Р Е Ш
Е Н И Е
№ 70
Гр. Перник, 20.03.2023година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав в
публично съдебно заседание, проведена на двадесет и втори февруари през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор
Моника Любомирова от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното
от съдия Кирил Чакъров КАНД № 31 по описа за 2023 година на Административен съд
– Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 2, вх. „А“, ет. 1,
ап. 2, представлявано от управителя А.П., чрез адвокат И.М. ***, със съдебен
адрес:***, офис 3 срещу Решение № 687 от 16.12.2022 година, постановено по АНД
№ 20221720201696 по описа за 2022 година на Районен съд Перник.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 14-0000953 от 01.09.2022 година, издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, с което на „***“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение
на чл. 62, ал. 1, във връзка чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Касаторът твърди, че решението на районният съд е
постановено при противоречие с приложимия материален закон, което се явява
касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. По същество
излага доводи за неоснователно и незаконосъобразно ангажиране на административнонаказателната
отговорност, доколкото от събраните в хода на съдебното производство писмени и
гласни доказателства не може да се установи наличието на всички елементи на
трудово правоотношение, респективно, че е било налице извършено нарушение,
изразяващо се в престиране на труд при условията на чл. 1 от КТ, без за това да
е сключен трудов договор. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
оспореното решение на районния съд, респективно да отмени и потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.213а, ал.4
от АПК не депозира отговор.
В проведеното на 22.02.2023 година съдебно заседание,
касаторът, редовно призован не изпраща процесуален представител. По делото са
постъпили писмени бележки с вх. № 541 от адвокат И.М., с които заявява, че
поддържа касационната жалба и моли съда да постанови съдебно решение, с което
същата да бъде уважена. Претендира присъждане на направени по делото съдебни
разноски за две съдебни инстанции, за което прилага и списък по смисъла на чл. 80
от ГПК.
В проведеното на 22.02.2023 година съдебно заседание ответникът
по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник,
редовно призован, не се явява, представлява се от старши юрисконсулт А.М.,
който пледира същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание на 22.02.2023 година,
представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за
законосъобразност и правилност на съдебното решение и предлага същото да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Перник, касационен състав, като
прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки
нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е подадена в сроковете по чл. 211, ал.
1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, което е страна в производството по
делото пред районен съд, за която решението е неблагоприятно срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното съдебно решение, районният
съд е приел, че в периода 21.07.2022 година до 02.08.2022 година, инспектори в
Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, са извършвали проверка по спазване на
трудовото законодателство и здравословните и безопасни условия на труд в обект:
автокомплекс „Запад“, находящ се в гр. Перник, ул. „***“ № 67, стопанисван от „***“
ЕООД, представлявано от управителя А.П., като при извършена проверка на място в
обекта на 21.07.2022 година, в 11:40 часа, проверяващите констатират, че лицето
П.А.П.полага труд. В собственоръчно попълнена декларация същият посочва, че
работи в „***“ ЕООД от 21.07.2022 година с работно време за деня от 08:00 часа
до 18:00 часа, като „мияч“, с почивка в работния ден от 12:00 до 12:30 часа.
Същият декларира, че няма трудов договор. Тези констатации са възпроизведени в
т. 7 от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2224222/02.08.2022 година/
лист 9 от АНД № 20221720201696/2022 година.
За така установеното нарушение по чл. 62, ал. 1, във връзка
с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, в присъствието на свидетел на съставянето
на акта е съставен АУАН № 14-0000953 от 02.08.2022 година, подписан от
актосъставителя, нарушителя /представляван от управителя на дружеството – нарушител/
и свидетеля. АУАН е предявен на нарушителя и е подписан без възражение. АУАН е връчен
на нарушителя на 02.08.2022 година /лист 6 от АНД № 20221720201696/2022 година/.
Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на
производството пред административнонаказващия орган доказателства последният в
лицето на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник е издал наказателно
постановление № 14-000953 от 01.09.2022 година, с което на основание чл. 416,
ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложил имуществена санкция в размер
на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на „***“ ЕООД за извършено нарушение по
чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
При така установеното от фактическа страна, районният съд
е достигнал до извод, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Счел е, че от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства по безспорен начин е установена отразената в АУАН и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка и към същата
е приложима съответната правна норма. Приел е, че за извършеното нарушение е
наложено предвиденото в закона административно наказание.
Решението е неправилно, поради противоречие с материалния
закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в касационната
жалба пороци на решението, като за валидността, допустимостта и правилното
приложение на материалния закон следи служебно, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК.
