Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Русе, 14.04.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
II-ри граждански състав в публично заседание на 30-ти
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА и в присъствието
на прокурора……………….. като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гр. д. № 2253 по описа на 2020
г., за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание
чл.200 КТ.
Ищецът
Т.Д.Н. *** твърди, че по силата на трудов договор № 25/12.07.2019
г. работел като „************“ в "Тончо Ангелов" ЕООД-гр.М*. Заявява,
че на 25.07.2019г. претърпял злополука, която
настъпила при и по повод на извършвана от него работа - при монтаж на
изопанели залитнал и паднал от бетонна
стена. В резултат от инцидента претърпял травма, изразяваща се в счупване ***************.
Непосредствено след инцидента бил откаран с линейка и приет за лечение в
болница Токуда - гр.София, Клиника по неврохирургия, в увредено общо състояние,
с ******, силни болки в областта на *******, с ************. След извършени
образни изследвания и консултации със специалисти било установено, че се касае
за ***************.
Предвид медицинските показания на първата травма било взето
решение за провеждане на оперативно лечение с цел стабилизация на *********, а
по отношение травмата на ******** и предвид отложената й спешност било
препоръчано ендопротезиране на по-късен етап. На 26.07.2019г. ищецът бил
опериран чрез извършване на *********** били ползвани метални импланти-винтове.
В рамките на общо деветдневен болничен престой била проведена и активна
медикаментозна терапия чрез вливания и прием на противосъсирващи и
болкоуспокояващи средства, след което пострадалият е изписан с препоръки за
продължаване на лечението в друго медицинско заведение за отстраняване на
последиците от счупването на ********. На 03.08.2020г. бил приет за лечение в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД, където също е опериран чрез извършена *********,
която процедура по същество представлявала ************. След нов десетдневен
болничен престой и проведена медикаментозна терапия бил изписан с подобрение в
състоянието, като е получил медицински препоръки за спазване на щадящ режим и
продължаване приема на медикаменти.
Заявява, че през периода на провежданото лечение и
възстановяване е бил в състояние на постоянна интензивна болка. Полученото
вследствие на злополуката увреждане е довело до трайно затруднение на
движенията на снагата, така и на функциите на лявата ръка. През първите два
месеца след инцидента бил изцяло на
постелен режим. Инцидентът и продължителното възстановяване повлияли негативно върху начина му на живот, като
освен продължителни и интензивни физически болки, търпял и редица битови
неудобства свързани с обездвижването му. В следоперативния период не е бил в състояние да се обслужва сам в
ежедневието си, като за задоволяването и на най-дребните и обикновени
потребности, като личен тоалет, обличане и др., а е следвало да разчита на
своите близки. Това го карало да се чувства непълноценен и в тежест на
семейството си, което допълнително влошавало емоционалното му състояние. Заявява
и че към момента на предявяване на иска походката му е затруднена поради
постоянни болки в лумбалната област, уморявал се бързо дори и при кратки
натоварвания, поради което и не бил в състояние да изпълнява трудовите си
задължения
Твърди и че по повод случилият се инцидент, неговият работодателят и ответник „Тончо Ангелов" ЕООД подал
декларция за трудова злополука до НОИ. Разпоредено било извършване на
разследване на злополуката, която с Разпореждане № 81/ 08.08.2019г. по
е приета за трудова по чл.55, ал.1 КСО.
Предвид
гореизложеното, моли съда постановите решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от
60000,00лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
резултат на получените увреждания от трудовата злополука, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 25.07.2019
г. до окончателното й изплащане.Претендира разноски.
Ответното дружество „Тончо Ангелов" ЕООД-гр. Мартен, обл. Русе, чрез редовно упълномощен процесуален представител в срока
за отговор по чл.131 ГПК оспорва исковете по основание и размер. Прави и възражение за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ, което определя на 70%. Счита и че съгласно чл.200, ал.4 КТ, дължимото от работодателя обезщетение
следва да бъде намалено с размера на получените суми по сключената задължителна
застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука".
Счита претендираната сума за обезщетяване на неимуществените вреди за
прекомерно завишена. Освен това ответникът е направил и възражение за
намаляване на обезщетението с размера на сумата от 9244,70 лв., която твърди,
че е заплатил във връзка с транспортиране до лечебни заведения и с лечението на
Н.. Претендира разноски.
