№ 35
гр. С., 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Яница С. Събева Ченалова
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
в присъствието на прокурора К. Г. М.
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20232200600017 по описа за 2023
година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. С. П. – АК С., в качеството на
служебен защитник на подс. Т. Т. Й., срещу Присъда № 157/12.12.2022 г.,
постановена по НОХД № 1251/2022 г. по описа на РС – С.. С атакувания
съдебен акт първоинстанционният съд е признал подсъдимия Т. Т. Й. за
виновен в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.4, предл.2 вр. чл.194,
ал.1 от НК и на основание чл.54 и чл.58а ал.1 от НК на подс. Й. е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца,
изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за
изпитателен срок от четири години. Със същата присъда подс. Т. Т. Й. е
осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Б. А. Д. сумата от
1880 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
06.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Подс. Й. е осъден да
заплати в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд - С. сумата от
75,20 лв., представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.
С въззивната жалба се претендира несправедливост на наложеното
наказание, като се иска намаляване размера на същото при съобразяване
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Пред въззивния съд жалбата се поддържа от служебния защитник на
1
подсъдимия.
Частният обвинител и граждански ищец Б. А. Д., нередовно призован,
не се явява пред въззивния съд и не изразява становище по жалбата.
В ход по същество прокурорът предлага първоинстанционната присъда
като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
Защитникът на подс.Й. поддържа наведените в жалбата оплаквания,
като намира определеното наказание за несправедливо и моли за
намаляването му.
Съдът, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, като
взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание пред
въззивната инстанция, като съобрази материалите по делото и като извърши
цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 313 и сл. от НПК, намира
следното:
Въззивната жалба на защитника на подсъдимия е процесуално
допустима – подадена от страна с правен интерес от обжалване на
първоинстанционния съдебен акт в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по делото пред СлРС е образувано по обвинителен акт
против подсъдимия Т. Т. Й. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 предл.2 вр.
чл.194, ал.1 от НК. Проведено е по реда на диференцираната процедура на
гл.27 от НПК – със съкратено съдебно следствие. Подсъдимият е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
заявил, че е наясно, че доказателствата, събрани на досъдебното производство
и направеното от него самопризнание ще се ползват при постановяване на
присъдата. Не е оспорвана фактическата обстановка по обвинителния акт и
правната квалификация. С оглед правилата на гл.27 от НПК и направеното от
подсъдимия самопризнание и след констатация, че самопризнанието се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства,
първоинстанционният съд е обявил, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
разгледал делото по същество.
От приобщените по делото доказателства се установява от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Т. Т. Й. е от гр. С. и е неосъждан.
Пострадалият Б. А. Д. е син на свидетелката М.Т.Д., която живее в гр.
С., ул. „К.“ №31А. Свид. Б. Д. към 06.09.2022г. живеел и работел в чужбина.
Свид. Д. и семейството й се препитават основно с обработка на орехови
ядки. Поради това тя използвала обособено помещение в имота си, където
държи и почиства орехите. Това помещение имало два прозореца с решетки, а
вратата му се заключвала със секретен ключ. На един прозорец на вратата бил
поставен картон вместо стъкло (стъклото било паднало). В помещението
имало два стари неработещи хладилника, които Д. използвала за шкафчета.
На 04.09.2022г., свид. Б. Д. изпратил на майка си сумата от 10500 лева.
2
На 05.09.2022г., около 20:00 часа, свид. Д. поставила тези пари в картонена
кутия, която сложила върху единия от хладилниците в помещението с
орехови ядки. Около 23:00 часа на 05.09.2022г. тя заключила помещението и
отишла да спи.
Подсъдимият Т. Й. познавал пострадалата и на 05.09.2022г. той взел от
нея орехови ядки, които да почисти срещу заплащане. Около 01:00 часа на
06.09.2022г. подс. Й. отишъл до дома на свид. Д., за да й поиска пари за
цигари, които тя да прихване от сумата, която щяла да му плати за ядките.
Когато стигнал до къщата той видял, че в помещението с ядките свети. През
прозореца видял до хладилника на земята парични банкноти и решил да ги
вземе. За тази цел подс. Й. бутнал картона на прозореца на вратата на
помещението. Тогава той видял, че от вътрешната страна на вратата има
ключ. Подсъдимият бръкнал с ръка през дупката на прозореца на вратата, взел
ключа и с него отключил вратата и влязъл в помещението. Подсъдимият Й.
