя,
с което превърта задвижващите колела на автомобила, като също води до
изваждането му извън контрол и пързалянето му вдясно и вляво по пътното
платно, като по този начин не използва пътя за обществено ползване, в
съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници и товари –
нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП. При съставяне на АУАН нарушителят е
отбелязал, че няма възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по
чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Г.
ЕМ. Л. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на
основание чл.175а ал.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
2
12 /дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.13 – 14 от делото/. Не е налице соченото от
жалбоподателя нарушение на процесуалните правила - по чл.42 т.4 и чл.57
ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като при описание на нарушението и обстоятелствата на
неговото извършване не е изрично отбелязано, че нарушителят е използвал
при своите маневри ръчната спирачка. От изложеното по-горе описание на
нарушението и обстоятелствата на неговото извършване е видно, че ясно и
безпротиворечиво е описано деянието, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Г. ЕМ. Л.. Дали при
предприетите маневри е използвана ръчна спирачка или не – е ирелевантно,
тъй като непосочването на нейното използване нито променя естеството на
същите маневри, нито – прави описанието на нарушението, неговия
механизъм и обстоятелства, неясни и препятстващи нарушителя да разбере за
какво нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност, за да бъде в състояние пълноценнно да реализира правото си на
защита.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от
въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните
правила. Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е
формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите Н. В. Г., ПР. Р. Л. и М.
Д. Б., писмени доказателства /л.9 – 10, л.25 от делото/. Показанията на
свидетеля Н.Г. са бланкетни, неконкретизирани и практически не способстват
за разкриване на обективната истина; същевременно свидетелят отбелязва, че
не е очевидец на процесното нарушение, а е извикан за съдействие предвид
материалната си компетентност за съставяне на АУАН, като е научил за
нарушението от своите колеги – П.Л. и М.Б., съгласно чиито сведения е
съставил същия АУАН. Показанията на очевидците Л. и Б., от друга страна,
са последователни, относително подробни и убедителни, не оставят каквито и
да било съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при
тяхното депозиране. Тези свидетелски показания взаимно се потвърждават и
са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП фактическа обстановка,
докато в нейно опровержение не се събраха доказателства. И двамата
свидетели са категорични, че начинът, по който жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил, не е бил насочен към заобикаляне на локви или
дупки по пътното платно, не е бил насочен към използване на пътя по
предназначение, а самоцелно е предприета поредица от резки, рискови
маневри - рязко подаване на газ, превъртане задвижващите колела на
автомобила, пързалянето му вдясно и вляво по пътното платно /т.е. т.нар.
„дрифт“/. Поради това, Съдът приема изложената по-горе фактическа
обстановка за доказана по несъмнен начин и няма да я преповтаря, още
3
повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.104б т.2 ЗДвП, „ На
водача на моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“ Видно е, че е налице
изводимо задължение за водачите, стриктно да се придържат към
използването по предназначение на пътищата, отворени за обществено
ползване: за превоз на хора и товари, което задължение, при приетите по-горе
условия на време, място, обстановка, водачът Г.Л., не е изпълнил, а вместо
това е предприел самоцелни и рискови маневри върху платното за движение.
Следователно, нарушението се явява доказано по несъмнен начин и
принципно са били налице условията административнонаказващият орган да
наложи административно наказание на основание чл.175а ал.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за
извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП.
От друга страна обаче, от приетата по делото справка за
нарушител е видно, че жалбоподателят няма други административни
наказания за нарушения на ЗДвП, т.е. касае се за изолиран случай в неговата
практика като водач, която практика впрочем, датира от пролетта на 2021г.;
наред с това, Л. е неосъждан и неосвобождаван от наказателна отговорност, с
налагане на административно наказание на основание чл.78а НК;
същевременно, процесното административно нарушение е такова на просто
извършване, т.е. не предвижда настъпване на противоправен резултат. Ето
защо Съдът намира, че при съобразяване обществената опасност както на
дееца, така и тази на извършеното деяние, следва да се приеме, че е налице
„маловажен случай“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН.
Въз основа на така изложените съображения Съдът намира, че е
налице доказано административно нарушение, което обаче представлява
„маловажен случай“. Поради това и при отчитане на измененията в ЗАНН,
влезли в сила на 23.12.2021г. / ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./,
налага се извода, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде
отменено, а нарушителят – предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
При този изход на административнонаказателното производство,
на основание чл.143 ал.1 АПК ОД на МВР-ПЛЕВЕН следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата съдебна инстанция. От една страна, жалбоподателят и неговият
защитник представят доказателства за платени 500 лева адвокатски хонорар,
а от друга, административнонаказващият орган е направил възражение за
прекомерност съгласно чл.63д ал.2 ЗАНН. Това възражение Съдът намира за
4
основателно, тъй като се касае за случай, който не представлява особена
фактическа или правна сложност, а единственият аргумент в подкрепа на
посочения размер на адвокатското възнаграждение, е величината на
наложената глоба –в размер на 3000 лева. В съответствие с разпоредбата на
чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, видно е, че в случая, минималният
размер на адвокатския хонорар възлиза на 440 лева /300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв., т.е. 7 % от 2000 лв. – 140 лева/. Ето защо и на
основание чл.143 ал.1 АПК, ОД на МВР-ПЛЕВЕН следва да бъде осъдена да
заплати на Г. ЕМ. Л. ЕГН: ********** паричната сума в размер на 440
/четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща разноски за адвокатски
хонорар по АНД №206/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, като следва да бъде
оставено без уважение искането за разноски в размер над 440 лева, до 500
лева, поради прекомерност.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.4 вр. ал.2 т.2 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПОРАДИ МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ
Наказателно постановление №21-0938-004631/06.12.2021г. на НАЧАЛНИК на
СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на Г. ЕМ. Л. ЕГН: **********
са наложени административни наказания на основание чл.175а ал.1 от Закона
за движението по пътищата – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за
извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Г. ЕМ. Л. ЕГН: **********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на настоящото Решение, за това друго нарушение, ЩЕ МУ БЪДЕ
НАЛОЖЕНО АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ.
На основание чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА ОД на МВР-ПЛЕВЕН
да заплати на Г. ЕМ. Л. ЕГН: ********** паричната сума в размер на 440
/четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща разноски за адвокатски
хонорар по АНД №206/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за разноски в размер над 440 лева, до 500 лева,
поради прекомерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5