От фактическа страна:
Между страните не се спори, а и е видно
от представения по делото препис от трудов договор № 25/12.07.2019г./л.7/,
че същите са били в трудови правоотношения, като ищеца е заемал длъжността „монтажник изделия от метал“. Безспорно е и че на 25.07.2019г
г. при изпълнение на трудовите си
задължения, А* е претърпял злополука - при монтаж на изопанели залита и пада от
бетонна стена, вследствие на което получава счупване на *****************.С Разпореждане
№ 81/08.08.2019г. на НОИ ТП-Русе/л.142/, злополуката е приета за трудова на
основание чл.55, ал.1 КСО.
По делото се установи, че между ЗАД "ОЗК - Застраховане " АД и ответника е имало валидно сключена задължителна
застраховка "Трудова злополука", валидна за периода
24.07.2019г.-23.07.2020г./л.123/, като във връзка с претърпения от него
инцидент, ищеца е получил от
застрахователя сумата от 672,00 лв./вж. пл.нареждания л.125 и л.126/.
По делото са представени фактури за предоставени
медицински услуги, с посочен клиент-
Тончо Ангелов" ЕООД/като в една от тях е посочен за пациент-ищеца/,
фактура за нощувка, и фактури за гориво/л.63-л.71/ на обща стойност 9251,95лв.
Ответното дружество е представило извлечения от инструструктажна
книга и сл.бележка/л.62/ за начален инструктаж по безопасност и здраве за обекта,
на който е работил ищеца по време на злополуката.
От приложената преписка на Д ИТ“-Русе се установява, че в
предоставените от работодателя документи за провеждане на инструктажи не е
отразено провеждане на инструктаж на работно място, което е нарушение на чл.11,
ал.5 вр.чл.2, ал.1 от наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд/ вж. протокол-л.143/.
От приетата по делото СМЕ се установява, че от
претърпяната трудова злополука ищецът е следните увреждания: **************************************
В резултат на злополуката ищецът е получил трайно затрудняване на *******************и.
Вещото лице посочва, че установените
увреждания могат да се получат от инцидента от 25.07.2019г. по начин описан в
ИМ. Н. е провел осемдневно стационарно лечение/26.07-03.08.2019г./ в Клиника по
Неврохирургия при болница Токуда - гр. София, по време на което е извършена
оперативна интервенция на *************** с цел ************* и стабилизираща
метална остеосинтеза. Впоследствие ищеца е приет на 03.08.2019г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД-гр.София,
където му е извършена оперативна
интервенция на *******************, като е изписан от това лечебно заведение на
12.08.2019г. Посочено е че в конкретния случай болките са най-силни
непосредствено след получаването им, след което продължават със значителен
интензитет до имобилизация или поставяне в покой на увредените анатомични
области. Болки със значителен интензитет се усещат и в следоперативния период и
в периода на раздвижване. Болки с по-слаб интензитет, но с продължителен
характер е вероятно да се усещат за продължителен период-месеци и
години/възможно е и цял живот/, особено при физически натоварвания и промяна в
атмосферните условия.Вещото лице посочва и че установените счупвания са били
тежки и са наложили оперативни интервенции с поставяне на метални остеосинтезни
материали, които най-вероятно ще останат за цял живот в тялото на ищеца.
Установено е и че подвижността в поясния отдел ще остане силно ограничена,
вероятно за цял живот, както и че не се очаква пълно възстановяване на
подвижността на лява раменна става. Вещото лице счита и че се очаква наличие на
продължителни болки в областта на гръбначния стълб и лява раменна става,
особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия, които
болки могат да персистират и за цял живот.Много вероятно е да се развият при
ищеца посттравматични артрозни промени, които допълнително да ограничат
подвижността в засегнатите стави.
В експертизата е посочено, че представените от ответника
финансови документи за медицински услуги отговарят да са извършвани във връзка
с лечението на установените увреждания на
ищеца.
Представените по делото
медицински документи не следва да бъдат самостоятелно обсъждани, тъй като
съдържащата се в тях информация за факти от предмета на доказване по делото е
съобразена изцяло от вещото лице при изготвяне на изслушаната и приета по
делото съдебномедицинска експертиза. Вещото лице е обсъдило
изключително подробно събраните по делото доказателства и медицинската документация.