отишъл до хладилника и видял картонената кутия, в която били парите на
свид. Б. Д., съхранявани от майка му, свид. М. Д.. Подсъдимият Й. взел
сумата от 3500 лева и напуснал имота, като по този начин той прекъснал
владението на свид. Д. върху вещите, предмет на инкриминираното деяние,
собственост на свид. Д., и установил своя трайна фактическа власт върху тях.
Подсъдимият използвал част от отнетата сума, за да играе на
машинките в казино.
На 06.09.2022г., около 04:00 часа свид. Д. отишла до помещението с
ядките и установила, че вратата била отворена и липсвала сумата от 3500
лева, която била в банкноти с номинал от по 10 и 20 лева. Тя сигнализирала за
случилото се в РУ на МВР - С.. По нейния сигнал била извършена проверка
от свид. Ж.С.К. - инспектор в Участък „Н.“ при РУ на МВР - С.. При
проверката подс. Й. признал, че той е извършил кражбата и описал подробно
механизма на деянието.
С протокол за доброволно предаване от 09.09.2022г. подс. Т. Й. предал
на свид. К. сумата от 1620 лева (81 банкноти по 20 лева) като посочил в
протокола, че тези пари ги откраднал от къща в кв. „Н.“ преди 3 дена, като
сумата която отнел била в размер на 3500 лева, но другата част от тази сума е
изхарчил.
С протокол за доброволно предаване свид. К. предал на водещия
разследването тези банкноти.
Срещу разписка от 23.09.2022г. сумата била върната на свид. Б. Д..
Тази фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото доказателства. Същата е възприета по
идентичен начин от първата съдебна инстанция и не се оспорва от страните.
Фактите се установяват категорично от гласните доказателства /показания на
свидетелите и обяснения на подс. Й. като обвиняем в досъдебното
производство/, писмени доказателствени материали, които съдът цени като
относими и взаимнодопълващи се. Направеното от подсъдимия
самопризнание в хода на първоинстанционното производство кореспондира
3
изцяло с останалите доказателствени източници, поради което правилно и
законосъобразно съдът е разгледал делото по реда на глава 27 от НПК при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК с оглед изразеното желание на подсъдимия
за това.
При категорично изяснена фактическа обстановка правилни са изводите
на първостепенният съд, че подсъдимият е извършил от обективна и
субективна страна престъплението, за което е обвинен от прокурора. Подс. Й.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.195, ал.1, т. 4 предл.2 вр. чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 06.09.2022г. в гр.
С. като използвал техническо средство - ключ, отнел чужди движими вещи,
3500 лева от владението на М.Т.Д. от гр.С., собственост на Б. А. Д. от гр. С.,
без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като
случаят е немаловажен.
От обективна страна престъплението е установено по категоричен
начин от събраните доказателства. Безспорно е установено авторството на
деянието. Няма спор по предложената от прокурора и приета за установена от
съда фактология, нито относно правната квалификация на деянието.
Обоснован е изводът на СлРС, че подсъдимият е извършил престъплението с
пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните последици. Този извод изцяло се
гради на доказателствената съвкупност, включително се извежда от
обясненията на подс. Й., дадени в хода на досъдебното производство, които
като съответни на останалите доказателствени източници, получават кредит
на доверие. Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1 т.4 от
НК, като обосновано случаят е приет за немаловажен, с оглед начина на
извършване на конкретното престъпление – с използване на техническо
средство по описания по-горе механизъм. Поради това атакуваната присъда е
правилна и законосъобразна в частта, с която подсъдимият е бил признат за
виновен по предявеното му обвинение.
Въззивният съд констатира неправилност на присъдата в частта относно
наложеното на подсъдимия наказание. При законодателно установени
граници на наказанието за престъплението по чл.195, ал.1 от НК от една до
десет години „лишаване от свобода“, първоинстанционният съд е
индивидуализирал наказанието на подс. Й. в размер от 2 години „лишаване от
свобода“, което предвид нормата на чл. 373 ал.2 от НПК, е намалил с 1/3 като
е приложил материалноправната разпоредба на чл.58а, ал.1 от НК. В резултат
на редукцията подс. Й. е осъден да изтърпи наказание от 1 година и 4 месеца
„лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от
4 години с приложение на чл.66, ал.1 от НК. С оглед на оплакванията във
въззивната жалба следва да се отбележи, че при определяне на наказанието
съдът е констатирал като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия и искреното му разкаяние. Като отегчаващи
отговорността съдът е приел лоши характеристични данни, без да посочи
конкретно в какво се изразяват те, нито от които доказателствени източници
4
произтича този извод. Настоящият съдебен състав установи от приложената
на л. 35 от досъдебното производство характеристична справка за
подсъдимия /изготвена от мл.експерт при РУ С./, предимно добри
характеристични данни – Й. има завършен 6-ти клас, може да чете и да пише,
създал е семейство и полага грижи за две деца, изкарва прехраната си като
работи в областта на строителството, а същевременно с жена си чистят орехи.