Районният съд е събрал всички относими и допустими
писмени и гласни доказателства, но при преценката им необосновано е приел, че в
случая е налице нарушение по чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда. Цитираните разпоредби гласят, че отношенията при предоставяне
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а така също и че
трудовият договор се сключва в писмена форма, т.е. за да се ангажира
административнонаказателната отговорност по този състав е необходимо да се
установи, че дадено лице е полагало труд, т.е. че е престирало работна сила без
да е налице трудов договор, сключен в изискуемата от закона форма. Напротив от
събраните писмени доказателства, които са кредитирани и от първоинстанционния
съд /стр. 3 от Решение № 687 от 16.12.2022 година/ се установява, че към
момента на извършване на проверката, а именно 21.07.2022 година в 11:40 часа е
налице сключен в изискуемата от закона писмена форма Трудов договор № 68 от
21.07.2022 година между „ ***“ ЕООД, в качеството на работодател и лицето П.А.П.,
в качеството на служител /лист 33 от АНД № 1696/.
От друга страна следва да се подчертае, че законодателят
е предвидил и задължение за работодателя в тридневен срок от сключване на
трудовия договор да изпрати уведомление за това до съответната териториална
дирекция на Национална агенция за приходите. В синхрон с тези изисквания са и
разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, които регламентират, че преди
постъпване на работа работникът трябва да получи копие от сключения трудов
договор и от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, като докато не бъде
осъществено това, работодателят няма право да допуска работникът или служителят
на работа. В тази връзка от събраните доказателства се установява, че към
момента на извършване на проверката от страна на инспектори към Дирекция
„Инспекция по труда“ – Перник работодателят не е изпълнил тези си задължения.
Това се потвърждава и от представената Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда /лист 32 от АНД № 20221720201696/.
За пълнота настоящият касационен състав счита, че следва да обърне внимание на
някои съществени елемента.
На първо място има разлика между сключване на трудов
договор и уведомяване за него по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ, тъй като това са
различни правнорелевантни факти, които възникват на различно основание и са
осъществими по различно време. Както вече се акцентира в предходния абзац,
задължението на работодателя да изпрати уведомление до ТД на НАП за сключения
трудов договор е тридневен, считано от датата на сключване на договора, т.е. в
настоящият случай този тридневен срок изтича на 24.07.2022 година. От тук
следва, че не може да се прави паралел между подаденото уведомление по чл. 62,
ал. 3 от КТ и сключването на трудовия договор също в момент, в който проверката
вече е била извършена. В настоящият случай уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, видно от представената справка е подадена от работодателя на 21.07.2022
година, в 11:57:03 часа. Въз основа на този факт следва и заключението, което е
логически издържано, че на същата дата договорът е съществувал, т.е. отразената
в него дата следва да се приеме за достоверна.
В съответствие с всичко това, наличието на трудов
договор, който е подписан от двете страни предполага връчването на копие от
него и от уведомлението до НАП по чл. 62, ал. 3 от КТ, а извод за наличието на
такива към момента на проверката не се подкрепя от събрания доказателствен
материал. Всичко това логически изяснява и факта, защо в декларацията
работникът е посочил, че не разполага с трудов договор.
Въз основа на всичко това, може да се направи единствения
правилен извод, че с деянието си касаторът е нарушил разпоредбата на чл. 63,
ал. 2 от КТ, тъй като е допуснал до работа лицето П.А.П.още в деня на сключване
на трудовия договор, но преди да му бъде връчен екземпляр от него и копие от
уведомлението по чл. 62 от КТ, заверено от ТД на НАП. Ето защо неправилно е
ангажирана отговорността на работодателя за извършено нарушение по чл. 62, ал.
1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като между „***“ ЕООД и П.А.П.е налице
сключен трудов договор.
По изложените съображения настоящият касационен състав
намира, че решението на районния съд е постановен в противоречие с данните по
делото и материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление, без да се разглеждат останалите възражения в касационната жалба.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбите на чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателят
следва да се присъдят направен съдебни разноски, в хода на двете съдебни
инстанции, представляващи платено адвокатско възнаграждение в общ размер на
1 000 /хиляда/ лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
687 от 16.12.2022 година, постановено по АНД № 20221720201696 по описа за 2022
година на Районен съд – Перник, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 14-0000953 от 01.09.2022 година, издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, с което на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 2, вх. „А“, ет. 1, ап.
2, представлявано от управителя А.П. е наложена имуществена санкция в размер на
1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1,
във връзка чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция „
Инспекция по труда“ – Перник да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 2, вх. „А“, ет. 1, ап. 2,
представлявано от управителя А.П. сума в размер на 1000 /хиляда/ лева,
представляваща направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/