Свидетелят К* Д*/*******/, установява, че след
операциите, Н. изпитвал силна болка, два месеца бил на
легло, не можел да става и да се обслужва сам, а му е помагало семейството му.
Д* счита, че разходите за поставяне на импланти са заплатени от ответника.
Разпитаният свидетел на ответната страна Ф.Ф. /колега на ищеца и присъствал на процесния инцидент от 25.07.2019г./, заявява, че инцидентът станал
при сваляне на предпазно фолио от панели на покрив на сграда в с.Р*. Свидетелят забелязъл, че ищеца е паднал и веднага повикал помощ.
Свидетелят сочи, че работят с работно облекло, каски, предпазни колани, ръкавици
и обувки. Спомня си че ищеца е бил с работни обувки и дрехи, мисли и че е имал
каска. Заявява, че на същия ден имали инструктаж, който се изразявал в какво ще
се състои работата им.
Съдът
дава вяра на показанията на тези свидетели по
следните причини:
Ф.Ф., незаинтересован от изхода на спора свидетел е пряк и
непосредствен очевидец –
възприел е лично състоянието на ищеца след трудовата злополука. Показанията на К* Д* също следва да се кредитират. Фактът,
че същата е майка на ищеца не
следва да мотивира съдът да игнорира нейните показания. Д*,
въпреки, че е заинтересована от изхода на спора има пряко наблюдение върху
физическото и психическо състояние на ищеца след безспорно претърпения
инцидент и в най-голяма степен може да разкрие как се е
чувствал Н. след претърпените травми.
От правна страна:
Искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука
е трудов по смисъла на чл.357 КТ, тъй като е
във връзка с настъпила злополука при изпълнението на трудово правоотношение
между страните.
Представен е препис от разпореждане на НОИ ТП-Русе, с което настъпилата на 25.07.2019г. злополука с ищеца се приема за трудова, тъй като внезапното
увреждане на здравето му е станало през време и във връзка с
извършваната работа. По този начин се ангажира отговорността
по чл.200, ал.1 КТ на ответника в качеството му на работодател да обезщети
претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Предвид това основателността на исковете е безспорна.
Спорният момент по делото е за размера на същите, както и налице ли е фактическият
състав, уреден в хипотезата на чл.201, ал.2 КТ –
допринесъл ли е Н. за трудовата злополука чрез допускане на
груба небрежност, което ще е основание за намаляване на отговорността на
работодателя. По реда на чл.201, ал.2 КТ отговорността на
работодателя може да бъде намалена само в изключителни случаи, а именно когато
работникът е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Следователно
по ал.2 на чл.201 КТ е правно релевантна не всяка форма на вина на работника, а
само грубата небрежност. Този вид небрежност се изразява в субективното
отношение на пострадалия към неговите действия, допринесли за настъпване на
вредоносния резултат, което означава работникът да е знаел, че с тези си
действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го
предотврати. Наличието на груба небрежност не може да се
основава на предположение, а трябва да бъде установена по категоричен начин
като доказателствената тежест по правилата на чл.154, ал.1 ГПК е на
работодателя. По делото не са събрани доказателства за
наличие на подобно субективно отношение и фактически действия, предприети от ищеца
на 25.07.2019г.
На първо място, съдът приема, че по време на изпълнение
на служебните си задължения, ищецът е бил с работно облекло, каска, предпазен
колан, ръкавици и обувки /вж. показанията на св.Ф./. На второ място, се установява, че в предоставените от
работодателя документи за провеждане на инструктажи не е отразено провеждане на
инструктаж на работно място, което е нарушение на чл.11, ал.5 вр.чл.2, ал.1 от
наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на
труд/ вж. протокол-л.143/. С оглед изложеното, съдът
намира подържаното от работодателя, възражение за съпричиняване на
злополуката в хипотезата на чл.201, ал.2 КТ за неоснователно и недоказано и че
същият отговаря имуществено за настъпилите вреди.
По
искането за неимуществени вреди.
Неимуществените вреди, които понася пострадалият от
трудовата злополука се изразяват в претърпените физически болки и страдания,
отражение върху психиката и самочувствието по повод уврежданията. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД, обаче не е абстрактно
понятие, а то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост
да присъди за неимуществени вреди/ Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум
на ВС/
Приетите по делото писмени доказателства, медицинска експертиза
и св.
