РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 28.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 22 юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДОБРОМИРА
КОЖУХАРОВА като разгледа докладваното
от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 233 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
Министерство на земеделието, храните и горите, представлявано от Министъра на
земеделието, храните и горите, депозирана чрез процесуален представител – ст.
юрисконсулт в ОД „Земеделие“ – Русе - В. И., против Решение № 314 от 26.03.2020
г., постановено по АНД № 2502/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
отменено Наказателно постановление (НП) № НП-372 от 23.10.2019 г., издадено от
Министъра на земеделието, храните и горите, с което на Г.Г.С. на основание чл.
41, ал. 1, т. 4 от Закона за опазване на земеделските земи е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 500 (петстотин) лева. В жалбата
се навеждат касационни оплаквания за неправилност на съдебното решение поради
нарушение на материалния закон. Претендира отмяна на първоинстанционното
решение, след което съдът да се произнесе по същество като потвърди издаденото
наказателно постановление. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната в производството страна – Г.Г.С.,
чрез процесуален представител адв. Св. К., в депозиран по делото писмен отговор
на касационната жалба вх. № 16453 от 27.05.2020 г. по описа на РС – Русе и в
съдебно заседание в хода по същество на делото оспорва основателността на
жалбата. Претендира и присъждане на разноски пред касационната инстанция,
съгласно представен списък на разноските с приложено писмено доказателство за
реалното им заплащане (л. 22 и л. 20 от делото).
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в
срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд,
постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна първата
съдебна инстанция е установила по делото,
че към 2005 г. собственик на имот с идентификатор 22558.32.31 по КККР на с.
Долно Абланово в местността „В село“, представляващ овощна градина, е лицето
Ана Петрова Минчева. В края на 2005 г. по нейно искане е бил изготвен
инвестиционен проект – водопроводна връзка за сезонна сграда с овощна градина в
същия имот. Също към него момент е изготвен и план за застрояване, на който е
изобразена сезонна постройка с площ от 35 кв. м. Проектът
е бил изпълнен като водопроводната връзка е била изградена. Водомерът е
поставен в изградена бетонна шахта, върху която е изградена бетонна плоча от 12
кв. м. На 21.03.2006 г. Г. С. и съпругът й закупуват имота в състоянието, в
което се е намирал към края на 2005 г., след изграждане на водопроводната
връзка. В средата на м. септември 2019 г.
съпрузите подават заявление в ОДЗ - Русе за изразяване на становище относно
изграждане на обект – лека стопанска постройка със селскостопанско
предназначение за складиране на сечива и материали. Едновременно с това
започват сглобяване на постройката от 12 кв. м. върху изградения бетонов фундамент.
Във връзка със заявлението им е бил извършен оглед от служители на ОДЗ - Русе.
При огледа било констатирано, че до започването му постройката била изградена
от термопанели върху площ от 12 кв. м. Комисията
решава, че земеделската земя се ползва по предназначение, но при изпълнение на
инвестиционното намерение бил унищожен хумусния пласт на почвата и за това
следвало да се санкционират съсобствениците. Липсвали изводи дали площта на
унищожения хумусен пласт съответства на размера на сградата или се различава.
Като дата на извършване на нарушението както в АУАН,
така и в НП била посочена датата на проверката - 10.07.2019 г.
При така
установената по делото фактическа обстановка, РС - Русе е приел от правна страна, че на първо място в
НП не е посочена дата на извършване на нарушението, като не следвало да се
приема за такава датата на проверката при безспорния факт, че бетонният
фундамент е бил изграден през 2005 г. На следващо място според съда е налице
съществено процесуално нарушение и с оглед даденото в НП описание на
нарушението, при което са били посочени две изпълнителни деяния – унищожаване
на хумусния пласт и реализиране на инвестиционно намерение без издаване на
положително становище от директора на ОДЗ – Русе. На последно място районният
съд е счел, че НП се явява и необосновано, тъй като липсвали каквито и да било
доказателства за извършени от страна на Г. С. действия по унищожаване на
хумусния пласт. С тези мотиви съдът е отменил наказателното постановление като
незаконосъобразно и необосновано.
Решението на РС - Русе е правилно.
На първо място действително както в
АУАН, така и в НП, постановено въз основа на него, не е посочена дата на
извършване на административното нарушение. Същата е задължителен реквизит както
на АУАН, съгласно нормата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, така и на НП, съгласно
нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По този начин актосъставителят и
наказващият орган са нарушили посочените императивни разпоредби. Като
задължителен реквизит датата е признак за формална изрядност и
законосъобразност на АУАН и на НП, но и гаранция за правото на защита на
санкционираното лице. Посочването на датата на проверката като дата на
извършване на нарушението в конкретния случай не съответства на приетото за
установено, че нарушението, ако то е унищожаване на хумусния пласт, се явява довършено
с изграждане на бетонния фундамент още през 2005 г. Наличието на дата
предоставя възможност защитата да бъде адекватно организирана и с оглед на
обстоятелството кога е извършено вмененото нарушение. Датата има съществено
значение и предвид разпоредбата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съгласно която не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението.
Липсата й възпрепятства съда да извърши служебна проверка за спазването на тези
давностни срокове, както и за установяване на приложимия закон при определяне
на наказанието за конкретното нарушение, предвид факта, че санкционната норма
на чл. 41 от ЗОЗЗ е претъпяла законодателни промени за периода след 2005 г. Непосочването
на дата/конкретен период от време на извършване на административното нарушение
в съставения АУАН и постановеното НП представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, което винаги води до отмяна на наказателното
постановление.
На следващо място настоящият състав
на съда споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция и относно
липсата на съставомерно деяние в конкретния казус. Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства се налага несъмненият извод, че в
конкретния казус изграждането на бетонната площадка е заявено и извършено от
праводателя на Г. С. и освен изграждането чрез сглобяване на лека
селскостопанска постройка върху съществуващ бетонов фундамент, изграден още
през 2005 г., липсват данни ответникът по касация да е извършвал каквито и да
било други действия. Не е установено описаното в АУАН и НП деяние да е осъществено от соченото за нарушител лице,
поради което ангажирането на административно-наказателната му отговорност не е
обосновано. НП се явява незаконосъобразно и на това основание.
Като е отменила оспореното пред нея
наказателно постановление първата съдебна инстанция е постановила правилен и
напълно обоснован съдебен акт, съобразен със закона и събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Решението на РРС следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на
касационната жалба и на основание чл.63,
ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответника в настоящото производството
се следват сторените разноски в касационната инстанция. Те възлизат на 150 (сто
и петдесет) лева - възнаграждение за адвокат, договорено и заплатено в брой, което
е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие (л. 20 от делото).
Предвид
изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 314
от 26.03.2020 г., постановено по АНД № 2502/2019 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е отменено Наказателно постановление № НП-372 от 23.10.2019 г.,
издадено от Министъра на земеделието, храните и горите.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните
и горите, гр. София да заплати на Г.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
150 (сто и петдесет) лева - разноски по делото.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.