Посочено е, че няма данни да е нарушавал обществения ред в кв. „Н.“ в гр. С..
Справката съдържа и посочване на два заявителски материала от 2022 г. за
престъпления по чл.198, ал.1 от НК, но доколкото липсва информация по тях
да са налице влезли в сила осъдителни присъди /справката за съдимост не
съдържа осъждания/, тези факти не биха могли да обосноват значителна
тежест като отегчаващо отговорността обстоятелство във вреда на
подсъдимия. Следва да се отчете също така и оказаното от подсъдимия
съдействие на органите на досъдебното производство, доколкото същият е
разказал подробно за случилото се и именно въз основа на предоставената от
него на полицейските служители информация, своевременно е изяснен
механизмът на извършване на деянието. При наличните смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства – чисто съдебно минало, трудова
ангажираност, семейство и деца за които се грижи, разкаяние за извършеното,
съдействие в досъдебното производство, частично възстановяване на
имуществените вреди на пострадалия, част от които СлРС е пропуснал да
отчете, наказанието определено от първоинстанционния съд, се явява
завишено. Същото следва да бъде определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в размер малко над минималния предвиден в
закона, а именно 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“, което след
приложението на чл.58а, ал.1 от НК и намаляването му с една трета, следва да
се наложи в размер на една година „лишаване от свобода“. Самопризнанието
пред съда не може да бъде отчитано като смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото е предпоставка за приложението на
диференцираната процедура по глава 27 от НПК, за която подсъдимия
получава редукция на наказанието при условията на чл. 58а, ал.1 от НК. В
конкретния случай липсват основания за прилагане разпоредбата на чл. 55 от
НК – не са налице многобройни смекчаващи или изключителни
обстоятелства. В този смисъл присъдата следва да се измени в частта относно
наказанието. Що се касае до размера на определения от районния съд
изпитателен срок, съдът не констатира неправилност и не намира основания
за намаляването му. Същият с оглед разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК
законосъобразно е определен на 4 години.
Правилна е присъдата в гражданската й част. Установената причинно-
следствена връзка между деянието на подсъдимия и вредата, причинена на
пострадалия обосновано е довела до уважаване на предявената в наказателния
процес гражданска претенция за присъждане на сумата от 1880 лв. Касае се за
разликата между общо отнетата сума в размер на 3500 лв. и възстановената от
подсъдимия в размер на 1620 лв. Доколкото сумата от 1880 лв. не е върната
5
от подсъдимия на пострадалия, правилно районният съд е осъдил подс. Й. да
я заплати на Б. Д. като обезщетение за претърпени имуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането - 06.09.2022г. до окончателното изплащане. Като
последица от това подсъдимият е осъден да заплати в полза на съдебната
власт сумата от 75,20 лева, представляваща държавна такса върху уважения
граждански иск.
По изложените съображения първоинстанционната присъда следва да
се измени само в частта относно наказанието, като окончателният размер на
последното се намали на 1 година „лишаване от свобода“. В останалата й част
като правилна и законосъобразна първоинстанционната присъда следва да
бъде потвърдена.
Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.334, т.3 и чл.337,
ал.1, т.1 от НПК, Окръжен съд – С.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 157/12.12.2022 г., постановена по НОХД №
1251/2022 г. по описа на РС – С., в частта относно наказанието, КАТО
НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на определеното преди приложението на чл.58а, ал.
1 от НК наказание на подс. Т. Т. Й. от две години „лишаване от свобода“ на
една година и шест месеца „лишаване от свобода“, а след приложението на
чл.58а, ал.1 от НК – от една година и четири месеца „лишаване от свобода“ на
ЕДНА ГОДИНА „лишаване от свобода“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6