показания на ищцовия свидетел,
доказват изключително тежкото увреждане, настъпило в резултат на трудовата
злополука, което е било съпроводено с няколко месечно изключително затруднение
в придвижването на ищеца,
както и с обслужване на личните му нужди от друго лице. Следва да се отбележи и че при установените увреждания е възможен и летален изход. Възстановяването е бавно, съпроводено с болки,
възможно е и ищецът да изпитва болки за
продължителен период-месеци и години/възможно е и цял живот/, особено при
физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. Вещото лице посочва и че установените счупвания са били тежки и са
наложили оперативни интервенции с поставяне на метални остеосинтезни материали,
които най-вероятно ще останат за цял живот в тялото на ищеца. Установено е и че
подвижността в поясния отдел ще остане силно ограничена, вероятно за цял живот,
както и че не се очаква пълно възстановяване на подвижността на лява раменна
става. Вещото лице счита и че се очаква наличие на продължителни болки в
областта на гръбначния стълб и лява раменна става, особено при физически
натоварвания и промяна в атмосферните условия, които болки могат да персистират
и за цял живот.Много вероятно е да се развият при ищеца посттравматични
артрозни промени, които допълнително да ограничат подвижността в засегнатите
стави.
Ноторно е и страданието,
както и ограниченията, свързани с поставянето на метални материали в тялото на човек. Наред
с това следва да се съобрази и обстоятелството, че не могат да бъдат точно
установени, поради което и не подлежат на доказване като известни
обстоятелствата какъв е обичайният стрес, който изпитва човек, при процесната злопулука. Частични данни за това има от гласните доказателства. Показанията на св. Д*установяват,
че ищеца е преживял силни болки, станал е изнервен от невъзможността да се
обслужва сам.
Следва да се отбележи обаче, че тези обстоятелства трудно биха могли да бъдат
установени с каквито и да било доказателства, тъй като това са преживявания,
свързани с вътрешния мир на човека и свидетели на това състояние, в което човек
изпада, когато е сам, няма как да се ангажират. Следва да
се направи извода, че шока и стреса, който е изпитал, са оказали сериозно
влияние върху психиката му, което трудно би
могло да се приеме, че отшумява в рамките на няколко месеца.
Описаните
по-горе увреждания, съпътствани със силни физически болки и страдания, като
се има предвид, че последните са продължили дълъг период от време, а някои от тях могат да останат за цял живот, нормалният човешки страх,
изпитан при инцидента,
невъзможността ищеца да бъде полезен за себе си и семейството си, като
се има предвид, че увреждането е настъпило в
сравнително млада и в същото време трудоспособна
възраст, са довели до психически и емоционален дискомфорт, поради което съдът
приема, че справедливият размер на обезщетението е 35000,00
лв. Съгласно чл.200, ал.4 КТ определения размер на обезщетението
за неимуществените вреди
следва да бъде намален с получената от ищеца сума
от 672,00 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка "Трудова злополука". След
това намаление на ищеца се дължи сумата от 34328,00лв., до който размер предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен, а в останалата част следва да се отхвърли. Само за яснота следва да се отбележи, че няма пречка със
заплатеното застрахователно обезщетение да бъде намалено обезщетението за
неимуществените вреди/ в т.см. Решение № 725/12.01.2011
г. на ВКС по гр. д. № 403/2010 г., III г. о.
Върху дължимите на ищеца суми следва да се присъди и
лихва- от датата на увреждането за присъдените
неимуществени вреди.
Ответникът е направил и
възражения чрез които иска срещу вземането на ищеца за обезщетението по чл.
200, ал.1 от КТ за претърпените неимуществени вреди да бъдат прехванати
платените суми от 9244,70 лв.- похарчени от ответника суми за лечение и
транспортиране до лечебни заведения. Настоящият съдебен състав счита, че липсва
основание да бъде уважено подобно възражение за прихващане на релевираните чрез
него вземания на ответника спрямо това на ищеца. Дори и да се приеме, че
действително сумата от 9244,70 лв. е заплатена от ответника за лечение и
транспортиране на ищеца до лечебни заведения/за което липсват категорични
доказателства/, то тази сума представлява
общата стойност на разходи, направени във връзка с лечението на ищеца и по
същество покрива имуществените вреди, които ищецът реално е претърпял
вследствие увреждането на здравето му при настъпилата на 25.07.2019 г. трудова
злополука. В никакъв случай не може да бъде прието, че чрез плащането е налице
частично изпълнение на задължението за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, което е предмет на правния спор между страните по делото.
Вследствие на това плащане в полза на ответника не е възникнало вземане за тази
сума. Тя се явява дължимо платена и чрез нея е изпълнено задължението за
обезвреда на имуществените вреди претърпени от ищеца.
И двете страни по делото са претендирали разноски. Видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие/л.82/,
предоставената на ищеца от адв. Л.Л.
правна защита е безплатна по реда на чл.38 ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 7. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на адв. Л. следва да се присъди сумата
в размер на 1559,84 лв. адвокатско възнаграждение. Само за яснота
следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, нито
адвоката, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е
предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето
на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38,
ал.1 ЗА категории лица. Достатъчно
е да се представи договорът за правна помощ, защото писмената форма е един от
способите за доказването му, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва
безплатно при условията на чл.38 ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може
съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата
спора пред него насрещна страна е осъдена за разноски/ в т.см. Определение № 121 от
1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5525/2015 г., III г. о., ГК,
Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., ГК и др./. Безспорно ищеца е освободен от заплащане на д.т. и
разноски по делото. Следва да се има предвид обаче, че законодателят не е
изключил лицето, освободено от внасяне на разноските по производството, от
отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна. По същество това освобождаване е по силата на закона с оглед да се
осигури на страната, която е ищец по трудов спор, достъп до правосъдие. Същевременно касае се за освобождаване от такси и разноски по
производството /държавна такса, депозит за свидетел или вещо лице/, но не и от
разноските на насрещната по спора страна/ в т.см. Определение № 732 от 22.11.2013
г. на ВКС по ч. гр. д. № 5705/2013 г., III г.
о., ГК/. Предвид изложеното Н. следва да заплати на ответното
дружество разноски по делото съобразно уважената/отхвърлена
част от иска. Ответникът е доказал разноски в размер на
2300.00лв.-заплатено адв. възнаграждение,200,00 лв.-възнаграждение на вещо лице
и 25,00 лв.-възнаграждение за свидетел/като сумата от 25,00 лв.-възнаграждение
за друг свидетел, претендирана в списъка по чл.80 ГПК-л.312 не следва да се
присъжда, т.к. същата не е използвана и подлежи на възстановяване при подадена
молба/. На осн.чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника сумата от 1080,37лв. На осн.чл.78,ал.6 ГПК ответникът дължи по сметка
на РРС сумата от 1373.12лв.-държавна такса и заплатените от БС
възнаграждение на вещо лице в размер на 114,43 лв.-съобразно уважената част от
иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Тончо Ангелов" ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.Мартен, обл.Русе, ул. „Славянска-трета“
№ 4, представлявано от Т*А* И*
да заплати на Т.Д.Н., ЕГН:********** ***, със
съдебен адрес:*** сумата в размер на 34328,00лв.- обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 25.07.2019г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 25.07.2019г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.Д.Н., ЕГН:**********
срещу „Тончо Ангелов" ЕООД, ЕИК:********* за заплащане на неимуществени вреди в
размера над 34328,00лв. до 60000,00лв.
ОСЪЖДА „Тончо Ангелов" ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Мартен, обл.Русе, ул. „Славянска-трета“ № 4,
представлявано от Т*А*И* да
заплати на адв. Л.С.Л., ЕГН:********** от САК, с адрес: *** сумата от 1559,84 лв.- адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК във
вр.чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Т.Д.Н., ЕГН:********** ***, със съдебен адрес:*** да заплати на „Тончо Ангелов"
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Мартен, обл.Русе, ул. „Славянска-трета“ № 4,
представлявано от Т* А* И* сумата от 1080,37лв.-разноски
по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Тончо Ангелов" ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Мартен, обл.Русе, ул. „Славянска-трета“ № 4,
представлявано от Т* А*И* да заплати по сметка
на Районен съд-Русе държавна
такса в размер на 1373.12лв., както и деловодни разноски в размер на 114,43 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: